№ 860
гр. Ловеч, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500478 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 и сл., вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. Г. К. против определение №
6/26.09.2022 г. на Съдията по вписванията при РС – Луковит, с което е
извършен отказ за отбелязване на съдебно решение по искова молба, вписана
под вх. рег. № 377/20.03.2017 г. на Служба по вписванията – Луковит, по
заявление с вх. рег. № 1227/10.09.2022 г., подадено от Н. Г. К.. В частната
жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
определение, като се навеждат съображения за неправилно приложение на
материалния закон (Закона за собствеността и Правилника за вписванията).
Според частния жалбоподател, след като по влезлите в сила съдебно решения
не е указано, че решението подлежи на вписване в шестмесечен срок от
влизането му в сила, за страната този срок не е започнал да тече, с оглед на
което съдията по вписванията не можел да се позове на бездействието и да
откаже отбелязване на съдебното решение. В жалбата е изведено искане за
отмяна на обжалваното определение и за разпореждане да се извърши
отбелязване на влязлото в сила съдебно решение по искова молба, вписана
под вх. рег. № 377/20.03.2017 г. на Служба по вписванията – Луковит.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена против подлежащ на
обжалване акт – отказ на съдията по вписванията (чл. 274, т. 2, вр. чл. 538, ал.
1 ГПК); от заинтересовано лице – страна по съдебното решение, чието
отбелязване е отказано и в установения от закона срок (чл. 275, ал. 1 и чл.
538, ал. 1 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване е спазен, защото броен от
датата на връчване на атакуваното определение (28.09.2022 г.) и според
правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК, същият изтича на 05.10.2022 г., в който ден е
подадена частната жалба, видно от транспортния етикет и клеймото за
изпращач.
1
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна се установява, че със заявление вх. №
1227/19.09.2022 г. на Служба по вписванията при РС Луковит, подадена от Н.
Г. К., с което е поискано отбелязване на влязло в сила съдебно решение по
вписана искова молба с вх. № 377/20.03.2017 г. на Служба по вписванията
при РС Луковит. В заявлението е означено, че се подава към искова молба,
вписана по с вх. № 377/20.03.2017 г. на Служба по вписванията при РС
Луковит, че с влязло в сила съдебно решение по същата искова молба съдът е
обявил за относително недействителен спрямо Н. Г. К. договори за покупко-
продажба на недвижими имоти от 07.06.2016 г. и 10.06.2016 г., извършени с
нотариален акт № 121, т. IV, рег. № 3188, дело № 384/2016 г., с нотариален
акт № 122, т. IV, рег. № 3189, дело № 385/2016 г. и с нотариален акт № 154, т.
IV, рег. № 3294, дело № 397/2016 г. на нотариус рег. № 591 на Нотариалната
камара. Към заявлението са приложени по опис документи: три броя преписи
от съдебното решение; препис от вписаната искова молба; преписи от
нотариалните актове по трите сделки и документ за внесена държавна такса в
размер на ½ от събраната такса за вписване на исковата молба.
С определение № 6/26.09.2022 г. на Съдията по вписванията при РС –
Луковит е извършен отказ за отбелязване на съдебно решение по искова
молба, вписана под вх. рег. № 377/20.03.2017 г. на Служба по вписванията –
Луковит, по заявление с вх. рег. № 1227/10.09.2022 г., подадено от Н. Г. К..
Водещите съображения, залегнали в мотивите на определението, са подаване
на заявлението след изтичане на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, в
който е можело да се иска обявяване на съдебното решение по вписана искова
молба, както и непредставяне на данъчна оценка на имотите и на документ за
внесена държавна такса съобразно същата оценка.
От правна страна съдът приема, че обжалваното определение е
неправилно.
Съдията по вписванията постановява определение за отказ, когато
записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона
или е неподлежащ на вписване (чл. 32а, ал. 1 ПВп). Проверката, която съдията
по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВп, е тази, по т. 6 ТР №
7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС (ТР-2-15-ОСГТК, т. 1). Съдията
по вписванията не разполага с правомощието да проверява
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично
предвидено в закон. Когато е представено за вписване съдебно решение,
което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е
длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. (ТР-7-13-ОСГТК, т.
6). Влязлото в сила съдебно решение по вписана искова молба подлежи на
обявяване по представен препис от решението (чл. 115, ал. 1 ЗС и чл. 14
ПВп).
В случая със заявлението е представено влязло в сила съдено решение,
постановено по вписана искова молба, поради което то е подлежащо на
2
обявяване съдебен акт. Отказът на съдията по вписванията, мотивиран с
пропускане на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, е постановен в
нарушение на цитираната разпоредба и при липса на основанията по чл. 32а
ПВп за постановяване на отказ. Изводите на съдията по вписванията за
последиците от пропускане на срока по чл. 115, ал. 2 ЗС, залегнали в основата
на едното от съображенията на обжалвания отказ, са извън обхвата на
проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВп, защото се свеждат до съображения за
погасяване и противопоставимост на права, а не до формална преценка дали
записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона
или е неподлежащ на вписване. В чл. 115, ал. 2 ЗС са уредени последиците от
пропускането на този срок, а не предпоставките за отбелязване на съдебното
решение. В този смисъл, съдията по вписванията няма правна възможност да
преценява и дали заявлението за отбелязване на влязлото в сила съдебно
решение е подадено преди или след изтичане на срока по чл. 115, ал. 2 ЗС и с
оглед констатацията за подаването му след изтекъл срок, да постановява
отказ за отбелязване. След като приложеното към заявлението съдебно
решение е влязло в законна сила и подлежи на вписване (постановено е по
вписана искова молба), съдията по вписванията е следвало да постанови
отбелязването му.
В нарушение на закона е изградено и второто съображение в
обжалвания отказ – за непредставяне на данъчна оценка на имотите и на
документ за внесена държавна такса съобразно същата оценка. За отбелязване
на влязлото съдебно решение страната не е необходимо да представя
исканите документи, а само препис от самото решение (чл. 14 ПВп).
Прилагане на данъчна оценка в случая не е необходимо и с оглед определяне
на държавната такса. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се
събират от Агенцията по вписванията за извършване на отбелязване се събира
половината от събраната такса за вписване (Татифата). След като събраната
такса се явява база за определяне на дължимата за отбелязването такса,
съдията по вписванията е следвало да съобрази, че от молителя се представя
вносна бележка за внесена държавна такса в размер, определен според чл. 3
от Тарифата, вместо да изисква данъчна оценка, с оглед на която да определя
такса за вписване според предходния чл. 2 от Тарифата. Разбирането за
приложимост на чл. 2 от Тарифата към настоящия случай не би могло да се
сподели и с оглед разпоредбата на чл. 6 ПВп. Изискването за посочване
цената на имота в случая не е нужно, защото се касае за хипотеза на
отбелязване на влязло в сила съдебно решение, постановено по вписана
искова молба, с която е предявен иск по чл. 135 ЗЗД (чл. 14 ПВп), по която
таксите се събират по чл. 3 от Тарифата, а не за вписване на съдебно решение,
имащо характеристиките на титул за вещно право върху недвижим имот, в
какъвто случай би могло да се поставя въпросът за цената на имота, с оглед
определяне на таксата за вписване според правилото на чл. 2 от Тарифата.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение
е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови да се
3
извърши отбелязване на влязлото в сила съдебно решение по искова молба,
вписана под вх. рег. № 377/20.03.2017 г. на Служба по вписванията –
Луковит, по заявление с вх. рег. № 1227/10.09.2022 г., подадено от Н. Г. К..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6/26.09.2022 г. на Съдията по вписванията
при РС – Луковит, с което е извършен отказ за отбелязване на съдебно
решение по искова молба, вписана под вх. рег. № 377/20.03.2017 г. на Служба
по вписванията – Луковит, по заявление с вх. рег. № 1227/10.09.2022 г., като
вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ отбелязване по заявление с вх. рег. №
1227/10.09.2022 г., подадено от Н. Г. К., на влязло в сила съдебно решение №
240/14.12.2017 г., по гр.д. № 35/2017 г. на ОС Ловеч, по искова молба, вписана
под вх. рег. № 377/20.03.2017 г. на Служба по вписванията – Луковит.
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията - Луковит за извършване
отбелязването.
Определението не подлежи на касационно основание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4