РЕШЕНИЕ №260361/14.10.2021г.
гр. Ямбол, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Й. П. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр.д.№ 610 по описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Д. Д. Д.
от гр. Я. срещу „Агрозем-АВ” ООД-с.С., обл.Я., представлявано от управителя А.
Д.Ч., в която се твърди, че между ищeца и ответника е сключен Договор за аренда на земеделска земя от 19.05.2009 г. за срок от 10 години, по силата на който
ответникът се е задължил да заплаща арендно плащане в размер на 20% от средния
добив на декар. За 2018/2019 г. не е заплатил дължимата сума. Същевременно е
завишил рентата за тази година на арендодателите си по 120 кг пшеница на декар
или равностойността й от по 40 лв./дка. Целта е била да продължи изтичащите
договори. Ищецът счита, че му се дължи за неговите 63,899 дка 7668 кг зърно,
което по 350 лв./т прави 2683,80 лв.. Тъй като е налице забава след изтичане на
стопанската година, ответникът дължи обезщетение в размер на 357 лв. за периода
1.11.2019 г.-23.02.2021 г. Поради това се иска да бъде осъден да заплати
сумите, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане. Иска се и да се присъдят разноските по делото.
В с.з искът се поддържа от
пълномощника.
В отговора на исковата молба
ответникът признава, че ищецът е арендодател, на който е престирал арендно
плащане в пари. Възраженията си основава на фактите, че е платеното по банков
път договореното между страните и не дължи по-голяма сума. Средният добив на
декар за процесната стопанска година е бил 400 кг пшеница и договорените 20% се
равняват на 80 кг зърно на декар. При изкупна цена от 285 лв. на тон се
получава 22,80 лв. на декар. Дължимата и платена сума на ищцата е общо 1456,90
лв. Ответникът счита за релевантна единствено волята на страните, изразена в
договора, който е спазил и оспорва твърдението за завишаване на рентата в
размер на 120 кг пшеница на декар или равностойността й от по 40 лв./дка на
други арендодатели. Счита и че не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за
такава.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно сключването на
представения по делото Договор за аренда на земеделска земя от 19.05.2009 г. между страните, с нотариална заверка на
подписите рег.№ *** на нот. Д.Л., рег.№ ***, съдържащ описаните в исковата
молба клаузи, вкл. че арендаторът заплаща годишна арендна цена за всеки декар
земя по 20 % от средния добив на декар от засетите през стопанската година
култури в срок до 31.10. на текущата стопанска година, а по желание на
арендодателя арендната вноска може да бъде платена в пари по пазарните цени към
момента на издължаване. Земеделските земи са изброени и индивидуализирани – с
обща площ от 63,899 дка. Договорът е вписан в Служба по вписванията–Я.
Не е спорно, че за процесните имоти
ответникът е изплатил на ищцата сумата от 1456,90 лв., видно и от Потвърждение
за плащане от 25.09.2019 г. на „Прокредит банк“ ЕАД (за сумата от 1499,76 лв.
–дължима рента освен за процесните земи и за друга земя –общо за 65,779 дка в
землището на селото). По делото е представен Протокол от общо събрание на
съдружниците в „Агрозем-АВ” ООД от 20.07.2019 г. за взети решения за изплащане
на рента за стопанската година по 80 кг пшеница на декар или парична
равностойност от 22,80 лв./дка, изчислена при среден добив от 400 кг/дка
пшеница и изкупна цена от 285 лв./т.
От заключението на вещите лица по
комбинираната счетоводно-аграрна експертиза се установява, че за стопанската
2018-2019 г. липсват данни в ОД „Земеделие“-Я. относно средните добиви на
култури от декар по землища и отделни производители, вкл. за района на с.С..
Процесните земи са били засети с различни култури –пшеница, ечемик, рапица,
слънчоглед. На база предоставените от ОД
„Земеделие“ данни за средните добиви в Община „Т.“ по култури, както и на
средните пазарни цени, обявени от НСИ (по Инфостат) вещите лица са изчислили
дължимата на ищеца рента - 2022,03 лв. по формулата, съдържаща се в договора за
аренда (за всеки декар земя по 20 % от средния добив на декар от засетите през
стопанската година култури). Ответникът е предоставил счетоводни данни за
своите средни добиви, които са по-ниски от посочените от областната дирекция.
Дължимата на ищеца рента въз основа на средния добив на декар на ответника по
негови данни е 1647,609 лв., а въз основа на средното рентно плащане,
определено от ОД „Земеделие“-Я. -1853,07 лв. - при средно рентно плащане за с.С.
от 29 лв./дка.
При тази
фактическа обстановка ЯРС прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 8 ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл.8
ал.1 от ЗАЗ арендаторът е
длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.
Договорът за
аренда е валиден, сключен в уредената в Закона за арендата в земеделието- чл. 3
ал.1 форма за действителност-писмена с нотариална заверка на подписите. Не са
спорни факти сключването му и пораждането на арендното правоотношение, съотв.
възникването на задълженията на ответника за арендни плащания.
Спорен по делото е дължимият размер
на арендното плащане за процесната стопанска година. Доводът на ищеца, изложен
в исковата молба, че този размер следва да се определи въз основа на взетото от ответника решение да изплаща на
част от арендодателите си с оглед продължаването на изтичащи договори за аренда
по 40 лв./дка, не може да бъде споделен, тъй като за правоотношението между
страните е релевантно уговореното в договора за аренда, а не едностранните
решения на арендатора. Същевременно не може да се приеме, че извършеното
плащане погасява задължението към ищцата, тъй като не е определено съобразно
договора, доколкото релевантният договорен критерий „размерът на средния добив
от декар от засетите през стопанската година култури ” е различен. Ответникът е
изчислил задължението си само въз основа на добивите си от пшеница, а договорът
визира всички засети култури. Вещите лица са посочили техния вид и размера на
средния добив от тях от декар. Действително, не са имали данни за добивите от
землището на с.С., а за цялата община, но не могат да се приемат за обективни
предоставените на експертизата счетоводни данни (по електронен път) от самата
ответна страна, доколкото съдържат изгодни за нея факти- посочени са по-ниски
добиви. Предвид липсата на информация за цялото количество обработвани от
ответника земи в това землище и категорията им, вещите лица не са могли да
изчислят какви средни добиви реално би могъл да получи арендаторът от тях. При
тези обстоятелства счетоводните документи на ответника не могат да се
кредитират при определяне на размера на средния добив. Също така не притежава
материална доказателствена сила и протоколът от общо събрание на съдружниците
на ответното дружество, който е частен документ и според чл. 180 от ГПК има
само формална доказателствена сила. При това той се отнася само до добивите от
пшеница. Ето защо за размер на дължимото арендно плащане на ищцата съдът приема
изчисления от вещите лица въз основа на релевантния критерий, а именно 2022,03
лв. Съдът намира за основателни доводите на ответника в отговора на исковата
молба, че е неприложим критерий „средното рентно плащане за региона”, тъй като
не е договорен от страните, а съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили.
От дължимата сума следва да се
приспадне платената и остава разлика от 565,13 лв., за която искът следва да
бъде уважен. За разликата до претендирания размер следва да бъде отхвърлен.
Тъй като ответникът не е заплатил
дължимата сума, е в забава от 01.11.2019 г. и искът по чл. 86 от ЗЗД следва да
бъде уважен за сумата 75,51 лв. за периода след изтичане на стопанската година
до подаване на исковата молба, изчислена с помощта на онлайн калкулатор. Искът
следва да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер.
Въз основа на гореизложеното следва
да се уважат исканията на страните за присъждане на разноските съгл. чл. 78 ал.
1 и ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агрозем-АВ” ООД-с.
С., обл.Я., представлявано от управителя А. Д. Ч., ЕИК *** да заплати на Д. Д.
Д. от гр. Я., *** ЕГН ***, сумата от
565,13 лв., представляваща дължимото арендно плащане по Договор за аренда на
земеделска земя от 19.05.2009 г. между страните, с нотариална
заверка на подписите рег.№ *** на нот. Д.Л., рег.№ *** на НК, за стопанската
2018/2019 г., както и мораторна лихва в размер на 75,51 лв. за периода
1.11.2019 г.-23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
24.02.2021 г. до окончателното плащане, и направените по делото разноски в
размер на 259,48 лв., а искът за арендно плащане за разликата до 2683,80 лв. и
искът за мораторна лихва за разликата до 357 лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Д.Д. от гр. Я.,
***, ЕГН *** да заплати на „Агрозем-АВ” ООД-с. С., обл.Я., представлявано от
управителя А. Д.Ч., ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 789,32
лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: