Р Е Ш Е Н И Е №
287
06.12.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на девети ноември през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора Минчо Николов
изслуша докладваното
от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №256 по описа на съда за
2022 година.
Производството е по реда на чл.63,
ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №349/21.07.2022г.,
постановено по анд № 1039/2022г., Районен съд – Стара Загора отменил
Наказателно постановление № 24-2200029 от 22.03.2022г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на осн. чл.415, ал.1
от КТ на „КУБИН БГ“ ЕООД, седалище град Стара Загора и ЕИК ********* било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500
лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от
решението останал административно наказващият орган, който чрез процесуален
представител го обжалва, като с нея прави оплаквания за постановяването му в
нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.
348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Оспорва като
необоснован и неправилен направения от въззивния съд извод, че актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бил съставен след изтичането
на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя.
Поддържа, че нарушението било извършено след 01.03.2021г. и било от типа
„продължавани“ нарушения и било установено на 22.02.2022г., на която дата бил
съставен АУАН и на която бил открит нарушителят. Не била изтекла нито една
година от извършване на нарушението, нито три месеца от откриване на
нарушителя. Коментира се кога следвало да се счита, че бил открит нарушителят и
нарушението и че нямало нормативно задължение /на основа вътрешно
организационни нормативи/ за органа непосредствено след изтичане на срока за
изпълнение на дадено предписание да провери дали то било изпълнено.
Оспорват се и
изводите на съда, че имало неяснота при описанието на административното
нарушение, което да водело до нарушаване правото на защита на засегнатото лице,
тъй като било неясно съдържанието на даденото предписание. Последното като
административен акт бил влязъл в сила и
неговото съдържание не можело да се оспори в това производство. Допуснатата
техническа неточност при изписване номера на командировъчната заповед в акта
била отстранена в наказателното постановление /НП/.
На трето място се
оспорва и изводът на РС, че не било доказано административно наказателното
обвинение. Допълнително представените от наказаното лице писмени доказателства,
не били представени в АНП, вкл. и към възражението към АУАН, което сочело, че
вероятно били изготвени за да обслужат по-благоприятен изход от спора. Дори и
да се приемел и за истински, то видно било от приложената командировъчна
заповед, че в нея не бил определен видът на транспортните средства.
В заключение следвало
да се приеме, че Протокол № ПР2106589 бил връчен на 22.01.2021г. на законно
упълномощен представител на дружеството, като същият не бил обжалван по съдебен
или административен ред и съответно бил влязъл в законна сила. Събраните
писмени и гласни доказателства били в синхрон, не си противоречели, а се допълвали и водели до
единствено възможния извод относно посочената фактическа обстановка и показвали
по несъмнен начин фактическия състав на нарушението.
По така изложените съображения се прави искане
обжалваното съдебно решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което да се потвърди като правилно и законосъобразно Наказателно постановление
№ 24-2200029 от 22.03.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Стара Загора.
Касаторът, редовно
призован в с.з., се представлява от ст. юрк. Л., която поддържа касационната
жалба и моли за отмяна на въззивното решение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – „КУБИН БГ“ ЕООД, гр. Стара Загора, редовно призован в
с.з., се представяла от адв. Д., който оспорва касационната жалба и поддържа
довод за правилността на извода на РС за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и за неяснота в описанието на нарушението. Претендира за разноски, за
които представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като обосновано, правилно и
законосъобразно.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
За да отмени НП № 24-2200029 от
22.03.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара
Загора, Районен съд – Стара Загора приел от фактическа страна, че при извършена
проверка на 22.03.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора по
представени от „КУБИН БГ“ ЕООД документи, било установено, че „КУБИН БГ“ ЕООД,
гр. Стара Загора, в качеството си на работодател, не изпълнило задължително
предписание, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара
Загора на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ съгласно Протокол за извършена
проверка ПР2106589, връчен на 22.02.2021г., а именно Предписание № 1 – „КУБИН БГ“ ООД, в качеството си на
работодател, когато командирова в чужбина работници/служители да посочва в нея
вида на транспортните средства в съотв.
с чл.5, ал.2, т.8, пред.1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина“. Посочил, че в НП било визирано изрично, че
дружеството било в нарушение от 02.03.2021г.
Въз основа на приетите писмени доказателства и гласни
такива, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, Старозагорският
районен съд извел извод за неспазване на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. РС
мотивирал, че доколкото срокът на изпълнение на даденото предписание бил
определен до 01.03.2021г., то напълно правилно АНО сочел като дата на
нарушението 02.03.2021г., от който момент започвали да текат сроковете по
коментираният законов текст. Това било така, защото наказващият орган знаел по
несъмнен начин, кое било лицето, което имало задължението да изпълни дадено предписание и кога изтичал срокът на това
изпълнение, като бил длъжен непосредствено след неговото изтичане да провери
дали имало изпълнение.
На второ място РС мотивирал и
довод за неяснота при описание на процесното административно нарушение, което
определи като ограничаващо правото на защита на наказаното дружество, като
приел, че тази неяснота се следвала от неяснотата в съдържанието на самото
дадено предписание № 1, създало задължение за „КУБИН“ ЕООД.
За пълнота на изложението си,
въззивният съд посочил, че дори и да не се възприемали изводите му за допуснати
съществени процесуални нарушения, то НП следвало да се отмени и поради
недоказаност. Било видно от представени командировъчни заповеди, издадени след
срока на изпълнение на Предписание №1, че с тях задълженото лице изпълнило
даденото му предписание, като вече сочел вида на транспортните средства в
изпълнение на НСКСЧ. Констатираната нередовност в командировъчна заповед
№11/01.11.2021г. според РС следвало да се цени като отделно нарушение на чл.5,
ал.2, т.8, предл.1 от наредбата, а не като неизпълнение на процесното
предписание. РС отхвърлил и възражения на жалбоподателя за допуснато нарушение
на процесуални правила при съставянето на АУАН.
При извод за основателност на
жалбата, Съдът постановил и присъждане на разноски в полза на дружеството, като
осъдил Дир. „ИТ“ Стара Загора да заплати такива в размер на 360 лева.
Касационната
инстанция споделя изводът на РС за неспазен тримесечен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Съгласно разпоредбата чл.34, ал.1, изр. второ ЗАНН, не се
образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Нормативно регламентираният начален момент, от който
започва да тече срокът по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН,
е моментът на откриването на нарушителя, т.е когато органът има необходимите и
достатъчни данни за извършване на конкретно нарушение и за самоличността на
нарушителя /дееца на това нарушение/. Правилно въззивният съд е посочил, че денят,
следващ изтичането на определения срок за изпълнение на предписанието,
представлява началния момент на течене на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Откриването на едно конкретно деяние, разглеждано като констатиране на факти,
обстоятелства, поведение, сочещи от обективна страна на допуснато
административно нарушение, може и да не съвпада с момента на извършване на
вмененото на санкционираното лице нарушение. В случая обаче няма налични доказателства
към кой момент нарушението и нарушителят се явяват открити по см. на чл.34,
ал.1, изр. второ ЗАНН. Липсва по делото пред РС какъвто и да е било документ,
който да обективира по надлежен начин, че действително от Дир. „ИТ“ Стара
Загора е била извършена на 22.02.2022г. на „КУБИН БГ“ ЕООД проверка, нито че от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора са били
направени констатации за неизпълнено от страна на дружеството задължително
предписание №1 по Протокол ПР2106589 от 22.02.2021г. В
този смисъл, правилен се явява изводът на РС, че АУАН е съставен след изтичане
на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като липсват надлежни доказателства,
че именно на датата 22.02.2022г. е било установено конкретното административно
нарушение по см. на този текст, от който момент де факт да
се приема, както органът е приел, че текат
сроковете по визирания текст и съотв. да не са изтекли към датата на издаване
на процесния акт.
Касационната
инстанция установи от данните по делото пред РС, че в
проведеното административно-наказателно производство по санкционирането на
„КУБИН БГ“ ЕООД, е било
допуснато друго съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно 40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението.
Съответно в чл.43, ал.1 и ал.2 е регламентирано, че АУАН се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му, като когато нарушителят откаже
да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и
точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая АУАН № 24-000023 от 22.02.2022г., е бил съставен в
присъствието на Лина Попкръстева, като пълномощник на „КУБИН БГ“ ЕООД. От
представеното и прието като доказателство нотариално заверено пълномощно, се
установява, че пълномощникът Лина Попкръстева има право да подписва и получава
АУАН, да получава и обжалва наказателните постановления, издавани от държавни контролни
органи, вкл. от Дирекция „Инспекция по труда“ (по т.6 от пълномощното).
Следователно пълномощникът има надлежно учредена представителна власт да
участва в образуваните спрямо дружеството административно-наказателни
производства и съотв. АУАН № 24-000029 от
22.02.2022г. е съставен в присъствието на надлежно упълномощеното да
представлява дружеството пред „Дирекция „Инспекция по труда“ лице. Видно е обаче, че АУАН № 24-000029 от 22.02.2022г. не е подписан от
пълномощника Попкръстева, тъй като е налично
надлежно обективиран изричен отказ на Лина Попкръстева за подписването на АУАН,
по съображения, че „само управителят може да прави възражения и изявления от
името на дружеството“.
Въпросът в случая е, дали отказът на упълномощения
представител на „КУБИН БГ“ ЕООД да подпише съставения срещу „КУБИН БГ“ ЕООД акт
за установяване на административно нарушение, има същите правни последици, като отказа на нарушителя (респ. на
неговия законен представител) да подпише и да получи АУАН. За разлика от задължителното (законовото)
представителство, представителството по силата на упълномощаването
(доброволното представителство), не е свързано със задължение за пълномощника
да извършва фактическите и правните действия, за които е упълномощен, т.е., упълномощеното лице не
задължено да осъществява представителството, освен ако не е подписан отделен
договор за това. Следователно, в случая отказът на пълномощника да упражни права от
името и за сметка на „КУБИН БГ“ ЕООД, макар и включени в обхвата на учредената му представителна
власт (правото на пълномощника да подписва и получава АУАН, издавани от Дирекция
„Инспекция по труда“), не може да рефлектира неблагоприятно върху процесуалните
права на „КУБИН БГ“ ЕООД, гарантиращи и обезпечаващи правото на защита на
лицето, спрямо което е образувано административно-наказателното производство.
Ако и по силата на упълномощаването,
пълномощникът да има право да подпише и да получи съставения АУАН срещу „КУБИН
БГ“ ЕООД и съотв. ако и подписването и получаването на АУАН от пълномощника на
дружеството да се счита за редовно и надлежно предявяване и връчване на акта на
нарушителя, то отказът на пълномощника да подпише АУАН и доколкото изявлението
за отказ от подписване не се сочи за направено от името на „КУБИН БГ“ ЕООД, не
релевира отказ на нарушителя да подпише акта по см. на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Съответно в случая не може да се приеме, че АУАН № 24-000029 от 22.02.2022г. следва да се счита
за редовно връчен на „КУБИН БГ“ ЕООД при условията на отказ да бъде получен от
лицето, срещу което е съставен АУАН. При наличие на надлежно обективиран отказ
на пълномощника да подпише и да получи съставения срещу нарушителя АУАН, при
това по съображения, че „само управителят може да прави възражение и изявления
от името на дружеството“, е следвало съставеният
АУАН № 24-000029 от 22.02.2022г. да бъде изпратен за
предявяване, подписване и връчване на нарушителя по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН. С оглед на изложените
съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното въззивно решение е
правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането
на ответника по касационната жалба за
присъждане на направените по настоящото дело разноски следва да бъде
уважено, като своевременно заявена и доказано, като на основание чл.63д от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора следва да бъде осъдена да
заплати на „КУБИН БГ“ ЕООД сумата от 360 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство в касационното производство.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение № 349 от 21.07.2022г., постановено по АНД № 1039/
2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“
– Стара Загора, да заплати на „КУБИН БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, сумата
от 360,00 лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.