Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13558/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Р.О.Й., ЕГН ********** с адрес *** срещу В.И.Т., ЕГН ********** с адрес ***
иск с правно основание чл. 108 ЗС за
приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на следният недвижим имот, представляващ
жилище- апартамент № 5, находящ се в гр. Варна, жк. „Чайка“ бл.47, вх. А, ет.2 съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2562.124.1.5 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК, с площ от 45,49кв.м., изграден в сграда с идентификатор
10135.2562.124.1 разположена в ПИ с идентификатор № 10135.2562.124, при граници на обекта по схема имоти
с идентификатори: на същия етаж- 10135.2562.124.1.6 и
10135.2562.124.1.4, под обекта- 10135.2562.124.1.2 и над обекта-
10135.2562.124.1.8, ведно с прилежащите му изба с площ от 3кв.м. и
1,04886%ид.ч. от общите части на сграда и правото на строеж върху дворното
място, в която е изградена сградата, на основание наследствено правоприемство
от Р.А.Д., починал на 22.06.2017г. и
осъждане ответникът да й предаде владението върху имота, като се отправя и
искане по чл. 537 ГПК за отмяна на издаден КНА вписан в Служба по вписванията
Варна под № 152, том LXIV, дело № 14288, вх.рег. № 24225, дв.вх.рег.
№ 23939/29.09.2020г.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения изложени от ищцата в исковата молба: На 01.10.2019г. по повод връчен й акт за установяване на задължения по чл.
107 ДОПК узнала, че е единствен наследник на братовчед си Р.А.Д., починал на
22.06.2017г. С решение по гр.д. № 19394/2019г. на ВРС било вписано изявлението
й за приемане наследството по опис, в което бил вкл. и процесният
имот. На 07.01.2020г. за пръв път апартаментът бил отворен за оглед от вещото
лице, след което ищцата сменила патрона и го заключила. Заплатила всички
задължения на наследодателя си. На 01.10.2020г. дъщеря й била уведомена от
съседка, че непознат мъж е разбил вратата на апартамента и е изнесъл вещи от
него. Имотът бил предлаган и за продажба през агенция за недвижими имоти Бул
имот. Обадили се в полицията. Разбрали, че в имота е влизал ответникът, твърдейки
че е негов собственик. На другия ден от справка в Служба по вписванията узнала,
че е вписан протокол за обявяване на саморъчно завещание под № 15, вх.рег. №
22702/14.09.2020г. изготвен от нотариус рег. № 124 на НК. Въз основа на
завещанието, на 29.09.2020г. е бил съставен нотариален акт за собственост.
Твърди, че въпросното завещание страда от пороци и оспорва то да легитимира
ответника като собственик. Твърди, че завещанието е нищожно поради противоречие
със закона, доколкото не съдържа дата. Понастоящем ответникът владеел имота без
основание, което обосновава и правния интерес от търсената защита. Искането е
за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор.
В о.с.з. исковата молба се
поддържа. Ответникът редовно уведомен, не се е явил и не е представляван.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен
иск за собственост. Разпоредбата на чл. 108 ЗС, предвижда, че собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което е владее или държи без да има основание
за това.
За уважаване на така
заявената искова претенция, ищцата следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е собственик на процесния имот на соченото основание, а
именно че има качеството на наследник на починалия Р. Д., който се легитимира
като собственик на вещта; факта, че ответникът упражнява фактическа власт върху
имота и че завещанието легитимиращо го като наследник на починалия Р. Д. страда
от сочения порок. Успешно проведеното им доказване от ищеца, възлага на
ответника да докаже пълно и главно, че владее имота на годно правно основание.
Ищцата въвежда като придобивно
основание наследствено правоприемство от Р. Д., в рамките на което съдът дължи
произнасяне.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява следното: Въз основа на съдебна спогодба по гр.д. № 1554/1992г. на
ВРС, в дял и изключителна собственост на М.Г.Д. е бил поставен недвижим имот
представляващ апартамент № 5 находящ се в гр. Варна, ж.к. Чайка бл. 47, вх. А,
ет.2. На 21.05.2002г. М.Д. е починала като е оставила законен наследник сина си
Р.А.Д.. Следователно, въз основа на настъпилото наследствено правоприемство,
същият се е легитимирал като собственик на имота, придобит от майка му. На
22.06.2017г. Р. Д. е починал и съобразно представеното удостоверение за
наследници, същият е оставил наследник от четвърти ред- роднина по съребрена
линия от четвърта степен- ищцата, бидейки негова първа братовчедка. С решение
по гр.д. № 19394/2019г. на ВРС е вписано изявление на ищцата за приемане по
опис на наследството на Р. Ангелов. Въз основа на така установените факти,
следва извод, че ищцата се легитимира като собственик на имота въз основа на
наследствено правоприемство от Р. Ангелов.
Ответникът извънсъдебно е противопоставил права, черпени
от извършено в негова полза саморъчно завещание от наследодателя на ищцата Р.
Ангелов, обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.08.2020г.
на нотариус рег. № 124, вписано в СВп, вх.рег. №
22702/14.09.2020г., акт № 15, том VII, дело № 13405 и впоследствие изготвен КНА за
собственост върху недвижим имот № 89, том II, рег. № 4284, дело № 289/28.09.2020г. на нотариус
рег. № 124 на НК.
Ищцата е въвела възражение относно действителността
на завещателното разпореждане извършено в полза на
ответника, твърдейки неговата нищожност предвид липсата на посочена в него дата
на съставяне.
Установява се от представеното саморъчно завещание,
че с него Р. Ангелов е изразил воля за след смъртта си, разпореждайки се с
цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответника. Подписът на
завещателя следва завещателната воля. Дата на нейното
изразяване няма. В чл. 25 ЗН е разписано като форма за действителност на
саморъчното завещание, то е написано ръкописно от завещателя, да съдържа
означение на датата, на която е съставено и да е подписано от завещателя.
Датата, като елемент за неговата действителност следва да съдържа означение за
ден, месец и година на съставяне на завещанието. Посочването й законът свързва
с възможността да се определи дали към датата на изявяване на волята на
завещателя, той е имал дееспособност да прави завещателни
разпореждания. Липсата на посочена дата в завещанието, законът санкционира с
най- тежкия порок на правните сделки, прогласявайки го за нищожно поради липса
на форма- чл. 42, б.“б“ ЗН. Нищожността на саморъчното завещание е пречка то да
породи изначално вещно- прехвърлително действие,
поради което и въз основа на него следва да се отрече качество на наследник на
ответника, съотв. собственик на имота. Други противопоставими права, ответникът не е релевирал,
поради което следва да се приеме, че ищцата успешно доказва правото си на
собственост върху имота.
За установяване факта на
владението на имота от ответника, по делото са ангажирани от ищеца гласни
доказателствени средствна посредством показанията на
свидетеля Поля Д.а Миревска, без родствена връзка със
страните по делото. От разказаното от свидетеля става ясно, че работи в агенция
за недвижими имоти и познава ответника. Поводът е, че е продавал апартамент в жк Чайка преди около година. Във фейсбук
видяла, че има обява и се свързала с него. Ходила е на оглед в имота, водена от
В.. Отишла да види имота и с колеги, но тогава дошла съседка, която казала, че
не са собственици. Това дало повод свидетелката да поиска документи за
собственост от В.. Той й предоставил нотариален акт и завещание. Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че ищцата установява
и факта, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота и смущава
собствеността й. Съществуването на годно правно основание за това фактическо
състояние, както се посочи горе е отречено. Претенцията на осъждане ответника
да предаде владението върху имота е основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл. 537,
ал. 2 ГПК и като законна последица от уважаване на иска за собственост по чл. 108
ЗС следва да бъде отменен КНА, формално легитимиращ ответника като собственик
на имота по завещание.
Съобразно изхода
на спора, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Представян е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се 1500лева платено адв.
възнаграждение, 15лева платена такса за възбрана, 40лева платена такса за
снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, 5лева за съдебно удостоверение и
30,72лева платена държавна такса за вписване на исковата молба. Отговорността
по дължимостта на разноски за платена такса за възбрана от 15лева следва да се
разпредели от съдебния изпълнител в рамките на образуваното изп.дело по повод
допуснатото обезпечение. Когато се касае за образувано пред съдебен изпълнител
производство за налагане на обезпечителните мерки, съдебният изпълнител е
компетентният орган, който да определи разноските по чл. 54 ТДТССГПК/чл. 18
ТТРЧСИ и при липса на доброволно плащане да ги събере принудително. Общият
размер на разноските дължими в полза на ищцата е 1575,72лева.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
дължимата държавна такса от 307,16лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск от Р.О.Й., ЕГН ********** с адрес *** срещу
В.И.Т., ЕГН ********** с адрес ***, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ жилище- апартамент № 5, находящ се в гр. Варна, жк. „Чайка“ бл.47, вх. А, ет.2 съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2562.124.1.5 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК, с площ от 45,49кв.м., изграден в сграда с идентификатор
10135.2562.124.1 разположена в ПИ с идентификатор № 10135.2562.124, при граници на обекта по схема имоти
с идентификатори: на същия етаж- 10135.2562.124.1.6 и
10135.2562.124.1.4, под обекта- 10135.2562.124.1.2 и над обекта-
10135.2562.124.1.8, ведно с прилежащите му изба с площ от 3кв.м. и
1,04886%ид.ч. от общите части на сграда и правото на строеж върху дворното
място, в която е изградена сградата, на основание наследствено правоприемство
от Р.А.Д., починал на 22.06.2017г. и
ОСЪЖДА ответникът да й предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 ЗС.
ОТМЕНЯ КНА за собственост върху недвижим имот № 89, том II, рег. № 4284, дело № 289/28.09.2020г. на нотариус
рег. № 124 на НК, вписан в СВп дв.вх.рег.
№ 23939, вх.рег. № 24225/29.09.2020г., акт № 152, том LXIV, дело № 14288/2020г., на основание чл. 537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА В.И.Т., ЕГН ********** да заплати на Р.О.Й., ЕГН ********** сумата от 1575,72лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.И.Т., ЕГН ********** да заплати да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 307,16лева, представляваща
дължима държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: