№ 22834
гр. София, 18.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110103661 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на а, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу А. Н. С. за вземане в размер на 276,04 лева - главница по договор за паричен заем №
4228161 от 09.08.2021 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до окончателното
плащане, 12,93 лева – договорна лихва за периода от 16.08.2021 г. до 01.11.2021 г., 13,44
лева – лихва за забава за периода от 16.08.2021 г. до 05.04.2022 г., 85,03 лева -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и 60 лева – изискуеми
такси.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и приложения договор за кредит и общи условия към него, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основА.е чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
съдът разглежда заявлението в разпоредително заседА.е и издава заповед за изпълнение в
срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а
съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане. Тази
проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за
обстоятелства, от които произтичат вземА.ята. Ако съдът констатира, че тази клауза е във
вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи
извод за нейната евентуална неравноправност.
Относно претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързА. лица и
между свързА. лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързА. лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвА.я – Търговски регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на ф е кредитодателят и. Следователно се касае за
хипотеза на свързА. лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
В случая предмет на настоящото производство са вземА.я, които произтичат от
1
договор за потребителски кредит, които се твърди, че са заплатени от заявителя – поръчител,
който е цедирал вземА.ята си по чл. 143 ЗЗД. Въз основа на изложените от заявителя
фактически обстоятелства, ангажирА.те доказателства и наличните данни за хипотеза на
свързА. лица, се налага приемането на извод, че уговореното възнаграждение за
предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за
общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва
от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързА. с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързА. с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване
и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по
договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да се бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай е посочено, че ГПР по договора е в максимално допустимият размер от
48,35 %, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит – 300 лева., платим на 12
вноски в срок до 01.11.2021 г. за 12 седмици и размера на дължимото по договора за
поръчителство възнаграждение за същия период, е видно, че ГПР надхвърля 50 %, предвид
размера на възнаграждението на поръчителя. Така уговореното възнаграждение има
значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основА.е за дължимост на това вземане.
Освен това съдът намира, че уговарянето на същата противоречи на добрите нрави.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на такси за извънсъдебно
събиране на кредита също е неравноправна, тъй като преследва забранена от закона цел да
се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено
в договора и това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на
разглеждане по делото. Ето защо посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността.
Отделно от това съдът намира, че уговорените такси за събиране на просрочени задължения
не са за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на
задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност,
извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която
дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на
тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК. По тази причина вземА.ята, произтичащи от
такива клаузи, не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземА.я, тъй като
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
Предвид изложеното се налага извод, че е налице основА.е по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3
ГПК за отхвърляне на подаденото заявление в посочените по-горе части.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендирА.те разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 16,91 лева до пълния
заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и над сумата от 33,82 лева до пълния
2
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на а, ЕИК ,, срещу А. Н. С., с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 85,03 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и за
сумата от 60 лева – изискуеми такси, както и в частта, в която се претендират разноски за
държавна такса над сумата от 16,91 лева до пълния заявен размер от 25 лева и разноски за
юрисконсултско възнаграждение над сумата от 33,82 лева до пълния дължим размер от 50
лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3