О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия мл.съдия Кунева
въззивно гражданско дело № 1719/2018 г. по
описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК и е образувано по молба вх. № 66664/12.10.2018 г., подадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 1652/11.10.2018 г. по настоящото дело.
В молбата се излага, че неоснователно в полза на въззиваемото дружество е присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото страната вече при предходното разглеждане на делото е претендирала юрисконсултско възнаграждение, поради което счита, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено единствено последното, чийто размер да бъде съобразен с настоящата редакция на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП. Молителят оспорва и присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, като сочи че не е станал причина за извършването на последните. Посочва, че е направил възражение за прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на молбата, като се оспорват възраженията на насрещната страна срещу присъденото адвокатско възнаграждение в производството пред ВОС и ВКС. Посочва, че страната е упражнила правото си след ангажиране на адвокатска защита да претендира разноските сторени за нея. Подчертава, че претендираното пред ВКС възнаграждение не е прекомерен. Излага се, че по отношение на молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски.
За да се произнесе по молбата, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение /определение по същество на спора/ в частта за разноските.
В настоящия случай постановеното по делото решение № 1652/11.10.2018 г., което изменение се иска в частта за разноските, е окончателно и не подлежи на обжалване, молбата е подадена на 12.10.2018 г., т.е. в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК е образувано след постановяване на решение № 93/17.07.2018 г. постановено по т.дело № 381/2018 г. по описа на ВКС, е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК определение № 1961/03.06.2015г., постановено по в.гр.дело № 1586/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение №1113/06.03.2015 г. по гр.д. №11266/2014 г. на ВРС, е прекратено производството по предявения от „КНМ Груп” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск и е върнато делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба.
Въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Таурс – Г, е срещу Решение № 1113/06.03.2015 г., постановено по гр. дело № 11266/2014 г. по описа на РС – Варна, 30-ти състав, с което въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД е осъден да заплати на „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков № 22, сумата от 1591,46 лева по дебитно известие № **********/29.09.2012 г., досежно осъществена корекция на потребена ел. енергия за периода 02.04.2012 г. - 28.09.2012 г. в обект, находящ се в гр. Белослав, ул. „Васил Левски“ № 30, кл. №********** и аб. № **********, платена от цедента *****без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2014 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 99, ал. 1 вр. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С решение № 1652/11.10.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в общ размер на 718,23 лв. – разноски в настоящото въззивно производство и в производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото във въззивното производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима е и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени в извънредното производство по отмяна. В тази връзка, ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски. Направеното в условие на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството пред ВКС е коментирано в съдебното решение и няма основание за достигане до различен извод от изложения в него.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 66664/12.10.2018 г., подадена от
„Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за
изменение в частта за разноските на решение № 1652/11.10.2018 г., постановено
по в.гр.дело № 1719/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.