№ 212
гр. Силистра, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
Сложи за разглеждане докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20233400500307 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ:ТЕРА ООД – р.пр., явява се управителя Ж. Т. И. и
с адв.В. М..
ЖАЛБОПОДАТЕЛ:Ж. Т. И. – р.пр., явява се лично и с адв.В. М..
ОТВЕТНИК:ОБЩИНА СИЛИСТРА – р.пр., не се явява законен
представител, явява се адв.Д. К..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.М. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.К. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, за доклад по делото, препраща към Определение
№392/29.08.2023г., постановено по делото.
АДВ.М. – Възражения по доклада нямаме, по състава също нямаме
1
възражения.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Не приемаме аргументите изложени в отговора на ответната страна
АДВ.К. – Поддържам писмения отговор. Оспорвам жалбата.
Нямам искания по доказателствата.
Нямам възражения за доклада.
СЪДЪТ, предвид становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проектодоклада, изложен в Определение №392/29.08.2023г.,
за окончателен доклад по делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
делото
ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.М. - Подали сме въззивна жалба против Решение
№347/27.06.2023г., постановено по Гр.д.№571/2022г. на СсРС. Считаме, че
същото е незаконосъобразно и постановено по един недопустим иск. Следва
да бъде отменено и обезсилено, съгласно правомощията на въззивната
инстанция на основание чл.270, ал.3 ГПК и производството по делото се
прекрати.
Съображенията ни за това са следните:
СсРС е бил сезиран с искова молба с правно основание по чл.124, ал.1
от ГПК, с която искова молба е поискано от съда с предявения отрицателно
установителен иск да се признае по отношение на ответниците, че строежът,
изграден в поземлен имот с идентификатор 66425.501.3293.1 е изграден без
отстъпено право на строеж. Това е поискано от СсРС да се произнесе по така
предявения иск.
Съгласно чл.124 от ГПК всеки има право да предяви иск, когато
неговото право е нарушено, неговите интереси също така са нарушени, за да
възстанови това свое право, от което черпи интереси. Нито един аргумент
2
няма в исковата молба, който да подкрепя тезата на ищеца по делото, че са
налице процесуалните предпоставки по чл.124, ал.1 от ГПК. С нищо не се
нарушават интересите на Общината, за да се предяви този отрицателен
установителен иск, а именно да се признае за установено, че строежът в този
поземлен имот, който е общинска собственост, е изграден без отстъпено
право на строеж.
При отстъпено право на строеж, което е ограничено вещно право,
законодателят е предвидил нотариалната форма. Независимо на кого е
недвижимият имот – дали е собственост на държавата, община или физическо
лице, за да има учредяване на ограниченото вещно право на строеж, е
необходимо да се спази формата, а именно нотариалната.
По делото няма нито едно доказателство, от което да е видно, че между
Общината и жалбоподателите, ответници в първоинстанционното
производство, е имало учредено право на строеж. Това никога не е било факт,
който да бъде твърдян от наша страна, от страна на моите доверители, за да
се приеме, че са накърнени някакви права на ищцовата страна, в случая
Община Силистра.
За да има учредено право на строеж, трябва да има нотариална форма, за
да има в правния мир някаква материална следа, а именно, че е учредено това
ограничено вещно право, а именно право на строеж. Следователно, този факт
никога не е бил спорен от наша страна, от страна на ответниците по делото и
жалбоподатели в настоящото производство.
С иска, който е предявен пред СсРС, се иска установяване на факт, а
именно, че изграденият строеж е без отстъпено право на строеж. Съгласно
чл.542 и сл. от ГПК установяването на фактите става по точно определен ред.
Предвидено е специално производство, но установяване на факта дали даден
строеж е построен без отстъпено право на строеж или не, не е от категорията
факти, които се установяват по реда на чл.542 и сл. от ГПК. Следователно, и
на това основание считам, че исковата претенция е недопустима и съдът се е
произнесъл по един иск, който е недопустим, поради което следва съобразно
правомощията на въззивната инстанция, решението да бъде обезсилено.
По отношение на писмените доказателства, които са приложени по
делото и които са не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност от страна
на първоинстанционния съд:
3
Няма спор, че между страните по делото има сключен договор за наем
на 24.07.1992г. за срок от 10 години. Съгласно чл.4 от този договор за наем
наемодателят вменява в задължение на наемателя да построи сграда за
охраната, водоснабдяване, канализация, сграда, осветление на паркинг.
Именно в изпълнение на това задължение от страна на наемателя е поискано
издаване на строително разрешение. Такова строително разрешение е било
издадено №205 от главния архитект на общината. Строителното разрешение е
издадено на 09.11.1992г. и в обстоятелствената част на строителното
разрешение е записано това, което е в чл.4 от Наемния договор, т.е.
възпроизведен е текста на чл.4. Записано е също така, че поземленият имот е
спечелен на търг. След като изгражда това, което му е вменено като
задължение, Общината е поискала и е постигнала това, което е поискала през
1996г. сключване на едно допълнително споразумение. Това допълнително
споразумение е след като е изградена постройката през 1992г. В това
допълнително споразумение се променя само една единствена дума от т.11 в
договора. Докато в Договора за наем е записано, че това, което е построено,
остава като собственост на наемателя, с Допълнителното споразумение от
1996г. е записано, че това, което е построено в поземления имот, остава като
собственост на наемодателя. С това се променя изцяло философията на
наемния договор, но така или иначе допълнителното споразумение е
подписано от двете страни по договора.
Следва въпросът – след като имаме допълнително споразумение 1996г.,
в което е отразено, че построеното в този поземлен имот остава собственост
на наемодателя, какъв е правният интерес на Общината да води този
отрицателно установителен иск? Какви са последиците от уважаване на един
такъв отрицателно установителен иск, който в случая е недопустим поради
липса на правен интерес, което е положителна процесуална предпоставка, за
която и съдът следи служебно? Този въпрос може да бъде поставен при всяко
положение на делото, т.е. наличие на правен интерес от водене на такова
дело.
Строителното разрешение №205/09.11.1992г. е издадено същата година,
когато е сключен наемният договор от главния архитект. Няма как да
приемем, че главният архитект не е знаел, че за да издаде това строително
разрешение, е необходимо да провери има ли или не учредено право на
строеж върху този поземлен имот, собственост на Общината. Така или иначе,
4
строителното разрешение е издадено и е подписано от главния архитект. През
1992г. действа Законът за териториално и селищно устройство и съгласно
чл.55 от същия закон, отменен, но действащ към момента на издаване на
строителното разрешение и чл.227 ППЗТСУ вменяват в задължение и право
единствено на главния архитект на дадена община да издава строително
разрешение. Строителното разрешение е издадено от надлежен орган, в кръга
на неговата компетентност и то поражда права и задължения. Впоследствие, а
именно 10 години след това се издава Удостоверение №6/2008г., пак от
главния архитект на Община Силистра, в което е записано, че строежът в този
поземлен имот е законен. Няма как също да приемем, че този главен архитект
като длъжностно лице е бил длъжен да провери има ли отстъпено право на
строеж, но той записва в Удостоверение №6, че строежът е законен.
Месец след това се издава Заповед №1533/28.08.2008г. от кмета на
Общината, в която заповед е записано, че отменя Удостоверение №6/2008г.
издадено от главния архитект. Не знам по какви съображения ищцовата
страна не е записала, че тази заповед е отменена с Решение №76/17.11.2008г.
на Административен съд Силистра по Адм.д.№116/2008г. То е приложено
към кориците на делото. Следователно, към настоящия момент в правния мир
съществува както Строителното разрешение №205/1992г., така и
Удостоверение №6/2008г. Това са официални документи, които се намират за
безсрочно съхранение в Община Силистра. Оттук нататък се задава
основният въпрос какъв е правният интерес от водене на този отрицателно
установителен иск, след като имаме тези писмени доказателства и след като
нямаме учредено право на строеж. При това положение считаме, че искът е
недопустим, поради което решението следва да бъде обезсилено и
производството по делото прекратено.
Няколко думи за практиката, която се сочи в писмения отговор на
ответната страна по жалбата:
Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС урежда въпроси,
които нямат отношение към настоящия казус, поради което считам, че то е
неотносимо по настоящото дело. С Ваше позволение ще прочета само едно
изречение от това тълкувателно решение, а именно – Ако ответникът владее
вещта, както е в случая, защото строежът се владее все още от Ж. Т. И., то
това състояние продължава да съществува и след приключване на делото и
5
дори да се уважи отрицателно установителния иск, който установява
единствено, че ответникът не е собственик на вещта, но не и че не е неин
владелец. Никога не сме казвали, че тази постройка е собственост на
жалбоподателите, защото както казах имаме първо неучредяване на
отстъпено право на строеж. Второ, имаме допълнително споразумение,
където изрично е записано, че построеното остава като собственост на
наемодателя.
Сочено е още едно Решение №201/11.05.2011г. по Гр.д.№449/2010г. на I
ГО на ВКС, което решение няма никаква корелация с настоящия казус и няма
никакво отношение към предмета на настоящия спор.
През 1992г. се сключва договора за наем и се издава строителното
разрешение, а през 2022г. се подава исковата молба. Значи 30 години Община
Силистра счита, че този строеж е законен, владее се от Ж. Т. И., плащат се
данъци от 1992г. до настоящия момент на този имот. Едва през 2022г. с
подаване на настоящата искова молба се приема да се установи факта, че
строежът е изграден без отстъпено право на строеж, който факт никога не сме
го твърдели.
Моля да се обезсили решението на СсРС и да се прекрати
производството по делото като недопустимо.
Моля да ни се присъдят разноските по делото както за първата
инстанция, така и разноските за настоящото производство, за което
представяме списък.
В този смисъл, моля за Вашето решение.
АДВ.К. – С този рязък завой, който настъпи в тяхната защита се
постигна известно объркване в моите разбирания за основните предели на
този процес. Аз и към настоящия момент не мога да си обясня как една
сграда, една постройка може да бъде законна, ако страната твърди, че тя е
изградена без отстъпено право на строеж. От поведението на въззивника
излиза така, че те през цялото време на процеса са твърдели или са
признавали факта, че в тяхна полза не е учредено законно право на строеж.
Въз основа на това, аз не мога да разбера твърденията им, че все пак са
собственици на законно изградена постройка. Едното и другото, според мен,
няма как да вървят заедно. По отношение на допустимостта на исковата
6
претенция считам, че нашият правен интерес е налице и той е съвършено ясен
още от първото съдебно заседание. Казано с други думи, ние винаги сме
знаели, че въззивникът разполага с постройка, която е поставена като
временно съоръжение, с разрешение за строеж издадено по чл.120 от
ППЗТСУ /отменен/, съгласно която правна норма е възможно в определени
случаи да бъде позволено изграждането на такъв обект, но като временен
обект. Ако в предвиденият срок тази постройка не бъде включена в трайния
градоустройствен статут, естествено, че учреденото право на поставяне губи
своя ефект. Това е правна фигура, която е добре позната в практиката,
включително на нашия Окръжен съд по подобни казуси, които вече са
разглеждани. Така, че тук не може повече да се разширява правното поле на
това строително разрешение, което е издадено на наемателя по една
облигационна връзка. То е единствено по чл.120 от ППЗТСУ. Това е
безспорно установено в процеса. Видно е както от самото строително
разрешение, така и от самата виза, която е предоставена на въззивника и в
която изрично е записано чл.120 от ППЗТСУ.
В крайна сметка, потвърждава се приетата без възражение от страните
СТЕ. Вещото лице по същата казва, че няма траен градоустройствен статут.
След като няма траен градоустройствен статут, то очевидно няма как да има
правни последици водещи до законност на постройката, послужили, както
изтъкна въззивника, за снабдяване с констативен нотариален акт през 2020г.
Ето това е правният интерес, който обяснява защо чак след 30 години
собственикът на земята е предприел действия за установяване правото на
собственост и в крайна сметка за атакуване на този неверен нотариален акт.
Този приведен титул за собственост определено смущава собственика на
земята, тъй като признава друго лице като собственик на тази постройка и
ограничено вещно право върху земята, която е наша собственост. Противно
на изложеното от въззивника считам, че Тълкувателно решение №8/2013г.
предоставя именно тази правна възможност за защита и на ограничени вещни
права при определени хипотези.
По отношение на цитираното Удостоверение №6, ясно е, то не е част от
доказателствата в кориците на това дело. Няма как да се правят правни
заключения по него. Удостоверението не може да създаде собственост. Дори
да се приеме, че това е годен документ, който е част от доказателствата по
делото и следва да го коментираме, в него в крайна сметка се съдържат
7
неверни обстоятелства. Въз основа на СТЕ се установява по скоро обратното.
Тази постройка няма трайно градоустройствен статут. То няма как да бъде
друго при условие, че имотът е публична общинска собственост. Този имот
не може да бъде ограничаван с никакви вещни права. Няма как този правен
извод да бъде изменен с някакво удостоверение, което е негодно като
доказателство.
Това накратко формулира нашия правен интерес да предявим този иск,
да го проведем успешно по мое мнение, въз основа на годни доказателства,
които са приобщени по делото.
По тези съображения, считам, че решението на съда е правилно, моля да
го оставите в сила и да ни присъдите разноски съобразно списъка, който
представям.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок до 26.10.2023г.
Заседанието приключи в 10.38 часа.
Протоколът е изготвен съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8