Решение по адм. дело №275/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 104 от ЗДСл и чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на В. Г. Г., подадена чрез пълномощник, срещу Национална агенция за приходите, София. Искането е, след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с В. Г., на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, да заплати на ищеца сумата от *** лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на шест основни месечни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на прекратяване на служебното правоотношение, до нейното окончателно заплащане. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В молба на пълномощник на ищеца е направено искане на основание чл.214 от ГПК, за увеличение размера на предявения иск на *** лв. съобразно заключението по ССчЕ. В писмено становище на пълномощника на ищеца са изложени съображения за основателност на ИМ.

Ответникът по иска – Национална агенция за приходите, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на исковата молба.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че исковата молба е допустима, като подадена след отмяна на уволнението като незаконно и в срока по чл. 125 от ЗДСл.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № 2365/ 02.07.2024 г. на ИД на НАП, на основание чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с В. Г. Г.. По жалба на В. Г. е образувано адм. д. № 268/ 2024 г. по описа на АС – Кърджали. С Решение № 64/ 20.01.2025 г. по посоченото дело оспорената заповед на изпълнителния директор на НАП е отменена. С Решение № 7894/ 15.07.2025 г. по адм. д. № 2014/ 2025 г. на ВАС, V о. решението по адм. д. № 268/ 2024 г. на АС – Кърджали е оставено в сила.

Производството по настоящото дело е било спряно до решаване на спора по адм. д. № 268/ 2024 г. на АС – Кърджали. След отпадане на основанието за спиране, с Определение № 1554/ 21.07.2025 г. е възобновено производството по адм.д. № 275/ 2024 г. на АС-Кърджали. Страните не спорят, а и от представените от ищеца доказателства се установява, че за времето на прекратяване на служебното правоотношение – 02.07.2024 г. до 02.01.2025 г., представляващо 6-месечен период на дължимост на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ищецът е бил безработен и не е получавал други доходи.

По искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно, неоспореното от страните, заключение на ВЛ основната месечна заплата за длъжността, която В. Г. Г. е заемал, към момента на признаването на уволнението му за незаконно (Решение № 7894/15.07.2025 г., постановено по адм.д. № 2014/2025 г. на ВАС, II о.) е 2741 лв. Няма промяна в размера на основната месечна заплата за длъжността от датата на постановяване на решението на ВАС до датата на издаване на Заповед № 23-1539/22.07.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която служителят е възстановен на работа.

При тези установявания ВЛ е дало заключение, че дължимото обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. З от ЗДСл, изчислено върху основната заплата на В. Г. към момента на признаване на уволнението за незаконно, за времето, през което е останал без работа, поради незаконното му уволнение, считано от 02.07.2024 г. до 02.01.2025 г., равняващо се на 6-месечното му основно възнаграждение, е в брутен размер на *** лв., нетният размер, след удържане на 10% данък по чл. 42 ЗДДФЛ, е *** лв.

С протоколно определение от 03.11.2025 г. е допуснато изменение на предявения иск по молба, вх.№ 3921/ 29.10.2025 г. на пълномощник на ищеца в частта относно размера, като е увеличен на *** лева съгласно заключението по ССчЕ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че исковата молба е основателна.

В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се съдържат материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно уволнение, началният момент за възникване на задължението, периода, за който е дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението. По аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

Съгласно приетото заключение на ССчЕ размерът на основната заплата на заеманата от ищеца длъжност към датата на признаване на уволнението за незаконно – 15.07.2025 г., е *** лв. Дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е *** лв.

При тези мотиви исковата молба следва да се уважи в частта за претендирано обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на *** лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата лихва, върху главницата от 15.07.2025 г. - датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконно, на основание т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.

При този изход на спора на ищеца се дължат деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 1200 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС с дата 23.09.2025 г. и 400 лв. – депозит за изготвяне на ССчЕ. Заплатеното възнаграждение за един адвокат не е прекомерно тъй като пълномощникът е изготвил жалбата срещу заповед на ИД на НАП, в която се съдържа искане за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, направил е доказателствени искания за назначаване на ССчЕ, представил е относими писмени доказателства.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Национална агенция за приходите, с [ЕИК] и адрес: [населено място], [улица], [населено място], да заплати на В. Г. Г. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [адрес] обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 16446,00 лева ведно със законната лихва върху тази сума от 15.07.2025 г. – датата на влизане в сила на Решение № 7894/ 15.07.2025 г. по адм. д. № 2014/ 2025 г. на ВАС, V о., с което уволнението е признато за незаконно.

Осъжда Национална агенция за приходите, с [ЕИК] и адрес: [населено място], [улица], [населено място], да заплати на В. Г. Г. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [адрес], деловодни разноски в размер на 1 600 лв. ( хиляда и шестстотин лева).

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.