Определение по дело №226/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Съдът е сезиран с предявени от „Г. К. А. М. О. Ю. И. С. Ве Т. Л. Ш." О., с търговски регистрационен номер *, представлявано от управителя И. Е., против „С. К." Е., обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 във вр. с чл.318 ТЗ и иск по чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника възникнали договорни отношения, по силата на които ищецът „Г. К. А. М. О. Ю. И. С. Ве Т. Л. Ш." О., продал на ответника „С. К." Е. /преди „С. К." О./ движими вещи -дървообработващи машини за сумата от общо 178 630 евро без ДДС, за което на 16.12.2014 година ищецът е издал 3 бр. фактури, както следва:

-Фактура № 892193/16.12.2014г. на обща стойност 47 810 евро без ДДС, за продажбата на следните машини: 1/ 1 бр. автоматична машина за рязане на дърво на стойност 7 860 евро без ДДС; 2/ 1 бр. пневматична машина за рязане на глави на стойност 6 700 евро без ДДС; 3/ 1 бр. автоматична конвейрна лента за летва 800 мм х 600 мм; на стойност 4 650 евро без ДДС; 4/ 1 бр. серво машина със ЦПУ за сортиране на летви на стойност 20 750 евро без ДДС; 5/ 1 бр.автоматизирана двойна машина за сортиране на трупи на стойност 7 850 евро без ДДС;

-Фактура № 892194/16.12.2014г. на обща стойност 59 850 евро без ДДС, за продажбата на следните машини: 1/ 1 бр.автоматичен единичен хоризонтален трион на стойност 11 850 евро без ДДС; 2/ 1 бр. автоматична товарна лента на стойност 10 000 евро без ДДС; 3/ 1 бр. автоматична лента 4-ред 3500 мм х 6000 мм за товарене на дървесина на стойност 11 500 евро без ДДС; 4/ 1 бр. машина за рязане с автоматична хидравлична система на стойност 26 500 евро без ДДС;

- Фактура № 892195/16.12.2014г. на обща стойност 70 970 евро без ДДС, за продажбата на следните машини: 1/ 1 бр. автоматична машина за нарязване с многобройни страни на стойност 11 780 евро без ДДС; 2/ 1 бр. автоматична машина с четка за талаш на стойност 6 430 евро без ДДС; 3/ 1 бр. въздушен компресор на стойност 1 960 евро без ДДС; 4/ 1 бр. напълно цифрова автоматична хидравлична машина за рязане на дървесина на стойност 21 500 евро без ДДС; 5/ 1 бр. автоматична машина размер 100 на стойност 10 700 евро без ДДС; 6/ 1 бр. напълно автоматизирана машина на стойност 18 600 евро без ДДС.

Във фактурите били посочени машините, предмет на продажбата, с тяхната единична стойност, както и условие на доставка – уговорено местоназначение К. Б., превозвач С. Б. Л., и плащане - с платежно нареждане по посочена банкова сметка в Т. Е. Б. От митническа декларация MRN № */ 19.12.2014г. било видно, че машините, описани цитираните 3бр. фактури са доставени на ответника като купувач.

По силата на договор за наем от 16.12.2014г. ответникът като наемодател предоставил под наем получените машини на наемателя „Е. *" О., ЕИК: *. За предаване на машините бил съставен приемо-предавателен протокол от 22.12.2014г.

Ищецът твърди, че до момента ответното дружество не е заплатило стойността на продадените и доставени машини по процесните фактури, и му дължи сумата от 178 630 евро без ДДС, респ. сумата от 214 356 евро с ДДС.

Иска се ответникът „С. К." Е. да бъде осъден да заплати на «Г. К. А. М. О. Ю. И. С. В. Г. Л. Ш." О.,със седалище и адрес на управление: РТ., О. промишлена зона М. /НОСАБ/ , У. 112, № 5, Н./ Б., с търговски регистрационен номер 76492 /Б./ Център, представлявано от И. Е., сумата от 214 356 евро с ДДС /двеста и четиринадесет хиляди триста петдесет и шест евро с ДДС/, представляваща общата стойност с вкл. ДДС на продадените и доставени, но незаплатени дървообработващи машини по фактури с номера: № 892193/16.12.2014г. на стойност 47 810 без ДДС, № 892194/16.12.2014г. на стойност 59 850 евро без ДДС, и № 892195/16.12.2014г. на стойност 70 970 евро без ДДС, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В отговора си ответникът по иска прави възражение за недопустимостта му, като твърди, че искът е предявен преждевременно, тъй като между страните съществувала уговорка, според която било постигнато съгласие разплащането по процесните доставки да се извърши в срок до две години от получаване на машините, но не по-рано от една година от същия момент. Не съществувал сключен писмен договор, и всички отношения се основавали на устни уговорки и постигнатото съгласие било изразено единствено вербално. Ответникът твърди, че имало разминаване между посоченото в исковата молба и устните уговорки между страните досежно цената на машините, която реално била уговорена в размер на 70 000 евро. Твърди още, че задължението на купувача било да изплати цената в срок до две години, като заплащането започне в срок до 1 години от доставката, като и че платец на суми по разсрочено плащане на цената ще се яви третото лице - „Е. *" О., представлявано от управителя И. М. М.. Машините се намирали в държане на „Е. *" О. и същото вероятно било извършило плащане към ищцовото дружество в изпълнение на задълженията си.

В допълнителен отговор ответникът не оспорва, че машините са получени от него. Излага твърдения, че спорът бил относно наличието на тристранна връзка, която пък била индиция, че по същество машините се намират във владение на третото лице - наемател.

В отговора си третото-лице помагач на страната на ответника „Е. *" О.счита предявеният иск за допустим, а по същество - за основателен. Твърди, че ищецът е продавач, а ответникът е купувач на процесните машини. „Е. *" О. не било поело задължение да изплати на ищеца стойността /цената/ на закупените от ответника машини; не участвало в твърдяната от ответника договорка да бъде платец по разсрочено плащане цената на машините. Не оспорва, че е държател и ползва машините по силата на договор за наем, сключен с ответника, но дружеството не извършвало плащания към ищеца, свързани с ползването под наем на тези машини.

С оглед конкретизация на ответника, макар да не се правят възражения от негова страна, следва да се отбележи, че при служебно извършените от съда справки за вписванията в Търговския регистър към Агенция по вписванията, МП по партидата на същия, съдът установи, че към датата на предявяване на исковата молба ответникът се е именовал „С. К.”Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.П. *, район З., У.Б. №*, е.*, А.*, с едноличен собственик на капитала И. Д. В. В хода на производството седалището и адресът на управление на ответното дружество са променени в С., община М., област П., У.”Г. К. №*, а едноличен собственик на капитала е И. А. А. Също така се установява, че до 30.01.2015г. дружеството е било регистрирано като О., след която дата е вписана промяна във формата му, а именно, като Е..

Приети като доказателства по делото са заверени копия от Фактура № 892193/16.12.2014г. на стойност 47 810 евро без ДДС, придружена с превод на български език; Фактура № 892194/16.12.2014г. на стойност 59 850 евро без ДДС, придружена с превод; Фактура № 892195/16.12.2014г. на стойност 70 970 евро без ДДС, придружена с превод; документ за актуално състояние на ищцовото дружество, издаден от Търговско – промишлена палата-Б., Дирекция регистрация, придружен с превод; списък на дяловете на съдружниците на ищцовото дружество от 19.01.2015г., придружен с превод; писмо от Т. Е. Б. от 19.01.2015 г. относно движението по сметка на ищеца в евро за периода 15.12.2014г.-19.01.2015г., придружено с превод; митническа декларация №*/19.12.2014г.; заверени копия на Договор за наем от 16.12.2014г., сключен между „С. К.” О. като наемодател, и „Е. *" О. като наемател, и на приемо-предавателен протокол от 22.12.2014г.; Определение № 94/02.02.2015г., постановено от Окръжен съд-К., по ч.Г.д.№ */2015г.; копие на пълномощно с нотариална заверка на подпис от 17.12.2014г.; договор за консултантски услуги № */14.10.2014г., сключен между „Е. Е*" О. и „А. К." Е.; писмо от 25.09.2014г., изпратено по електронна поща; фактура № 892193/16.12.2014 год. в оригинал на турски език и с лицензиран превод на български език; фактура № 892194/16.12.2014 год. в оригинал на турски език и с лицензиран превод на български език; фактура № 892195/16.12.2015 год. в оригинал на турски език и с лицензиран превод на български език; Копие от регистрация в търговския регистър в Търговско-промишлената палата – Б., Дирекция регистрация (Документ за актуално състояние) от 16.01.2015 год. в оригинал и с лицензиран превод на български език; Списък на дяловете на съдружниците до Дирекция Търговски регистър Г. Б. от 19.01.2015 год. в оригинал на турски език и с лицензиран превод на български език; Движението на паричния поток през периода 15.12.2014 год. – 19.01.2015 год. по сметка на титуляр Г. К. А. М. О. Ю. И. С. Ве Т. Л. Ш. в оригинал на турски и с лицензиран превод на български език; Декларация MRN № */19.12.2014 год. и справка по чл. 366 от ГПК.

Събрани са гласни доказателства – показания на свидетелите Р. М. Я. и Ю. Е..

От същите се установява, че св.Я. работи в „Е. – Е*” О. като отчетник-счетоводство в счетоводния отдел. За процесния казус знае, че става дума за машини за дървообработване, които „Е.*” О. е взело под наем от „С. К.” Е.. Свидетелката не знае да съществува тристранна сделка между „Г. К. А. М. О. Ю. И. С. Ве Т. Л. Ш.” О., „С. К.” Е. и „Е.*” О., по силата на която последното дружество да трябва да плаща наема не на „С. К.” Е., а на „Г. К. А. М. О. Ю. И. С. Ве Т. Л. Ш.” О., както и че не е имало плащане за наем на тези машини от „Е.*” О. на „Г. К. А. М. О. Ю. И. С. Ве Т. Л. Ш.” О.. Св. Ю. Е. сочи, че от 5 години работи в ищцовото дружество като служител по продажбите. Знаел за продажбата на дървообработващи машини от ищеца на "С. К." Е., Г.П. Тези машини изобщо не били платени, а купувачът получил машините. Свидетелят не знаел за споразумение между "С. К." Е., Г.П. и "Е. *" О., с. П., в което да са се договорили машините да се платят не от "С. К." Е., а от "Е. *" О.. Машините били продадени на "С. К." Е., което трябвало да ги плати след пристигането им в Б., в рамките на един - два дни. Условията по договора от страна на ищеца уговаряла И. Е. - собственик и управител на фирмата, а писмен договор за тази продажба не знае да е бил подписван. Били издадени фактури. Свидетелят твърди, че лично е присъствал на някои от срещите, при които се уговаряли условията. Срещите ставали в Б., в Г.Д., като от страна на "С. К." Е., Г. П. присъствал господин на име К.

На основание чл. 176 от ГПК за обстоятелствата по делото е допуснат да даде обяснения представителят на третото лице – помагач И. М. М.. Видно от обясненията, дадени в ОСЗ, проведено на 10.11.2015г., тристранно споразумение между страните по делото не съществува. „Е.*” О. се договорило за машините със „С. К.” Е., защото било новосъздадено дружество и нямало средства да изкупи машините само. Сочи, че ответното дружество се съгласило да купи машините и да им ги отдаде под наем. Също така сочи, че третото лице-помагач на страната на ответника не е имало уговорки с ищцовото дружество и е плащало на „С. К.” Е.. В момента не плащали на никой, защото нямали връзка с представител на „С. К.” Е.. След като през месец декември 2014г. „Е.*” О. платило 35 000 евро ДДС за сумата от 178 000 евро за сметка на „С. К.” Е., когато машините пристигнали на митницата, от тогава представителят на третото лице-помагач не е виждал собственика на „С. К.” Е.. За тези машини дружеството не плащало на „Г. К. А. М. О. Ю. И. С. Ве Т. Л. Ш.” О..

По делото е изслушано заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, и което съдът изцяло кредитира. Задачата е възложена на вещото лице с оглед възражението на ответника и искане от негова страна, направени с отговора на исковата молба, ищецът да представи в оригинал митническата декларация, описана в исковата молба. От същото се установява, че митническа декларация MRN № */19.12.2014г. е отразена в дневника за покупки по ЗДДС на ответника "С. К." Е., с ЕИК по Булстат *, за данъчен период 01.03.2015 - 31.03.2015година. Информацията е по данни на информационната система на ТД на НАП П., актуални към 11.12.2015г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира предявените искове за основателни и доказани, и като такива следва да бъдат уважени.

На първо място, сам ответникът прави признание в отговора си за това, че процесните дървообработващи машини са му били доставени в Б. от ищцовото дружество. Всъщност, възражението му е относно цената на търговската продажба, и относно твърдяна от него договореност цената да се заплати от третото лице-помагач, а не от ответника. Във връзка с тези му твърдения, с доклада по делото съдът е възложил в негова тежест да представи доказателства в тяхна подкрепа. Ответникът не сочи такива.

Ищецът, с оглед възложеното в негова тежест да докаже твърденията си за цената на извършената търговска продажба и липсата на договореност с третото лице-помагач то да заплати цената на машините, сочи множество доказателства, от които може да се направи безспорен извод за това, че купувач по сделката е именно ответникът, и че цената е в размерът, претендиран в исковата молба. Това е така с оглед събраните гласни доказателства, от които се установява, че договореностите за продажбата са постигнати между представители на ищеца и на ответника; че машините са били доставени в Б. и получени от ответника, който ги е предоставил под наем на третото лице-помагач, което от своя страна се установява и от приложения по делото договор за наем. От заключението на вещото лице пък безспорно се установява, че ответникът е отразил в дневника си за покупки по ЗДДС процесната митническа декларация.

Отделно от това, като съобрази представените по делото фактури, съдът съобрази следното:

Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, неговото изпълнение и наличието на основание за плащане на уговорената цена е даден с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и предвид указанията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, имащи задължителен характер - така, решение № 96 от 26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., I т. о.; решение № 30/8.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г., I т. о.; решение № 118/5.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г., II т. о.; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г., II т. о., решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г., II т. о.; № 109 от 7.09.2011 г., т. д. № 465/2010 г.,, II т. о.; № 92/7.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г.,, II т. о., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № № 546/2008 г.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК, решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о., ТК, решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК и др.

В цитираните решенията на ВКС еднозначно е обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Последното е включително когато същата не съдържа всички изискуеми по ЗСч реквизити. Нещо повече, прието изрично в решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на II т. о. на ВКС и в решение № 92/2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на II т. о. е, че дори издадената фактура да е останала неподписана за "получател" от купувача по договор за търговска продажба, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит.

Или, в конкретиката на настоящия случай съдът съобрази, че представените по делото фактури, съдържащи реквизитите на съществените елементи на конкретни сделки, и отразени счетоводно при ответника, доказват вписаните в тях задължения на ответника към ищеца.

И, след като искът за главница, представляваща общата стойност на дължимите по представените по делото фактури цени, без ДДС, е основателен и доказан, то такъв се явява и акцесорният иск за лихва, който се претендира от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

При този изход на делото и с оглед претенцията на ищеца за деловодни разноски, такива му се следват в общ размер на 21 945, 96лв. /ДТ в размер на 16 770,96лв., адвокатско възнаграждение в размер на 4 950лв., 225лв. депозит за вещо лице/. В тази сума съдът не е включил търсените от ищеца 30лв. за възнаграждение за преводач, доколкото в кориците на делото не се съдържат доказателства за заплащането на тази сума.

Ето защо, и на осн.чл. 377 във вр. с чл.235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА„С. К." Е., вписано в ТР с ЕИК *, със седалище и адрес на управление С. 4., оБ. П., община М., У. Г. К. №*, да заплати на „Г. К. А. М. О. Ю. И. С. Ве Т. Л. Ш." О., със седалище и адрес на управление РТ., Организирана промишлена зона Минареличауш /НОСАБ/, У.* №*, Н., Б., с търговски регистрационен номер *, представлявано от управителя И. Е., сумата общо в размер на 214 356 евро с включен ДДС, по Фактура № 892193/16.12.2014г., Фактура № 892194/16.12.2014г. и Фактура № 892195/16.12.2014г., издадени от „Г. К. А. М. О. Ю. И. С. Ве Т. Л. Ш." О. на „С. К.” О., Г.П., с ЕИК *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2015г. до окончателното й изплащане; както и деловодни разноски в размер на 21 945,96лв.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ответника - "Е. *" О., с. П., ЕИК *.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: