Номер 145709.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София7-ми граждански
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502243 по описа за 2020 година
С решение №1912 от 10.03.2020г., по гр. д. №952/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, I-18 състав, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да
заплати на ищеца В. Ц. Д. сумата от 2000 (две хиляди) лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 131,
ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.1 от НК в хода на ДП № ЗМ 2781/2014 г. по описа на 5 РУ на
СДВР, пр.пр. 46607/2014 г. по описа на СРП, по което обвинение ищецът е признат за
невиновен и оправдан по НОХД № 9008/2015 г. по описа на СРС, 20 състав, ведно със
законната лихва от 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска за разликата над сумата от 2000 лева до предявения размер от 30000
лева като неоснователен. ПРБ е осъдена да заплати разноски на ищеца в размер на 340
лв. в първата инстанция.
Постановеното решение е обжалвано само от ищеца, в частта, в която искът му е
бил отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв. В обстоятелствената част на
жалбата излага, че решението на СГС е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, като твърди, че първоинстанционния съд не бил
обсъдил всички доводи на ищеца, както и събраните по делото доказателства, в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че обезщетението е
занижено и се иска от САС да го увеличи до първоначално определения исков размер
от 30 000 лв. Не се релевират други оплаквания освен по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Не ангажира нови доказателства. В уважената част на иска, решението на градския съд
1
е влязло в сила като необжалвано от никого.
ПРБ не е подал отговор на въззивната жалба, но в открито съдебно заседание
жалбата се оспорва като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на
изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията са следните:
Производството в първата инстанция е образувано въз основа на искова молба,
подадена от В. Ц. Д. против Прокуратурата на Република България, с която е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът В. Ц. Д. сочи, че на 09.11.2014 г. му е повдигнато обвинение по д.п. №
2781/2014 г. за лека телесна повреда (престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК). По
същото обвинение след внесен обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 9008/2015
г., НО, СРС, 15 състав, по което бил оправдан с влязла в сила на 09.11.2018 г. присъда
след три проведени заседания. По време на горното процесуалноправно качество се
чувствал депресиран, уплашен. Приятелите му се одръпнали от него, не могъл да си
намери работа, работел в тренировъчен център при брат му, но впоследствие брат му
бил помолен да се дистанцира от него с оглед клиентелата, влошили се
взаимоотношенията им. Въз основа на изложеното претендира от ответника
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, ведно със
законна лихва от 09.11.2018 г. (датата на влизане в сила на решението) до
окончателното плащане. Претендира разноски. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетение за незаконно повдигнато и поддържано обвинение в размер на 30
000 лева, ведно със законна лихва от 09.11.2018 г. до окончателното плащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковете по
основание и размер. Счита за неосъществили се елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност. Сочи, че привличането на ищеца в качеството на обвиняем е
било за леко престъпление. Счита, че няма законово основание да носи отговорност за
съдебната фаза на производството. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:
С писмо изх. № ЗМ-2781/2014 от 09.11.2014 г. разследващ полицай е уведомил
СРП за започнато досъдебно производство № 2781/2014 г. по описа на 5 РУ на СДВР
2
срещу неизвестен извършител за това, че за времето около 04.00 часа на 09.11.2014 г. в
гр. София, ул. „Александър Екзарх” 11 на третия етаж в кафе „Терасата“ е нанесъл на Г.
Г. Г. телесна повреда, като му е нанесъл удари и удар с нож в областта на бедрото на
крака, като извършеното е по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12 от НК.
С Постановление от 09.11.2014 г. на разследващ полицай по ДП № ЗМ
2781/2014 г. по описа на 5 РУ на СДВР, В. Ц. Д. е привречен като обвиняем за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Взета е мярка за
неотклонение „подписка“. С Постановление от 20.03.2015 г. Д. е привлечен като
обвиняем, за това, че на 09.11.2014 г. около 4 часа в гр. София, ул. „Александър Екзарх”
11, в заведение „Терасата“ чрез нанасяне на удари с нож в лявата тазобедрена става,
причинил на Г. Г. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в три броя порезни рани в
областта на лявата тазобедрена става и чрез нанасяне на удари с твърд тъп предмет в
областта на лявата вежда е причинил на Г. Г. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда на главата, които травматични
увреждания са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ като телесните повреди са причинени по хулигански
подбуди, защото деянието било извършено на обществено място, при демонстрирано
пренебрежение на общоприетите норми и правила на поведение, без основателни
причини и без наличие на мотив във взаимоотношенията, без зачитане на
достойнството и телесната неприкосновеност на пострадалия Г.ов – престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.1 от НК.
На 03.06.2015 г. СРП е внесла обвинителен акт против В. Ц. Д. за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.1 от НК. С Решение от 24.10.2017 г. по НОХД №
9008/2015 г. по описа на СРС, 20 състав, Д. е признат за невиновен по повдигнатото
обвинение. Против решението е постъпил протест на 25.10.2017 г. Протестът е
оттеглен на 15.05.2018 г. и решението на СРС е влязло в законна сила.
Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди в първата
инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. Г. Д.. В
показанията си свидетелят заявява, че познава ищеца от деца. Били приятели и колеги.
Д. му казал, че от 2014 до 2018 г. е бил обвиняем за това, че бил наръгал някакъв човек.
Преди това свидетелят знаел за делото, но не и подробности. Делото се отразило на
въззивника. Затворил се в къщи. Не можел да си намери работа. Никъде не го взимали.
Искал да започне като охрана. Брат му го изгонил от боксовата зала. Бил боксьор и като
станало това се скарали с брат си, който му забранил да стъпва в залата. Скарал се с
приятелите си. Не бил лош човек, но когато приятелите му разбрали, започнали да го
избягват. За него било важно да се боксира. Тренирал професионално. След случилото
3
се не бил тренирал 4-5 години. Скарал се и с техните и с всички заради това. През тези
години започнал работа като охрана, но когато разбрали за делото, го съкратили.
Вторият опит също бил да работи като охрана, но работил само два месеца. След делото
започнал да работи заедно със свидетеля. Отношенията с брат му се подобрили.
Тренирал, но вече не професионално. По време на делото, баща му му изпращал пари.
Свидетелят заявява, че в този период ходил при баща си в Англия.
Други релевантни доказателства по делото не са събрани.
В рамките на правомощията си по чл. 269-272 ГПК, съдът прецени, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и изцяло правилно, като на основание чл.
272 ГПК се препраща изцяло към мотивите на първостепенния съд.
Според чл. 269, изр.второ ГПК при валидно и допустимо първоинстанционно
решение въззивният съд е обвързан от оплакванията в жалбата.
Липсата на въззивна жалба от страна на ПРБ, както и това, че решението на СГС
е влязло в сила за необжалваната му част, сочи, че между страните няма спор, че
исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е доказана по основание, а се спори
пред САС само за това дали обезщетението за неимуществени вреди отговаря на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По този въпрос настоящия състав намери
следното:
Според възприетото в т.ІІ на ППВС № 4/1968 г.,въпрос на фактическа
преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения,
е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за
неимуществени вреди.В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда
на чл.290 ГПК решения на ВКС (например Решение 344/24.11.2014 г. по гр. д.
2378/2014 г. на четвърто г.о. и мн.други) според които, размера на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в
чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. Съдебната
практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на
увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот,
положението му в обществото, работата му, тежестта на обвинението, взетата мярка за
неотклонение и т.н.
4
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
тежестта на обвинението спрямо Д. не е била за престъпление, което се квалифицира
като „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, взетата мярка за неотклонение спрямо него
е била най-леката, а именно „подписка”. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че реалната продължителност на наказателното производство е била
около две години, като прокуратурата е поддържала обвинението, но впоследствие е
оттеглила протеста си срещу решението на СРС. На следващо място, от гласните
доказателства не се отчита изключително сериозен интензитет на болките и
страданията, претърпени от въззивника по време на производството. Отчитайки
посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливо
обезщетение на причинените на Д. неимуществени вреди е в размер на 2000 лева, в
какъвто смисъл е била и преценката на първостепенния съд.
Ето защо жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение ще
следва да се потвърди в обжалваната част. Няма претенции по разноските пред
настоящата инстанция, а и с оглед изхода във въззивното производство такива не се
следват на въззивника.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1912 от 10.03.2020г., по гр. д. №952/2019 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, I-18 състав в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6