№ 6712
гр. София, 30.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110149407
по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439,вр.чл.124,
ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумата, за която е издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК от 03.10.2013 г. по ч.гр.д. № 12939/2012 г. на СРС, 60 състав, за събирането на което е
било образувано изп. дело № 1781/2013 г. и изпл. дело № 441/2021 на ЧСИ рег. № 848 на
КЧСИ. Ищецът твърди, че изпълнителният лист е бил издаден по реда на чл. 417 и сл.от
ГПК, като въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ.
Твърди, че първото образувано изп. дело № 1781/2013 г. е било прекратено поради
перемпция, като последващото изп. дело № 441/2021 на ЧСИ рег. № 848 на КЧСИ е
образувано след погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Твърди, че
вземанията на ответника са установени по основание и размер и давностният срок не е
изтекъл – за вземане установено със съдебно решене давността винаги е пет годишна.
Поддържа, че след образуване на изпълнителното производство са поискани и извършени
множество изпълнителни действия, които прекъсват давността. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
На 31.03.2006г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между
********** като кредитор и М. Ц. В. като кредитополучател. Поради допусната забава в
плащанията, кредитът е станал изискуем и кредиторът е предприел необходимите действия
за събиране на вземането, като се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12939/2012г. по описа на Софийски районен съд и по
1
негова молба е образувано изпълнително дело № 1781/2013г. по описа на ЧСИ Р.А. с per. №
848 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
Изпълнително дело № 1781/2013г. е образувано с молба на ******* от 07.10.2013г.,
като с молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ и правомощия по чл. 18 от
ЗЧСИ. В резултат на което извършено проучване от страна на ЧСИ, на 17.10.2013г. от ЧСИ
са изходирани запорни съобщения до всички банки, както и запорно съобщение до
работодателя на длъжника.
Във връзка с образуваното изпълнително дело № 1781/2013г. ЧСИ Р.А., с район на
действие СГС, рег.№ 848 на КЧСИ, изпраща до М. Ц. В. Покана за доброволно
изпълнение.Същата е получена на 13.11.2013 г. ,чрез работодателя на длъжника. Видно от
гореизложеното към датата на подаване на настоящата искова молба на основание чл. 416 от
ГПК заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чд. 417 от ГПК, издадена
от Софийски районен съд на 21.03.2012г. по ч.гр.д. № 12939/2012г. е влязла в законна сила.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 05.11.2013 г., сключен
между ********** и *******************, ******************* е придобило вземането
срещу М. Ц. В., произтичащо от Договора за кредит за текущо потребление от 31.03.2006г.
Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към настоящия отговор
Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 05.11.2013г., в
което се съдържа процесното вземане.
Видно от приложеното в заверено копие към настоящата молба потвърждение от
********** до ******************* за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за
цесия от 05.11.2013г„ същият е влязъл в сила и произвел своето действие.
В изпълнение на изискванията на чл.99 ЗЗД и по силата на изрично пълномощно,
издадено от цедента ********** (копие от което прилагаме), ******************* е
изпратило до ищеца писмо за извършената цесия от името на цедента **********.
Независимо от това, ищецът М. Ц. В. следва да се счита уведомен за извършената цесия,
най-късно от момента на получаване на препис от настоящия отговор на искова молба, към
който са приложени като писмени доказателства Договора за цесия от 05.11.2013г. и
уведомителното писмо до длъжника за извършената цесия. Следващото поискано
изпълнително действие е на31.10.2016г., когато с молбата за конституиране на нов
взискател, ********* е поискало конкретен изпълнителен способ, а именно налагане на
запор на банковите сметки на длъжника, притежавани в *************. В резултат на
посоченото от взискателя, съдебният изпълнител е изходирал запорно съобщение до
посочената банка на 03.11.2016г.
С молба с bx.№3516/29.06.2018г. ********* е посочил нов изпълнителен способ за
удовлетворяване на вземането му, а именно да бъде наложен запор на банковите сметки на
длъжника, притежавани в *********.
С молба с вх.№ 2868/01.07.2020г. ********* е посочил нов изпълнителен способ за
удовлетворяване на вземането му, а именно да бъде наложен запор на банковите сметки на
2
длъжника, притежавани в *******, както и да бъдат извършени справки за валидно сключен
трудов договор.
В резултат на извършени справки, на 06.07.2020г. съдебният изпълнител е изходирал
запорно съобщение до фирма - работодател за налагане на запор върху получаваното от
длъжника трудово възнаграждение.
В настоящия случай следва да се вземе предвид, разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по Тълкувателно дело № 2/2013 на ОСГТК на
ВКС, според което в т. 10 на същото, искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Последното поискано изпълнително действие е запор на банкови сметки на 01.07.2020г.,
след което изпълнителното дело спрямо ищеца е прекратено, взискателят след като е взел
изпълнителния лист, е образувано ново дело №441/2021г. по описа на ЧСИ Р.А. с молба за
образуване от дата 02.06.2021г.
По новото изпълнително дело взискателят в самата молба за образуване на
изпълнителното дело от 2021г. е поискано извършването на конкретно изпълнително
действия, а именно налагане на запор на банковите сметки на длъжника в *******, както и
да бъдат извършени справки за проучване имущественото състояние на длъжника.
В резултат на извършените справки на 03.06.2021г. от ЧСИ е изходирано съобщение
до *********** с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
На 24.06.2021г. от ЧСИ е изходирано запорно съобщение до КАТ за налагане на
запор на МПС, собственост на длъжника.
С молба е вх.№ 3137/23.05.2022г. взискателят отново е посочил конкретен
изпълнителен способ за удовлетворяване на вземането му. На 27.05.2022г. е изходирано
запорно съобщение до работодателя на длъжника като трето задължено лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Приложим за процесните вземания за главница е 5-годишният срок на погасителна
давност, доколкото вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, като всяко
поискано и предприето от взискателя действие за принудително изпълнение прекъсва
давността на основание чл. 116, б."в" ЗЗД /в т.вр.т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по
ТД № 2/2013г. на ОСГТК/.
От представените по делото писмени доказателства безпорно се установява,че след издаване
на изрълнитения лист пре з2012г.регулярно са искани и извършвани изпълнителни
действия,годни да прекъснат давността като последното такова е от 23.05.2022г.,а
последното извършено такова е през месец май 2022г.Броен от тогава 5 –годишния
давностен срок изтича през месец май 2027г.и към датата на подаване на исковата молба
09.09.2022,не. е изтекла давността за вземанията, нито е погасена възможността
претендираните суми да се събират принудително. Предявените искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
3
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат В тежест на ищеца следва
да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Ц. В., ЕГН **********,със
съд.адрес:********************, срещу *****************, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление **************, искове с правна квалификация чл.439 от
ГПК, вр. чл. 124, ал.1 ГПК – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата 6744.42 лв. – главница, ведно със законната лихва от 14.03.2012г. до изплащането им,
както и 54.55 лева –такса,624.96-договорна лихва за периода от 30.08.2011г.-
13.03.2012г.,199.51лева– лихва за периода 30.08.2011г.-13.03.2012г., за които е издаден
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.10.2013 г., по
гр.д. № 12939/2012 г. на СРС, 60 състав, за събирането на което е било образувано изп. дело
№ 1781/2013 г. и изпл. дело № 441/2021 на ЧСИ рег. № 848 на КЧСИ
ОСЪЖДА М. Ц. В., ЕГН **********,съд.адрес:********************, да заплати
на *****************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
**************, сумата 100.00 лева - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Ц. В., ЕГН **********,със
съд.адрес:***************,за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4