№ 182
гр. Русе, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20254520200161 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Дойчгар – 60“ ЕООД, депозирана против
наказателно постановление № 803138-F573560/18.12.2024г., издадено от
Директор на офис (дирекция) за обслужване – Русе в ТД на НАП Варна, с
което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 92,
ал. 1, вр. ал. 2 ЗКПО.
С жалбата се ангажират твърдения, че АУАН е съставен на дата
25.09.2020г. и е връчен на 04.11.2024г.. Не се оспорва факта на извършеното
нарушение. Релевират се доводи, че през този период управителят и
представляващ дружеството е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ и
не е имал възможност да подава справки декларации. Заема се становище, че
изминалия период от време и причината за осъществяване на нарушението
дават основание същото да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Посочва се, че следва да бъде приложен института на погасителната давност,
тъй като са изтекли сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно
постановление.
1
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи и развива доводи в тяхна подкрепа. Претендира
разноски.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител поддържа
наказателното постановление. Заема становище, че не е изтекла абсолютната
давност, тъй като нарушението е извършено на 01.07.2020г. и същата изтича
на 01.01.2025г., а наказателното постановление е издадено на 18.12.2024г., т. е.
в срока.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 10.08.2020г. при извършена проверка в базата данни на ТД на
НАП Варна, Офис Русе е било установено, че дружеството жалбоподател,
представлявано от П.М.С. не е подало декларация по чл. 92 ЗКПО за отчетната
2019г. в законоустановения срок – до 30.06.2020г., включително, в ТД на НАП
Варна, офис Русе.
На 19.11.2019г. П.М.С. бил задържан под стража, а впоследствие бил
2
осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от три години, за извършено от него
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК
Във връзка с установеното нарушение е бил съставен АУАН №
F573560 от 25.09.2020г., на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, в отсъствие на
нарушителя,.
На 19.10.2020г. производството било спряно, на основание чл. 43, ал.
6 ЗАНН.
Съставения АУАН е бил връчен на П.М.С., в качеството му на
управител и представляващ дружеството жалбоподател на 04.11.2024г.
Въз основа на така съставения АУАН на 18.12.2024г. било издадено и
оспореното наказателно постановление № 803138-F573560/18.12.2024г., при
същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както
изложените в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 261,
ал. 1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение по чл. 92, ал. 1, вр. ал. 2 ЗКПО.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установена от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на
чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да
налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои
доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички
доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в
предмета на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102
НПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление съдържат всички необходими
3
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството
нарушител. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на
конкретния състав на нарушение, за което е ангажирана отговорността на
привлеченото към административнонаказателна отговорност дружество, а
така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани
фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
наказаното лице. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на нарушителя.
Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е
погасена поради изтичането на давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 80,
ал. 3 НК.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател е извършено на 01.07.2020г. С обжалваното наказателно
постановление на дружеството е наложена имуществена санкция. Съгласно
чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността,
приложение намират разпоредбите на НК, доколкото ЗАНН не съдържа
уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като
изключващо отговорността обстоятелство, поради и което приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната
давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е
задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и
ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на
4
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, като тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал.
1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е
прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната
отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до
осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното
погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а
абсолютната четири години и половина, съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК, приложими на основание чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай нарушението е извършено на 01.07.2020 г. и от
този момент е започнала да тече давността за наказателно преследване,
съгласно чл. 80, ал. 3 НК, вр. чл. 11 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр.
чл. 11 ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, който е три години, поради
и което в настоящия случай абсолютната давност, която е четири години и
половина е изтекла на 01.01.2025г. т. е. след издаване на наказателното
постановление, но преди неговото връчване и към датата на която е
приключило производството по обжалване на наказателното постановление
същата е изтекла.
Неоснователни и без опора в закона са доводите на процесуалния
представител на наказващия орган, че не изтекла абсолютната давност, тъй
като наказателното постановление е издадено преди изтичането й.
Същественото е, че същата е изтекла преди влизане в сила на същото.
В същия смисъл е й Решение № 3476 от 29.11.2024 г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 824/2024 г.
По гореизложените мотиви оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство
прекратено, на основание чл. 63, ал. 6 ЗАНН.
Основателно е искането, направено от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, за заплащане, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, на адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна правна помощ.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 ЗА ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
след изм. в бр. 88 от 2022 г. на ДВ, Национална агенция за приходите следва да
бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката оказал
безплатна адвокатска помощ в минималния предвиден размер, а именно 400
лева.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 6, вр. чл. 58д, т.
1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 803138-
F573560/18.12.2024г., издадено от Директор на офис (дирекция) за обслужване
– Русе в ТД на НАП Варна, с което на „Дойчгар – 60“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Русе, кв. „Долапите“, ул. „ Поп
Харитон“ № 34, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 92, ал. 1, вр. ал.
2 ЗКПО и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Е. Н. – АК Русе, с персонален № **********, с адрес
град Русе, ул. „Любомир Пипков“ № 2, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в редакцията й след изм. в бр. 88 от 2022 г.
6
на ДВ, СУМАТА в размер на 400 (четиристотин) лева, за предоставената
безплатна правна помощ на Петко Маринов Савов, в качеството му на
управител и представляващ „Дойчгар – 60“ ЕООД в съдебното производство
по АНД № 161 по описа на Районен съд – Русе за 2025г.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7