№ 20085
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110128968 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на Р. Х. С., ЕГН **********, адрес .., съдебен
адрес ... (ищца) чрез упълномощения процесуален представител адвокат Д. Ф.. Ищцата
твърди, че през 2017 г. е сключила с праводателя на ответника „..“ С. А. договор за
потребителски кредит, въз основа на който й била предоставена сума в размер на 9 000
лева. Освен задълженията си да възстанови сумата на 48 ежемесечни погасителни
вноски ведно с възнаградителна лихва в размер на 16, 64 %, ищцата трябвало също
така да сключи застрахователен договор с ответниците „..“ и „..“ и да заплаща
разсрочено застрахователна премия по него в размер на общо 2 419 лева и 20 стотинки,
а освен това ищцата трябвало да заплати и „такса ангажимент“ в размер на 315 лева.
Според ищцата договорът за потребителски кредит е недействителен поради липса на
посочване на лихвения процент на ден, понеже е изписан с шрифт, по-малък от 12,
понеже не всички приложения към него (в частност сертификат „..“ и общите условия
към застраховките) не са съставени по ясен и разбираем начин, защото и техният
шрифт е по-малък от 12 и защото договорът за потребителски кредит не отразява
верния годишен процент на разходите (при изчисляването му са били пропуснати
застрахователните премии). Освен това претендира, че в договора за потребителски
кредит заблуждаващо е било посочено, че общият размер на кредита е 9 000 лева, като
заявява, че предвид удържането на „такса ангажимент“ действителният общ размер
на кредита е 8 685 лева. Твърди, че застрахователната премия е била уговорена за
услуга, тясно свързана с договора за потребителски кредит, играе ролята на негово
обезпечение и е съставлявала задължително условие, без което договорът за
потребителски кредит е нямало да бъде сключен. Освен това със СЕФ кредиторът е
заблудил потребителя, че възнаградителната лихва е фиксирана и непроменлива, като
всъщност според текста на договора той имал правото едностранно да изменя размера
на остатъчното задължение в случаите на съответна инфлация. Поддържа, че чрез
заблуждаване на потребителя относно действителните параметри на договора за кредит
1
тя (ищцата) е била подтикната да сключи сделка, която в противен случай не би
сключила. Предвид недействителността на договора за потребителски кредит застъпва
тезата, че съобразно чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита без лихви и
други вземания. Намира и застрахователния договор за недействителен поради липса
на основание и акцесорността му спрямо договора за потребителски кредит предвид
изначалната недействителност на последния, във връзка с който е бил сключен
първият, а освен това и поради противоречие с добрите нрави с оглед на
нееквивалентността на престациите. Позовава се на правото на Европейския съюз.
Иска от съда да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит спрямо
ответника „..“ С. А. и да го осъди да възстанови сумата в размер на 2 088 лева и 84
стотинки, платена му от ищцата без правно основание; съответно иска от съда да
признае за установено срещу другите двама ответници, че застрахователното
съглашение е нищожно, както и да осъди всеки един от тях да й възстанови по 957 лева
60 стотинки, съставляващи платена без основание застрахователна премия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „..“
С. А. (Société anonyme), чуждестранен търговец, регистриран в Париж с номер ..,
действуващ чрез „..“ С. А. – .., клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., седалище и
адрес на управление .., чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт
Владимир Вълканов. С отговора си на исковата молба ответникът „..“ С. А. чрез клона
си в България признава, че е универсален правоприемник на „..“ ЕАД, което през 2017
г. е сключило договор за потребителски кредит с ищцата. Към настоящия момент тя е
заплатила общо 38 месечни вноски на стойност 11 811 лева и 1 стотинка. Признава
освен това, че ищцата е сключила застрахователен договор с другите двама ответници,
във връзка с който е заплатила 38 вноски за застрахователна премия в размер на общо
1 915 лева и 20 стотинки, след което през 2020 г. застрахователният договор е бил
прекратен поради забава в плащанията. Намира, че договорът за потребителски кредит
е валиден, като отрича да има законова изискване той да съдържа лихвения процент на
ден. Заявява освен това, че правото на отказ от кредита и лихвеният процент на ден са
изрично уговорени, че инфлационната индексация е допустима, защото е изрично
уговорена и е обусловена от обективни фактори, които не зависят от волята на
кредитора, че годишният процент на разходите е изчислен съгласно императивните
изисквания на ЗПК, че действителният размер на кредита е 9 000 лева, а част от това
парично задължение на ответника към ищцата е било погасено чрез прихващане на
нейно изискуемо и ликвидно парично задължение спрямо него, че изискването за
размер на шрифта е абсолютно неясно, защото законът не предвижда мерна единица.
Допълва, че дори и съдът да прогласи за недействителен договора за потребителски
кредит, то изискуемостта за главницата би настъпила с обратно действие от датата на
сключването му, поради което от тази дата ищцата би дължала законна лихва за забава
до пълното погасяване на кредита. Освен това поддържа, че застрахователният договор
е бил валидно сключен по избор на ищцата, че не е бил условие за сключването на
договора за потребителски кредит, че той е бил сключен в интерес на ищцата, за да я
предпази от негативни финансови последици, че цената му е била определена
съобразно методика, съобразена с действащата нормативна уредба, както и че
твърдението за нееквивалентност не е релевантно към застрахователния договор, а
освен това и не е подкрепено с доказателства. Иска от съда да отхвърли исковата
молба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответниците
„..“ АД (Société anonyme), чуждестранен търговец, регистриран в Париж с номер ..,
2
действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., и ответника „..“ АД
(Société anonyme), чуждестранен търговец, регистриран в Париж с номер .., действуващ
чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., седалище и адрес на управление
.., и двамата ответници действуващи чрез упълномощения процесуален представител
адвокат В. Р.. С отговора на исковата молба, подаден от ответниците „..“ АД и „..“ АД
чрез клоновете им в България, те намират исковата молба за нередовна, защото не е
посочена платежна сметка на ищцата, по която биха могли да й преведат
претендираните суми. По същество оспорват исковете като неоснователни. Излагат
доводи във връзка с характеристиките на застрахователния договор. Заявяват, че
ищцата не сочи коя точно правна норма е била нарушена. Освен това отричат
договорът да нарушава добрите нрави. Отричат освен това застрахователният договор
да съдържа неравноправни клаузи. Оспорват твърдението на ищцата, че
застрахователният договор има акцесорен характер спрямо договора за потребителски
кредит. Намират, че застрахователният договор не е бил лишен от основание –
основанието за сключването му било застрахователите да носят риска от настъпването
на застрахователно събитие, а ищцата да заплаща застрахователна премия. Допълват,
че застраховката се сключва по силата на закона, поради което самият той е основание
за сключването на договора. Евентуално, ако съдът приеме, че е липсвало основание и
интерес от сключването на застрахователния договор, то договорът се прекратява
поради отпадането на интереса по време на действието му, при което застрахователят
има право да задържи частта от премията, съответстваща на изтеклия срок на
застрахователния договор на основание чл. 349, ал. 5 КЗ. Искат от съда да отхвърли
изцяло предявените срещу тях искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК освен това е постъпила и насрещна искова молба от „..“
С. А. С насрещния иск ответникът „..“ С. А. чрез клона си в България твърди, че
ищцата не е заплатила оставащите десет броя погасителни вноски по договора за
потребителски кредит в размер на общо 2 683 лева и 10 стотинки. Твърди, че на 26
октомври 2021 г. обявил предсрочна изискуемост на непогасените вноски по кредита.
От тази дата ищцата изпаднала в забава за сумата 2 683 лева и 10 стотинки (главница и
възнаградителна лихва), като размерът на обезщетението за забавата за периода до
предявяването на насрещния иск, начислено върху главницата, е 227 лева и 75
стотинки. Иска от съда да я осъди да му заплати тези парични задължения. Евентуално,
ако съдът приеме договора за потребителски кредит за недействителен, то заявява, че
недействителността му и задължението на ищцата да възстанови усвоения кредит в
размер на 9 000 лева са били налице още към датата на сключването му. Затова
предявява и евентуален иск ищцата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за
забава за периода 10. 04. 2017 г. – 26. 10. 2021 г. в размер на 2 249 лева и 80 стотинки.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от
ищцата Р. Х. С.. С него тя оспорва предявените насрещни искове. Заявява, че
изпълнението на договора за потребителски кредит е било обезпечено със
застрахователен договор, който кредиторът й е наложил като условие за
предоставянето на сумата по кредита. Прави извод, че застрахователната премия
следва да бъде сключена в годишния процент на разходите. Поддържа доводите си за
заблуждаващо и неточно отразяване на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит и че договорът и неговите приложения не са съставени по ясен и
разбираем начин с шрифт не по-малък от 12. Отрича да се дължи обезщетение за
забава в хипотезата на чл. 23 ЗПК, като заявява, че при начална липса на основание
лихвата за забава се дължи от момента на поканата. Иска от съда да отхвърли
3
насрещните искове. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния й представител на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Съдът намира, че първоначалната искова молба е подадена от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Съдът е освободил
ищцата от задължението да внася държавна такса и разноски по делото по нейно
искане на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. В изпълнение на указания на съда ищцата е
посочила „друг начин на плащане“ по смисъла на чл. 127, ал. 4 ГПК, а именно чрез
пощенски запис или чрез куриерска фирма до адреса на ищцата (л. 107, гръб). При това
положение исковата молба е редовна, а първоначално предявените искове са
процесуално допустими. Що се отнася до насрещната искова молба, тя е постъпила в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, подадена е от заинтересовано лице чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за
внесена държавна такса в необходимия размер и отговоря на останалите формални
изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение насрещната искова молба
също е редовна, а предявените с нея искове също са процесуално допустими.
Ищцата Р. Х. С. е предявила четири обективно кумулативно и субективно
съединени иска. Първият иск срещу ответника „..“ С. А. е с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) за установяването на нищожността на договор
за потребителски кредит поради противоречието му с повелителните правила на ЗПК.
По този иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдените от нея пороци, а именно, че текстът на договора и на съответните му
приложение е неясен, неразбираем и с шрифт по-малък от 12, че не е посочена
възнаградителната лихва, изчислена на ден, че не е посочен действителният годишен
процент на разходите, че не отразява действителния размер на усвоения кредит и че
съдържа неравноправна уговорка за едностранно изменение на лихвения процент.
Вторият иск срещу ответника „..“ С. А. е обусловен от първия и е с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В тежест на ищцата по този иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е платила на този ответник във връзка с
недействителния договор за потребителски кредит сумата 2 088 лева и 84 стотинки,
която не включва главницата по договора. Третият иск е срещу ответниците „..“ АД и
„..“ АД и е с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто, евентуално по чл. 26, ал.
1, предл. второ ЗЗД, за установяването на нищожността на застрахователен договор
поради липса на основание, а евентуално поради противоречие с добрите нрави. В
тежест на ищцата по този иск е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че застрахователният договор е сключен без основание, съответно че той
противоречи на добрите нрави поради нееквивалентност. Четвъртият иск е срещу
ответниците „..“ АД и „..“ АД, обусловен е от третия иск и е с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД. В тежест на ищцата по този иск е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е платила на тези ответници застрахователна премия във
връзка с недействителния застрахователен договор в размер на общо 1 915 лева и 20
стотинки.
С насрещната искова молба ответникът „..“ С. А. е предявил три обективно
съединени осъдителни иска. Първият от тях е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД. В тежест на ответника „..“ С. А. е да докаже при условията на пълно и
главно доказване по този иск валидното сключване на договора за потребителски
4
кредит с ищцата, отправянето на едностранно изявление за предсрочна изискуемост до
нея и получаването на това изявление от ищцата. При установяването на горните
обстоятелства в тежест на ищцата ще бъде да докаже, че е заплатила последните десет
вноски по договора за потребителски кредит на стойност общо 2 683 лева и 10
стотинки (главница и възнаградителна лихва). Вторият от исковете е акцесорен спрямо
и обусловен от първия и е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ответника
„..“ С. А. е да установи при условията на пълно и главно доказване по този иск, че
ищцата е изпаднала в забава за последните 10 вноски от договора за потребителски
кредит, че периодът на забавата трае от 26. 10. 2021 г. до 20. 11. 2021 г., както и че
размерът на обезщетението за забава, начислен само върху главницата 2 404 лева и 98
стотинки, възлиза на 227 лева и 75 стотинки. Третият е евентуален спрямо първите два
и е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на „..“ С. А. по този иск е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е изпаднала в забава за
връщането на чистата стойност на кредита (сумата 9 000 лева), че периодът на тази
забава е от 10. 04. 2017 г. до 26. 10. 2021 г., както и че размерът на обезщетението за
забава възлиза на 2 249 лева и 80 стотинки.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 10. 04. 2017 г. ищцата Р. Х. С. е сключила с „..“ ЕАД, праводател на
ответника „..“ С. А., договор за потребителски паричен кредит „PLUS-14734699“, по
силата на който праводателят на този ответник предоставил на ищцата парична сума в
размер на 9 000 лева, а ищцата се задължила да му възстанови тази сума и да му
заплати възнаградителна лихва в размер на 16, 64 % (фискирана, на годишна основа)
или общо 3 442 лева и 56 стотинки на 48 ежемесечни вноски, всяка от които в размер
на 309 лева и 62 стотинки (главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия,
за която ще стане дума по-долу). Наред с това страните по договора уговорили
възможност за праводателя на „..“ С. А. да „преизчисли размера на остатъчното
задължение“, ако инфлацията на месечна основа е по-висока от 2 %, съответно ако
инфлацията на годишна основа е по-висока от 24 %, като приложи към „остатъчното
задължение“ инфлационния индекс за съответния период (т. 7 условията към договора
за кредит). Ищцата Р. Х. С. освен това поела задължението да заплати „такса
ангажимент“ в размер на 315 лева, която трябвало да заплати при усвояването на
кредита чрез „удържане“ от предоставения кредит (т. 2 in fine от условията към
договора за кредит). От предоставения кредит освен това била „удържана“ и сумата
1 400 лева и 61 стотинки за погасяване на задължения по предходен договор за кредит.
Страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установява също така, че
ищцата Р. Х. С. сключила с ответниците „..“ АД и „..“ АД на 10. 04. 2017 г. комбиниран
застрахователен договор (сертификат № „..“), по силата на който тези ответници
застраховали гражданската отговорност на ищцата по договора за потребителски
паричен кредит за определени застрахователни събития, които биха могли да осуетят
изпълнението на паричните й задължения по него (смърт, инвалидизация,
продължителна неработоспособност, безработица и хоспитализация), а ищцата се
задължила да им заплати застрахователна премия в размер на общо 2 419 лева и 20
стотинки, разсрочена на 48 ежемесечни вноски (успоредни на вноските по договора за
потребителски паричен кредит), всяка от които в размер на 50 лева и 40 стотинки
(съобразно заверения препис от застрахователната полица, л. 26 от делото, и предвид
данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза).
При така постигнатите договорености страните по договора за потребителски
паричен кредит посочили в него годишен процент на разходите в размер на 20, 28 %.
5
Щрифтът на комбинирания застрахователен договор и условията към него били бил
„Helvetica“, набран с размер между 7 – 9 (съгласно данните от експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, които съдът кредитира).
В изпълнение на договора за потребителски паричен кредит праводателят на
ответника „..“ С. А. превел по платежна сметка на ищцата Р. Х. Стоилкова паричната
сума в размер на общо 7 284 лева и 39 стотинки (след прихващане със задълженията по
предходния договор за кредит и „такса ангажимент“) на 10. 04. 2017 г. Ищцата
заплащала редовно погасителните вноски по договора за потребителски паричен
кредит и застрахователния договор до обявяването на извънредното положение от 13.
03. 2020 г. За трите вноски с падеж през март, април и май месец 2020 г. Р. Х.
Стоилкова и ответника „..“ С. А. сключили споразумение, по силата на което
заплащането им било отсрочено, погасителният план към договора за потребителски
кредит бил променен и размера на вноските по кредита бил увеличен от 309 лева и 62
стотинки на 318 лева и 71 стотинки. Така в периода 21. 05. 2017 г. – 26. 10. 2020 г.
ищцата Р. Х. Стоилкова заплатила общо 38 погасителни вноски (33 от които в размер
на 309 лева и 62 стотинки, а последните пет в размер на 318 лева и 71 стотинки),
възлизащи на общо 11 811 лева и 1 стотинка. След това тя преустановила плащанията
по договора за потребителски паричен кредит. Според данните от експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза тези плащания са били счетоводно
отнесени към погасяването на следните парични задължения: главница по договора за
потребителски паричен кредит в размер на 6 717 лева и 92 стотинки, възнаградителна
лихва по договора за потребителски паричен кредит в размер на 3 178 лева и 89
стотинки и застрахователна премия по застрахователния договор в размер на 1 915
лева и 20 стотинки.
При това положение първостепенният съд направи следните изводи.
При сключването на процесните договори няма данни ищцата Р. Х. С.,
физическо лице, да е действувала във връзка с упражнявана от нея търговска дейност
или професия. Тогава следва да се приеме, че тя е потребител по смисъла на пар. 13, т.
1 от Допълнителните разпоредби към Закона за защита на потребителите, съответно
чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение и доколкото не е налице някое от изключенията
по чл. 4 ЗПК, то следва да се приеме, че спрямо процесния договор за потребителски
паричен кредит се прилагат правилата на ЗПК (в редакцията от 29. 07. 2016 г.). Според
тях условията на договора за потребителски кредит, включително общите условия,
както и необходимата информация за сравняване на различните предложения и за
вземане на информирано решение за сключването на договор за потребителски кредит,
трябва да бъдат предварително предоставени на потребителя на траен носител, който
да ги отразява ясно и разбираемо и с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт – не
по-малък от 12 (чл. 5, ал. 4 ЗПК). Освен това договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа данни за годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Въпросният годишен процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК) и не
може да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет (чл. 19, ал. 4
6
ЗПК). А според законовото определение на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
към ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В дадения случай комбинираният застрахователен договор обслужва договора за
потребителски паричен кредит – сключен е в изпълнение на рамков договор между
праводателя на ответника „..“ С. А. и ответниците „..“ АД и „..“ АД, застраховката е
сключена в полза на кредитора по договора за потребителски кредит,
застрахователната премия е разсрочена съответно на вноските по кредита и е включена
в погасителния план по кредита. От всички тези индикации следва да се приеме, че
сключването на комбинирания застрахователен договор е било необходимо условие за
сключването на договора за потребителски паричен кредит. При това положение
застрахователната премия следва да бъде отнесена към разходите по договора за
потребителски кредит съгласно дефиницията на пар. 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби към ЗПК. Органичната връзка между договора за потребителски кредит и
застрахователния договор налага също така извода, че информацията за условията на
застрахователния договор е била необходима на потребителя за вземането на
информирано решение дали да сключи договора за потребителски кредит. При това
положение застрахователната полица и условията към нея е трябвало да бъдат
предоставени на ищцата Р. Х. С. на траен носител, на ясен и разбираем език, с еднакъв
по вид, формат и размер на шрифта – не по-малък от 12. Действително, правната
норма на чл. 5, ал. 4 ЗПК не уточнява мерната единица на величината „12“. При все
това предвид целта на правната норма – да уреди формата на текстовото съдържание
на документи – тя следва да бъде тълкувана в смисъл, че „препраща към
текстообработващата програма, която е използвана за написване на договора“
(определение № 50706, постановено на 04. 10. 2022 г. по гр. дело № 581 по описа на
ВКС, IV г. о., за 2022 г.). В дадения случай съдът прие за установено от експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, че размерът на шрифта, ползуван при
предоставянето на текста на застрахователния договор (полицата и условията към нея)
на потребителя, е в различен формат (ползувани са различни размери шрифтове) и
размерът на шрифта е по-малък от 12. Съгласно съдебната практика на почитаемия II-
В въззивен състав на Софийския градски съд, която държи сметка и за определението
на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-535/20 и която настоящият съдебен
състав напълно споделя, „с оглед даденото от СЕС задължително тълкуване, съдът
следва да съобрази разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, и тъй като шрифтовете на
процесния договор и на приложимите общи условия на застраховката са с различни
размери и по-малки от 12, на основание чл. 22 ЗПК следва да приеме, че договорът е
недействителен“ (решение № 4066, постановено на 20. 07. 2023 г. по в. гр. дело №
8169 по описа на Софийския градски съд, II – В въззивен състав, за 2022 г.).
Освен това договорът за потребителски кредит е недействителен и поради
пропуска на страните по него да посочат действителния годишен процент на разходите.
Както правилно отбелязва ищцата, съгласно практиката на СЕС „член 3, буква л) и член
10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази
7
директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът
на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми
и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на
свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на
потребителя.“ (решение на СЕС по С-377/14). Цитираните от СЕС текстове на
Директива 2008/48 са възприети в националното ни законодателство с текстовете на
пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби към ЗПК (законовото определение за „общ
размер на кредита“), съответно чл. 11 ЗПК (необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит). При това положение националните съдилища са обвързани от
задължителното тълкуване на правото на Европейския съюз и следва да бъде прието,
че в разглеждания случай общия размер на кредита възлиза на разликата между
уговорената сума на кредита 9 000 лева и т. нар. „такса ангажимент“ в размер на 315
лева (която такса е разход по същия договор за потребителски кредит), тоест
действителният общ размер на кредита е 8 685 лева. Наред с това ответникът „..“ С. А.
е признал (т. 6 от отговора на исковата молба), че при изчисляването на годишния
процент на разходите е била пропусната застрахователната премия, за която съдът
установи, че е в размер на 2 419 лева и 20 стотинки. Както вече беше изложено,
застрахователният договор е органично свързан с договора за потребителски кредит и
застрахователната премия следователно е разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби към ЗПК. След като при изчисляването на годишния
процент на разходите по договора за кредит не е бил отчетен съществен разход по
него, а останалите разходи са били съотнесени към по-голям общ размер на кредита от
действителния, то посоченият в текста на договора за потребителски креди годишен
процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите,
което също обосновава недействителността на договора за потребителски кредит на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в
договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен
процент на разходите и начина на формирането му произтича от правото на
потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от сключването
на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за
сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално
да „рефинансира“ кредита). В сходен смисъл е трайната съдебна практика на
почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А
въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на
СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08.
2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067
от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение
№ 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.;
решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело №
62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр.
дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав
по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен
състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.).
По изложените съображения договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен. За пълнота трябва да бъде отбелязано, че няма как един начално
недействителен договор за потребителски кредит да бъде обявен за предсрочно
изискуем. Що се отнася до комбинирания застрахователен договор – както вече беше
изяснено, предметът му е да застрахова гражданската отговорност на ищцата по
договора за потребителски кредит. След като договорът за потребителски кредит обаче
8
е недействителен, то ищцата всъщност не е имала застрахователен интерес да сключи
застрахователния договор. Затова и застрахователният договор е недействителен на
основание чл. 349, ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ) и застрахователният
договор е лишен от основание. Следователно предявеният от ищцата иск за
установяването на нищожността на договора за потребителски кредит поради
противоречие със закона е основателен, както е основателен и искът за установяването
на нищожността на застрахователния договор поради липса на основание. Излишно е
да бъдат обсъждани и останалите доводи на ищцата за недействителността им.
Предвид нищожността на двата договора, потребителят дължи само чистата
стойност на кредита (тоест само главницата, реално предоставена на ищцата).
Потребителят не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Така от
всички заплатени от ищцата С. суми по недействителния договор за потребителски
кредит (11 811 лева и 1 стотинка) ответникът правилно и законосъобразно е отчел
погасяването само на равностойността на главницата в размер на 8 685 лева. Всички
останали суми в размер на 3 126 лева и 1 стотинка подлежат на връщане на ищцата
като дадени при начална липса на основание (чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД). В тази
обща сума попада застрахователната премия, като според експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза „..“ С. А. е превел в полза на другите двама
ответници „..“ АД и „..“ АД сума в размер на общо 1 915 лева и 20 стотинки. В
разглеждания случай няма данни за активна солидарност. Сключването на един
застрахователен договор с двама застрахователи законът обозначава като
съзастраховане и в този случай застрахователният договор следва да предвижда по
какъв начин се разпределя застрахователната премия между двамата застрахователи
(чл. 377, ал. 2, т. 3 КЗ). Застрахователната полица и общите условия на
застрахователния договор обаче не предвиждат как се разпределя застрахователната
премия между двамата застрахователи. При това положение първостепенният съд
приема, че всеки един от двамата застрахователи е получил половината от преведената
от „..“ С. А. сума, т.е. по 957 лева и 60 стотинки (колкото и претендира ищцата
предвид уточнението на исковата молба). Подлежащата на връщане от ответника „..“
С. А. сума възлиза на 1 210 лева и 81 стотинки (3 126 лева и 1 стотинка – 1 915 лева и
20 стотинки).
При това положение осъдителният иск на ищцата Р. Х. С. срещу ответника „..“
С. А. е частично основателен, а осъдителните й искове срещу ответниците „..“ АД и
„..“ АД са напълно основателни. Насрещните искове на „..“ С. А. са изцяло
неоснователни, защото договорът за потребителски кредит е недействителен и ищцата
е погасила чрез плащане чистата му стойност. Заплащането на чистата стойност на
недействителния договор за потребителски кредит ищцата Р. Х. С. е сторила още преди
предявяването на насрещната искова молба, поради което не е била поставена в забава
за заплащането й.
Разноски. При този изход на делото в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски. Макар и един от предявените искове да е
частично неоснователен, принципът на ефективност налага присъждането на всички
сторени от потребителя деловодни разноски да му бъдат присъдени и на потребителя
да не бъдат възлагани разноски, сторени от който и да е от ответниците (в сходен
смисъл определение № 366, постановено на 16. 08. 2022 г. по ч. т. дело № 1085 по
описа на ВКС, I т. о., за 2022 г., и цитираните с него задължителни разяснения, дадени
с решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19). Ищцата обаче е била
освободена от задължението да внася такси и разноски, поради което ответниците
9
трябва да бъдат осъдени да заплатят съответните такси и разноски в полза на съда.
Става въпрос за държавна такса за разглеждането на иска за недействителност на
договора за потребителски кредит в размер на 594 лева и 47 стотинки, държавна такса
за разглеждането на осъдителния иск срещу ответника „..“ С. А. в размер на 83 лева и
55 стотинки, държавна такса за разлеждането на иска за недействителност на
застрахователния договор в размер на 96 лева и 77 стотинки, както и държавна такса за
всеки един от двата осъдителни иска срещу ответниците „..“ АД и „..“ АД по 50 лева.
Разноските за възнаграждаване на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
(300 лева) и вещото лице по съдебно-техническата експертиза (350 лева), трябва да
бъдат поравно понесени от тримата ответници.
Освен разноските на ищцата, които са били поети от бюджета на съда, съдът
следва да присъди и адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. Ф., която й е
оказвала безвъзмездна правна помощ пред първата инстанция съобразно заверения
препис от договор за правна защита и съдействие (л. 12) на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Предвид броя на предявените искове срещу ответника „..“ С.
А. и материалния им интерес, както и броя на предявените неоснователни насрещни
искове и техния материален интерес, той следва да заплати адвокатско възнаграждение
в размер на общо 2 457 лева и 38 стотинки (975 лева и 85 стотинки + 376 лева и 22
стотинки + 417 лева и 82 стотинки + 300 лева + 387 лева и 49 стотинки). Що се отнася
до другите двама ответници „..“ АД и „..“ АД, те трябва да заплатят адвокатско
възнаграждение съобразно всеки един от исковете в размер на общо 999 лева и 34
стотинки (399 лева и 34 стотинки + 300 лева + 300 лева), половината от която сума
трябва да заплати всеки един от тези двама ответници (499 лева и 67 стотинки).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите в отношенията между ищцата Р. Х. С., ЕГН
**********, адрес .., и ответника „..“ С. А., чуждестранен търговец, регистриран в
Париж с номер .., действуващ чрез „..“ С. А. – .., клон на чуждестранен търговец с ЕИК
.., седалище и адрес на управление .., че договор за потребителски паричен кредит „..“
от 10. 04. 2017 г. е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от
Закона за задълженията и договорите в отношенията между ищцата Р. Х. С., ЕГН
**********, адрес .., от една страна, и ответниците „..“ АД, чуждестранен търговец,
регистриран в Париж с номер .., действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен
търговец с ЕИК .., и „..“ АД, чуждестранен търговец, регистриран в Париж с номер ..,
действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., седалище и адрес на
управление .., от друга страна, че застрахователният договор по сертификат „PLUS-
14734699“ от 10. 04. 2017 г. е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите ответника „..“ С. А., чуждестранен търговец, регистриран в Париж с номер
.., действуващ чрез „..“ С. А. – .., клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., седалище и
адрес на управление .., да заплати в полза на ищцата Р. Х. С., ЕГН **********, адрес ..,
10
сумата 1 210 лева и 81 стотинки, представляваща заплатени въз основа на нищожния
договор за потребителски паричен кредит „..“ от 10. 04. 2017 г. парични средства, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 210 лева и 81 стотинки до пълния претендиран
размер 2 088 лева и 84 стотинки.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите ответника „..“ АД, чуждестранен търговец, регистриран в Париж с номер ..,
действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., да заплати в полза на
ищцата Р. Х. С., ЕГН **********, адрес .., сумата 957 лева и 60 стотинки,
представляваща заплатени въз основа на нищожния застрахователен договор по
сертификат „..“ от 10. 04. 2017 г. парични средства.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите ответника „..“ АД, чуждестранен търговец, регистриран в Париж с номер ..,
действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., седалище и адрес на
управление .., да заплати в полза на ищцата Р. Х. С., ЕГН **********, адрес .., сумата
957 лева и 60 стотинки, представляваща заплатени въз основа на нищожния
застрахователен договор по сертификат „..“ от 10. 04. 2017 г. парични средства.
ОСЪЖДА ответника „..“ С. А., чуждестранен търговец, регистриран в Париж с
номер .., действуващ чрез „..“ С. А. – .., клон на чуждестранен търговец с ЕИК ..,
седалище и адрес на управление .., да заплати в полза на адвокат Д. Л. Ф., член на
Софийската адвокатска колегия, личен номер на адвокат **********, сумата 2 457
лева и 38 стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмездно
процесуално представителство в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „..“ АД, чуждестранен търговец, регистриран в Париж с
номер .., действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., да заплати в
полза на адвокат Д. Л. Ф., член на Софийската адвокатска колегия, личен номер на
адвокат **********, сумата 499 лева и 67 стотинки, представляваща адвокатско
възнаграждение за безвъзмездно процесуално представителство в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „..“ АД, чуждестранен търговец, регистриран в Париж с
номер .., действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., седалище и
адрес на управление .., да заплати в полза на адвокат Д. Л. Ф., член на Софийската
адвокатска колегия, личен номер на адвокат **********, сумата 499 лева и 67
стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмездно процесуално
представителство в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „..“ С. А., чуждестранен търговец, регистриран в Париж с
номер .., действуващ чрез „..“ С. А. – .., клон на чуждестранен търговец с ЕИК ..,
седалище и адрес на управление .., да заплати в полза на Софийския районен съд
сумата 894 лева и 69 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
11
ОСЪЖДА ответника „..“ АД, чуждестранен търговец, регистриран в Париж с
номер .., действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., да заплати в
полза на Софийския районен съд сумата 315 лева и 5 стотинки, представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „..“ АД, чуждестранен търговец, регистриран в Париж с
номер .., действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., седалище и
адрес на управление .., да заплати в полза на Софийския районен съд сумата 315 лева
и 5 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Присъдените в полза на ищцата Р. Х. С. суми могат да бъдат заплатени чрез
пощенски запис или чрез куриерска фирма до адреса й, посочен в мотивите към
решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12