№ 107
гр. Русе, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500097 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Община Иваново, представлявана от кмета ГМ, е обжалвала Решение №
978/22.11.2021 г. по гр. дело № 2587/2021 г. по описа на Русенски районен
съд, с което е уважен искът на ЗАД „Армеец“ АД, гр. София по чл.410 от КЗ
във вр. с чл.49 от ЗЗД и Община Иваново е осъдена да заплати на ищеца
сумата от 2627.34 лева – изплатено от застрахователя обезщетение по щета №
28016030100271 и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и
305 лева – разноски по делото. В жалбата са изложени доводи за неправилно
приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила
при издаване на първоинстанционния съдебен акт и необоснованост на
правните изводи на районния съд, с оглед на които е отхвърлено
възражението на общината за съпричиняване на вредоносния резултат. Иска
се отмяна на решението от въззивния съд и вместо него постановяване на
друго, с което да се отхвърли предявеният иск и да се присъдят разноските по
делото за двете инстанции.
Ответникът във въззивното производство ЗАД „Армеец“ АД, гр. София
в отговора на жалбата по чл.263 от ГПК изразява становище за нейната
неоснователност, иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение като правилно и законосъобразно и претендира деловодни разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е
достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което и
на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
обжалваното решение.
Предмет на делото е предявен иск по чл.410 от КЗ във вр. с чл.49 от
ЗЗД.
Въз основа на писмените и гласните доказателства по делото от
фактическа страна е установено, че на 05.03.2016 г. на път RSE2100 км
2+400, посока от с. Щръклево към с. Бъзън, собственост на Община Иваново,
настъпило ПТП, при което лек автомобил „Волво ХЦ 90" с рег. №***,
управляван от свидетелката АДА преминал през необезопасено препятствие
на пътя – дупка с размер 1.10 м на 1.30 м, вследствие на което на МПС са
причинени материални щети по двете десни гуми и джанти. Към датата на
настъпването на ПТП за процесния автомобил е бил сключен договор за
застраховка „Каско на МПС" под формата на застрахователна полица №
0306Х0183587 между ЗАД „Армеец" АД и "Шанс 97" ЕООД, със срок на
действие от 12.02.2016г. до 11.02.2017г. По искане на собственика на
автомобила в дружеството - застраховател е образувана преписка по щета №
28016030100271, като след извършения оглед и оценка на щетите, на
20.06.2016 г. е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2617.34
лв.
От приетата и неоспорена пред първата инстанция автотехническа
експертиза се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП,
който кореспондира на твърденията на ищцовата страна и на останалите
доказателства по делото, като вещото лице приема, че причинените на
автомобила щети са резултат от преминаването му през препятствие на пътя.
Вещото лице удостоверява, че пътната настилка е в лошо състояние, както и
че не може обективно да се определи скоростта на движение на процесното
МПС при настъпване на ПТП. Според показанията на свидетелката АА
състоянието на пътя не е позволявало движение на автомобила с висока
скорост и тя не е имала възможност да избегне пътната неравност, без риск за
безопасността си.
Предвид горното районният съд е приел, че вредите са настъпили в
резултат на неизпълнение на възложените задължения на ответната Община
Иваново по силата на чл.29 и сл. от ЗП да поддържа общинските пътища и
след изплащане на застрахователното обезщетение дружеството - ищец е
встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, поради
което Община Иваново дължи на дружеството - ищец стойността на
платеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 2627.34 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2021 г. до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
Въз основа на установените фактически положения, Окръжният съд
споделя правните изводи на районния съд за основателност на иска.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахована вещ, сумата, която е платило на застрахования след нейното
плащане, е регресно право, а встъпването във всички права, които
застрахованият има срещу третото лице – суброгационно право. По делото
безспорно е установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането, по силата на което
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение за причинена щета
вследствие на настъпило застрахователно събитие. Доказано е наличието на
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника в първоинстанционното
производство. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа. Според възприетото становище в
Постановление № 9 от 28.XII.1966 г. на Пленума на ВС отговорността по
чл.49 от ЗЗД възниква и когато вредите са причинени от бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата. В настоящия случай вредите са
настъпили в резултат на неизпълнение на задължението на служители на
жалбоподателя по поддържане изправността на пътния участък, доколкото
Община Иваново като юридическо лице осъществява дейностите по чл.31 от
ЗП по поддържане на общинските пътища чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. Именно бездействието на
последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е
довело до неизпълнение на задължението по чл.31 от ЗП, поради което
жалбоподателят носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди. В контекста на изложеното въззивният съд счита, че увреденият –
собственикът на застрахованото МПС, е носител на вземане срещу
въззивника по чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в
правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за
причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, който според
жалбоподателя е управлявал МПС с превишена скорост и при несъобразяване
със състоянието на пътя. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при
наличието на което на водача да се вменява отговорността за избор на скорост
на движение, позволяваща му внезапно спиране. В приетата по делото
автотехническа експертиза вещото лице е изложило предположение относно
възможността на водача да предотврати произшествието чрез спиране при
движение на МПС със скорост до 90 км/ч, но поради липса на конкретни
данни по делото експертът е счел, че конкретната скорост на движение на
3
автомобила преди и по време на настъпване на ПТП не би могла да бъде
обективно определена. От страна на жалбоподателя не са ангажирани други
доказателства, които да удостоверяват нарушение на правилата за движение
по пътищата от страна на водача на автомобила, намиращо се в причинно-
следствена връзка с настъпилите вреди и съответно тяхното съпричиняване.
С оглед гореизложеното, въззивната инстанция намира обжалваното
решение за правилно, а въззивната жалба - за неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя разноски за
въззивното производство не се дължат, а на основание чл.78 от ГПК в негова
тежест следва да се възложат претендираните от ответника по жалбата
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 978 от 22.11.2021г. , постановено по гр. д.
№ 2587/2021г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Община Иваново, БУЛСТАТ ********* с адрес с. Иваново,
общ. Иваново, обл. Русе, ул. „Олимпийска“ № 75, представлявана от кмета
ГМ, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. Стефан Караджа“ № 2 деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4