Р Е
Ш Е Н
И Е №
260150
03.02.2021г., гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К. Иванов
С
участието на секретаря П. Георгиева като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2592/ 2020г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл.ГПК.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба от ОД на МВР, представлявана от **** Й. Д. Р. чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт И.П. против Решение № 260491/ 23.09.2020г. постановено по
гр.д. № 15427/2019г на Пловдивски районен съд – ХV гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на П.К. Б. *** 1991,55 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 283 часа за периода
01.09.2016г. до 27.09.2019г., получени в резултат на преизчисляване на положени
часове нощен труд с коефициент 1,143 , обезщетение за забава в размер от общо
227, 96 лв за периода от 01.10.2016г. до 27.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане, както и направените разноски по делото за адв.възнаграждение в размер на 350 лева , а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПРС 229,66 лева , представляващи разноски за настоящото производство.
По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на така предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски, вкл. за юриск.възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение за проц. представител на ищеца.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата
страна П.К. Б., чрез адв.Т.П.А., в който се оспорва жалбата като неоснователна по подробни
съображения в отговора, като се иска потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира се на основание чл.78, ал.1 ГПК
присъждане на разноски за водене на настоящото производство, съобразно
представен списък за разноски по чл.80 ГПК.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е
в преклузивния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по предявени от от П.К.
Б. *** обективно съединени искове по чл.178, ал.1,т.3 във връзка с
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за положен
нощен труд/ извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв
за периода 01.09.2016г. до
27.09.2019г.в размер на 1991,55 лв, мораторната лихва за забава в размер на 227,96 лв за периода. 01.10.2016г. до
27.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба. Не е спорно по делото,
че ищецът е работил като **** в сектор „Охранителна полиция ІІІ РПУ-**** при
ОДМВР по служебно правоотношение, като изпълнявал служебните си задължения на
ненормиран работен ден, на смени / дневни и нощни/, всяка от които с
продължителност от 12 часа, съгласно изготвени и утвърдени от началника на РУ
месечни графици при сумирано отчитане на работното време.
С обжалваното решение
районният съд е уважил предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение
за извънреден труд, отчитайки
разпоредбите на чл.187, ал.1 ,
ал.3, ал.5 и ал.9 ЗМВР чл.188 ЗМВР;
изложен е сравнителен анализ съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 КТ;
мотивирана е приложимостта на разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбите
на чл.9 , ал.2 на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а даденото разрешение от първоинстанционния съд
по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ. С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от Закона е възнаграждението за извънреден
труд. С разпоредбата на чл.187, ал.9 на министъра на вътрешните работи се
определя редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
работното време, режимът на дежурство и др. През процесния период, за който се
претендира възнаграждение за извънреден труд – м.09.2016г. – м.09.2019г.
действат съответните Наредби №№ 81213-592 / 25.05.2015г. и 81213-776/
29.07.2016г.и Наредба № 8121з/ 02.08.2018г., в които не е уредена изрична
регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с
определен коефициент, така както това изрично е уредено с разпоредбата на
чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. При липса на изрична законова регламентация
следователно се следва субсидиарно приложение на разпоредбите на чл.9, ал.3
НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение на Кодекса на
труда, към който изрично препраща разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР относно
ползващите се със специална закрила полагащи нощен труд за времето от 22.00 ч.
до 06.00 ч. държавни служители. В
противен случай би стигнало до поставяне
на служителите в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите
служители по служебно и трудово правоотношение,
които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна практика на ВКС
относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено
заплащане в ЗМВР / Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което
се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. До нарушение на този правен принцип би се
стигнало, ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая
по отношение на служителите на МВР в процесния период действала друга наредба,
в която липсвала изрична норма, която да допуска превръщането на нощните часове
положен труд в дневни с определен коефициент, и като съществувала специална
нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР,
не можело да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.3 НСОРЗ.
Относно размера на исковете,
същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни относно броя
на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му
се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на дневен труд с
коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по
назначената по делото ССчЕ, неоспорено и от двете страни по делото.
По
така изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
обжалваното решение на
първоинстанционния съд като правилно ще се потвърди.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лева, до който размер адв.възнаграждение не се
явява прекомерно при така обоснованата
защитната теза на въззиваемата страна, доразвита в писмената защита и
явяването в съдебно заседание на проц.представител на страната.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 26072/ 27.08.2020г. постановено по
гр.д. № 2979/2020г на Пловдивски районен съд – ХV гр.с., с което ОД на МВР,
представлявана от **** Й. Д. Р. е осъдена на основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД Областна дирекция на МВР – гр. ****,
със седалище гр. **** да заплати на П.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1991,55 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 283 часа за периода от
01.09.2016 г. до 27.09.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на
положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 227,96 лв. за периода
от 01.10.2016 г. до 27.09.2019 г. , както и направените разноски по делото за
адв.възнаграждение в размер на 350 лева,
а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС 229,66 лева ,
представляващи разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. ****
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П.К.Б., ЕГН **********, сумата от 400,00 лева, представляваща разноски за
адв.възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: