№ 53
гр. гр.Несебър, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101584 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 от СК.
От АН. Н. К. срещу Н. В. К. е предявен иск за присъждане на издръжка в размер на 350 лв.
на месец - до завършване на средното й образование или до други обстоятелства, налагащи
прекратяването на плащането. Ищцата излага, че на 22.09.2021г. навършила пълнолетие. Твърди,
че е ученичка в СУ „Л.К. гр. Несебър, но от 17.02.2021г. не получава издръжка от баща си –
ответника К.. Излага, че не притежава имущество, не може да осъществява трудова дейност, живее
с майка си и непълнолетната си сестра. Сочи, че родителите й са в процес на развод и баща й
напуснал семейното жилище, като от февруари 2021г. не се е грижил за нея и не й е предоставял
финансови средства. Твърди, че има здравословен проблем – поставена й е диагноза автоимунен
тиреодит. Сочи, че й се налага ежедневна терапия с медикаменти и регулярни лабораторни
изследвания. Необходим е начин на живот, който изисква финансови средства. Счита, че ответника
има финансова възможност да й предоставя издръжка в посочения размер, тъй като е в
работоспособна възраст, притежава пет самостоятелни жилищни обекти, и ¼ идеална част от
двуетажна сграда, търговски обект – магазин. Излага, че той притежава дялове в две търговски
дружества. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба. В съдебно
заседание отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намира,
че се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 от СК. С влязло в сила
разпореждане № 42 от 07.01.2022г. делото е прекратено в частта, в която се претендира
присъждане на издръжка за периода 17.02.2021г. – 21.09.2021г. Поради тази причина делото е
останало висящо по иск с правно основание чл. 149 вр. чл. 144 СК – за периода 22.09.2021г. –
1
23.11.2021г. (издръжка за минало време) и иск по чл. 144 СК – издръжка от подаване на исковата
молба до приключване на предвидения срок на обучение в учебно заведение за средно
образование или навършване на възраст от 20 години.
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск е да докаже, че ответникът е неин
родител (баща), че за нея е налице нужда от издръжка в претендирания размер, че учи редовно в
средно учебно заведение за предвидения срок на обучение, както и, че не е навършила 20 години.
Следва да докаже, че ответникът може да дава издръжка в претендирания размер без особени
затруднения, т.е., че притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо
дете.
От удостоверение за раждане (на л. 5 от делото) се установява, че ищцата А.К. е рoдена на
22.09.2003г., като ответникът й е баща. От служебна бележка на л. 3 от делото се установява, че
А.К. е ученичка в 12 б клас в СУ „Л.К. гр. Несебър за учебната 2021/2022г. Следователно тези
предпоставки от фактическия състав на предявения иск са налице.
В редица свои решения върховната инстанция е имала повод да се произнесе относно
спецификите на иска по чл. 144 СК. В Решение № 305 от 07.06.2011г. по гр.д. № 1269/2020г. по
описа на IV гр.о. на ВКС е възприето разбирането, че издръжката по чл. 144 СК от родител на
пълнолетно дете, докато учи, не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие
учащи деца да не могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от
използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени
затруднения. Родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената
си необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си дете. Алиментното задължение към непълнолетно дете, има
предимство пред издръжката на пълнолетното дете. Подобни съображения са развити в трайната
практика на ВКС – напр. Решение № 469 от 26.10.2011г. по гр.д. № 2/2011г. на IV гр.о., Решение
№ 170 от 24.07.2013г. по гр.д. № 1339/2012г. по описа на III гр. о. на ВКС, Решение № 195 от
01.06.2011г. по гр.д. № 1424/2010г. по описа на III гр. о. на ВКС.
От така формираната съдебна практика могат да се изведат три основни показателя, които
следва да се съобразяват във връзка с исковете по чл. 144 СК: 1. Доходите и нуждите на
пълнолетния учащ; 2. Имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице; 3. Задълженията на ответника
за плащане издръжка на непълнолетни лица.
По делото са налице достатъчно данни, че пълнолетната ищца – А.К., не притежава доходи
и имущество. Както се установява от показанията на свидетелката М. К. (майка на ищеца, съпруга
на ответника) ищцата е ученичка, не работи, няма собствени доходи, нито лично имущество. Към
момента свидетелката М. К., ищцата и непълнолетната Божидара К. (удостоверение за раждане на
л. 14 от делото) живеят в семейното жилище в гр. Несебър, ул. „Струма“ № 23, което е лична
собственост на ответника (това се потвърждава и от неговите изявления). Наред с това с оглед
представената бележка за доходите на майката – св. К. (на л. 4 от делото), същата в периода
февруари 2020г. – януари 2021г. е получавала доходи в размер от около 1200 – 1300 лв., като към
момента и непълнолетното дете и пълнолетната ищца се отглеждат от нея (последното се
потвърждава и от ответника). За непълнолетното дете ответникът заплаща издръжка в размер на
240 лв. на месец. Налага се извод, че доходите и нуждите на пълнолетното лице се доказаха в
2
рамките на настоящото производство.
Спорен по делото е въпросът дали Н.К. може без особени затруднения да изплаща
издръжка на пълнолетното си дете. Както беше посочено по-горе, преценката за това е винаги
конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Действително по делото не се установява К. да работи по трудов договор (справка на л. 34
от делото), като по негови твърдения той не реализира доходи от трудова дейност. Според
цитираната по-горе съдебна практика единствено фактът, че е в трудоспособна възраст, не е
основание да се приеме, че лицето е способно да дава издръжка без затруднения. В случая от
ответника се изтъква, че заплаща кредит (без да се сочат доказателства за това) и желае да продаде
семейното жилище, с което да осигури средства за децата, но не получава съгласие от съпругата си
за това. Налице са обаче достатъчно доказателства за друго имущество, притежавано от ответника.
Видно от нотариални актове и договор за доброволна делба (на л. 15 – л. 25 от делото) той е
собственик на магазин за промишлени стоки в гр. Несебър, самостоятелен обект с идентификатор
51500.510.127.6.3 по кадастралната карта на гр. Несебър, представляващ жилище, апартамент (с
данъчна оценка към 17.08.2018г. от 33 326,70 лв.), самостоятелен обект с идентификатор
51500.510.127.6.4, представляващ жилище, апартамент (с данъчна оценка към 17.08.2018г. от
32 884,60 лв.), самостоятелен обект с идентификатор 51500.510.127.6.7, представляващ жилище,
апартамент (с данъчна оценка към 17.08.2018г. от 36 076,10 лв.), самостоятелен обект с
идентификатор 51500.510.127.6.8, представляващ жилище, апартамент (с данъчна оценка към
17.08.2018г. от 34 908,40 лв.), 5 самостоятелни обекта, представляващи складове (с данъчни
оценки към 17.08.2018г. в диапазона от 4022,60 лв. до 28 616 лв.).
Извън горното от справка в публичния търговски регистър се установява, че К. е
регистриран като физическо лице – търговец – ЕТ „Н.К.“, а участва като съдружник и управител в
други две търговски дружества – „Морски Свят – Несебър“ ООД и „НС Оптикс“ ООД. Дори и да
се приемат твърденията му (за които не сочи доказателства), че към момента посочените търговци
не извършват дейност, то участието му в търговски дружества и еднолични търговци е достатъчна
индиция в насока, че квалификацията му позволява да осъществява търговска дейност, от която да
реализира доходи.
От показанията на св. К. се установява, че поне до 2021г. ответникът е отдавал под наем
притежавани от него имоти през летния сезон срещу 140 лв. на ден.
Всички тези събрани по делото данни, които не са оборени с други доказателства, водят до
извод, че ответникът К. притежава недвижимо имущество, което не е на ниска стойност (по
данъчни оценка от преди над 3 години притежаваните от него имоти са на стойност близка до
200 000 лв.). Наред с това той може да развива търговска дейност, като притежава и помещение с
предназначение магазин, а са събрани данни, че реализира доходи и от отдаване на имоти под
наем. Всички тези специфики на конкретния случай, свързани с имуществото, доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на
задълженото лице, водят до извод, че ответникът би могъл без особено затруднение да заплаща
издръжка и на пълнолетното си учащо дете (поне до завършване на училище).
Както се установява от показанията на св. К., ответникът заплаща и издръжка в размер на
240 лв. на непълнолетното си дете, което следва да бъде взето предвид от съда, но във връзка с
размера на предявения иск. Посочените по-горе обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че
3
същият е доказан по своето основание.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените
условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Към момента са събрани данни, че пълнолетната е в 12 клас,
предстои бал, евентуално кандидатстване за висше учебно заведение. Детето се намира във
възраст, в която се налага закупуването на нови обувки, дрехи, учебни материали и пособия (вкл.
при актуалната обстановка технически пособия, позволяващи дистанционно обучение), спортно
облекло и въобще всичко необходимо за училище. Икономическата обстановка в страната е
динамична, като е налице повишаване на цените на стоките и услугите (особено при актуалната
епидемична обстановка в целия свят). Събрани са достатъчно данни (свидетелските показания на
К. и медицински документи на л. 6 – л. 13 от делото) за наличие на заболяване, от което страда
ищцата. По аргумент от чл. 125, ал. 1 СК (вкл. и през призмата на чл. 144 от СК, където отново се
предвижда издръжка от родител) задължението за издръжка е общо на двамата родители и
произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва преди
всичко да определи общия размер на необходимата на детето издръжка. При съобразяване на вече
изложеното, ведно с икономическите условия в страната, пазара на работна ръка и размера на
минималната работна заплата (650 лв.), предвиден да покрие основните разходи на възрастен
човек, както и при съобразяване на специфичните нужди на пълнолетната ищца, съдът намира, че
към настоящия момент за задоволяване на потребностите на детето е необходима месечна
издръжка в рамките на около 550 лв.
Както се посочи – с оглед спецификата на издръжката по чл. 144 СК и като се вземе
предвид, че същата не се дължи безусловно, като следва да се отчита, че родителят заплаща
издръжка и за друго – непълнолетно дете, съдът намира, че с оглед способностите и
притежаваните от ответника имоти, той би могъл да заплаща в полза на пълнолетното дете
издръжка в размер от 240 лв. на месец без особени затруднения.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че искът за издръжка за бъдеще
време следва да бъде уважен до размер от 240 лв. месечно, считано от момента на подаване на
исковата молба – 24.11.2021г. и отхвърлен до пълния предявен размер от 350 лв. на месец.
По иска за издръжка за минало време:
Изложеното по-горе относно размера на издръжката, важи в пълна степен и за периода
22.09.2021г. – 23.11.2021г. За този период (при размер на издръжката от 240 лв. на месец)
дължимата издръжка е в размер на 497,07 лв., поради което посочената сума следва да бъде
присъдена в полза на ищцата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да понесе държавната такса върху
размера на издръжката общо от 395,60 лв. (върху присъдените размери на издръжката за минало
време и за бъдеще време).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК, Н. В. К., ЕГН **********, да заплаща на
пълнолетната си дъщеря АН. Н. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 240 лв.,
4
считано от дата на подаване на исковата молба – 24.11.2021г., до изтичане на предвидения срок за
обучение в учебно заведение за средно образование или до навършване на двадесетгодишна
възраст, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 240 лв. на месец до пълния
предявен размер от 350 лв. на месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 вр. чл. 144 от СК, Н. В. К., ЕГН **********, да заплати на
пълнолетната си дъщеря АН. Н. К., ЕГН **********, сумата от 497,07 лв., представляваща общ
размер на дължимата издръжка за минало време за периода от 22.09.2021г. – 23.11.2021г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта му за издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на 395,60 лв.,
съобразно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок,
считано от 01.03.2022г.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5