№ 223
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000504046 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 2795 от 05.05.2020 г. по гр.д. 9954/2017 г. по описа на СГС, I-16
състав, „Евроинс“ АД е осъден да заплати поотделно на всеки един от ищците А. Е. С. и П.
Х. С. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от по 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- душевни болки и страдания от смъртта на К. П. Х., причинена в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.06.2016 г., около 18.30 ч., по път I-2,
км. 94 + 480 м., в района на разклона за с. Тервел, по вина на Ф. Я. О., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил
„БМВ“, с рег. № *******, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2017 г. до
окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен
размер от по 200 000 за всеки ищец, като неоснователни. Със същото решение, „Евроинс“
АД е осъден да заплати на Е. П. Х., действаща със съгласието на майка си А. Е. С. на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.06.2016 г., около 18.30 ч.,
по път I-2, км. 94 + 480 м., в района на разклона за с. Тервел, по вина на Ф. Я. О., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил „БМВ“, с рег. №№ *******, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2017
1
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 65,19 /шестдесет и пет лева и
деветнадесет стотинки/ лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 01.05.2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв., като
неоснователен. Съдът се е произнесъл и по въпроса за отговорността за разноски /чл. 78
ГПК/, присъдил е възнаграждение на процесуалния представител на ищците /адв. П. К. от
САК/ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/, като решението е частично
изменено в частта за разноските с Определение от 26.08.2020 г. по реда на чл. 248 ГПК и във
връзка с молба на адв. П. К..
Първоинстанционното решение е оспорено със самостоятелни въззивни жалби,
както от застрахователя, така и от тримата ищци.
В жалбата на ищците се изразява неудовлетворение от прилагането на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като се счита, че обезщетенията за неимуществени вреди били
занижени. От САС се иска увеличаването им до претендираните пред първата инстанция
пълни размери. Търси се възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Оплакванията в жалбата на „Евроинс“ АД са свързани също с неправилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД, като се счита, че присъдените обезщетения били завишени и не
кореспондирали с принципа на справедливостта. Изразява се несъгласие с виждането на
СГС, че нямало съпричиняване, като навежда доводи за това, че нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следвало да се приложи и съпричиняването било 90%. Изразява несъгласие с началния
момент на определяне на лихвата за забава върху присъдените обезщетения. Нямало
основание и присъждане на обезвредата за имуществени вреди, тъй като не била доказана
връзката на направените разходи с претърпените от ПТП травми. Изразява становище, че
справедливите обезщетения били 70 000 лв. за ищците А. Е. С. и П. Х. С., както и 5000 лв.
за Е. П. Х., а претенцията за имуществени вреди трябвало да се отхвърли цялостно. В този
смисъл прави и исканията си до САС – за отмяна на първоинстанционното решение за
посочените суми, като се търсят и сторените разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Писмен отговор по чл. 263 ГПК е депозиран само от адв. К., която оспорва
жалбата на застрахователя като неоснователна и счита, че същата трябва да се отхвърли.
Постъпила е също така и частна жалба от адв. П. К. от САК против
Определение от 26.08.2020 г. по гр.д. 9954/2017 г. по описа на СГС, I-16 състав. Счита, че
същото е неправилно и се е стигнало до неправилно изчисление на разноските от
първостепенния съд, като прави искане до САС да се отмени определението, както и да се
присъди допълнително възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за първата инстанция съобразно
изложеното в искането по чл. 248 ГПК до първоинстанционния съд и в частната жалба до
САС.
2
Няма изразено становище по частната жалба от страна на „Евроинс“ АД.
Пред апелативния съд не са искани и не са събирани нови доказателства.
САС намери следното от фактическа и правна страна:
По делото са предявени преки искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени
вреди против застраховател по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ. Това е така, защото
застрахователната полица, от която произтича отговорността на „Евроинс“ АД е със срок на
валидност, считано от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г., при което приложим се явява сега
действащия Кодекс за застраховането. В този смисъл, неправилни са изводите на
първоинстанционния съд, че приложим се явявал отменения КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от
същия. Изводът е неточен, защото се базира на датата на сключване на застрахователния
договор – 28.12.2015 г. Ищците твърдят, а застрахователят не е оспорил обстоятелството, че
полицата, макар и сключена на 28.12.2015 г., е със срок на валидност - 04.01.2016 г. до
03.01.2017 г. Не е спорно, че има разлика между момента на сключване на договора и
момента, в който той започва да се изпълнява, разглеждан като съвкупност от взаимни права
и задължения по съглашението. Тези два момента могат да съвпадат, но това не е
задължително. Така е и в случая, договорът е сключен на 28.12.2015 г., но страните са се
съгласили, срокът на неговото действие да не е от деня на подписване на договора, а от един
по-късен момент – от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК,
по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан
от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
САС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, макар и при
погрешна правна квалификация – чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вместо правилната чл. 432, ал. 1 КЗ,
но този пропуск може да се отстрани от въззивния съд.
Между страните не се формира спор за принципната основателност на
предявените искове, тъй като решението на СГС се обжалва само частично. Въззивният съд
следва да се произнесе само по оплакванията в двете въззивни жалби, след което да провери
правилността на определението по чл. 248 ГПК, постановено от градския съд.
По делото не се спори между страните пред САС, че са доказани
противоправното поведение при процесното ПТП на 12.06.2016 г. на застрахования при
„Евроинс“ АД водач на л.а. БМВ“ с рег. № ******* Ф. Я. О., при което е починала К. П. Х.
3
/дъщеря на ищците А. Е. С. и П. Х. С./ и е била лично увредена като пътуваща в същия
автомобил третата ищца Е. П. Х. /действаща със съгласието на майка си А. Е. С./, която е
сестра на К. П. Х.. Не са спорни вината на водача, наличието на застрахователна
правоотношение по застраховка „ГО“ и наличието на вреди, които са необезщетени при
тримата ищци.
По делото е безспорно, че на 12.06.2016 г., в района на разклона за с. Тервел, с посока
на движение от Шумен към Разград, се движи лек автомобил „БМВ“, управляван от Ф. Я.
О.. Поради несъобразена с пътните условия скорост, на ляв завой водачът губи контрол
върху автомобила, излиза извън пътното платно, вляво по посока на движението и се бута в
крайпътно дърво. В резултат на произшествието, на място са починали водача О. и К. П. Х.,
а ищцата Е. П. Х. е получила травматични увреди. Сочат, че във връзка със случая, е
образувано ДП № 63/2016 г. по описа на РУП - Шумен, пр. пр. № 1312/2016 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Шумен. А. Е. С. и П. Х. С. са родители на починалата К. П. Х.,
докато Е. П. Х. претендира обезщетения за имуществени и неимуществени вреди във връзка
със собствените си болки и страдания при гореописания пътен инцидент.
Ищците А. Е. С. и П. Х. С. молят съда да осъди ответното застрахователно
дружество, да им заплати сума в размер на 200 000 лв. за всеки един, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им К. П. Х.;
ищцата Е. П. Х., действаща със съгласието на майка си А. Е. С., моли да и бъде присъдена
сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на процесния деликт, изразяващи се претърпени болки и страдания от
травматичните увреждания, както и сумата от 65.19 лв., представляващи имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Претендират законна лихва върху всяка една от
сумите, от 01.05.2017 г. – датата, на която изтича срока за произнасяне на „Евроинс“ АД по
заведената претенция, до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв, заедно с начислен
ДДС.
Ответникът „Евроинс“ АД оспорва исковете за неимуществени вреди по основание и
размер, като оспорва механизма на пътнотранспортно произшествие и наличието на деликт.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между него и водача на лекия автомобил „БМВ“,
причинил деликта. Оспорва наличието на неимуществени вреди. Твърди, че не са
представени достатъчно доказателства за наличието на родство и духовна връзка между
починалото лице и страните по делото. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата К. П. Х., като твърди че не е използвала предпазен колан,
което е довело до свободно движение на тялото й и съприкосновение с вътрешния интериор
на купета на моторното превозно средство, както и до евентуалното му изпадане. Твърди, че
К. П. Х. се е качила и пътувала в лек автомобил, управляван от водач употребил алкохол.
От извършените в досъдебното производство химически експертиза се установява, че към
4
момента на настъпване на инцидента, както водача, така и починалата са били алкохолно
повлияни. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди на родителите, като
счита че е значително завишен. По отношение на иска за неимуществени вреди на
пострадалата Е. П. Х. оспорва твърдените травматични увреждания и последвалите във
връзка с тях негативни последици от здравословно, битово, емоционално и психологическо
естество. Ответникът релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалото
лице не е пътувало с предпазен колан, както и че е знаело, че водачът на лекия автомобил, е
употребил алкохол. Оспорва изцяло и иска за имуществени вреди, като сочи че е
неоснователен. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски, включително и за
възнаграждение за юрисконсулт.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи
правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбите. След извършена служебна
проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е
изцяло валидно и допустимо.
Преценявайки правилността на обжалваното решение, както и като взе предвид
оплакванията в жалбите, настоящият състав на съда намира следното:
А/ Досежно оплакванията на страните за прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД:
По отношение родителите на починалата К. П. Х., същите са претърпели от процесното
ПТП изключително тежката загуба от смъртта на една от дъщерите си.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията,
степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" съотнесено към икономическата
конюнктура в страната. При определяне на размера на дължимото се обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди първостепенния съд, макар формално да се е
позовал на принципа за справедливост, в действителност не е отчел всички релевантни за
приложението му обстоятелства-всички, претърпени от ищците вреди, както и
съществуващата в страната моментна икономическа ситуация, поради което е изградил
неправилния извод, че обезщетение в размер от по 150 000 лв. е достатъчно да репарира
всички неимуществени вреди, понесени от ищците-родители на починалата. Разрешението
на СГС се явява в отклонение на ППВС № 4/1968 г.
Претендираните от ищците суми от по 200 000 лв. се явяват прекомерни. Да, такива
обезщетения се присъждат за настъпили застрахователни събития през 2016 г. /когато е
5
реализирано и процесното произшествие/, но при доказване на вреди, по-големи от
обичайните /в този смисъл е и най-новата - към момента на постановяване на настоящето
решение - практика на ВКС, а именно Решение № 14/10.02.2021 г. по т.д. № 3014/2019 г. на
II т.о., ТК/. В разгледания от Върховния касационен съд случай и по реда на чл. 290 ГПК, са
присъдени 200 000 лв. на майката /за всяко починало дете/ и 150 000 лв. на бащата /за всяко
починало дете/, но при следните факти – при ПТП са починали и двете деца на ищците;
имало е по делото заключение на вещо лице – клиничен психолог, което е направило извод,
че са налице трайни, увреждащи психиката на родителите за цял живот последици /по
настоящия казус няма такова заключение, нито такива твърдения в исковата молба вреди,
съответно не са и доказани такива вреди/, установено е, че починалите деца са били в общо
домакинство с майката, а докато бащата е живеел отделно и не е бил в близки отношения с
тях, въпреки че не е прекъсвал напълно общуването с последните, което е мотивирало ВКС
да определи различни обезщетения за двамата родители.
Видно е, че са налице важни нюанси при определяне обезвредата за неимуществени вреди
във всеки един конкретен случай, дори и при смърт на дете.
В конкретния казус, за установяване болките и страданията при ищците са събрани само
гласни доказателства – показанията на св. П. Т. и св. Е. В.. Същите сочат и дават сведения за
близките и топли взаимоотношения в семейството на А. и П.С.и, като сочи че е невъзможно
да се преодолее загубата на дете – П. бил отнесен, забравял, не бил същия човек след
инцидента, а А. преди инцидента не е пиела, сега е започнала. Сочат още, че семейството
им било сплотено, децата (Е. и К. са близначки), са гледани добре, отличнички, като много
тежко са преживели загубата. Загубата на дете при катастрофа е от тези житейски събития,
настъпването на които причинява големи и продължителни болки и страдания, заслужаващи
и съответното адекватно възмездяване.
Макар, че обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен характер, тъй като
парите не могат реално да репарират търпените болки и страдания от загубата на дете, то
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се изпълва с най-голям смисъл и съдържание,
когато сходните случаи се третират еднакво. През призмата на горепосочения казус,
разгледан от ВКС, установява се, че поради живеенето им в общо и задружно домакинство,
няма основание за обезщетяване с различни суми на двамата родители. Свидетелските
показания следва да се кредитират изцяло, а те пресъздават отношения на обич и топлота,
които са били прекъснати. Гласните доказателства също така маркират промени, настъпили
в живота на А. и П.С.и след нещастния инцидент – посягане към алкохола като средство за
утеха и притъпяване на болката, промяна в емоционален план, както и към заобикалящите
ги хора. Обезщетенията следва да са по 170 000 /сто и седемдесет хиляди/ лв. за всеки от
двамата родители според настоящия състав.
Е. П. Х. е получила в резултат на пътно-транспортното произшествие следните
травматични увреждания: сътресение на мозъка; счупване на първа
6
предкиткова (дланна) кост; жълтенеещо кръвонасядане на кожата зад лява ушна мида и две
цепковидни разкъсвания по задната повърхност на ушната мида – на прехода с ушна мида 3
см. (възстановено с тъканно лепило) и на границата на улея и извивката на свободния ръб
2,2 см.; охлузвания, кръвонасядания и драскотини по тялото. Във връзка със счупената
първа дланна кост на лявата ръка е извършена гипсова имобилизация на лява предмишница
за 25 дни. Движението на лявата ръка е затруднено за срок не по-малък от два месеца.
Сътресението на мозъка е лекувано медикаментозно за срок 2 - 3 месеца. Раната зад лявото
ухо е залепена с тъканно лепило и би следвало да зарасне за около 12 дни с образуване на
белег. Налице са две отделни травми – мозъчно сътресение, лекувано медикаментозно за
срок от 2-3 месеца, както и счупване на кост. Макар и да е имало само гипсова
имобилизация, очевидно е, че невъзможността да се използва ръката, е създало неудобства в
бита и ежедневието за период от около два месеца. Следва да се отчете и оставането на
белег от раната зад лявото ухо. Макар и на сравнително невидимо място, налице е
обезобразяване, което следва да се вземе предвид при преценката по чл. 52 ЗЗД. Според
САС справедливото обезщетение възлиза на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Като е направил
преценка в същия смисъл, СГС е приложил закона правилно. Съображенията на „Евроинс“
АД, че следвало да й се присъди само 5000 лв. на основание чл. 493а КЗ във връзка с §96
ПЗР КЗ са несериозни и не следва да се обсъждат, тъй като лицето претендира не
обезщетение за болки и страдания от смъртта на сестра си, а търси репариране на
неимуществени вреди от това, че е пострадало лично при процесното ПТП.
Обобщено, оплакванията за прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД от страна
на първостепенния съд са частично основателни по жалбата на ищците и неоснователни по
жалбата на дружеството.
Б/ Възражения за определеното обезщетение за имуществени вреди. Те се
съдържат в жалбата на „Евроинс“ АД, като се твърди, че нямало причинна връзка между
направата на тези разходи за лечение и тяхната необходимост за здравословното състояние
на ищцата Е.Х..
Оплакването е неоснователно. Съгласно заключението на приетата по делото в СГС
медицинска експертиза, направените разходи свързани с лечението в общ размер на 65.19
лв., за които са представени разходно-оправдателни документи, са в причинна връзка с
получените при процесното пътнотранспортно произшествие увреждания, поради което
иска за обезщетяване на имуществени вреди е основателен.
В/ Оплаквания за неправилно прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Такива се съдържат в жалбата на застрахователя. Изтъква се, че неправилно и
неоснователно СГС приел, че не е налице съвина, а такава била налице. Тя се изразявала в
това, че К. Х. не била използвала предпазен колан, а също така и поради това, че същата
доброволно се качила в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, знаейки за това
опияняване.
7
САС напълно споделя доводите на СГС, че няма доказано от „Евроинс“ АД
съпричиняване.
Съгласно заключението на медицинската експертиза, приета в първата инстанция
уврежданията на Е.Х. са предимно от лявата страна и от действието не само на твърди тъпи,
и на режещи предмети (вероятно фрагменти от стъклото). Липсата на увреждания отдясно
обуславят извода, че по време на пътнотранспортното произшествие пострадалата е била с
поставен предпазен колан. Според вещото лице, д-р А. М., от уврежданията на К. Х. не може
да се направи извод, дали е била с или без поставен предпазен колан, като те са получени от
действие на твърди предмети с направление отдясно наляво. Като се имат предвид
механизма на пътно-транспортното произшествие и деформациите на лекия автомобил в
областта на предната дясна врата, където се е намирала, за К. Х. уврежданията биха били
същите, независимо дали е ползвала обезопасителен колан. Причина за смъртта е черепно-
мозъчна травма с контузия на мозъчния ствол. Установява се от заключението на съдебно-
токсикологичната експертиза, че евентуалното повлияване върху водача, от наличното
количество етанол в кръвта – 0,21 промила, не може да бъде забележимо да младежите,
возещи се в автомобила, с оглед техния жизнен опит и липса на каквито и да е медицински
познания.
Следователно възраженията за съпричиняване, релевирани от застрахователя са
неоснователни.
Г/ Оплаквания на „Евроинс“ АД относно определения от СГС начален момент на
мораторната лихва за забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди –
01.05.2017 г.
Виждането на процесуалния представител на застрахователя е, че видно от писмо с
№ 1009/3 от 26.04.2017 г. до правоимащите пострадали лица, приложено на л. 23 от
първоинстанционното дело, изготвено във връзка с извънсъдебното уреждане на
претенциите, то „Евроинс“ АД е определило обезщетения за неимуществени вреди от по
70 000 лв. за А. и П.С.и, както и 8 400 лв. за Е.Х., които е щяло да бъдат заплатени
доброволно, но е липсвала посочена банкова сметка за изплащане на сумите, която да е
дадена от заявителите на щетите. Според дружеството налице е т.нар. „забава на кредитора“,
който не е оказал нужното съдействие, за да получи определеното му плащане, като не е
посочил банкова сметка.
Оплакването е частично основателно по следните съображения:
Общият институт „забава на кредитора“ /mora creditoris/, уреден в чл. 95-98 ЗЗД
има своето частно проявление в разпоредбите на Кодекса за застраховането досежно
претенциите за лихва и непосочването на банкова сметка в предявената пред застрахователя
писмена претенция за извънсъдебно плащане на обезщетението. Последиците от
8
непосочване на банкова сметка в претенцията по чл. 380 КЗ са указани в нормата на чл. 409
КЗ, а именно – „застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380,
ал. 3“. Въпросната трета алинея на чл. 380 гласи именно това – „непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по
отношение плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409“.
Посочените разпоредби целят да санкционират недобросъвестните и формално
предявени /преди започване на съдебното дело/ извънсъдебни претенции по чл. 380 КЗ, тъй
като пострадалите лица не оказват дължимото съдействие на застрахователя за изпълнение
на паричното му задължение за изплащане на обезщетение, непосочвайки банкова сметка за
изпълнение.
Поради това, върху определените от застрахователя суми за обезщетяване на
неимуществените вреди, а именно - по 70 000 лв. за А. и П.С.и, както и 8 400 лв. за Е.Х.,
мораторната лихва за забава няма да се определи от 01.05.2017 г. /предвид разпоредбите на
чл. 409 КЗ и чл. 380, ал. 3 КЗ/, а от датата на предявяване на исковата молба в съда –
03.08.2017 г. За разликите над тези суми, а именно – над 70 000 лв. до 170 000 лв. за първите
двама ищци и над 8400 лв. до 20 000 лв. за Е.Х., мораторната лихва следва да се определи по
общите правила на чл. 496, ал. 1 КЗ-не по-късно от три месеца след предявяване на
претенцията по чл. 380, ал. 1 КЗ. Застрахователят е уведомен на 31.01.2017 г. /вж. обратна
разписка на л. 24 от първоинстанционното дело/, при което мораторна лихва се дължи от
01.05.2017 г., както е поискано и в исковата молба до СГС. Претенцията за имуществени
вреди също ще следва да е с лихва от 03.08.2017 г., тъй като няма доказателства, тя да е
претендирана въобще извънсъдебно по реда на чл. 380 КЗ.
Следователно, решението на СГС ще се отмени в частите, в които исковете на А.
С. и П. С. са отхвърлени за сумите от над 20 000 лв. за всеки от тях и те им се присъдят
допълнително с лихви от 01.05.2017 г. САС ще следва да коригира решението на СГС
досежно мораторната лихва върху частите от обезщетенията за вреди, както следва – за
сумите от по 70 000 лв. за А. и П.С.и, както и 8 400 лв. за Е.Х., лихвата следва да се
определи не от 01.05.2017 г., а от 03.08.2017 г., като същото се отнася и до обезвредата за
имуществени вреди. В останалата обжалвана част, решението на СГС е правилно и следва
да се потвърди.
След вземане становище по всички оплаквания в двете въззивни жалби, съдът би
следвало да разгледа частната жалба на адв. К. срещу определението на
първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК относно разноските. Проверката на това
определение може да се осъществи само, ако въззивния съд потвърди изцяло
първоинстанционното решение, какъвто не е настоящия случай. След определянето на по-
високи обезщетения от САС, то разноските, респ. възнаграждението по чл. 38 ЗАдв за адв.
К. следва да се изчислят отново за първата инстанция, като се вземат предвид сумите на
9
обезщетенията, преценени от въззивния съд. Също така, настоящата инстанция е на мнение,
че, дължимото възнаграждение на адвоката на ищците следва да се определи върху общия
сбор от всички уважени имуществени претенции, а не върху всяка от тях поотделно.
Разпоредбата на чл. 38 ЗАдв цели да не остане незаплатен положения труд на адвоката по
конкретното дело, когато клиента му не е заплатил авансово адвокатското възнаграждение.
В случая е налице една обща искова молба по всички претенции, респ. еднакво положен
труд и усилия от страна на съответния адвокат, което не обосновава изчисляване на
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за всеки предявен иск поотделно.
При тези принципни разсъждения, разноските, на които страните имат право са както
следва:
Първа инстанция /по списъци по чл. 80 ГПК/: „Евроинс“ АД има право да получи
141.84 лв. или с 25.55 лв., по-малко от това, което му е присъдено от първата инстанция. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството дължи държавна такса 14 402.60 лв. или 1 552.60
лв. повече от определеното от градския съд. На адв. К. се дължи възнаграждение по чл. 38
ЗАдв в размер на 10 477.56 лв. с включен ДДС. Предвид обстоятелството, че СГС е
определил на адв. К. възнаграждение от 9511.81 лв. с ДДС, налага се извод, че следва да й се
присъдят допълнително 965.75 лв. с ДДС.
Втора инстанция:
От обжалваемия материален интерес по жалбата на ищците, уважената част е 40 000
лв. Върху нея, възнаграждението на адв. К. по чл. 38 ЗАдв възлиза на 2 076 лв. с ДДС.
„Евроинс“ АД дължи на бюджета на основание чл. 78, ал. 6 ГПК 800 лв. Застрахователното
дружество претендира разноски, представляващи възлизащи на 3500 лв. държавна такса и
450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Макар, че оплакванията на застрахователя за
мораторната лихва върху обезщетенията са частично основателни, то следва да се отбележи,
че за тази претенция държавна такса не е заплащана, такава е внесена от „Евроинс“ АД само
за обжалваемите интереси по обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, но по
отношение на тях жалбата им е неоснователна. Поради това, таксата от 3500 лв. трябва да си
остане за сметка на внеслия сумата застраховател. Направено е искане от адвоката на
ищците в съдебно заседание пред САС претендираното юрисконсултско възнаграждение от
450 лв. да бъде намалено до минималния размер от 100 лв. и това искане е основателно, тъй
като възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда. Застрахователното
дружество не е изпратило свой представител пред въззивния съд, поради което
възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК се определя на минимума от 100 лв. Тази сума следва
да се възложи в тежест на ищците-физически лица.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 2795 от 05.05.2020 г. по гр.д. 9954/2017 г. по описа на СГС, I-16
състав /изменено в частта за разноските с Определение от 26.08.2020 г./ в частта, в която са
отхвърлени исковите претенции, предявени от А. Е. С. и П. Х. С. против „Евроинс“ АД за
заплащане на сумите от по 20 000 /двадесет хиляди/ лева за всеки, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди-душевни болки и страдания от смъртта на К. П.
Х., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.06.2016 г.,
около 18.30 ч., по път I-2, км. 94 + 480 м., в района на разклона за с. Тервел, по вина на Ф. Я.
О., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление
на лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******, ведно със законната лихва, считано от
01.05.2017 г. до окончателното изплащане, като преквалифицира предявените искове от
такива по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ в искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Евроинс“ АД с ЕИК: ********* да заплати на А. Е. С. и П. Х. С. на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумите от по още 20 000 /двадесет хиляди/ лева за всеки,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди-душевни болки и страдания от
смъртта на К. П. Х., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано
на 12.06.2016 г., около 18.30 ч., по път I-2, км. 94 + 480 м., в района на разклона за с. Тервел,
по вина на Ф. Я. О., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени
при управление на лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******, ведно със законната лихва,
считано от 01.05.2017 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение 2795 от 05.05.2020 г. по гр.д. 9954/2017 г. по описа на СГС, I-
16 състав /изменено в частта за разноските с Определение от 26.08.2020 г./ в частта, в която
А. Е. С., П. Х. С. и Е. П. Х. /действаща със съгласието на майка си А. Е. С./ са осъдени да
заплатят на „Евроинс“ АД сумата от 25.55 лв. /двадесет и пет лева и петдесет и пет
стотинки/ съдебно-деловодни разноски, представляваща разликата между определените от
СГС 167.39 лв. и действително дължимите 141.84 лв., както и в частта, в която е присъдена
мораторна лихва за забава от 01.05.2017 г. до 03.08.2017 г. върху главниците на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди от по 70 000 лв. за А. Е. С. и П. Х. С., върху 8 400 лв.
за Е. П. Х. /действаща със съгласието на майка си А. Е. С./, както и върху обезщетението от
65,19 лв. – за имуществени вреди, присъдено на Е. П. Х. /действаща със съгласието на майка
си А. Е. С./ и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите за заплащане на мораторна лихва за
забава за периода от 01.05.2017 г. до 03.08.2017 г. върху главниците на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди от по 70 000 лв. за А. Е. С. и П. Х. С., от 8 400 лв. за
Е. П. Х. /действаща със съгласието на майка си А. Е. С./, както и върху обезщетението от
65,19 лв. – за имуществени вреди, присъдено на Е. П. Х. /действаща със съгласието на майка
си А. Е. С./ против „Евроинс“ АД и във връзка със смъртта на К. П. Х., причинена в
11
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.06.2016 г., около 18.30 ч.,
по път I-2, км. 94 + 480 м., в района на разклона за с. Тервел, по вина на Ф. Я. О., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил „БМВ“, с рег. № *******.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2795 от 05.05.2020 г. по гр.д. 9954/2017 г. по описа на
СГС, I-16 състав /изменено в частта за разноските с Определение от 26.08.2020 г./ в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА А. Е. С., П. Х. С. и Е. П. Х. /действаща със съгласието на майка си А. Е.
С./ да платят на „Евроинс“ АД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Евроинс“ АД с ЕИК: ********* да заплати на адв. П. К. от САК на
основание чл. 38 ЗАдв сумата от 3 041.75 лв. /три хиляди и четиридесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки/ с ДДС, представляваща сбор от допълнително дължимо
възнаграждение за първата инстанция, както и дължимо такова за втората инстанция.
ОСЪЖДА „Евроинс“ АД с ЕИК: ********* да заплати на Софийски апелативен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2 352.60 лв. /две хиляди триста петдесет и два
лева и шестдесет стотинки/, представляваща сбор от допълнителна дължима държавна такса
за първата инстанция и дължима държавна такса за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12