РЕШЕНИЕ
№ 397/ 04.11.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Константина Рядкова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №605 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №787/07.06.2019г., постановено по гр.д.№3898/2018г. по описа на РС-
Пазарджик е отхвърлен предявения от В.П.К., с ЕГН ********** *** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес
център Л. 6, ет.2, представлявано от Я.Й.О., иск с правно основание чл.439 от ГПК за приемане за установено, че
задължението по изпълнително дело №20168850400981 по описа на ЧСИ Г.С.,
рег.№885, с район на действие ОС- Пазарджик е
погасено по давност.
Осъден е В.П.К., да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“, сумата от 300лв. разноски по делото.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от В.П.К., чрез пълномощника си адв.Ц.М..
Твърди се в същата, че обжалваното
решение е процесуално недопустимо, тъй като първоинстанционния съд се е
произнесъл по непредявен иск.
В тази насока се визира, че
ищецът е заявил пред РС- Пазарджик искане да се приеме за установено, че същия
не дължи плащане на сумите по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№4698/2010г.
по описа на РС- Пазарджик, като е възразил за изтекла погасителна давност по
отношение на сумите по този изпълнителен лист, издаден на 22.02.2011г. Тези
обстоятелства се установяват и доказват по безспорен начин от приетите по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
Моли се да бъде обезсилено
първоинстанционното решение, като недопустимо, като се прекрати производството
по делото, ведно с присъждане на сторените от К. разноски за двете инстанции.
Алтернативно се счита, че при
постановяване на атакуваното решение, районният съд неправилно е приложил
материалния закон, нарушил е правата при преценката си на фактическия и
доказателствен материал, което му е попречило да приложи правилно материалния
закон към установените, релевантни за спорното право факти. Това е довело и до
непълнота на съдебното решение, до неговата явна необоснованост,
незаконосъобразност и неправилност, както и че при постановяването му са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Моли се с постановеното от
въззивния съд решение, да се уважи предявената въззивна жалба и разглеждайки по
съществото на спора, да се отмени първоинстанционното решение, като се уважат
предявените искове.
Посочено е, че подробни съждения
ще се развият допълнително.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
другата страна в процеса- „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез пълномощника
му юриск.М.С.М., преупълномощена от З.Н.Д..
В него е посочено, че не е
налице недопустимост на съдебното решение, като в тази връзка се приема, че
изложените аргументи от въззивника са изцяло неоснователни и недоказани.
Визира се, че доводите на
жалбоподателя за недължимост на сумите по процесния изпълнителен лист почиват
на разяснения и тълкувания относно правната същност на погасителната давност,
които се приемат за неоснователни и в противоречие с действащата законова
уредба и практиката на съдилищата.
Счита се, че изводите на
районния съд са правилни, обосновани и законосъобразни.
В тази насока се излагат
съображения.
В съдебно заседание,
жалбоподателят В.П.К., редовно призован не се явява. За същия се явява
упълномощения от него адв.М.. От страна на последния се поддържа подадената
въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена по посочените в нея
възражения. Подробни съображения в тази насока излага в представени в срок
писмени бележки. Исканията са в насока обезсилване на постановеното от районния
съд решение. Алтернативно искането е за разглеждане по същество на спора от
страна на въззивния съд, с уважаване на предявения иск.
За ответникът по жалбата- „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, законен представител не се явява. От страна на пълномощникът
му- юриск.Тодорова е постъпило писмено становище, в което се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение. Моли се за присъждане на направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски. Прави се възражения за прекомерност на адвокатско
възнаграждение на ответната страна.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пред
първоинстанционният съд е подадена искова молба срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес
център Л. 6, ет.2, представлявано от Я.Й.О.. В нея се твърди от страна на
ищецът В.П.К., че срещу него е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4698/2010г.
по описа на РС- Пазарджик, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, с ЕИК *********. Съгласно този изпълнителен
лист, сумите за които е осъден К. са: 2 106,38лв. главница по договор за
потребителски заем от 04.12.2007г., мораторна лихва в размер на 419,36лв. за
периода от 20.05.2008г. до 11.11.2010г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението- 11.11.2010г. върху главницата до изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски в размер на 150,51лв.
Твърди се, че въз
основа на този изпълнителен лист, на 08.08.2011г. е образувано изп.д.№2355/2011г.
при ДСИ при РС- Пазарджик.
Сочи се, че на
27.10.2011г., ищецът е получил покана за доброволно изпълнение, връчена на
майка му. След тази дата не е получавал нищо, като не са предприемани никакви
принудителни действия.
Визира се, че на
22.07.2015г. е била депозирана молба от ответното дружество с искане, то да
бъде конституирано като взискател, с оглед на това, че същото е придобило чрез
цесия вземането на взискателя по изпълнителния лист. Вследствие на това, с
постановление от 07.10.2015г., ДСИ е конституирал ответното дружество като
взискател по изпълнителното дело.
Твърди се, че с
Постановление на ДСИ от 16.10.2015г. производството по делото е прекратено, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като същото е влязло в сила на 01.12.2015г.
Сочи се, че на
24.11.2015г. е постъпила молба от ответника, с който е поискано да му се върне
изпълнителния лист. Едва девет месеца след това- на 22.08.2016г. горепосоченият
изпълнителен лист е върнат на пълномощник на ответното дружество.
Твърди се, че
декември 2017г., ищецът е получил съобщение за запор от ЧСИ Г.С., с рег.№885, с
което съдебният изпълнител му наложил запор на банковите сметки в посочени три
банки, като в съобщението за запор е посочено, че ищецът е осъден да заплати
задължение в размер на 5 311,01лв., от които главница в размер на
2 106,38лв., ведно със законна лихва в размер на 539,82лв. за периода от
15.05.2015г. до 22.11.2017г., неолихвяеми вземания- мораторна лихва в размер на
1 214,03лв., 150,51лв. присъдени разноски, 349,50лв. разноски по изпълнителното
дело на ЧСИ, 823,99лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични вземания в
размер на 126,78лв.
Сочи се, че
ищецът не е получавал покана за доброволно изпълнение, въз основа на които е
образувано ново изпълнително дело №20168850400981 по описа на ЧСИ Г.С.. По това
изпълнително дело е посочено, че взискател е настоящия ответник, като същия се
легитимира като частен правоприемник на първоначалния кредитор по издадения
изпълнителен лист, като е придобил правата по вземането чрез цесия.
Визира се от
страна на ищецът, че цесията не му е съобщена.
Твърди се, че от
образуване на първото изп.дело №2355/2011г. при ДСИ при РС-Пазарджик на
08.08.2011г. и получаване на покана за доброволно изпълнение на 27.10.2011г. до
прекратяване на производството с
постановление на ДСИ от 16.10.2015г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
срещу ищеца не са предприемани никакви изпълнителни действия и не са били
извършвани никакви изпълнителни действия. След прекратяване на това
изпълнително дело до образуване на новото изпълнително дело №20168850400981 по
описа на ЧСИ Г.С. с рег.№885 не са извършвани изпълнителни действия. Едва след
образуване на второ изпълнително дело, без да му се връчи ПДИ е извършено
първото принудително действие- в началото на месец декември 2017г. е получен от
ищеца съобщение за налагане на запор на банковите му сметки в три банки.
Сочи се, че на
05.12.2017г. по сметка на ЧСИ Г.С. от „Първа инвестиционна банка“АД са
преведени сумата от 171,02лв. по така наложения запор. От другите две банки
поради липса на каквито и да било суми
по банковите сметки не са извършвани преводи по сметка на ЧСИ Г.С..
Твърди се, че от
издаване на изпълнителния лист, издаден на 22.02.2011г. до единственото
предприето от кредитора изпълнително действие- запор на банковите сметки с
осъществен превод по сметка на ЧСИ Г.С. на 05.12.2017г. са изминали повече от
шест години. Изтекъл е период повече от 5 години, през който период давността
не е прекъсвана. Поради това от страна на ищецът се прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на
сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№4698/2010г. по описа на
РС- Пазарджик, както и на всички допълнителни разноски и такси възникнали по
този повод, обективирани в съобщението за запор по изп.дело №20168850400981 по
описа на ЧСИ Г.С., в това число и сумата от 171,02лв., преведена му съгласно
наложения запор на 05.12.2017г.
Моли се, съдът
да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи плащане на сумите по изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д.№4698/2010г. по описа на РС-Пазарджик, както и всички допълнителни
лихви разноски и такси натрупани въз
основа на същия изпълнителен лист по изп.дело №20168850400981 по описа на ЧСИ Г.С.,
с рег.№885 , поради изтекла погасителна давност.
В срокът по
чл.131 от ГПК от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД. В същият се оспорва
иска. Твърди се, че съществен момент в случая е въпроса какво действие във
времето имат тълкувателните актове на ВКС и по- конкретно ТР №2 от 26.06.2015г.
по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и кой тълкувателен акт следва пряко да се
приложи в настоящия казус? Твърди се, че приложимо е ППВС №3/18.11.1980г.,
според което образуването на изпълнително производство прекъсва давността като
по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015г. с
ТР№2/26.06.2015г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение като от момента на същото започва да тече нова давност.
Твърди се, че
съгласно мотивите на Решение №170 по гр.д.№2382/2017г. на ВКС извършената в
т.10 от ТР№2/26.06.2015г. постановена по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС №3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР,
като даденото с т.10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които
са приключили преди това.
Приема се, че от
образуване на изп.дело №2355/2011г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик на
08.08.2011г. до 26.06.2015г. приложение намира ППВС №3/18.11.1980г. и
погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителната
давност е 26.06.2015г.- постановяване на ТР№2/26.06.2015г. по
тълк.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС. Ето защо датата, на която вземането се
погасява по давност би била 26.06.2020г.
Сочи се, че в
периода след 26.06.2015г. има множество изпълнителни действия, прекъсващи
давността. На 02.09.2016г. в кантората на ЧСИ Г.С. била постъпила молба от
ответника в качеството му на частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист
от 22.02.2011г., издаден по ч.гр.д.№4698/2010г. по описа на РС- Пазарджик. С молбата за образуване на
изпълнително дело е поискано от кредитора насрочване на дата за извършване опис
на движими вещи в дома на длъжника, а също така на основание чл.18 от ЗЧСИ е
възложено да се извършат всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство.
Визира се, че на
14.09.2016г., ЧСИ С. е изпратил покана за доброволно изпълнение изх.№9286, с
която покана е насрочен опис на движимите вещи, находящи се в дома на ищеца на
05.11.2016г. от 10.00ч. Същата е изпратена до адреса, посочен в договора за
потребителски кредит, който адрес е актуален и към днешна дата.
Твърди се, че на
20.10.2016г. от кантората на ЧСИ е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР- Пазарджик,
с което давността е прекъсната още веднъж. На 29.11.2017г. и 08.12.2017г. с
изпратени запорни съобщения до „Юробанк
България“АД и „Първа инвестиционна банка“АД, където е установено, че на името
на длъжника има разкрити банкови сметки.
Сочи се, че по
делото са извършвани множество справки с оглед проучване на имущественото
състояние на длъжника, видно от които взискателят не се е дезинтересирал от своето вземане, като на 11.01.2018г.
давността отново е била прекъсната с изпращането на запорно съобщение до „Банка
Пиреос България“АД.
Приема се, че съгласно
мотивите към т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се
прекъсва и „нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давностният
срок е прекъснат с молбата за образуване на изпълнителното дело на
02.09.2016г., в която е направено искане за извършване на опис на движимите
вещи, като от тогава е започнала да тече нова погасителна давност.
Твърди се, че
неоснователни са твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност. От
предприетите по инициатива на взискателя и съдебния изпълнител изпълнителни
действия се установява, че погасителната давност е прекъсвана многократно и давностния срок
не е изтекъл.
Оспорва се
твърдението на ищеца, че цесията не му е съобщена. Сочи се, че въз основа на
изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от Нотариус В.Б., рег.№302
на НК, ответното дружество е упълномощено да уведоми посочените в приложение №1
към договора длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на
цедента. По силата на това упълномощаване „Кредит Инкасо“ е изпратило на
постоянния адрес на ищеца в гр.Б., ул.“Г.Б.“№.. уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД чрез препоръчана поща. Същото е получено от ищеца, което е видно от
положения от него подпис върху обратната разписка, надлежно оформена от
служител на „МиБМ Експрес“ ООД.
Моли се за
отхвърляне на предявения иск.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от
материалите по ч.гр.д.№4698/2010г. по описа на РС-Пазарджик е издадена Заповед
№190/12.11.2010г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, съгласно която е разпоредено
длъжникът В.П.К., да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК
********* следните суми: главница в размер на 2106,38лв. по Договор за
потребителски кредит от 04.12.2007г., мораторна лихва в размер на 419,36лв. за
периода от 20.05.2008г. до 11.11.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 11.11.2010г. до
изплащане на сумата и направените по делото
разноски в размер на 150,51лв. Въз основа на тази заповед за изпълнение на 22.02.2011г в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за посочените по- горе суми.
Видно от Молба с
изх.№61213/23.08.2016г., с приложен към нея изпълнителен лист на взискателя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е образувано изп.дело №2355/2011г. по описа на
СИС при РС- Пазарджик срещу длъжника В.П.К..
От същата се установява, че с нея е поискано да бъде направена справка за
наличие на движимо и недвижимо имущество, декларирани банкови сметки, адресите
на регистрирани търговски обекти и регистриран търговски договор, както и да се
започне изпълнение върху имуществото.
Видно от
приложени справки от ТД на НАП и от Община Пазарджик, отдел МДТ се установява,
че В.К. не притежава движимо и недвижимо имущество и не получава трудови
възнаграждения.
От Удостоверение
с изх.№6896/16.05.2018г. издадено от ДСИ при РС- Пазарджик е посочено, че на
длъжника е връчена на 27.10.2011г. покана за доброволно изпълнение, чрез
неговата майка.
Видно от Молба
от 22.07.2015г подадена от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД се установява, че
с нея е поискано дружеството да бъде конституирано като взискател, на основание
договор за цесия, като с Постановление на ДСИ от 07.10.2015г., „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД е конституирано като взискател. С Постановление на ДСИ от
16.10.2015г., влязло в сила на 01.12.2015г. производството по изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С Молба от 24.11.2015г.
от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поискано връщане на изпълнителния лист.
Посоченият изпълнителен лист е върнат на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД на
22.08.2016г.
Видно от Договор
за продажба и прехвърляния на вземания от 15.05.2015г. сключен между „БНП
Париба Пъсрънъл Файненс“ ЕАД, в качеството на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер се установява, че
цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредит. От
Приложение №1 към коментирания договора
за продажба и прехвърляне на вземанията е видно, че в обхвата на цесията попада
и вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към ищеца В.К. по Договор за потребителски кредит №PLUS-…..
от 04.12.2007г., което вземане е било предмет на Заповед №190/12.11.2010г. по
ч.гр.д.№4698/2010г. по описа на РС- Пазарджик и издадения въз основа на тази
заповед изпълнителен лист, издаден на 22.02.2011г. Цедентът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е упълномощил цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Видно от Известие
за доставяне, на 14.07.2015г. ищецът е уведомен за извършената цесия.
От приложеното
копие от изпълнително дело №20168850400981 по описа на ЧСИ- Г.С., с рег.№885 с
район на действие ОС-Пазарджик се установява, че съдебния изпълнител е
сезиран от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД с молба за образувано на изпълнително дело, въз основа на изпълнителен
лист от 22.02.2011г., издаден по ч.гр.д.№4698/2010г. по описа на РС- Пазарджик.
На основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено извършването на всички необходими
действия по хода на изпълнителното производство. Въз основа на тази молба е образувано изпълнително дело
№20168850400981 по описа на ЧСИ- Г.С., с рег.№885. Установява се, че по това изпълнително
дело до длъжника В.П.К. е изпратена Покана за доброволно изпълнение видно от която е, че
задълженията по изпълнителното дело възлизат на
4 697,99лв., от които главница в размер на 2 106,38лв., законна
лихва в размер на 294,12лв. за периода от 15.05.2015г. до 28.09.2016г., 1 214,03лв.
неолихвяеми вземания, 150,51лв. присъдени разноски, 349,50лв. разноски по
изпълнителното дело, 583,45лв. такси по изпълнителното производство, съгласно
Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 28.09.2016г. По изпълнителното дело не се
установяват данни, тази покана за доброволно изпълнение да е връчена на
длъжника. Отправено е искане до НАП-Пазарджик за даване на информация досежно
наличието на публични вземания срещу длъжника. В отговор на това запитване е
установено, че публичните задължения на ищеца възлизат на сумата от 122,88лв.
С Разпореждане
от 10.10.2016г. на съдебния изпълнител, Държавата е присъединена като кредитор
по изпълнителното дело за дължимите публични задължения на ищеца за сумата в
размер на 122,88лв.
От Постановление
от 10.10.2016г на ЧСИ Г.С. е видно, че с него е наложен запор върху движима вещ
на длъжника- лек автомобил марка „БМВ 525 ТДС“, с рег.№ РА … ВА. На 10.10.2016г
до длъжника В.К. е изпратено съобщение за налагане на запор на притежавания от
длъжника лек автомобил.
Видно от Постановление
от 22.11.2017г. на ЧСИ Г.С. с рег.№885, че с него е наложен запор върху
банковите сметки в три банки. На 22.11.2017г. е изготвено запорно съобщение до
длъжника за наложен запор на банковите му сметки в трите банки „Първа
инвестиционна банка, „Юробанк България“ АД и „Банка Пиреос България“ АД. Запорното
съобщение е връчено на длъжника на 03.12.2017г.
Видно от Молба
от 25.06.2018г.на взискателя е поискано от ЧСИ да пристъпи към принудително
изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими
вещи, собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес. На 17.07.2018г.
до длъжникът е изпратена призовка за принудително изпълнение- опис на движими
вещи, като действието е насрочено за извършване на 03.09.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въззивната жалба
е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално
допустима.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество,
обжалваното решение е правилно. Правните изводи са формирани въз основа на
установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния
закон. В тази връзка, настоящата инстанция няма основание да не ги приеме
изцяло и изложените съображения в тази насока.
В конкретният
казус, настоящата инстанция не може да приеме за основателни възраженията на
жалбоподателя изложени в подадената от него въззивна жалба, чрез неговата
защита.
Твърди се в
последната, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск, което е основание за обезсилване на първоинстанционното
решение. То се мотивира от това, че е отправено до съда искане за приемане за
установено, че същият не дължи плащане на сумите по процесния изпълнителен лист
поради погасяването им по давност, а с диспозитива на постановеното решение е
налице произнасяне в насока отхвърляне на предявения иск, за приемане на
установено, че задължението по изпълнителното дело е погасено по давност.
Действително,
първоинстанционният съд е постановил, че отхвърля предявения иск, с правно
основание чл.439 от ГПК за приемане за установено, че задължението по
изпълнително дело №981/2016г. по описа на ЧСИ- Г.С. е погасено по давност,
което по никакъв начин не би могло да се приема, че е налице произнасяне по
непредявен иск.
От петитумът на
исковата молба се установява какво точно е искането, а именно: искане за
приемане за установено, че: „доверителят ми не дължи плащане на сумите по
изпълнителен лист изд. по ч. гр. .д № 4698/2010 г. от РС-Пазарджик, както и
всички допълнителни лихви, разноски и такси натрупани въз основа на същия по
изп. дело №20168850400981 на ЧСИ №885 Г.С. поради изтекла погасителна давност,
съгл. чл.110 от ЗЗД“.
Не може да има
спор по делото, че процесното изп.дело №20168850400981 по описа на ЧСИ- Г.С. е
образувано за събиране на вземането именно по изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д.№4698/2010г. от РС- Пазарджик. На практика, задължението по изпълнително
дело обхваща, както всички дължими суми по изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано, така и дължимите такси и разноски, реализирани с оглед
събиране на вземането, т.е. налице е яснота относно искането на жалбоподателя,
което е за произнасяне относно сумите, дължими в хода на изпълнителното
производство.
При тези данни
няма основание да се приеме, че се касае за недопустимост на съдебното решение и основание за
обезсилване на същото.
Относно
възраженията по отношение на спора по същество следва да се посочи, че
съображенията на жалбоподателя за недължимост на сумите по процесния
изпълнителен лист се основават на разяснения и тълкувания относно правната
същност на погасителната давност.
В този смисъл
следва да се посочи, че съществения момент относно решението на конкретния
казус се явява разрешението относно, какво действие във времето имат Tълкувателно
решение №2/2013, постановено по т.д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС и съответно ППВС
№3/18.11.1980г.
Съгласно ППВС
№3/18.11.1980г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността, като
по време на изпълнителното производство давност не тече.
С Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. е
дадено различно разрешение от горното, като е прието, че в изпълнителното
производство, давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност.
В Решение №170
от 17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г., IVг.о. на ВКС, категорично
се посочва, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила
предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на
новото TP, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт
престава да се прилага. Ако преди постановяване на новото TP са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците“... обратното би означавало да се
предаде обратно действие на новото TP, което се предвижда само по изключение,
съгласно чл.14 от Закон за нормативните актове. В същите мотиви на това
цитирано под №170 е визирано от съда, че „извършената с т.10 от TP №2/26.06.2015г.
постановена по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №3/18.11.1980г.
поражда действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т.10 от TP №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“.
Ако се приеме,
че при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на TP №2/26.06.2015г.
постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност тече, то
може да се стигне до това, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС“.
С оглед на
гореизложеното, за настоящата инстанция следва извод, че от образуване на
изп.дело№2355/2011г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик на 08.08.2011г. до
26.06.2015г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980г. и погасителна давност не
тече. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата
26.06.2015г.- постановяване на TP №2/26.06.2015 по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Следователно датата, на която вземането се погасява по давност, би била
26.06.2020г.
Налице са
твърдения, че жалбоподателят никога не е получавал уведомления за така
цедираното вземане, които не могат да бъдат споделени.
В тази връзка следва да се посочи, че по
несъмнен начин се установява от Договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2015г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в качеството му на универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /предишно наименование „Джет
Файненс Интернешънъл“ АД/ и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че въззиваемата
страна- „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е придобила вземането по процесния
изпълнителен лист.
Уведомяването за
извършената цесия е неформален акт и като такъв може да бъде извършено и от
друго лице по възлагане от цедента. В този смисъл са Решение №78/09.07.2014г.
по гр.д. №5759/2014г., ІІІ г.о. на ВКС и Решение №137/02.06.2015г., по
гр.д.№5759/2014г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013г., ІІт.о.
След като
законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от
цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на
длъжника и от лице по възлагане на цедента- такова лице може да бъде и
цесионера.
В случая, въз
основа на изрично нотариално заверено пълномощно от Нотариус В.Б., peг. №302
при Нотариалната камара, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е упълномощено да
уведоми посочените в приложение №1 към Договора за цесия длъжници за
извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента.
Данните са
категорични, че по силата на това упълномощаване, на постоянния адрес на ищецът
К. *** е изпратено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД чрез препоръчана поща. Видно
от положения от В.К. подпис върху обратната разписка, надлежно оформена от
служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД се установява, че
същото е получено лично.
С оглед на
гореизложеното, няма основание да се приеме, че
предявения от ищеца срещу ответника иск за приемане за установено, че
задължението по изпълнително дело №20168850400981 по описа на ЧСИ Г.С.,
рег.№885, район на действие ОС- Пазарджик е погасено по давност, предвид на
предявения иск, с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователен.
С оглед
съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния
съд, решението на първия следва да се потвърди изцяло, а въззивната жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода
на делото, в тежест на В.П.К., следва да се присъдят направените от страна на „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, съдебно- деловодни разноски пред въззивния съд- юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №787 от 07.06.2019г.,
постановено по гр.д.№3898/2018г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА В.П.К.,
с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център Л. 6, ет.2, представлявано от Я.Й.О.,
съдебно- деловодни разноски- юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд в
размер на 100/сто/лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.