Р Е Ш
Е Н И Е
София, 03.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 9933 по описа
за 2016 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и
248 от ГПК.
Първоначално е образувано по искова молба от „У.Б.“ АД, ЕИК *******
против Н.И.Т., ЕГН **********, Д.З.Т., ЕГН ********** и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** с цена на иска 223 497,67
швейцарски франка с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 415 , ал. 1 ГПК и чл. 417, т. 2 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ.
По делото е постановено решение № 4150 от 10.07.2020 г. на Софийски градски съд, ГО, І-3 състав, с което е признато за установено по иска, предявен „У.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез адв. Д.Д.- САК, съд. адрес:***, против Н.И.Т., ЕГН **********, Д.З.Т., ЕГН **********, и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, тримата на адрес: София, район Лозенец, ул. ********, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Н.И.Т., Д.З. и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, като кредитополучател и солидарни длъжници по Договор за ипотечен кредит № 37/16.08.2006 г. и Анекс към него от 06.06.2013 г., дължат към 17.06.2015 г. на „У.Б.“ АД следните суми: - главница 196 789, 78 шв. франка, дължими лихви 26 707, 89 шв. франка, както следва: - 12 336, 72 шв. франка - възнаградителна лихва на основание чл. 4а от Анекс от 06.06.2013 г. за периода 20.12.2014 - 08.09.2015 г., - 11 976, 89 шв. франка - лихва върху просрочена главница на основание чл. 4.2 от Анекс от 06.06.2013 г. за периода 20.06.2014 г. - 13.01.2016 г., - 2 394, 28 шв. франка - наказателна лихва при просрочие на основание чл. 4.1 от Анекс от 06.06.2013 г. за периода 20.06.2014 г. - 13.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по образуваното ч.гр.д. № 1756/2016 г. на СРС, 78 - ми с-в и е издадена заповед от 19.01.2016 г. за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, както и разноски в заповедното в размер 15 951,01 лв., от които 8 060,53 лв. - внесена д т. и 7 890,48 лв. - адвокатско възнаграждение.
С решението Н.И.Т., Д.З. и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД са
осъдени да заплатят на „У.Б.“ АД сторените по делото разноски в производството по списък, както следва: 8
060, 53 лв. д.т., 950 лв. депозити за в.л. и 15 144, 96 лв. адвокатско
възнаграждение, или общо 24 155, 49 лв.
С молба вх.№ 83057 от 13.08.2020 г. процесуалния представител на ответниците – адв. В. е поискала Решение
№ 4150 от 10.07.2020 г. на СГС, І ГО, 3-ти с-в по гр.д. № 9933/2016 г., да бъде
изменено в частта за разноските.
Молителката излага, че в открито
съдебно заседание, проведено на 25.11.2019 г. е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищецът, което съдът
не е взел в предвид. Счита, че съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимия размер на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде в размер на 9 666,90 лв.
В срока за отговор ищецът „У.Б.“ АД чрез адв. Д.Ц.и
адв. К.И. оспорват молбата, като считат същата за
неоснователна, поради голямата фактическа и правна сложност на делото. Считат,
че така определения от съда размер е справедлив и реално изплатен. В случай на
уважаване молбата на ответниците, молят съда да им
присъди и ДДС върху адвокатския хонорар.
С молба вх.№ 80257 от 06.08.2020 г. процесуалния представител на ищеца – адв. К.И. е поискал поправка на очевидна фактическа грешка
в Решение № 4150 от 10.07.2020 г. на СГС, І ГО, 3-ти с-в по гр.д. № 9933/2016
г. по отношение на периода на присъдената в полза на ищеца възнаградителна
лихва на основание чл. 4а от Анекс от 06.06.2013 г. в
размер на 12 336,72 шв.франка, като вместо
посочения период на лихвата от 20.12.2014 г. до 08.09.2015 г. да бъде посочен
коректния период от 20.12.2014 г до 18.09.2015 г., както и по отношение на
периода на начислената наказателна лихва при просрочие
на основание чл. 4.2 от Анекс от 06.06.2013 г. в
размер на 2 394,28 шв.франка, а именно – посочен
е периодът от 20.06.2014 г. до 13.01.2016 г., вместо коректния период от
20.06.2015 г. до 13.01.2016 г. Освен това заявява, че съдът е пропуснал да се
произнесе в диспозитива на решението за сторените в
заповедното производство разноски, а в мотивите си е приел, че такива се дължат.
В срока за отговор ответниците не вземат
становище по молбата и не ангажират доказателства.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след
като обсъди доводите на молителите и се запозна с доказателствата по делото,
приема за установено следното:
1. По молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка.
Съдът намира, че молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка е допустима, а по същество – основателна.
Действително в диспозитива
на решението съда е допуснал грешка при изписване на правилния период по
отношение на дължимата възнаградителна лихва, както и
по отношение на периода на начислената наказателна лихва. В конкретния случай
действително се касае до техническа грешка, поради което молбата на адв. И. се явява основателна в тази й част, а допуснатата
неточност от съда следва да се поправи по надлежния ред в посочения по-горе
смисъл, който отразява действителната воля на съда.
Що се касае до молбата в частта й за
допълване на решението в частта за разноските, съдът намира същата за
неоснователна, тъй като видно от първия абзац на диспозитива,
настоящият съдебен състав се е произнесъл и по разноските, сторени в
заповедното производство, като ги е присъдил в полза на ищцовото
дружество.
2. По молбата за изменение на решението
в частта за разноските съдът намира следното:
От представените по делото
доказателства се установява, че молителят е направил искане за присъждане на
разноски, като е представил необходимите доказателства за това, както и фактура
и преводно нареждане, видно от които договорения и заплатен адвокатски хонорар
е в размер на 15 144,96 лева. Представен е и списък по чл. 80 ГПК, от
който е видно, че ответното дружество претендира адв.хонорар
в размер на 15 144,96 лв. В проведеното на 25.11.2019 г. открито съдебно
заседание, процесуалният представител на ответниците
е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
За да се уважи възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение изцяло или частично, следва
уговореното възнаграждение да е в такъв размер, който да обоснове извод, че е
налице несъответствие между този размер от една страна и от друга страна - сложността
на делото, на цената по исковете, процесуалните усилия на адвоката до степен
такава, че възлагане на тези разноски в тежест на насрещна страна да е
необосновано и да противоречи на добрите нрави и принципа на добросъвестност. В
конкретния случай съда взима в предвид фактическата и правна сложност на делото
и обема на извършените от процесуалния представител на молителя процесуални
действия, като счита че претендираните от молителя
разноски следва да се присъдят в размера, определен по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждение, който в случая съгласно материалния интерес по
делото възлиза на сума в размер на 11 657,16 лв. с ДДС.
По изложените
съображения, СГС, І ГО, 3 състав
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение
№ 4150 от 10.07.2020 г. по гр.дело № 9933 по описа за 2016 г. на СГС, І-3 с-в,
като първият абзац на диспозитива на решението следва
да се чете по следния начин:
„ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен „У.Б.“
АД, ЕИК *******, чрез адв. Д.Д.-
САК, съд.адрес:***, против Н.И.Т., ЕГН **********, Д.З.Т., ЕГН **********, и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, тримата на адрес: София, район
Лозенец, ул. ********, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Н.И.Т., Д.З.
и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, като кредитополучател и солидарни длъжници по Договор за ипотечен кредит № 37/16.08.2006 г. и
Анекс към него от 06.06.2013 г., дължат към
17.06.2015 г. на „У.Б.“ АД следните суми: - главница 196 789, 78 шв. франка, дължими лихви 26 707, 89 шв.
франка, както следва: - 12 336, 72 шв. франка - възнаградителна лихва на основание чл. 4а от Анекс от 06.06.2013 г. за периода 20.12.2014 - 18.09.2015 г., - 11 976, 89 шв.
франка - лихва върху просрочена главница на основание чл. 4.2 от Анекс от 06.06.2013 г. за периода 20.06.2014 г. - 13.01.2016 г., - 2 394, 28 шв.
франка - наказателна лихва при просрочие на основание
чл. 4.1 от Анекс от 06.06.2013 г. за периода
20.06.2015 г. - 13.01.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане по образуваното ч.гр.д. № 1756/2016 г.
на СРС, 78 - ми с-в е издадена заповед от 19.01.2016 г. за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК, както и разноски в заповедното в размер 15 951.01 лв., от които
8 060.53 лв. - внесена д. т. и 7 890.48 лв. - адвокатско възнаграждение.“.
ИЗМЕНЯ Решение № 4150
от 10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 9933 по описа за 2016 г. на СГС, І ГО,
3-ти с-в на основание чл. 248 от ГПК, като вторият абзац на диспозитива
на решението следва да се чете по следния начин:
„ОСЪЖДА Н.И.Т., Д.З.
и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД да заплатят на „У.Б.“ АД сторените
по делото разноски в настоящото производство по списък, както следва: 8 060, 53
лв. д.т., 950 лв. депозити за в.л. и 11 657,16 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение, или общо 20 667, 69 лв.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на адв. К.И., процесуален представител на „У.Б.“
АД в частта й за допълване на решението в частта за разноските, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: