№ 75
гр. Благоевград, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500925 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена
от д-р К. В. К., чрез адв. А. Б., против Решение№521/20.09.22 г., постановено по гр.д.
№1508/22 г. по описа на Благоевградски районен съд.
С атакуваното решение са отхвърлени предявените по реда на чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ искове
и е разпределена отговорността за разноските с оглед изхода от делото.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, предвид на които се иска неговата отмяна и уважаване на
предявените искове, ведно с присъждане на сторените по делото пред двете инстанции
разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа доводи за
законосъобразност на атакуваното решението, настоявайки за неговото потвърждаване.
Излага подробни съображения, с които обосновава тезата си. Претендира присъждането на
сторените пред настоящата инстанция разноски.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото,
становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в установения от закона
двуседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт и при
наличието на правен интерес от обжалване.
1
Атакуваното решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
При служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение съдът констатира,
че същото е допустимо, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл.270, ал.3
ГПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение е
правилно и законосъобразно по следните съображения:
Не е спорно между страните в настоящото производство, че те са се намирали в безсрочно
трудово правоотношение, в рамките на което ищецът е заемал при ответника длъжността
„директор на РЗИ-Благоевград“. Това обстоятелство се установява и от приетия като
писмено доказателство трудов договор № РД-15-18/05.01.2018г. Видно е от Заповед № РД-
15-429 от 26.05.2022г., издадена от министъра на здравеопазването, че трудовият договор
между ответната община и ищеца К. К. е бил прекратен, считано от датата на връчване на
заповедта, поради преценка на органа на назначаване и на основание чл. 19а, ал. 2 във вр. с
чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. Самото връчване на това писмено изявление на работодателя е било
извършено на К. К. на 31.05.2022г. в 11:00 ч., при условията на отказ за получаване на
заповедта, което е удостоверено с подписите на две лица – Г.С. и И.Т.. Установява се по
делото, че до прекратяване на трудовото му правоотношение на 31.05.2022г., заеманата от
ищеца длъжност представлява орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т.
4 ЗА.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Същото е и правилно и следва да бъде потвърдено с
допълнително изложени съображения.
По начин на възникване, функциониране, характер на дейността и закриване, Р.З.И. – гр.
Благоевград е държавно учреждение, което има функции във връзка с осъществяването на
изпълнителната власт, а директорът му е ръководител на това учреждение и следователно
орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, поради което и трудовото
му правоотношение може да бъде прекратявано на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАадм. по
преценка на органа, който го назначава и тази преценка не подлежи на съдебен контрол.
Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. Съответно,
изложените от първата инстанция изводи се явяват правилни и законосъобразни.
Съгласно чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм., органи на изпълнителната власт са ръководителите на
държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет,
които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Посочените от
закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и
до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с
постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването
на изпълнителната власт.
2
В случая работодателската правоспособност на издалото заповедта за уволнението лице не е
възникнала от делегиране чрез упълномощаване от страна на министъра на
здравеопазването, а от заеманата от заместващия длъжност, а именно заместник-министър.
При заместването заместникът има правна възможност да изпълнява временно в пълен обем
компетентността на замествания, на когото по служба или въз основа на акт на
компетентния орган е заместник, при отсъствието на последния, като тази възможност
произтича пряко от заеманата от него длъжност или въз основа на акта за заместване, без да
е необходимо правомощията да му бъдат делегирани от замествания. При делегацията,
включително и тази чрез упълномощаване, лицето на което се делегират правомощията
поначало не разполага със същите. То ги придобива въз основа на извършената делегация и
може да ги упражнява именно въз основа на акта на делегация, а не въз основа на заеманата
от него длъжност. При това за разлика от заместването упражняването на тези правомощия
не зависи от отсъствието на титуляра, който от своя страна може да ги упражни и въпреки
извършената делегация. Заместването и делегацията са различни правни институти, като ТР
№ 6/11.01.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГК на ВКС е
относимо само към делегацията. При възникване на работодателска компетентност на
основание заместване не е необходимо работодателските функции да бъдат делегирани на
заместващия, включително и чрез упълномощаване, тъй като той притежава същите по
силата на заеманата от него длъжност или въз основа на акта на компетентния орган и може
да ги упражнява при отсъствието на замествания. В случаите, когато заместниците са
няколко, заместваният може със своя заповед да определи кой от заместниците му, кои
негови правомощия да упражнява, като е достатъчно да бъде посочен само вида на
правомощието, без да се изброяват всички негови елементи. С оглед на това обжалваното
решение на Благоевградски районен съд не противоречи на ТР № 6/11.01.2013 година,
постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГК на ВКС.
Поради това, съдът намира, че на 26.05.2022 г. на заместник-министър е било възложено да
замества министъра на здравеопазването по време на неговото отсъствие с правото да
изпълнява всички правомощия и функции на министър на здравеопазването, които
несъмнено включват и правото да прекрати трудовите правоотношения с лица, заемащи
длъжности, за които министъра на здравеопазването се явява по-горестоящ спрямо
работодателя орган, каквато е длъжността на ищеца. В този случай не е било необходимо
изричното упълномощаване на заместника да прекратява трудови правоотношения, тъй като
при отсъствие на ръководителя на предприятието, неговият заместник упражнява
правомощията му в длъжностното си качество.
По изложените съображения съдът намира, че уволненото на ищеца е извършено
законосъобразно, поради което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловеният от
него иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъдат отхвърлени. Правните изводи на
настоящата инстанция относно основателността на иска съвпадат напълно с тези на
първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща в
тази част на мотивите на първоинстан ционното решение.
3
По разноските:
В полза на ответника по жалбата, при съобразяване изхода на спора по реда на чл. 78, ал. 3
ГПК се следват разноски за настоящата инстанция изразяващи се в разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 700. 00 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№521/20.09.22 г., постановено по гр.д.№1508/22 г. по описа на
Благоевградски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, К. В. К., ЕГН **********, от гр. адрес, да заплати
на Р.З.И.-Благоевград, ЕИК ****, с адрес: гр. адрес, представлявана от П.И.Д., сумата от 700
лв. /петстотин лева/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4