Р Е
Ш Е Н
И Е № 260087
гр. Пловдив,
13.07.2021 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет
и първа година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при
секретаря Мила Тошева като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. №
172/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 260 082 от
05.11.2020 г., пост. по гр.д. № 656/2019 г. на Окръжен Съд – гр. П.е
постановено:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска с правно основание чл.74 от ЗЧСИ
във вр. с чл.45 от ЗЗД предявен
от О.С. БУЛСТАТ – ********* против М.С.О-Г.,ЕГН - **********,в качеството й на
частен съдебен изпълнител,регистриран под № ***на Камарата на ЧСИ със служебен
адрес: П.,ул. „Ф.Ж.К." **, ет.*, офис **, с район на действие в съдебния
район на П. окръжен съд за осъждане на ответницата да заплати в полза на
общината обезщетение за вреди причинени от дейността й по изп.д.№**************
в размер на 246 281,08 лв.главница ,представляваща събрани от ЧСИ такси и
разноски в производството и лихва за забава в размер на 74978,92лв.за периода
от 29.07.2016г.до 29.07.2019г.,както и законната лихва върху главницата
,считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2019г.до окончателното
изплащане на сумата;
В
производството по делото е участвало като трето лице помагач на ответницата ЗК
„Л И“ АД;
ОСЪЖДА О.С. БУЛСТАТ – ********* да
заплати адвокатско възнаграждение на адв.Г.Я.К.,служебен адрес ***,офис ** в
размер на 7 955,20 лева.
Така
постановеното решение се обжалва от ищеца О.С. с оплаквания за неправилност и
искане за неговата отмяна и уважаване на иска.
Ответникът
ЧСИ М. О в качеството й на ЧСИ рег. № ***е депозирала отговор за
неоснователност на жалбата.
Третото лице – помагач на ответника – ЗК „ Л И„
АД е депозирало отговор за неоснователност на жалбата.
Съдът
установи следното:
Производството
пред окръжният съд е образувано по иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ,
предявен от О.С. – длъжник по изпълн.д. № 1726/2013 г. по описа на Ч.М.О. срещу
М.С.О-Г., ЕГН - **********,в качеството й на частен съдебен изпълнител, рег. №
***за причинени на ищеца вреди вследствие незаконосъобразно образуван и воден
изпълнителен процес по посоченото изп.д. № 1726/2013 г., към което е
присъединено и гр.д. № 64/2016 г. на същия ЧСИ.
Незаконосъобразното
образуване и водене на изпълнителното производство се твърди да е поради това
че взискателят по него е неправосубектен – гражданско дружество по чл. 357 и
следв. от ЗЗД, а не четиримата му съдружници – които са юридическите лица,
легитимни страни по изпълнителния процес с качеството на взискатели в
същия.
Вредите
се претендират в общ размер на 246 281, 08 лева, от които 162 376, 54
лв., представляващи събрани до 30.10.2017 г. от ответния ЧСИ такси и разноски
по ТТРЗЧС и 83 904, 51 лв. – удовлетворени в изпълнителното производство
разноски на взискателите, в т.ч. и за заплатени от тях адвокатски
възнаграждения / 74 653, 51 лв. по
изп.д. № 1726/2013 г. и 9 251, 03 лв. по изп.д. № 64/2016 г. – също до
30.10.2017 година.
По
делото е безпротиворечиво установено че изп.д. № 1726/2013 г. е с предмет
удовлетворяване на подлежащи на изпълнение парични притезания на „ Г. „ АД, ЕИК
********, „ В.-М.И.„ АД, ЕИК *********, „ Е.К.„ ООД, ЕИК ******** и „ В.П.И.„
АД, регистрина в Ч.Р.с идентификационен № ****** – всички те обединени в
Дружество по чл. 357 и следв. от ЗЗД с наименование „ Г.П.И.„ ДЗЗД.
Притезанията са установени с издадени по т.д. № 703/2012 г. на Окръжен съд - П.
изпълнителни листове от 02.10.2013 г. и от 14.12.2013 г., както и издаден по
т.д. № 171/2011 г. на Окръжен съд – П. изпълнителен лист от 14.05.2014 г..
По
делото е също така безпротиворечиво установено че изп.д. № 64/2016 г. е с
предмет удовлетворяване на подлежащи на изпълнение парични притезания на
горепосочените четирима съдружници, обединени в посоченото ДЗЗД, установени с
издаден по т.д. № 703/2012 г. на Окръжен съд – П. изпълн. лист от 11.02.2016
г..
По
делото е безпротиворечиво установено / от приложените към първоинстанционното
дело писмени доказателства, както и от изисканото и приложено от настоящата
инстанция изпълн. дело, водено под №
1726/2013 г. / че изпълнителното
производство е образувано по молба на Дружеството по ЗЗД „ Г.П.И.„ чрез
процесуален представител адвокат И.С.– упълномощена от Б.Л.З.в качеството му на
представляващ посоченото ДЗЗД, че процесът е воден от името на гражданското
дружество и че посредством различни изпълнителни способи от длъжника О.С. са
събирани суми за удовлетворяване на притезанията по изпълнителните титули, и
след разпределение / по делото има и други присъединени по право и по тяхна
молба взискатели / полагащите се на
взискателите „ Г. „ АД, „ В.-М.И.„ АД, „ Е.К.„ ООД и „ В.П.И.„ АД суми са
превеждани от ЧСИ на ДЗЗД „ Г.П.И.„ по посочена от него банкова сметка, ***кател
се отнасят - съобразно дяловото им участие в ДЗЗД. Няма и не може да има спор
че дружеството по чл. 357 от ЗЗД не е със статут на юридическо лице, че то няма
правосубектност и като така и процесуална правоспособност -не може да бъде
надлежна страна по ГПК – както в исковия, така и в изпълнителния процес.
От
заключението на назначена по първоинстанционното дело съдебно – икономическа
експертиза са установени по основание, размер и дати събраните от ЧСИ О до
30.10.2017 г.такси и разноски за изпълнителното производство по ТТРЗЧИ, както и
удовлетворените разноски на взискателя. Установени са и лихвите върху тях до
29.07.2019 г..
С
окончателно решение от 27.04.2018 г. , пост. по гр.д. № 820/2018 г. на Окръжен
съд – П., постановено в производство по чл. 435 от ГПК срещу отказ на ЧСИ О да
прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 1726/2013 г. е постановено от
съда Прекратяване на същото и задължаване на ЧСИ да издаде Постановление за
неговото прекратяване. Мотивите са че процесът се води от името и в полза на
неправосубектен взискател – ДЗЗД „ Г.П.И.„ , а не четиримата негови съдружници съгласно издадените
изпълнителни листове.
На 12.06.2018 г. е подписано Споразумение
между длъжника О.С. и взискателите „ Г. „ АД, „ В.-М.И.„ АД, „ Е.К.„ ООД и „ В.П.И.„
АД, с което страните са уредили доброволно отношенията си във връзка с водени
между тях искови и изпълнителни дела, в т.ч. и изпълнителното производство под
№ 1726/2013 г. на ЧСИ О. Конкретно по отношение на последното е прието
следното: Съгласно констативната част на споразумението задължението на О.С.
към взискателите към 10.05.2018 г. да е в размер на 1 001 133, 57
лв., към същата дата събраните по изпълн. дело суми да са в размер на
1 538 408 лева. В диспозитивната част страните са се съгласили че
дълга на О.С. се редуцира до размер на 155 000 лв., която сума следва да
се преведе от същата по банковата сметка на образуваното от тях ДЗЗД „ Г.П.И.„ в тридневен срок, след като ЧСИ
О върне събраните по изпълнителното дело към датата на Споразумението средства.
Декларирано е че след изпълнение на горното страните се съгласяват изп. д. №
1726/2013 г. да се прекрати, тъй като са уредили окончателно финансовите си
отношения по изпълнителните листове, предмет на това изпълнително дело и за в бъдеще нямат претенции по тях. Поето е
задължение от кредиторите „ Г. „ АД, „ В.-М.И.„ АД, „ Е.К.„ ООД и „ В.П.И.„ АД,
след получаване на оригиналните изпълнителни листове по делото да предадат
същите на О.С.
Установено е от приложеното в препис изп.д. №
1726/2013 г. че Споразумението от 12.06.2018 г. е представено по същото, че въз
основа на него ЧСИ О е превела / върнала / наличната по банковите й сметки и
неразпределена сума в размер на 1 583 408 лв. на О.С. по посочена от
последната банкова сметка ***, 50 лв. - след удържана такса на ТТРЗЧСИ в размер на 27 229, 54
лв., че са вдигнати всички наложени върху имуществото на длъжника запори и
възбрани и са върнати оригиналните изпълнителните листове, предмет на
изпълнението на кредиторите по същите.
Окръжният съд е приел искът за неоснователен.
Изложените в тази насока мотиви са че ищецът не е доказал по категоричен начин
противоправни и незаконосъобразни действия на ЧСИ, изразяващи се в
конституиране и водене на изпълнителния процес от името и в полза на
нелегитимна страна взискател – дружество по ЗЗД, като представеното в тази
насока решение от 27.04.2018 г., пост. по гр.д. № 820/2018 г. на Окръжен съд – П.,
не обвързва исковия съд, тъй като същото е постановено в производство по чл.
435 от ГПК и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Но дори и да се приеме
противното, то събраните такси и
разноски по ТТРЗЧСИ и удовлетворените притезания на страната за разноски не
съставляват имуществена вреда на единствено възведеното за това основание – неправосубектност
на взискателя ДЗЗД „ Г.П.И.„, тъй като не се твърди да се явяват недължимото
платени по основание и/или размер, както и че същите биха били такава вреда
само и единствено ако в резултата на неправилното конституиране на страните в
процеса е извършено плащане на взискател без активна материално правна
легитимация, съответно длъжникът е останал задължен към действителния си кредитор
– което в случая не е налице.
Във въззивната жалба се поддържа този извод
на първостепенния съд да е неправилен. Несъмнено установено е според въззивника
– ищец че процесът е образуван и воден по искане и в полза на материално и
процесуално недееспособна страна, това само по себе си
опорочава действията на ЧСИ и обосновава извод че събраните такси и разноски –
направени от взискателя/ите, както и дължимите на такива на ЧСИ по ТТРЗЧС във
връзка с удовлетворяване на притезанията по изпълнителните листове съставляват
вреди, които не биха настъпили ако
процесът бе воден от надлежните взискатели.
Основателно е поддържаното че ответникът е
образувал и провел изпълнението по първоначална и последващи молби от
гражданско дружество по чл. 357 и следв. от ЗЗД, вместо от неговите съдружници
– ЮЛ, в полза на което е проведен исковия процес и са издадени изпълнителните
титули, предмет на изпълнителното дело.
Няма спор че дружество по чл. 357 и следв. от ЗЗД не притежава правосубектност в
гражданското съдопроизводство, че правосубектните и надлежни страни в
гражданския, съответно и в изпълнителния процес са неговите съдружници, в
случая горепосочените четири юридически лица.
За правосубектността съдът, съответно
съдебният изпълнител следи служебно, тъй като тя е абсолютна процесуална
предпоставка за редовността на процеса. Затова във всяко положение на
производството тази нередовност може и следва да бъде констатирана, като се
дадат указания за нейното отстраняване.
В случая ответникът не е изпълнил тези си
служебни задължения, нещо повече – въпреки направени в тази насока възражения
от длъжника не е изискал отстраняване на нередовността по образуваното пред
него изпълнително дело и е провел изпълнителния процес с взискател ДЗЗД „ Г.П.И.„.
Възраженията в противна насока, поддържани от ответника и третото лице – негов
помагач, са неоснователни. Неправилен е и извода на окръжния съд по делото да не
е установено че изпълнителния процес е образуван и воден от името и в полза на
ДЗЗД „ Г.П.И.„.
Но фактът че делото е образувано по молба на
неправосубектно лице сам по себе си не може да обуслови отговорност на
ответника за вреди. Дори действията/бездействията на ЧСИ да са незаконосъобразни, ако от тях не
са произлезли вреди неговата отговорност по чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ не може да
бъде ангажирана.
В случая сумите, предмет на изпълнителните
титули са безспорно дължими от О.С. Принудителното
събиране на парични притезания, установени с подлежащи на изпълнение
изпълнителните титули включва и събиране на направените от взискателя за
принудителното изпълнение такси и разноски, както и таксите и разноските на ЧСИ
по ТТРЗЧСИ. Всички събрани суми / по изпълн. лист и направени разноски по
изпълнителното дело / са преведени от
ответника по банкова сметка *** „ Г.П.И.„, но няма спор че с тях са
удовлетворени именно притезанията на действителните кредитори / съдружниците в
ДЗЗД / по изпълнителните листове.Това е безспорно установено и от сключеното
между тях и ищеца – длъжника по изпълнението О.С. Споразумение от 12.08.2016 г.,
с което длъжникът и неговите кредитори са уредили окончателно и доброволно
отношенията си по изп.д. № 1726/2013 г. на ЧСИ О / в т.ч. явно и относно
направените за процеса разноски/ , и са заявили по отношение на тях да нямат
претенции за в бъдеще.
Тоест плащанията в крайна сметка са получени
от действителните кредитори – правосубектни юридически лица и по отношение на
таксите и разноските / за взискателите и за ЧСИ / не се твърди да са недължими
на основание, различно от възведеното – образуван и воден от ответника
изпълнителен процес по молба на непровосубектно по смисъла на ГПК лице, нямащо
качеството на взискател по изпълнителните титули.
Следователно процесните суми, претендирани с
настоящия иск като имуществени вреди не съставляват такива вреди на така
възведеното единствено основание.
Или искът по чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ правилно е
бил отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд с довод за липса на
вреди и обжалваното негово решение се потвърждава.
Относно неразгледаното възражение на третото
лице – помагач – изтекла погасителна давност за претендираните вземанията,
следва да се отбележи че съдът дължи произнасяне по него само в случай че
приеме да е налице отговорността на ЧСИ за тях по чл. 74 от ЗЧСИ - която в случая с оглед гореизложеното се
приема да не е възникнала на предявеното основание. Само ако приеме че вземане
съществува съдът разглежда възражението за погасяването му по давност.
Въпреки това следва да се отбележи че това
възражение – ако би се приело отговорността по чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ да следва да бъде ангажирана, е частично
основателно.
Вземанията, произтичащи от непозволено
увреждане се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок. Вземанията
за лихви от непозволено увреждане се погасяват с изтичането на 3 – годишен
давностен срок. В съответствие с приетото с ППВС № 2/81 г. разрешение вземането
за непозволено увреждане е изискуемо от датата на извършването му – ако деецът
е известен още тогава, а когато не е известен – от датата на откриването му.
В случая деецът е известен, искът за вредите е предявен на 29.07.2019 г..
Следователно претендираните главни вземания, възникнали до 29.07.2014 г. са
погасени по давност, претендираните акцесорни вземания / лихви върху
съответните главници /, възникнали до три години преди предявяването на иска са
също погасени по давност.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение №
260 082 от 05.11.2020 г., пост. по гр.д. № 656/2019 г. на Окръжен Съд –
гр. П..
Осъжда О.С. БУЛСТАТ – *********
да заплати на адвокат Г.Я.К., ЕГН – **********,***,офис ** на основание чл. 38
ал. 2 вр. чл. 38 ал. 1 т.3, предложение последно от ЗА вр. чл. 7 ал. 2 т. 5 от
Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение
за въззивното производство в размер на 7 955,20 лева /
седем хиляди деветстотин петдесет и пет лева и двадесет стот./.
Решението е постановено при участието на ЗК „Л
И“ АД, ЕИК ********* като трето лице –
помагач на ответника М.С.О-Г., ЕГН – ********** в качеството й на частен
съдебен изпълнител, регистриран под № ***на Камарата на ЧСИ, с район на
действие - съдебния район на П.с окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.
Председател: Членове: