№ 7075
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20241100104862 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Г. Р. М., с ЕГН **********
срещу Прокуратура на Република България, в обстоятелствената част на която се твърди, че
с Постановление от 08.06.2017 г. по ДП №29/2017 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. преписка
№664/2016 г. по описа на Специализираната прокуратура бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 321 ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК - за това, че в
качеството му на длъжностно лице, „Инспектор“ и председател на изпитна комисия в
Областния отдел на Автомобилна администрация - гр. София (ООАА - гр. София) към
ГДАИ, участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел. Едва на
02.08.2021г., след три години и половина провеждано разследване, Специализираната
прокуратура внесла обвинителен акт срещу ищеца и още пет негови колеги в
Специализирания наказателен съд, като било образувано НОХД № 2396/2021 г. по описа на
СПНС, 6 състав, което било прекратено и върнато на Прокуратурата за отстраняване на
допуснати нарушения. При повторното внасяне на ОА, било образувано НОХД №3455/2021
г. по описа на СПНС, 6 състав, по което били проведени над десет открити съдебни
заседания в рамките на календарната 2022 г., след което Специализираният наказателен съд
бил закрит и делото продължило да се разглежда от Софийския градски съд, като на
17.11.2022 г. СГС, 6-ти състав постановил присъда, с която ищеца и останалите подсъдими
били оправдани по повдигнатите им обвинения. Присъдата била потвърдена с решение №
258/ 03.07.2023 г. по ВНОХД № 336/2023 г. по описа на САС и влязла в сила на 12.09.2023г.
Посочва, че през времето през което е бил обвиняем и подсъдим, а именно шест
години, три месеца и пет дни, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционална и психична тревожност, страх от осъждане, притеснения дали ще му бъде
дадена възможност да се защити ефективно, нараняване на самочувствието и личната му
самооценка, срам и унижение при отвеждането му с белезници от дома му и претърсване на
дома, унижение от полицейска регистрация, стрес, притеснение, дискомфорт; избягвал
контакти, живота му се променил негативно; отдръпване на лица от социалния му кръг в
следствие на медийното отразяване на делото; загубил съня си, сънувал кошмари;
накърнени били честта достойнството и доброто му име.
Моли да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
1
считано от 12.09.2023г. до окончателното плащане, както и разноските за водене на делото.
Преди първо по делото заседание поради смърт на ищеца, настъпила на 01.08.2024г.,
с Определение от 07.11.2024г., като ищци по делото са конституирани наследниците му по
закон Д. Г. М., ЕГН ********** – съпруга, М. Г. М., ЕГН ********** – дъщеря, Д. Г. М., ЕГН
********** и Г. Г. М., ЕГН ********** – дъщеря и син, действащи чрез своята майка и
законен представител Д. Г. М..
В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника-
Прокуратура на РБ, в който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен и
недоказан по основание и размер. Твърди се, че не са представени годни доказателства за
претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и Д.нието. Излагат се
доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като
критерий по чл. 52 ЗЗД и на практиката по аналогични случаи. Сочи се, че следва да се
вземе предвид и това, че размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за
обогатяване на пострадалия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, намира следното:
От ответната страна не се оспорва изложения в исковата молба ред на
протичане на наказателното производство спрямо Г. Р. М., като изложеното в исковата
молба е изрично признато в първо по делото съдебно заседание. Поради липсата на
спор по отношение на датите и периодите на провеждане на наказателното
производство, страните са се отказали от предоставената възможност за представяне
на документи, намиращи се в кориците на НОХД №3455/2021 г. по описа на СПНС
/закрит/, 6 състав.
Поради изложеното следва да се приеме, че страните не спорят, че следствените
действия по отношение на Г. Р. М. са започнали на 07.06.2017г. с личен обиск, претърсване
на служебен автомобил, претърсване в жилището на ищеца. С Постановление от 08.06.2017
г. по ДП №29/2017 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. преписка №664/2016 г. по описа на
Специализираната прокуратура бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че за
периода от неустановена дата през месец януари 2016 год. до момента на повдигане на
обвинението, на територията на гр.София, в качеството му на длъжностно лице инспектор в
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. София е участвал в организирана
ирестъпна група, създадена с цел да вършат престъпления по чл.301 и чл.282 от НК
/получаване на доходи от престъпна дейност/, ръководена от В.С. Г., с участници, Н.Ц.С.,
Е.И.М., А.В.Т., Д.Й.Д., като групата е била създадена с користна цел, и в нея са участвали
длъжностни лица - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. С
Постановление от същата дата е бил задържан за срок от 72 часа. По НЧД №1755/2017г.по
описа на СпНС, 13 състав по отношение на Г. Р. М. на 10.06.2017г. е взета мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000лв., която обаче е отменена от АСНС пет
дни по-късно.
С Постановление от 23.03.2021г. на Г. Р. М. е прецизирано обвинението, като
единствено е посочено какво означава ОПГ и е добавено качеството на участниците в
същата на длъжностни лица от Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.София.
Обвинителен акт е внесен в Специализирания наказателен съд на 02.08.2021г. срещу ищеца
и срещу още пет негови колеги. Образувано е НОХД №2396/2021 г. по описа на СПНС, 6
състав, производството по което, след инстанционна проверка, е прекратено и върнато на
Прокуратурата поради допуснати нарушения. След изпълнение на указанията на съда, на
01.11.2021 г. Специализираната прокуратура е внесла повторно обвинителен акт - с вх. №
5227/01.11.2021г., като е образувано НОХД №3455/2021г. по описа на СПНС, 6 състав.
Производството е насрочено, с Разпореждане №2204/16.11.2021г., за разглеждане в
разпоредително заседание на 26.11.2021 г. Проведени са тринадесет открити съдебни
заседания в рамките на календарната 2022 г., както следва: 17.01., 24.02., 18.03., 28.03.,
20.04., 09.05., 19.05., 30.05., 09.06., 20.06., 25.07., 17.10., 27.10. След закриване на
Специализираният наказателен съд, разглеждането на делото е продължило от Софийския
градски съд. С Присъда №30001 от 17.11.2022 г. СГС-СНС /закрит/, 6-ти състав е признал Г.
2
Р. М. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата е потвърдена с решение №
258/03.07.2023г. по ВНОХД № 336/2023 г., по описа на Софийския апелативен съд,
Наказателно отделение, 3-ти състав, като е влязла в сила на 12.09.2023 г.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Е.И.М.,
друг от обвиняемите, който посочва, че започналото срещу тях наказателно
производство е имало голям отзвук. Посочва: „Сутрин държавата ставаше и вечер
лягаше с нас. Водеха ни като „три синджири роби“, вързани един за друг. Криехме си
лицата. Срам, невероятен срам и беше нещо ужасно“. Заявява, че преживяното по
време на наказателното производство, предизвикало стрес, който никога нямало да си
отиде. Смята, че смъртта на колегата му има голяма връзка със случилото им се през
2017г. Посочва, че Г. М. бил душата на техния колектив, бил винаги готов да помогне,
бил лъчезарен и спокоен човек. Смята, че Г. М. е бил много здрав човек, бивш
гимнастик, много енергичен, имал много добри умения в устройството на автомобили
и в ремонтите. Това което им се случило, дало огромен отпечатък върху поведението
му, като при него първоначалното задържане се отразило много по-тежко поради това,
че съпругата му била бременна с второто им дете и следвало всеки момент да роди. Г.
М. много се притеснявал за съпругата си и дали случилото се няма да й се отрази. 72 часа го
оставили без връзка с жена му, като това било нечовешко изпитание според свидетеля,
защото се очаквало раждането да е всеки момент. Заседанието за мерките за
неотклонение пред първа инстанция продължило повече от 8 часа. Жената на ищеца,
била там през цялото време. 8 часа стоически стояли и чакали, какво ще се случи с
тях. През това време медийният интерес бил огромен, като продължил доста дълго.
Продължили да изпълняват служебните си задължения, но с ограничени
пълномощия. Започнали да ги изпращат в най-затънтените и най-отдалечените кътчета
на България за провеждане на изпити, като когато се интересували на какво основание
се прави това, им отговаряли, че има устно нареждане. Казвали им, че ще изпитват в
Силистра, в Добрич, навсякъде в България, но не и в София, защото можели да
извършат престъпление. Притеснявали се да не бъдат осъдени. Отношението на
колегите им, които не били обвинени, спрямо тях, се променило, отстранили се. Те
изпитвали огромен страх, защото виждали какво се случва с обвинените. Социалният
им живот се променил. Едни от най-близките им приятели започнали да странят.
Поддържали само служебни отношения. Колеги от цялата страна им се обаждали, за да
ги питат защо са правили така, били повярвали на обвиненията. Това, че те са
застрашавали националната сигурност, че са пускали убийци на пътя, до колкото си
спомня свидетеля, било казвано от говорителката г-жа Арнаудова и г-н Гешев, като
ръководител на Специализираната Прокуратура.
По отношение на професионалния път на Г. Р. М., свидетеля заявява, че през 1992
г. са работели в автошкола на хотел „Плиска“, през 1999 г. ищецът след спечелен
конкурс започнал работа в Автомобилна администрация, от 2015 г. до 2020 г. Г. М. бил
изпитващ и бил познат на професионалната общност в Автомобилната администрация
в страната.
След изживения стрес, Г. М. се променил, затворил се, започнал да изпада в
негативни емоционални състояния, странял, мълчал, уединявал се, притеснявал се за
бъдещето, напълнял от стреса. Стресът, който преживял, според свидетеля, му
отключил много здравословни проблеми, като свидетеля знае, че е вдигал кръвно.
Показания са депозирани и от Л.В.Д.-Д., семейна приятелка, която познава
ищеца от 14 години. По думите й Г. М. бил невероятен човек, със страхотно чувство за
хумор, много енергичен, много добър и верен приятел. Наказателното производство
му се отразило тежко, бил в огромен стрес, от момента на прибирането си в къщи,
след ареста, той станал друг човек – затворил се в себе си, спрял да контактува с доста
от приятелите си, контактувал основно със свидетелката и съпруга й, не се събирали
вече в компании, бил доста по-лаконичен в разговорите си. Личало си, че се
притеснява, често бил замислен, много говорел за делото. Въпреки, че смята, че
3
останалите им приятели не били променили отношението си към Г. М., самият той
странял от тях. Имало отразяване в медиите на случая и Г. М. говорел за това, било му
много обидно, изключително много страдал. Започнал да боледува, започнали да му
оттичат ставите, започнало да му става лошо. Починал от сърдечна недостатъчност, а
преди 2017 г. не е имал проблеми със сърцето. Посочва, че нищо не се променило за
него и след оправдателната присъда, защото клеймото за него било много голямо.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна
страна следното:
Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в
извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и
централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която
съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност
за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от
общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му
обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна
връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди
/т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл приключването на наказателното
производство с оправдателна присъда не е самостоятелно основание за присъждане на
обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните
имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Съгласно събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установено, че
действително ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение, изразяващи се в емоционална и психична тревожност, страх от
осъждане, притеснения дали ще му бъде дадена възможност да се защити ефективно,
нараняване на самочувствието и личната му самооценка, срам и унижение при отвеждането
му с белезници от дома му и претърсване на дома, стрес, притеснение, дискомфорт; избягвал
контакти, живота му се променил негативно; отдръпване на лица от социалния му кръг в
следствие на медийното отразяване на делото; загубил съня си, сънувал кошмари;
накърнени били честта достойнството и доброто му име.
Показанията на свидетелите от професионалния и от личния кръг на Г. М. се
допълват изцяло, като установяват всички, изложени в исковата молба вреди. Наличието на
медийно отразяване на случая се установява и от представените разпечатки от интернет
сайтове, приложени по делото на стр. от 76 до 85, като е видно и, че ръководителя на
Специализираната Прокуратура, към 2017г. Иван Гешев е давал интервю по случая, т.е.
ответника отговаря за наличието на гласност.
С оглед на това съдът счита, за доказана исковата претенция по основание.
Относно определянето на размера на обезщетението трябва да се вземат под
внимание ред обстоятелства. Съгласно чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди,
съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай
съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи
точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, получило ли е производството
обществен отзвук, вземането на мярка за неотклонение.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
По отношение на обстоятелствата, свързани с тежестта на повдигнатото обвинение,
4
настоящия състав констатира, че на Г. М. е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, което има характер на
тежко такова, по смисъла на чл.93, т.7 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода
от три до десет години. От неоспорените твърдения в исковата молба досежно хода на
наказателното производство и представените материали от ДП и делата, проведени по време
на съдебната фаза на наказателното производство, се установява, че наказателното
преследване е осъществено в периода от 07.06.2017г., когато на ищеца е повдигнато
обвинение до 12.09.2023 г., когато е влязла в сила оправдателна присъда или за период от 6
години и 3 месеца. Касае се за значителна продължителност, която в известна степен се
дължи на характера на обвинението, обстоятелството, че е имало 5 обвинени лица, събрани
са значителен брой доказателства, но също така се дължи и на необосновано
продължителното досъдебно производство – видно е, че същото е продължило до
01.11.2021г., т.е. 4 години и 5 месеца, докато в съдебна фаза и то на две инстанции е
преминало за по-малко от 2 години. Твърди се от ищцовата страна, като това се установява и
от показанията на свидетеля Е.М., че в рамките на досъдебното производство е имало
значителен период на бездействие. От ответника не се представят никакви доказателства за
своевременно провеждане на следствените действия нито за наличие на пречки за
приключване на досъдебното производство в разумен срок. По отношение на Г. М. е била
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, която обаче е била отменена преди
изпълнението си, поради което следва да се приеме, че няма ограничаване на правната му
сфера чрез мярка за неотклонение. Следва обаче да се отбележи, че Г. М. е бил задържан за
72 часа, като от начина на задържане и последвалата липса на връзка със съпругата му, са
произлезли значителни вреди, които следва да се отразят на размера на обезщетението.
Според свидетелските показания Г. М. е бил отговорен и привързан към семейството си
човек, който е изпитал засилен стрес от това, че бременната му съпруга и малолетното му
дете са станали свидетели на довеждането му с белезници в дома му, на претърсването на
жилището, а съпругата му и на 8 часово съдебно заседание по определяне на мерки за
неотклонение. Свидетелят М. посочва и голямото притеснение за съпругата си, с която Г. М.
не е имал връзка по време на задържането му за 72 часа. Няма данни Г. М. да е осъждан към
момента на повдигане на обвинение, като в тези случаи практиката приема, че
наказателното преследване се отразява по-интензивно, отколкото при лице по отношение на
което са водени предходни наказателни производства. Следва да се отбележи, като
увеличаващо размера на обезщетението и обстоятелството, че случая е получил широка
гласност, която се дължи и на действия на лице от състава на ответника.
Установява се, че Г. М. е търпял психически вреди през цялото време на
наказателното производство, като негативните психологически последици не са напълно
отминали към момента на подаване на исковата молба. Като последица от наказателното
производство е настъпила значителна промяна в начина на живот на ищеца, която е
продължила дълъг период от време. Настъпила е характерова промяна. Стресът е причинил
здравословни проблеми. Засегната е професионалната му дейност, като доброто му име в
професионалната общност е накърнено, доколкото от показанията на св.М. е видно, че
колегите им са започнали да странят от тях и са ги питали защо правят такива работи. По
време на провеждане на наказателното производство са били ограничени правомощията му,
като не е могъл да изпитва кандидати за получаване на свидетелство за правоуправление, в
рамките на столичния град, а е изпращан в провинцията.
С оглед отражението на извършеното спрямо ищеца наказателно преследване и вида
на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство и
социално - икономическият стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 20 000лв. /средно по
около 3000лв. за всяка година от провеждане на производството/, в който размер следва да
бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата до 40000лв. като
неоснователна.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата. От
страна на ищецът се претендира заплащане на законна лихва върху сумата, считано от
12.09.2023г., която му се следва.
5
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на основание чл.78,
ал.1 ГПК следва да се присъдят и сторените по делото разноски в размер на 10 лв. за
заплатена държавна такса. Поискано е и присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., което следва да бъде определено в размер по-нисък от
минималния по Наредба № 1/09.01.2004 г. поради следното:
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. СЕС е постановил, че национална правна уредба,
съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда
и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение. При определяне на конкретен
размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се отчита фактическата и правна
сложност на делото, броя проведени съдебни заседания и обема на проведената защита и
събрани доказателства.
Настоящия състав намира, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
протекло е само в едно заседание, като са събрани единствено гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели. Съобразявайки изложеното и размера на претенцията,
настоящия състав счита, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на
1300лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул.”Витоша”№2 да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********, М. Г. М., ЕГН **********, Д. Г.
М., ЕГН ********** и Г. Г. М., ЕГН **********, последните двама действащи чрез своята
майка и законен представител Д. Г. М., като наследници на Г. Р. М., с ЕГН **********,
починал в хода на производството, всички със съдебен адрес в гр.София, ул. „*******“
№*******, ет.1, чрез адвокат К. Н., на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сума в размер на
20000лв. /двадесет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по
повод повдигнато срещу Г. Р. М. обвинение, в извършването на престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което е признат за невиновен с Присъда №30001
от 17.11.2022 г. СГС-СНС /закрит/, 6-ти състав, потвърдена с решение № 258/03.07.2023г. по
ВНОХД № 336/2023 г., по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти
състав, ведно със законната лихва от 12.09.2023г. до окончателното изпащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 20000лв. до пълния предявен размер от
40000лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, да заплати на Д.
Г. М., ЕГН **********, М. Г. М., ЕГН **********, Д. Г. М., ЕГН ********** и Г. Г. М., ЕГН
**********, последните двама действащи чрез своята майка и законен представител Д. Г. М.,
като наследници на Г. Р. М., с ЕГН **********, починал в хода на производството, всички
със съдебен адрес в гр.София, ул. „*******“ №*******, ет.1, чрез адвокат К. Н., съдебно-
6
деловодни разноски в размер на 10лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, да заплати на
адвокат К. Л. Н., със служебен адрес: гр.София, ул. „*******“ №*******, ет.1, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие в размер на 1300лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7