Р Е
Ш Е Н
И Е
N 169
гр.Русе, 28.04.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря П.Н. и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гр. дело N819 по описа за 2014 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по за обявяване на относителната недействителност на сделка с правно основание чл.216, ал.1 от ДОПК.
Ищецът ТД на НАП-В.,
ИРМ Р. чрез ****** В. Б. твърди, че в качеството си на ****, упражняващ правата
по чл.216, ал.2 от ДОПК предявява настоящия иск. Твърди, че на 27.03.2013 г. на
първия ответник „А.“ ООД/ към настоящия момент ЕООД била връчена заповед за
възлагане на ревизия № 1300765/27.02.2013 г. След връчване на заповедта с
договор за покупко- продажба от 01.08.2013 г. „А.“
ЕООД, представлявано от Е. А. В. продава на втория ответник- „Е. с.“ ООД,
представлявано от Е. А. В. следните МПС: 1. **** 315 ЦДИ *** ***, рег.№ ***, рама № ****, двигател №
***; *. *** ** ЦДИ *** **, рег.№ ***, рама № ****, двигател № ***; 3. *** ** ***, рег.№ ***, рама № ***,
двигател № ****; 4. *** *** **, рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***; 5. **** **,
рег.№ ***, рама № *****, двигател № *****. На 04.10.2013 г. на „А.“ ЕООД бил
връчен ревизионен акт №*********/30.09.2013 г., с който на дружеството били
определени данъчни задължения за внасяне в общ размер на 4 555 517.95
лв. - главница и лихви за просрочие. Ревизията
обхващала ДДС за период 01.12.2009 г. – 31.12.2010 г. и Корпоративен данък за
период 01.01.2009 г.- 31.12.2010 г. Установените с
ревизионния акт публични задължения с изчислена лихва към 30.09.2013 г. били в
размери, както следва: корпоративен данък- главница от 1 717 689.02
лв., лихва 557803.97 лв. и ДДС- главница от 1 679965.81 лв. и лихва 600059.15
лв. Били налице всички изискуеми предпоставки, визирани в чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК- връчена заповед за ревизия на длъжника преди сключване на сделката, в
резултат на ревизия с ревизионен акт били установени публични задължения в
големи размери, които длъжникът не бил в състояние да погаси и сключения
договор за покупко- продажба на МПС била във вреда на
публичния взискател, тъй като длъжника намалил актива
на имуществото си, поради което кредиторът не можел да бъде удовлетворен от
наличното такова и от друга страна сделката била извършена между свързани лица
по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ДОПК. Към 19.11.2013 г. съгласно разпореждане на
публичния изпълнител по изп.д.№ 8795/2013 г.,
задълженията на първия ответник били в общ размер на 4 603 249.90
лв., вкл. и по посочения ревизионен акт. По изпълнителното дело постъпили суми в
размер на 32261.66 лв. от запор на банкови сметки в ТБ „Инвестбанк“
АД и след разпределение на сумата към настоящия момент задълженията възлизали
на 4 845243.15 лв. Получената сума от извършената сделка в размер на
190 500 лв. не послужила за погасяване на публичните вземания. След
връчването на заповедта за ревизията първият ответник се разпоредил с част от
имуществото си, в резултат на което нанесъл вреда на публичния взискател. Активите на длъжника не били достатъчни, за да
покрият посочените задължения. Атакуваната сделка е била сключена от двете
дружества, които са били представлявани от едно и също лице- Е. А. В. - ** и ***
и в двете дружества. След извършена
справка било установено, че две от МПС- *****, рег.№ **** и ***** с рег.№ ****
вече не били собственост на втория ответник. Претендира съдът да постанови
решение, с което да признае за недействителна по отношение на публичния
изпълнител на договора за покупко- продажба от
01.08.2013 г., сключен между ответниците, по отношение на следните МПС: ********, рег.№ ****, рама № *****, двигател
№ ****; *******, рег.№ ****, рама № ******, двигател № ***** и *******, рег.№ *****,
рама № *****, двигател № ****. Претендира и разноските за производството.
Ответникът „А.“ ЕООД, ЕИК **** оспорва основателността на
иска по съображения, че не са налице предпоставките на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК- нямало влязъл в сила ревизионен акт, който да установява наличие на публични задължения, сделката не
била сключена във вреда на публичния изпълнител, тъй като не е намаляло имуществото на дружеството, а с
атакуваната сделка уредили насрещни вземания и задължения с втория ответник, на
когото и към момента дължали пари.
Ответникът „Е. с.“
ООД, ЕИК ***** оспорва основателността на иска по съображенията, изложени в
отговора по чл.131 от ГПК. Твърди, че няма основание за признаване на
недействителността на договора, тъй като не са налице предпоставките на чл.216,
ал.1, т.6 от ДОПК- първият ответник нямал установени публични задължения по
надлежния процесуално правене и материално правен ред, сделката не била
извършена във вреда на публичния изпълнител, тъй като не е налице намаляване на
имуществото на длъжника поради обстоятелството, че МПС са продадени по
действителни пазарни цени.
След преценка на събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2013 г.
на „А.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от Е.А.В.е била връчена Заповед за
възлагане на ревизия № 1300765/27.02.2013 г., издадена на основание чл.112 и
чл.113 от ДОПК. Ревизията е било за периода 01.12.2009 г.- 31.12.2010 г. и е
приключила с ревизионен акт №*********/30.09.2013 г., връчен на „А.“ ООД, ЕИК ******
на 04.10.2013 г. С ревизионният акт са установени публични задължения, както
следва: корпоративен данък в общ размер на 1 717 689.02 лв. –
главница и лихва в размер на 557803.97 лв., както и ДДС в размер на 1679965.81
лв.- главница и лихва в размер на 6000 059.15 лв. Ревизионният акт е бил
обжалван от „А.“ ООД като жалбата му срещу акта е отхвърлена с решение
№2680/14.12.2015 г. по адм.д № 2967/2015 г. на
Варненския административен съд, влязло в сила на 26.01.2016 г. Установените в
РА вземания са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№
№8795/2012 г. на ТД на НАП- Варна, офис Русе съгласно разпореждане за присъединяване
от 19.11.2013 г.. От същото е видно, че
към този момент „А.“ ООД- Русе, ЕИК
********* има непогасени публични
задължения в общ размер на 3398056.55 лв.- главница и лихви в размер на
1205153.35 лв.
На 01.08.2013 г.
в писмена форма с нотариална заверка на подписите, „А.“ ООД- Р.**, ЕИК ***,
представлявано от Е.А.В.в качеството на ** от една страна и от друга „Е. с.“
ООД- Русе, ЕИК ***, представлявано от управителя Е. А. В., действащ чрез
пълномощник са сключили договор за покупко- продажба
на МПС- ********, рег.№ *****, рама № *******,
двигател № ******* за продажна цена 28 000 лв.; ******, рег.№ ****, рама №
*****, двигател № ***** и цена
28 000 лв.; *******, рег.№ *****,
рама № ******, двигател № ****** при продажна цена от 60 000 лв.; *****, рег.№ *****, рама № *****, двигател № *****
с цена 9500 лв. и *****, рег.№ ****, рама № ******, двигател № **** и продажна
цена 65 000 лв. В договора- раздел ІІ изрично е посочено, че продавачът е
получил изцяло цената от 190 500 лв. без ДДС. От справките от ТР е видно,
че към датата на сключване на сделката Е.А.В.има качеството на съдружник и
управител на двете търговски дружество. Съдружник в ТД „А.“ ООД е и „Е. с.“,
ЕИК ****.
За извършената
продажба са били издадени фактури № 222/12.07.2013 г., № 225/01.08.2013 г. и
№226/05.08.2013 г. Съгласно представеното споразумение, сключено между
ответниците на 12.11.2013 г. за прехвърляне и прихващане на насрещни вземания
продажната цена на автомобилите не е платена, а е извършено прихващане с
вземания на купувача.
С приетата по
делото съдебно- оценъчна експертиза на ВЛ Ж. Г., която съдът кредитира като
обосновано дадена и предвид специалните знания на вещото лице, се установява,
че пазарната стойност на процесните МПС към датата на издаване на фактурите е , както
следва: *******, рег.№ *****, рама № *****, двигател
№ *****- 37773 лв.; **** *** ***, рег.№ ****, рама № ****, двигател № *****-
21258 лв. и *****, рег.№ ****, рама № ****, двигател № ****- 96921 лв.
От приетата
съдебно- икономическа експертиза на ВЛ Й. М. се установява, че издадените
фактури са били осчетоводени и в двете дружества през м. юли и м. август 2013
г., че плащането по фактурите е извършено чрез прихващане срещу задължения на „А.“
ООД към „Е. с.“ ООД съгласно споразумение от 12.11.2013 г. като първият
ответник е останал задължен със сумата от 36 292.27 г., която сума по
счетоводна сметка 411 „Клиенти“ стои открита- неиздължена. С експертизата се
установява също, че материалните активи на първия ответник преди 12.07.2013 г.
са били в размер на 459 590.19 лв.- обща стойност на имуществото, а след
12.11.2013 г.- 9 674.66 лв.- обща стойност на имуществото. В с.з. ВЛ е
пояснило, че в понятието имущество в заключението е посочила само дълготрайните
материалните активи.
Представени са и
писмени доказателства за материалното състояние на първия ответник, събрана в
хода на производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Производството
по делото е образувано по отменителен иск с правно
основание чл.216 от ДОПК, предявен от публичния изпълнител, упражняващ правата
на Държавата съобразно изричната разпоредба на чл.216, ал.2 от ДОПК. С оглед на
това предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане.
Съгласно
разпоредбата на чл.216 от ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно
на общините, са сключените след датата на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако
в резултат на ревизията са установени
публични задължения:
1. безвъзмездни
сделки с имуществени права на длъжника;
2. възмездни сделки
с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност
полученото;
3. непарични вноски
на имуществени права на длъжника;
4. сделки или
действия с намерение да се увредят
публичните взискатели;
5. погасяване на
парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до
увеличаване на сумата, която публичните взискатели
биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;
6. сделки, извършени
във вреда на публичните взискатели, по които страна е
свързано с длъжника лице.
От съдържанието
на посочената правна норма се извеждат основанията, водещи до относителна недействителност
на сделките или действията, както и фактическите състави, пораждащи
материалното преобразуващо правото на кредитора с публично вземане.
В настоящият
случай ищецът е основал претенцията си на хипотезата, визирана в чл.216, ал.1,
т.6 от ДОПК.
За да бъде
уважен иска на това основание, в процеса в доказателствена
тежест на ищеца да докаже, кумулативното наличие на елементите от фактическия
състав, а именно: че атакуваната с иска сделка, е сключена след като на
длъжника е връчена заповед за възлагане на ревизия, че в резултат на ревизията
е установено публично вземане с влязъл в сила акт, че сделката е извършена във
вреда на публичния взискател, както и че страна по
нея е свързано с длъжника лице.
Съвкупната
преценка на събраните доказателства дава основание да се приеме, че са налице
горепосочените елементи от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК,
обуславящи основателността на иска.
Установи се по
делото, че на 27.02.2013 г. на „А.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от Е.А.В.е
била връчена Заповед за възлагане на ревизия № 1300765/27.02.2013 г., издадена
на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. Ревизията е обхващала периода 01.12.2009
г.- 31.12.2010 г. и е приключила с ревизионен акт №*********/30.09.2013 г., връчен
на „А.“ ООД, ЕИК ********* на 04.10.2013 г., същият е обжалван и е влязъл в
сила на 26.01.2016 г. Този факт е
настъпил след предявяването на иска, но същият следва да бъде съобразен при
решаването на спора съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. С оглед на това съдът приема,
че е налице влязъл в сила РА, установяващ публични задължения в особено големи
размери, а именно: корпоративен данък в общ размер на 1 717 689.02
лв. – главница и лихва в размер на 557803.97 лв., както и ДДС в размер на
1679965.81 лв.- главница и лихва в размер на 6000 059.15 лв. Установените в РА
вземания са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№
№8795/2012 г. на ТД на НАП- В., офис Р. съгласно разпореждане за присъединяване
от 19.11.2013 г., ожт което се установява, че към този
момент „А.“ ООД- Р., ЕИК **** има непогасени публични задължения в общ размер
на 3398056.55 лв.- главница и лихви в размер на 1205153.35 лв.
Установи се
също, че на 01.08.2013 г., след връчване на заповедта за възлагане на ревизия
на първият ответник, същият се е разпоредил в изискуемата от закона писмена
форма с нотариална заверка на подписите с притежавано от дружеството имущество-
МПС чрез договор за покупко- продажба като не е било
извършвано плащане на продажната цена, а страните по сделката са погасили
задължението чрез извършено прихващане съгласно споразумение от 12.11.2013 г.
С приетата по
делото оценъчна експертиза на ВЛ Ж. Г. се установи пазарната стойност на част
от прехвърлените МПС. Посочената от вещото лице пазарна цена на МПС към датата
на сключване на договора за покупко- продажба и
съответно към момента на издаване на фактурите е значително по- висока от
цената, посочена в договора.
С приетата
експертиза на ВЛ М., което съдът кредитира предвид специалните му знания, се
установи, че по счетоводните данни имуществото на първия ответник преди
издаване на първата фактура за продажба на МПС-12.07.2013 г. по балансова
стойност е възлизало на сумата от 459590.19 лв., а балансовата стойност на
материалните активи на длъжника след 12.11.2013 г.- датата са споразумението за
прихваща е 9 674.66 лв.
Тези факти,
както и данните за имущественото състояние на първия ответник, събрани в хода
на производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки, дават
основание да се приеме, че договорът за покупко-
продажба от 01.08.2013 г. е сключен във вреда на публичния изпълнител. Вредата
на публичния изпълнител се изразява в намаляване възможността за погасяване на
публичното задължение на длъжника чрез разпореждане с актив от имуществото
срещу заплащане на парична сума.
Длъжникът се е
разпоредил с актив от имуществото си на значително по- ниска стойност от
пазарната и не е получил реално плащане, а вземането е било прихванато с
насрещно негово задължение. Няма доводи и съответно доказателства вземането на
втория ответник да е било привилегировано, респ. от по- горен ред по смисъла на
чл.136 от ЗЗД. Това обстоятелство, както и фактът, че с извършеното
разпореждане е погасено задължение към втория ответник, дават основание да се
приеме, че договорът е сключен във вреда на публичния изпълнител, тъй като същият
е лишен от възможността да осъществи правата си чрез изпълнение срещу актив от
имуществото на длъжника.
Налице и
последният елемент от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК- сделката
е сключена между свързани лица по смисъла на пар.1,
т.3 от ДР на ДОПК.
От договора е
видно, че страните продавачът А.“ ООД- Р., ЕИК *** и купувачът „Е. с.“ ООД-
Русе, ЕИК *** са били представлявани от Е.А.В.в качеството си на управител и на
двете търговски дружества. Към датата на сключване на договора същият е имал и
качеството на съдружник в двете търговски дружества, както и че съдружник в ТД
„А.“ ООД е и „Е. с.“, ЕИК ***. Тези факти дават основание да се обоснове
категоричния извод, че сделката е сключена между свързани лица по смисъла на
легалната дефиниция, дадена в пар.1, т.3 от ДР на
ДОПК.
Съдът приема, че
в процеса се установи по категоричен начин кумулативното наличие на елементите
от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, обуславящо основателността
на предявеният иск.
Искът като
основателен следва да бъде уважен.
Съгласно чл.78
от ГПК разноските за производството са в тежест на ответниците. В полза на
ищецът не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е налице
хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК- в производството същият не е бил
представляван от юрисконсулт. Упражняващият правата на държавата публичен
изпълнител е участвал в производството именно в това си качество, а не като
юрисконсулт на ТД на НАП-Варна.
Ответниците
следва да заплатят дължимата държавна такса за производството в размер на 4100 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на Държавата,
ТД на НАП-В., ИРМ Р. договорът, сключен на 01.08.2013 г. между „А.“ ЕООД, ЕИК ***
със седалище гр.В. и „Е. с.“ ООД, ЕИК *** със седалище гр.Р. за покупко- продажба на МПС- 1. ******, рег.№ ****, рама № ******, двигател
№ ***;
2.****, рег.№ *****,
рама № *****, двигател № ******
3.*****, рег.№ *****,
рама № *****, двигател № ******.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК ***** със седалище гр.В. и „Е. с.“ ООД, ЕИК ***** със седалище гр.Р.
да заплатят по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 4100
лв.
Решението може
да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: