Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 09.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин Шакирова
въззивно
гражданско дело № 562
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивни жалби, както следва:
1/ въззвна жалба на С.Д.Д. срещу Решение № 4933
от 03.12.2018г. по гр.д. № 6295/2018г. по описа на ВРС, ХIX-ти състав, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС са отхвърлени предявените от въззивника срещу Етажна
собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а,
представлявана от Управителя С.Д.К. искове за отмяна на решения, взети на ОС на
ЕС проведено на 30.03.2018г. по т. 2, т. 3 и т. 4.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в тези
части, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и на
материалния закон. Изложените доводи са за незаконосъобразност на решенията на
ОС поради допуснати процедурни нарушения при провеждането му, както и поради
противоречие на взетите решения с императивни правни норми. На първо място
взетите решения по т. 2-4 са извън предварително обявения дневен ред. Този по
т. 3 бил осигуряване на достъп на всички собственици до вътрешния двор, а
решенията по т. 2 и т. 3 за осигуряване на ключове за вратите към вътрешния
двор, по същество представлява оспорване правото на собственост на въззивника
върху гаража и съществуването му като самостоятелен обект на право на
собственост. Вътрешният двор представлява незастроена площ от ПИ и няма ключ.
Гаражът е собствен на въззивника на основание сделка по НА № 42/2013г. и не е
обща част на ЕС. Установено е от заключението на СТЕ, че вратата, през която
искат достъп етажните собственици, обслужва само собственика на гаража. Взетото
решение по т. 4 за премахване на ролетна щора /врата/, плъзгаща се врата и
зидария от безистена на изхода към задния двор, по същество за възстановяване
на предишния вид на помещението са извън предмета на дневния ред на ОС. Наред с
това взетите решения в този смисъл са при превишаване правомощията на ОС в
нарушение на чл. 11 и чл. 33 от ЗУЕС. ОС може да определя начина на ползване на
общите части само във вида, в който са. Когато етажен собственик преустрои или
промени предназначението на обща част, защитата на останалите етажни
собственици, засегнати от такива неоснователни действия е чрез негаторен иск. С
НА № 76/20.05.2014г. въззивникът закупил 5.21 кв.м. ид.ч. от ПИ, представляващ
УПИ III-8 в кв. 157, ведно с правото на самостоятелно
ползване на Паркомясто 8, находящо се на първи етаж на сградата, с РЗП 18.60
кв.м., при граници: улица, паркомясто 7, паркомясто 10 и маневрено хале и с цел
приобщаване към собствения му гараж. Ето защо, Паркомясто 8 е
отделно място за паркиране със статут на принадлежност към гаража и
паркоместата в имота не са обща част на ЕС. Моли поради изложеното да се отмени
решението в обжалваните части, а предявените искове бъдат уважени в цялост.
В отговор на
жалбата ЕС оспорва доводите в нея. Поддържа, че в обжалваните части решението е
правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли да се потвърди.
2/ частна жалба
на С.Д.Д. срещу Определение № 1953 от 08.02.2019г., постановено по същото дело,
с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата му
за изменение на решението в частта за разноските посредством намаляване на
присъденото на ответника адвокатско възнаграждение като прекомерно.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, с доводи, че искът е неоценяем и
минималният размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 е в
размер на 300 лв. Моли в този смисъл определението да се отмени.
В отговор на
тази жалба, ЕС оспорва същата и поддържа доводи за правилност и
законосъобразност на определението, обоснованост и съответствие на фактическата
обстановка по развитие на делото. При първоначалното си произнасяне, съдът се е
произнесъл по възражението за прекомерност, поради което в хода на производство
по чл. 248, ал. 1 от ГПК липсват предпоставки за повторно произнасяне по същото
възражение. Моли поради това определението да се потвърди.
3/ насрещна въззивна жалба от ЕС в
сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а, представлявана от
Управителя С.Д.К. срещу Решение № 4933 от 03.12.2018г. по гр.д. № 6295/2018г.
по описа на ВРС, ХIX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е
отменено решение взето на ОС на ЕС проведено на 30.03.2018г. по т. 1.
Изложените
оплаквания са за неправилност, необоснованост и постановяване при нарушение на
процесуални правила, а отправеното искане – за отмяна на решението в тази част.
Отговор на
тази жалба не е депозиран от въззиваемата страна.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа изразената позиция
по спора, а въззиваемата страна – не изразява становище. Всяка от страните претендира
присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството
пред ВРС е образувано по повод предявени от С.Д.Д. срещу ЕС, находяща се в
сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а,
представлявана от управителя С.Д.К. конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на
незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, обективирани в Протокол от 30.03.2018г.
Фактическите
твърдения, на които са основани исковете са следните: собственик е на ап. № 5,
находящ се на трети етаж в жилищната сграда, изградена до степен груб строеж в
гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17, придобит на основание Постановление за
възлагане от 28.04.2010г. на ЧСИ Миглена Пашова, рег. № 715. На 29.03.2013г.
закупил и гараж съобразно НА № 42/2013г., а по първичен документ Паркомясто № 9
и Паркомясто № 10 на първи /партерен/ етаж в същата сграда, с площ от 33.26
кв.м. С НА № 76/2014г. придобил и 5.21 кв.м. ид.ч. от ПИ, представляващ УПИ III-8,
в кв. 157, ведно с правото на ползване на Паркомясто № 8.
Сградата не е завършена и не е въведена в експлоатация. На 22.03.2018г. на
входа на сградата било залепено съобщение за свикване на общо
събрание на 30.03.3018г. при обявен дневен ред. Събранието е проведено и на
същото са взети следните решения:
-
по
т. 2 от дневния ред – решение по т. 1 от Протокола в определената целева сума
от 67 000 лв. по протокол от ОС от 12.11.2010г. да се включат и
паркоместата от надземната част на сградата, съобразно прилежащите им ид.ч. от
ОЧ на сградата за достигане на целевата сума, съответно собственика на
паркомясто 7 да довнесе 1295 лв., а собственика на паркоместа 8, 9 и 10 –
сумата от 3951 лв.;
-
по
т. 3 от дневния ред – решение по т. 2 от Протокола ищецът доброволно да осигури
в 14-дневен срок, считано от датата на провеждане на ОС, ключове за вратите към
вътрешния двор; решение по т. 3 от Протокола при неизпълнение, да се
предприемат действия по издаване на заповед за изпълнение от съда и решение по
т. 4 от Протокола – в 14 дневен срок, считано от провеждане на ОС, да бъдат
премахнати ролетната щора /врата/ и плъзгаща се врата /дограма/ и зидарията от
безистена на изхода към задния двор, предвид това, че същите не са заложени в
инвестиционния проект;
-
по
т. 4 от дневния ред – решение по т. 5 от Протокола избор на нов управител на ЕС
за срок от 2 години – С.К., нов контрольор – Й.М.и касиер – Л.Р..
Протокола
получил по имейл на 05.04.2018г. Оспорва законосъобразността на така взетите
решения, поради допуснати процедурни нарушения при провеждането му, както и
поради противоречие на същите на императивни законови разпоредби. Нарушено е на
първо място правилото на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС – взетите решения са извън
предварително обявения дневен ред, без да е налице неотложен случай;
приравняването на определени паркоместа на жилищна площ е извън правомощията на
това ОС, а е в правомощията на ОС свикано по реда на чл. 18 от ЗУЕС. Съгласно
Таблица за определяне на квадратурата и идеалните части на обектите в жилищната
сграда, съгласно Наредба № 7 за ПНУТ/22.12.2003г. ОЧ на подземните паркоместа
са отделени, а общите части на надземните паркоместа са включени към общите
части на жилищните обекти. Оспорва разпределението на целевите средства
съгласно тази таблица, поради неравноправност между обектите с еднакво
предназначение. Налице е нарушение и на чл. 11 и чл. 33 от ЗУЕС – приемане на
решения по въпроси извън правомощията на ОС на ЕС – последното няма право да
решава дали ищецът да дава ключ от собствения си имот и на кого, както и да го
задължава да премахва ролетна щора и дограма от собствения му гараж. Решенията
по т. 2, 3 и 4 от Протокола, касаят преминаване през имоти, които са негова
собственост, осигуряване на достъп и премахване на ролетна щора /врата/ и
плъзгаща се щора /дограма/. Собствените му паркоместа са със статут на
самостоятелни обекти в сградата. Спорният вътрешен двор всъщност представлява
застроена част от дворното място, представляващо покрив на подземни паркоместа
и има функционално предназначение за паркиране. Липсва решение на ОС ЕС за
определяне предназначението на вътрешния двор. Достъпът до вътрешния двор в
случая би следвало да се осъществява през рампа към подземен гараж 44 кв.м.,
която представлява обща част. Поставените ролетна щора и плъзгаща се врата не
препятстват достъпа на собствениците в ЕС до вътрешния двор. Отправил искане
въз основа на изложеното за отмяна на обжалваните решения.
В
отговор на исковата молба, ЕС, представлявана от управителя оспорила исковете.
Навела доводи, че обжалваните решения на ОС са взети при спазена законова
процедура по свикване и провеждане на ОС. Ищецът в случая черпи права от
собственото си неправомерно поведение, а именно самоуправни действия,
изразяващи се в заключване чрез смяна на патрона през м. ноември 2017г. на
вътрешен вход /същият и авариен изход/ на жилищната сграда; заключване на входна
врата към безистена и вътрешния двор на сградата; изграждане на заключващи се
ролетни щори и алуминиева дограма в прехода от безистена към вътрешния двор на
сградата и поставяне на ламаринени ограждения с височина 2 м. в общите части на
двора, които действия препятстват достъпа и ползването на посочените места от
общите части на сградата. Навела доводи, че съгласно одобрения архитектурен
проект от 28.01.2006г. достъпът на етажните собственици до задния вътрешен двор
на имота се осъществява чрез врата, находяща се на първия етаж, преминавайки
през безистен до вътрешния двор, представляващ ОЧ на сградата. През 2017г.
установили, че вратата, през която се осъществява достъпа до вътрешния двор е
със сменен патрон, като ищецът е монтирал
ролетна щора /врата/ и плъзгаща се врата /дограма/ и зидария от
безистена към изхода на вътрешния двор, за които отказва да им предостави
ключове, като лишава етажните собственици от достъп до собствеността им. Налице
са също поставени ламаринени ограждения с височина 2 м. в общите части на
вътрешния двор. С тези си действия ищецът нарушава изискванията за пожарната
безопасност на сградата, като препятства достъпа на етажните собственици до
аварийния й изход. Отправила поради изложеното искане за постановяване на
решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на
страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От представените
документи за собственост се установява, че С.Д.Д. е придобил апартамент № 5 на
трети етаж на ЖС, изградена до степен груб строеж в гр. Варна, ул. „Крепостна“
№ 17, с площ от 59.61 кв.м., ведно с 7.9384% ид.ч. от общите части на сградата;
Гараж /а по първичен документ Паркомясто № 9 с площ от 16.45 кв.м. и Паркомясто
№ 10, с площ 16.25 кв.м./, на първи етаж на сградата, в завършена в груб
строеж, със застроена площ от 33.26 кв.м., ведно с 4.0938% ид.ч. от общите части
на сградата, както и 5.21 кв.м. ид.ч. от ПИ, представляващ УПИ III-8,
в кв. 157, по плана 11 микрорайон на града в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и
17А, целият с площ от 343 кв.м., както и 2.0594% ид.ч. от общите части на новострояща
се сграда, завършена на етап груб строеж, ведно с правото на самостоятелно
ползване на Паркомясто № 8 на първи етаж, с площ от 18.60 кв.м.
Видно
от Покана за общо събрание, В.В., като управител и М.Д., като контрольор на
основание чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС свикали ОС на собствениците на обекти в
сградата на ул. „Крепостна“ № 17 за 30.03.2018г. по следния дневен ред: 1.
Обсъждане и вземане на решения относно извършване на останалите СМР по общите
части на жилищната сграда; 2. Обсъждане и вземане на решение за срокове за издължаване
на всички собственици до пълния размер на определената целева сума с решение на
ОС от 12.11.2010г., съобразно притежаваните ид.ч. от ОЧ на сградата; 3.
Обсъждане и вземане на решение относно осигуряване на достъп на всички
собственици до дворното място на сградата и 4. Избор на нов управител, касиер и
контрольор. Поканата е поставена на видно място на входа на сградата на
22.03.2018г. в 10:30 часа. /л. 16/.
От
Протокол от ОС на собствениците на обекти в ЕС в гр. Варна, ул. „Крепостна“ №
17 се установява, че на 30.03.2018г. в 18:20 часа е проведено ОСС. На
събранието присъствали собственици и пълномощници на 100 % ид.ч. от общите
части на сградата. След проведено обсъждане и гласуване са взети следните
решения: т. 1 – в определената целева сума от 67 000 лв. по протокол от ОС
на ЕС от 12.11.2010г. да се включат и паркоместата от надземната част на
сградата, съобразно прилежащите им ид.ч. от ОЧ на сградата, като собственикът
на паркомясто 7 довнесе сумата от 1295 лв., а собственикът на паркоместа 8, 9 и
10 – сумата от 3951 лв.; т. 2 – С.Д. доброволно да осигури в 14 дневен срок,
ключове за вратите към вътрешния двор; т. 3 – при неизпълнение, да се
предприемат действия за издаване на заповед за изпълнение; т. 4 – в 14 дневен
срок да бъдат премахнати ролетната щора /врата/ и плъзгаща се врата /дограма/ и
зидария от безистена на изхода към задния двор, предвид това, че същите не са
заложени в инвестиционния проекти т. 5 – избор на нов управителен съвет за срок
от две години /л. 17-19/. Протоколът е придружен със списък на присъстващите на
ОС собственици и/или техни пълномощници, съдържащ подписите им и отбелязване на
представените от всеки ид.ч. от общите части в ЕС.
За
обявяване на протокола от ОСС е изготвен протокол за поставено съобщение по чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, обективиращ поставеното съобщение на Табло за съобщения на
партерен етаж в стълбищен коридор в 18:30 часа на 04.04.2018г., подписан от управителя
В.В. и протоколчика Л.Р. /л. 26/.
По
делото е проведена СТЕ от заключението на която се установява, че към настоящия
момент сградата няма Акт 16. Въз основа на невнесени надлежно в районната
служба при Община Варна екзекутиви на сградата е извършена нотариална сделка, в
която паркомястото е описано като гараж. Нарушението е констатирано с КП от
експерти в служба ОРК на Район „Одесос“ от 27.10.2017г. По проект, влизането в
сградата се осъществява през централен вход и два входа към заден двор с осем
паркоместа на кота терен. Входовете към вътрешния двор са гаражни врати. От
вътрешния двор към стълбищната площадка достъпът е чрез връзка с авариен вход
/изход с метална двупластова димоуплътнена врата,която се отваря навътре към
стълбищната клетка/. Фактически към момента входа към вътрешния двор се осъществява
само от една врата. Втората врата, както и тази към аварийния изход попада в
оформения с екзекутив от архитекта проектант гараж, който е станал собствен на
ищеца, като етажните собственици могат да влизат във вътрешния двор само през
една гаражна врата. На място между двете паркоместа е поставена преграда от
метални пана, а в дъното поставена алуминиева плъзгаща преграда тип врата. По
този начин са се оформили два „гаража“, които не фигурират на чертежите. Така
се осуетява достъпа на етажните собственици до вътрешния двор.
По
искане на ответника по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетеля В.В..
При
тези факти, с извод за допуснати процедурни нарушения по чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС
при вземане на решението по т. 1, обуславящо незаконосъобразност на същото с
обжалваното решение ВРС отменил същото, а по отношение на решенията по т. 2, 3
и 4 - обосновал извод за законосъобразност на решенията и отхвърлил иска.
СЪДЪТ, въз основа на така
установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание. Незаконосъобразни са онези решения, при които
фактическият им състав е бил опорочен при тяхното формиране, тъй като са
допуснати определени закононарушения, както и онези решения, за които най-общо
може да се каже, че не почиват на фактите, предизвикали действието на органа на
ЕС. Не всички незаконосъобразни решения на ОС на ЕС обаче подлежат на обжалване,
а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние, в който
смисъл е и константната съдебна практика на ВКС.
Реда
за свикване на общото събрание в случая не е оспорен. Няма спор и че ищецът е
етажен собственик в сградата, съставляваща ответната ЕС.
Оспорена
с исковата молба е законосъобразността на взетите решения с доводи за нарушения
на чл. 16, ал. 3, чл. 11 и чл. 33 от ЗУЕС.
Съгласно
чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС ОС на собствениците не може да приема решения по въпроси
извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. В случая,
предварително заложения в обявения дневен ред въпрос по т. 2 е обсъждане и вземане на решение за срокове
за издължаване на всички собственици до пълния размер на определената целева
сума с решение на ОС от 12.11.2010г., съобразно притежаваните ид.ч. от ОЧ на
сградата. Взетото решение, оформено под т. 1 от Протокола е в предварително
определената сума да се включат и паркоместата от надземната част на сградата
съобразно прилежащата им ид.ч. от общите части на сградата до достигане на
целевата сума, като собствениците на паркоместа 7, 8, 9 и 10 довнесат
посочените суми. По същество така взетото решение не кореспондира с обявения
дневен ред по т. 2, доколкото с него не
се определят сроковете за издължаване на определената целева сума с предходно
решение на ОС, а за събирането й се вменяват парични задължения на
собствениците на паркоместата от надземната част на сградата съобразно
прилежащата им ид.ч. от общите части на сградата. Следователно решението се
явява взето по въпрос, който не е бил заложен в предварително обявения дневен
ред, без да се твърди наличие на изключение – неотложен случай, съответно в
нарушение на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС. На това основание взетото решение по т. 1
от Протокола е незаконосъобразно и следва да се отмени. В тази част решението
на ВРС е правилно и следва да се потвърди.
Разпоредбата
на чл. 11, ал. 1 от ЗУЕС от друга страна регламентира правомощията на ОС, по
същество свързани с управлението и поддържането на общите части на сградата. Правото
на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС, включва и
притежание на принадлежащите към него идеални части от общите части, чието
управление именно е от компетентността на общото събрание.
Установено
е от съвкупната оценка на доказателствата по делото – от писмените такива,
както и от кредитираните като обективни и кореспондиращи с всички останали
доказателства показания на свидетеля В.В., че към момента на провеждане на ОС
на 30.03.2018г. сградата на ул. „Крепостна“ № 17 в гр. Варна не е завършена и
за същата не е издаден Акт 16. На първия етаж на сградата /партер/ е разположен
безистен за паркиране на автомобили, вътрешен двор – общо 8 паркоместа, вход за
жилищната част със стълбище и асансьор и едно ателие. С Констативен протокол от
27.10.2017г., служители на Район „Одесос“ при Община Варна констатирали, че на
входа на прохода, осигуряващ достъп до вътрешния двор, в който са разположени
8-те паркоместа, има монтирани 2 броя гаражни врати. На изхода на безистена към
вътрешния двор има монтирана гаражна врата и PVC
дограма, които към момента на проверката са заключени. От показанията на
свидетеля Виделов от друга страна е установено, че преграждането на
паркоместата и обособяването им като гаражи от ищеца е довело до затваряне на
аварийния изход на сградата, както и до осуетяване достъпа на етажните
собственици до вътрешния двор.
Земята,
върху която е построена сградата, както и дворът са общи части по дефиниция, съгласно
чл. 38 от ЗС. Без значение в тази връзка е дали земята, съставлява покрив на
подземно пространство предназначено за паркиране или не.
Сред
задълженията на етажния собственик, уредени в чл. 6 от ЗУЕС от друга страна, са
да не пречи на другите собственици, ползватели и обитатели да използват общите
части на сградата, да не причинява вреди на други обекти и общи части от сградата,
да не завзема общи части на сградата, да не извършва дейности в своя
самостоятелен обект или част от него, с които да изменя помещения, пространства
или части от тях, предназначени за общо ползване, да не нарушава архитектурния
вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната
безопасност или безопасното ползване на сградата, да спазва санитарните и
хигиенните норми и да обезщети вредите, причинени на други обекти в сградата,
когато те са резултат от отстраняване на повреди в своя самостоятелен обект или
част от него. Управлението на етажната собственост, съгласно чл. 8 от ЗУЕС
обхваща и дейността по контрола за изпълнение задълженията на етажните собственици,
ползватели и обитатели, включително и тези по чл. 6 от ЗУЕС.
В
правомощието на ОС по чл. 11, т. 10, б. „и” от ЗУЕС е да взема решения за
начина на използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при
възникнали спорове, както и за спазване на вътрешния ред и санитарно-хигиенните
норми. ОС обаче може да определя начина на ползване на общите части само във
вида, в който те се намират. Когато етажен собственик или трето лице без
съгласието на ОС на ЕС преустрои или промени предназначението на обща част,
защитата на останалите етажни собственици, засегнати от такива неоснователни
действия, е чрез предявяване на негаторен иск /в този смисъл Р № 8 от
24.02.2015г. по гр.д. № 4294/2014г. на ВКС, I ГО;
Р № 345/25.06.2010г. гр.д. № 1497/2009г. на ВКС, І ГО; Р № 179/09.03.2010г. по
гр.д. № 219/2009г. на ВКС, І ГО; Р № 211/13.09.2011г. по гр.д. № 1940/2009г. на
ВКС, І ГО и др./. Когато в резултат на преустройството на обща част тя е
престанала да бъде такава и е присъединена към отделен обект на правото на собственост,
следва да се прецени в състезателно исково производство по иск за собственост
/негаторен или петиторен/ дали общата част е останала такава, или е станала
индивидуална собственост, като се изхожда от разясненията, дадени в ТР № 34/15.08.1983г.
Затова в този случай ОС не може да вземе решение за възстановяване на общите
части в предходното състояние. Подобно решение на общото събрание не би било
основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК,
защото не е за парични вземания или заместими вещи. Установено
е по делото, че в конкретния случай е налице спор между етажните собственици
дали части от вътрешния двор са обособени като самостоятелни обекти на правото
на собственост, има ли гараж или само паркоместа, на какво е собственик ищецът.
Този спор не може да бъде разрешен в рамките на производството по чл. 40 от ЗУЕС, а взетите решения на ОСЕС по спорните въпроси няма как да бъдат
принудително изпълнени.
След
отмяната на чл. 11, т. 10, б. „к” от ЗУЕС /ДВ бр. 57/26.11.2011г./, ОСЕС и
управителя нямат право да налагат санкции на етажен собственик, който не
изпълнява задълженията си по чл. 6 от ЗУЕС. В глава пета от ЗУЕС е уреден
административен ред, за налагане на наказание на собственик, ползвател или
обитател в сграда или отделен вход в режим на ЕС, който не изпълни задължение
по този закон. Нарушението се установява с констативен протокол, съдържащ данни
за лицето, извършило нарушението, описание, време и дата на извършване, който
се съставя от управителния съвет, респ. от управителя, ако не се избира
управителен съвет и двама собственици и/или ползватели – чл. 57 от ЗУЕС, но
наказанието глоба по чл. 55 се налага и обжалва по административен ред.
Сред правомощията на ОС на ЕС по чл. 11, ал. 1, б. „и“ и „м“ от ЗУЕС са вземане
на решение за използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при
възникнали спорове, както и за спазване на вътрешния ред и санитарно-хигиенните
норми, както и други въпроси, свързани с управлението на общите части. Неизпълнението
му също се санкционира по реда на глава пета от ЗУЕС при субсидиарно приложение
на АПК.
С
решенията по т.т. 2, 3 и 4 от Протокола ищецът е задължен в определен срок да
осигури ключове за вратите към вътрешния двор, а при неизпълнение да се
предприемат действия по издаване на заповед за изпълнение, както и да премахне
ролетна щора, плъзгаща се врата и зидария от безистена към изхода към задния
двор. Тези решения са незаконосъобразни, доколкото са взети при превишаване
правомощията на ОС. При какви условия са извършени тези преустройства – дали е
имало съгласие на етажните собственици и дали са спазени строителните правила и
норми, дали ищецът е собственик и дали обектите, са годни такива да бъдат обект
на правото на собственост, следва да се провери в друго исково производство, а
за понесените от действията на ищеца вреди, етажните собственици могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди по общия ред. ОС няма правомощия да
налага санкции при неизпълнение на задължения от етажните собственици. Както съдът
посочи, санкционирането на неизпълнение на задълженията по чл. 6 от ЗУЕС от
етажните собственици се извършва по реда на чл. 55-57 от ЗУЕС, който препраща
към АПК. Като незаконосъобразни, тези решения на ОС следва да се отменят.
Решението на ВРС, в частта, с която искът е отхвърлен е неправилно и следва да
се отмени, като вместо него се постанови друго, с което искът в тази част се
уважи.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на поискани разноски.
Доказаният размер на същите съгласно доказателствата е 500 лв. за първата
инстанция и в размер на 460 лв. за въззивната инстанция. С оглед изхода на
спора по делото в тези размери разноските следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Даденото разрешение по въпроса за разноските обезсмисля
произнасянето по частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4933 от
03.12.2018г. по гр.д. № 6295/2018г. по описа на ВРС, ХIX-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е
отменено решение взето на ОС на ЕС проведено на 30.03.2018г. по т. 1 от
Протокола, а именно в определената целева сума от 67 000 лв. по протокол
от ОС от 12.11.2010г. да се включат и паркоместата от надземната част на
сградата, съобразно прилежащите им ид.ч. от общите части на сградата за
достигане на целевата сума, съответно собственика на паркомясто 7 да довнесе
1295 лв., а собственика на паркоместа 8, 9 и 10 – сумата от 3951 лв., по иск,
предявен от С.Д.Д. с ЕГН **********.
ОТМЕНЯ Решение № 4933 от
03.12.2018г. по гр.д. № 6295/2018г. по описа на ВРС, ХIX-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са
отхвърлени предявените от С.Д.Д. с ЕГН ********** срещу Етажна собственост в
сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а, представлявана от
Управителя С.Д.К. искове за отмяна
на решения, взети на ОС на ЕС проведено на 30.03.2018г., обективирани в т. 2,
т. 3 и т. 4 от Протокола, както и в частта на присъдените разноски на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни на
основание
чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС решения, взети
на ОС на ЕС проведено на 30.03.2018г., обективирани в т. 2, т. 3 и т. 4 от
Протокола, а именно: С.Д.Д. доброволно да осигури в 14-дневен срок, считано от
датата на провеждане на ОС, ключове за вратите към вътрешния двор; при
неизпълнение, да се предприемат действия по издаване на заповед за изпълнение
от съда и в 14 дневен срок, считано от провеждане на ОС, да бъдат премахнати
ролетната щора /врата/ и плъзгаща се врата /дограма/ и зидарията от безистена
на изхода към задния двор, предвид това, че същите не са заложени в
инвестиционния проект.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Етажна
собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а,
представлявана от Управителя С.Д.К. ДА
ЗАПЛАТИ на С.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от по 500 /петстотин/ лева,
представляваща реализирани разноски пред първата инстанция, както и сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.