Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на четвърти юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 278 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.215
ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба
на Г.К.А., ЕГН ********** и В.К.А., ЕГН **********,*** против заповед
№КС-225А-9/20.12.2021г. на кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която
на основание чл.225а вр. чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е наредено да се премахне
незаконен строеж „Тоалетна“, изграден в ПИ с идентификатор ****, находящ се в
с.Звездица, м.“***“, община Варна.
Жалбоподателите твърдят,
че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Твърдят, че съгласно
чл.25, ал.3 от допълненията към Устава на Асоциация НАПС и Решение № 5/19 от
20.10.1986г. на УС на АПК „Д.К.“ с.Аврен, Варненска област по реда на чл.15, ал.6
от Постановление №11 на МС от 2 март 1982г. за цялостно изграждане на системата
за самозадоволяване на населението с Удостоверение №8 от 05.11.1986г. им е предоставено
безвъзмездно за безсрочно ползване с право за наследяване постоянно място от
одобрения, съгласно разпоредбите на постановлението, Парцеларен план на м.„***“,
с.***към селищна система с.Аврен, Варненска област. С удостоверението са били
въведени във владение върху 600 кв.м. държавна земя в идеални части от парцел
№8/осми/ с обща площ 807 кв.м. от парцеларния план. Твърдят, че от цялата площ
на Парцел №8 около 207 кв.м. е била заета от порутени непремахнати стари
застроявания, които след влизането в сила на ЗСПЗЗ, съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ, не
представляват земеделска земя, която въпреки, че е почти по средата на парцела
не се води съгласно ПМС № 11 за площ годна за самозадоволяване. Твърдят, че на 4
метра от западната граница на парцела и на З м. разстояние от южният съседен
парцел имало изоставен още от немското военно присъствие дълбок „окоп“ широк
заедно с двете диги 8 м., дълъг 15 м., с дълбочина от 1.5 до 2 м. До 1992г. землището
на с.Звездица, включително и м.„***“ производствено и административно се
управлявало от АПК „Д.К.“ и СО Община Аврен. По реда на действащите тогава ЗТСУ
и ППЗТС с разрешение на АПК „Д. Кондов“ с.Аврен, съгласувано с „Комисията за земеделските
земи“ към МЗГ, през 1988г. им е било разрешено под част на новият асмалък,
между металните колове ползвани за ъгли, да изградят със стари тухли временни-
лятна кухня и баня и тоалет, както и постройки за складови нужди и инвентар. Опитът
да запълнят окопа с почвата от двете странични диги не се получил и останал
незапълнен трап. До самия окоп имало стара циментова плоча покриваща доста
дълбок разрушен тоалет. Тъй като имали закупен фургон, а и нямали необходимите
средства за строеж на нова сграда за подслон, предвидена с чл. 15, ал.4 от МС №11,
с разрешение на АПК,,Д.К.“ и община Аврен към циментовите останки на окопа
трайно прикрепили шейната на фургон и го хоризонтирали към наклона на терена.
От незапълнената част на окопа, под фургона се образувала малка маза. Като
изпълнявали разпоредбите на ПМС № 11 с междинно ограждане между фургона и
западната граница със съседния парцел в почистената и подравнена земеделска
част създали заден двор с площ от около 102-110 кв.м. и поставили подвижни
дървени клетки, в които да отглеждат дребни домашни животни. След влизане в
сила на ЗСПЗЗ прилежащите територии на с.***са предадени от СО община Аврен под
юрисдикцията на община Варна и цялата документация относно прилагането на ПМС №11
по самозадоволяването също е предадена на община Варна. През 1993г. поради
обстоятелството, че предоставената им през 1986 земя е държавна собственост, за
да добият правото на собственост върху нея по реда на §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ, се
възползвали от оценителен Протокол № 168 от 30.09.1993г., съставен от община
Варна за предоставения им през 1986г. парцел и с вносна бележка от 22.10.1993г.
платили прилежащата към ПИ №66 земя. От нот.акт №47 от 13.02.1998г., вписан в
том II се установява, че е сключена сделка за покупко-продажбата на прилежащата
към ПИ №**площ. От т.2.5 на съвместна Заповед на РД-46-494 на МЗГ и Заповед №
РД-02-14-454 са определени техническите изисквания и условия за контрол по §
4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена на основание чл.28, ал.11 ППЗСПЗЗ, границите
на имот, за който има издаден нотариален акт за придобита собственост от
ползвател, преди изработване на ПНИ, които се нанасят в плана без изменение на
местоположението им, на площта, границите и координатният им регистър. Съгласно
т.2.9 от същата съвместна Заповед на МЗГ и МРРБ имотите, които ползвателите са
заплатили запазват номерата си /идентификаторите си/. Съгласно цитираните
заповеди за новообразувани имоти, за които преди изработването на плана са
издадени нотариални актове не се издават заповеди по т.4.2. Когато с
нотариалният акт е придобита собственост върху част от имота, предоставен за
ползване в размерите по §4з, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ от разликата не се образува нов
имот, тя остава в същия имот съгласно чл.28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. От нот.акт №47 от 13.02.1998г.
се установява, че разликата в ПИ №**във връзка с §4з, ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ е
по-малка от 250 кв.м., т.е. със закона законодателят е гарантирал правото им да
я заплатят. Жалбоподателите твърдят, че въпреки, че прилежащата земя към ПИ №**са
я заплатили и са снабдени с Нотариален акт №47 от 13.02.1998г. гарантираното им
със закона право е опорочено със Заповед №1038 от 21.09.2001г. на областния
управител, с която е одобрен план за новообразувани имоти, изменена със Заповед
№РД-06-770-2233 от 23.08.2006г., в които планове ПИ №**незаконно е преобразуван
в новообразуван имот. С първата заповед от ПИ №**е образуван НПИ №110 с нова
площ от 600 кв.м, а с втората заповед е изменена първата, като площта на НПИ №110
е определена на 713 кв.метра. Твърдят, че посочените незаконосъобразни факти
имат конкретно негативно влияние създаващо впоследствие междусъседски
конфликти. Твърдят и че никога не са купували от държавата прилежащата земя към
новообразувания ПИ №110 от одобрен със Заповед № 1038 от 21.09.2001г. на
областния управител ПНИ, което се установява от нот. акт №47 от 1998г., но от Служебна
бележка изх.№ ТСУ-941539, издадена от район Аспарухово и подписана от
гл.архитект на района, е видно, че изградената постройка в м.„***” е изпълнена
в съответствие с издадени строителни книжа преди 1998г., съгласно н.а. №47 т.
II/98г., а съгласно чл.178, ал.2 от ЗУТ постройките в ПИ №**не подлежат на
приемане по реда на действащата Наредба №6 за държавно приемане. Твърдят, че от
тази бележка се установява безспорно, че строителните книжа са съществували в
кметството, които обаче след 2006г. са изчезнали от архива. Поради
обстоятелството, че застрояването в ПИ №**е извършено преди 1998г. не е
нормално да се иска от тях да представят строителни книжа за постройките в НПИ
№110 от ПНИ, обнародван/ДВ бр.93 на 30.10.2001г./, тъй като при образуването на
НПИ №110 в него са оставени само трайни насаждения /недвижими имоти по закон/ и
няма никакви постройки или подобрения. Видно от Скица, издадена на 11.04.2006г.,
заверена от община Варна, в нарушение на т.2.5 т.2.9 от съвместна заповед на
РД-46-494 на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454 ПИ №**е заличен, а изградени до 1998г.
постройки без да бъдат заснети, без да бъдат конфискувани или отнети са
оставени в НПИ №108 като ДПФ. Твърдят и че тъй като няма от къде да получат
строителни книжа остава възможността да пледират, че за застроените обекти няма
строителни книжа, а съгласно хипотезата на § 127, ал.1 от ЗУТ като строежи,
изградени до 31 март 2001г. са търпими и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Относно твърденията, че липсват разрешения за строежи на
„тоалетна“ и „Г образен зид“ твърдят, че съгласно чл. 151, ал.1 от ЗУТ
законодателят е разпоредил, че не се изисква разрешение за строеж за тях/т.3,
т.4 и 5/. Във връзка с предмета на заповед №КС-ПО-31 от 15.09.2022г. сочат, че преди
години пак е издавана заповед за „Преместваем метален фургон“, за което е
налице Решение на Варненския административен съд. Молят да бъде отменен обжалваният административен акт и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна– кмета
на район „Аспарухово“ при община Варна, в писмен отговор, оспорва жалбата.
Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материални закон, при безспорно
установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, изпълнен без
разрешение за строеж и без представено становище на инженер-конструктор с
указания за изпълнението му. В с.з., чрез процесуалния си представител ю.к. К.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се заповед №КС-225А-9/20.12.2021г.
на кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която на основание чл.225а вр.
чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Тоалетна“,
изграден в ПИ с идентификатор ****, находящ се в с.Звездица, м.“***“, община
Варна.
От нот.акт №47, том ІI, дело № 405/1998г.
се установява, че Г.К.А. е признат за собственик на основание §4а ПЗР на ЗСПЗЗ на
недвижим имот, а именно 600/807 ид.ч. от имот, целият с площ 807 кв.м.
земеделска земя от пета категория, находящ се в землището на с.Звездица,
Варненска област, м.“***“, представляващ пл.№**при граници: на север път, на юг
–имот пл.№ **, на изток-имот с пл.№ 101, на запад- имот с пл.№ 98. Представена
е скица от 1997г. на имота с площ 0.600/0.807 дка. От служебна бележка изх.№ ТСУ-94-1539/29.11.2001г., издадена от Главния
архитект на район Аспарухово се установява, че е издадена в уверение на това,
че изградената от Г.А. постройка в м.“***“ с разрешение за строеж- нот.акт № 47,
т.ІІ от 1998г. е изпълнена в съответствие с издадените строителни книжа. В
бележката е посочено и че съгласно чл.2 ЗСПЗЗ и чл.178, ал.2 от ЗУТ сезонните и
стопански постройки не подлежат на приемане по реда на Наредба №6 за държавно
приемане. Съгласно декларация на жалбоподателя А., същият е извършител на
строителството на селскостопански постройки във вр. чл.147 ЗУТ и Наредба №2 от
1998г. с разрешение за строеж, издадено ОНС с.Аврен, находящи се в парцел по §4
от ЗСПЗЗ в м.“***“, с.Звездица, построени през 1988г. Съгласно трасировъчна
скица жалбоподателите са вписани за съсобственици – с по ½ ид.ч. на
поземлен имот №30497.5025.110 с площ от 713 кв.м., документ –нот.акт №
171/23.12.2008г., находящ се в с.Звездица, ЕКАТТЕ 30497, обл.Варна по
кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-17 от 06.03.2015г. на ИД на
АГКК.
От
констативен акт № 5/26.02.16г. за извършена проверка от служители на Район “Аспарухово“-община
Варна се установява, че при проверка на строеж- постройка на допълващо
застрояване, находящ се в ПИ 110, м.“***“, землището на с.***е установено, че
ПИ е
собственост на жалбоподателите, съгласно нот.акт №47 от 1998г., строител е
жалбоподателят А., съгласно декларация по §127, ал.9 ЗИД на ЗУТ, като при
проверката е установено, че в ПИ №110 е изградена постройка с размери около 2м.
широчина и 3м. дължина и височина около 2м., разположена непосредствено до
границата с ПИ 502.274, обектът представлява зидана конструкция с едноскатен
покрив, застроена площ около 6 кв.м. Строежът „Постройка на допълващо
застрояване“ е изпълнен през 1988г., видно от предоставена декларация по §127
ал.9 ЗИД на ЗУТ и при проверката не са представени разрешение за строеж и
конструктивно становище; строежът е шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6
вр. чл.147 ал.1 ЗУТ, без разрешение за строеж и без конструктивно становище,
поради което безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ. В протокола е изготвена окомерна скица на разположението, размерите в план
и във височина на обектите. Със заповед №КС-17/30.03.2016г. на кмета на район
„Аспарухово“, община Варна е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
“Постройка на допълващото застрояване“, находящ се в ПИ 110 по плана на м.“***“,
землище на с.Звездица, гр.Варна. С решение № 919/02.05.2018г. по адм.д.№
1560/2016г. на Административен съд-Варна е отхвърлено оспорването на Г. и В.
Алексиеви с искане за обявяване на нищожност и за отмяна на Заповед №
КС-17/30.03.2016г. на кмета на район „Аспарухово“, а с решение №
15595/13.12.2018г., постановено по адм.д.№ 9016/2018г. Върховният
административен съд е оставил в сила решението по адм.д.№ 1560/2016г. на
Адм.съд-Варна. С констативен протокол от 06.03.2019г. комисия от район Аспарухово
е констатирала, че незаконен строеж „Постройка на допълващо застрояване“ е
премахнат доброволно от г-н А. и заповедта на кмета с № КС-17/30.03.2016г. е
изпълнена доброволно, като е приложен и снимков материал.
От констативен акт
№63/14.05.2021г. се установява, че служители на район „Аспарухово“ са извършили
проверка на място и по документи на строеж „Тоалетна“, находящ се в ПИ ****-
м.“***“, с.Звездица, община Варна, при която са установили, че във връзка с
постъпила молба са извършени две проверки в имота и съставени констативни
протоколи от 15.04.2021г.- без осигурен достъп до имота и на 22.04.21г. в
присъствието на жалбоподателя А.-съсобственик и извършител на строеж
„Тоалетна“, при които са установени дървена и метална лека постройки за
инвентар, които попадат в определението в чл.151, ал.1, т.3 ЗУТ, както и изба,
изградена под фургон, подход към избата и тоалет; при проверката на
22.04.2021г. е установено изградена външна тоалетна от леки материали с размери
около 1,10м. дължина, 1,50м. ширина, и -
2,20м. височина с едноскатен ламаринен покрив, като строителството е изпълнено
изцяло в имота на около 0,70м. от източната имотна границата на имот с
идентификатор 30497.502.274; между тоалетната и металния фургон предмет на
друго административно производство е изграден зид с „Г“-образна форма, който
служи за подход към изба изградена под част от фургона. Избата, ПО и тоалетната
нямат функционално свързване и могат да съществуват отделно и самостоятелно. В
протокола е констатирано, че в рамките на имота има дворна чешма, преместваем
обект - метален фургон без разрешение за поставяне, „Г“ образен зид, изба,
тоалет и две леки постройки за инвентар. Съгласно протокола строежът е изграден
без да са спазени задължителните отстояния от имотните граници, предвидени в
ПУП-ПЗ за имот 30497.502.274, което противоречи с техническите правила и норми,
съдържащи се в законовите и подзаконовите нормативни актове, тъй като не са
спазени задължителните отстояния съгласно чл.34 от ЗУТ и одобрен ПУП - ПЗ със
Заповед №ГА-58/16.05.2008г. на кмет на район „Аспарухово“; строежът
представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на
чл.46, ал.1 от ЗУТ, а съгласно чл.47, ал.2 от ЗУТ басейни, кладенци, чешми,
водоплътни изгребни ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания
поземлен имот съобразно техническите и санитарно- хигиенните изисквания на
разстояние не по-малко от 3м от границите на имота. Посочено е, че изградената
постройка е строеж, съгласно §5, т.38 ДР на ЗУТ; строежът е шеста категория и
съгласно чл.178, ал.2 ЗУТ не подлежи на въвеждане в експлоатация; извършен е
без строителни книжа и документи- разрешение за строеж и без представено
становище на инженер- конструктор с указания за изпълнението му; видно от
констативен протокол от 06.03.2019г. и констативен протокол от 22.04.2021г.
датата на изграждане на тоалетната е в периода 03.2019г. – 04.2021г. Протоколът
съдържа окомерна скица на разположението, размерите в план и във височина на
обектите. В протокола е отразено и че за ПИ **** няма разработен подробен
устройствен план, а за ПИ 30497.502.274 има разработен ПУП-ПЗ. Установени
нарушения- без издадено разрешение за строеж и без представено конструктивно
становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението му – нарушени са
чл.147, ал.2, пр.1 ЗУТ и чл.148 ал.1 ЗУТ.
От заповед № КС-225А-9/20.12.2021г.
на кмета на район Аспарухово, община Варна се установява, че като е взел
предвид, че ПИ с идентификатор ****, находящ се в м.“***“,
с.Звездица, община Варна, е собственост на жалбоподателите, съгласно нот.акт
171/2008г., че за имотът не е разработен ПУП-ПЗ и към момента на проверката е
установено, че без да е издадено разрешение за строеж и без строителни книжа и
документи, в имота е изградена тоалетна от леки материали с размери около
1,10м. дължина, 1,50м-ширина и -2,20м. височина с едноскатен ламаринен покрив;
строителството е изпълнено изцяло в имота на около 0.70м. от източната имотна
граница на имот с идентификатор 30497.502.274; между тоалетната и металния
фургон, предмет на друго административно производство, е изграден зид с „Г“
–образна форма, който служи за подход към изба изградена под част от фургона,
но избата, ПО и тоалетната нямат функционално свързване и могат да съществуват
отделно и самостоятелно; строежът е
изграден без да са спазени задължителните отстояния от имотните граници,
определени в ПУП-ПЗ на имот 30497.502.274; строежът представлява второстепенна
постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.46 ал.1 ЗУТ и се изгражда в
съответствие с изискванията на чл.47 ал.2 ЗУТ; така изградената тоалетна е
строеж, съгласно §5,
т.38 ДР на ЗУТ, шеста категория и съгласно чл.178, ал.2 ЗУТ не подлежи на
въвеждане в експлоатация; извършен е без строителни книжа и документи-
разрешение за строеж и без представено становище на инженер- конструктор с
указания за изпълнението му; изграден е в периода м.03.2019г.- м.04.21г., като тези обстоятелства са отразени в Констативен акт № 63/14.05.2021г.,
с което е поставено началото на административно производство по реда на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежа, е приел, че безспорно е налице незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2,
в нарушение на чл.147 ал.2 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което и на основание
чл. 225а ЗУТ вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и предоставените със Заповед № 2556/11.08.2021г.
на кмета на община Варна правомощия по ЗУТ е наредил да бъде премахнат незаконен строеж: „Тоалетна“, находящ
се в ПИ с идентификатор ****, находящ се в м.“***“, с.Звездица, община Варна. Заповедта е получена на 26.01.22г., видно от отбелязването на обратните
разписки.
От заповед № 2556/11.08.21г. се установява, че кметът на община Варна е
предоставил своите функции по ЗУТ на кметовете на райони за строежи от
четвърта, пета и шеста категория- правомощията по чл.223 ал.1 т.1-10 ЗУТ, както
и да издават мотивирани заповеди по чл.225а ал.1 ЗУТ за премахване на строежи
от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на
чл.225 ал.2 ЗУТ, като заповедите се издават въз основа на констативен акт,
съставен от служители, назначени по реда на чл.223 ал.2 ЗУТ, и заповедите по
чл.225а, ал.1 ЗУТ се издават от районния кмет за съответния район, сред които
от кмета на район Аспарухово- за район „Аспарухово“ и териториалния обхват на
селата ***и Константиново.
От представените от жалбоподателите доказателства се установява, че жалбоподателят
А. е подал жалба срещу изработения кадастрален план и план на новообразуваните
имоти в м.“***“, землището на с.***с вх.№ ВВ-Г/22/02.11.2001г.; съгласно становище
на приемателната комисия от заседание, проведено на 26.09.2000г. и протокол №45 за разглеждане на писмените
искания и възражения относно изработения план на новообразувани имоти на
територия по §4 ПЗР и ЗСПЗЗ на м.***, с.***е разгледана жалба на А., която не е
уважена. От заповед №067/23.09.2008г. се установява, че е одобрена оценката на
част от имот пл.№110 по ПНИ на м.“***“, с.Звездица, от заповед
№048/11.11.2008г.- че е наредено Г.А. да придобие правото на собственост при
условията на §4з, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот по ПНИ на м.“***“
с идентификационен №110 целият с площ от 713 кв.м., за доплатените по реда § 4з
113 кв.м. с начин на трайно ползване- индивидуално застрояване при посочени в
заповедта граници, а от протокол №
34/12.12.2008г.- че е въведен във владение на имота. От удостоверение от
дирекция „УТ“ при Район „Аспарухово“ се установява, че имот с идентификационен
номер **** с площ 713 кв.м. е образуван от част от поземлен имот с пл.№**от
неодобрен кадастрален план на м.“***“. С нот.акт № 171/2008г. жалбоподателите
са признати за собственици в СИО на
новообразуван имот по ПНИ на м.“***“-селищно образование по §4 ал.2 ПЗР на
ЗСПЗЗ, целият с площ от 713 кв.м., съставляващ ПИ №110, идентификатор 020110,
код ЕКАТТЕ 30497 от кадастрален район 502, начин на трайно ползване- двор по
ПНИ от СО, ведно с трайните подобрения и насаждения, жилищна сграда с разгъната
застроена площ от 22 кв.м. при посочените в акта граници. Представена е и СТЕ и
решение по адм.д. №1558/2016г., постановено по оспорване на заповед за
премахване на преместваем обект- преместваем метален фургон, находящ се в
същото ПИ, собственост на жалбоподателите.
Съгласно представената декларация от А., нот.заверена на 25.05.2018г., е
декларирал, че е извършил строителството на селскостопански постройки във
връзка с чл.147 ЗУТ и Наредба №2 от 1998г. с разрешение за строеж, издадено от
ОНС-с.Аврен в парцела, даден му по §4 ЗСПЗЗ и находящ се в м.“***“ в землището
на с.***през 1988г.
В с.з. жалбоподателката А. изрично заявява, че тоалетната е построена
1988г., не са подавали документи за узаконяване по §183, 184 и по § 16 и 127 от
ПЗР на ЗУТ.
От заповед №1038/21.09.2001г. на Областен управител на област с
административен център Варна се установява, че е одобрен плана на
новообразуваните имоти на м.“***“, с.Звездица. Съгласно представеният приемо-предавателния
протокол от 11.10.2001г. материалите са предадени на служител на община Варна,
а със заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. са одобрени измененията на заповеди
за одобряване на ПНИ на селищни образувания на територията на землище
с.Звездица. Представени са и заповеди №
РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ и № РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ.
С писмо с.д.7153/05.05.2022г. кметът на кметство ***е посочил, че съгласно КККР територията на кметство
Звездица, съдържа: с.***и землището на с.Звездица, включително селищните
образувания „Под село“, „Летището“ и „***“; кметство ***е съставна
административно-териториална единица на община Варна, по смисъла на чл.2, ал.2
от ЗАТУРБ, но е отделно землище и в този смисъл не попада в територията на град
Варна по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗТДСОГГ и съответно не е част от някои от
районите на град Варна, определени в чл.4, ал.2 от ЗТДСОГГ, а единствено
граничи с район „Аспарухово“, както е описано в чл.4, ал.2, т.5 от същия закон;
същото важи за тази част от местност „***“, която попада в землището на
с.Звездица.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се установява, че съгласно
Заповед №КС-225А-9/20.12.2021г. на кмет на район „Аспарухово”, обект на
премахване е „Тоалетна“, находящ се в м. ***, с. Звездица, община Варна, област
Варна, в ПИ с идентификатор №**** по КККР, одобрена със Заповед
№РД-18-17/06.03.2015г. на Изпълнителен директор на АГКК; територията е
урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване; площта на ПИ с
идентификатор №**** е 712 кв.м.; процесният обект е ситуиран в югозападният
ъгъл на имота, на 0,85м. от западната имотна границата с ПИ с идентификатор
№30497.502.274 и на 9,88м. от южната имотна граница с ПИ с идентификатор №30497.502.111;
процесният обект е с дължина 0,78 м., ширина 1,00 м. и височина от 2,05м. до
2,15м.; застроената му площ е 0,78 кв.м.; изпълнен е от носеща метална
конструкция замонолитена в стоманобетонова настилка, с ограждащи стени от
листова ламарина; покривът е едноскатен, с метална конструкция покрита с LT ламарина;
съгласно §5, т.38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ обектът „Тоалетна“
представлява „строеж”; в съставения от служители на район „Аспарухово”, община
Варна констативен акт и в процесната Заповед №КС-225А-9/20.12.2021г. на кмет на
район „Аспарухово” обектът е описан като
изградена външна тоалетна от леки материали
с размери около 1,10м. дължина, 1,50м. ширина и 2,20м височина с едноскатен
ламаринен покрив, като строителството е изпълнено изцяло в имота на около 0,70м.
от източната имотна граница на имот с идентификатор 30497.502.274, поради което
вещото лице счита, че процесният обект приблизително съответства само по
отношение на описаното разположение и материали, а в посочените размерите има
разминаване; процесният обект „Тоалетна” е второстепенна постройка на допълващо
застрояване, шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6, от ЗУТ и чл.12 от
Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на видовете строежи; за обекта
няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж; не е налице декларация доказваща времето на извършване на
строежа, а при извършения оглед не може да се каже приблизително годината на
изграждане на обекта, предмет на премахване; видимо голяма част от материалите
са стари, а металната конструкция е корозирала; процесният обект „Тоалетна” не
е деклариран по реда на параграф 183 и 184, респ. по параграф 16 и 127 ЗУТ; за ПИ с идентификатор №**** няма влязъл в сила
ПУП-ПРЗ, с който да е определено конкретното предназначение на имота и
характера на застрояване в него и с оглед текста на чл. 47./2/ от ЗУТ не е
допустим съгласно правилата и нормативите по ЗУТ, тъй като е ситуиран в
югозападният ъгъл на имота, на 0,85 м от западната границата с ПИ с идентификатор
№30497.502.274.; в наличната документация в район „Аспарухово” и приложената
към делото липсва декларация доказваща времето на извършване на строежа, но ако
се приеме, че е извършен към 1988г., то с оглед текста на чл. 119. /4/ от
Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство и предвид
това, че в имота няма изградена жилищна сграда, изграденият на място строеж не
е допустим по правилата и нормативите действали по време на извършването му към
1988г.
От писмо
с.д.7854/18.05.2022г. и приложените към него писмени доказателства се
установяват наличните данни в община Варна относно ПИ с идентификатор ****-собственост
на жалбоподателите.
В с.з. са представени
и фактура от „Енергоснабдяване“-Варна и писмо от 1998г. във връзка с
ел.захранването на имота, както и молба и удостоверение от ОС-Варна.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбоподателите са
собственици на ПИ, в който е изграден строежа, предмет на премахване с
оспорената заповед. Жалбоподателите са адресати на издадената заповед, поради
което за тях е налице правен интерес от оспорването й. Заповедта е връчена по
пощата с обратна разписка на 26.01.22г., а жалбата е подадена на 08.02.2022г.
по пощата, т.е. в преклузивния срок, визиран в чл.215 ал.4 ЗУТ. Оспорената
заповед е издадена на основание чл.225а ЗУТ и подлежи на обжалване по реда на АПК.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срок и срещу акт,
подлежащ на оспорване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден
ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
С оспореният акт- заповед № КС-225А-9/20.12.2021г. на кмета на район Аспарухово,
община Варна е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Тоалетна“,
изградена в ПИ с идентификатор ****, находящ се в м.“***“, с.Звездица, община Варна.
По делото не се спори, а и безспорно се установи от събраните по делото
доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ, че строежът, предмет на
премахване с процесната заповед, е VI-та категория.
Съгласно чл.225а ал.1 ЗУТ кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225 ал.2 ЗУТ или на части от тях. Установи се, че със заповед № 2556/11.08.2021г.
кметът на община Варна е
предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете на райони, включително да издават
заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или
части от тях, като съгласно същата заповед териториалният обхват на
компетентността на кмета на район Аспарухово да издава заповеди по чл.225а,
ал.1 ЗУТ е за район „Аспарухово“ и
териториалния обхват на селата ***и Константиново. Заповедта е издадена от
кмета на район „Аспарухово“, поради което същата е издадена от компетентен орган.
Оспорената заповед е издадена в законоустановената писмена форма. Посочен
е издателят на заповедта, адресата, строежа, по отношение на който е
разпоредено премахването, изложени са фактическите и правни основания за
издаване на заповедта.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2.
В случая е съставен Констативен акт № 63/14.05.2021г.
от служители в район „Аспарухово”-община Варна. Постъпилите възражения са
разгледани от административния орган в оспорената заповед. Правото на защита
жалбоподателите са упражнили с подаването на жалбата против издадената заповед.
Констатациите от проверката, отразени в констативният акт, които са основание
за издаване на заповедта, не са оборени от събраните по делото доказателства.
Жалбоподателите са собственици на поземления имот, в който е изграден
строежа, предмет на премахване с оспорената заповед. За строежа, предмет на
заповедта, не е представено разрешение за строеж, нито становище на
инженер-конструктор с указание за изпълнението му.
Не се спори, че за процесния строеж не са налични строителни книжа.
Установи се от събраните по делото доказателства, че за този строеж не са
инициирани производства за неговото узаконяване, което и не се оспорва от
страните. Жалбоподателката А. изрично заяви, че не са подавани такива подавани искания/заявления
по §183, 184 и по § 16 и 127 от ПЗР на ЗУТ. Декларацията, в която жалбоподателят
А. е декларирал, че е извършил строителство в имота през 1988г. не касае
процесният обект, а селскостопански постройки, каквито строежа, предмет на
оспорената заповед, не е.
Описаният в заповедта обект подлежащ на
премахване представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Строежът, предмет на премахване представлява външна тоалетна от леки материали с размери около
1,10м. дължина, 1,50м. ширина и 2,20м височина с едноскатен ламаринен покрив,
като строителството е изпълнено изцяло в имота на около 0,70м. от източната
имотна граница на имот с идентификатор 30497.502.274. От заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че на място обектът, предмет на
премахване с оспорената заповед представлява тоалетна с дължина 0,78 м., ширина
1,00 м. и височина от 2,05м. до 2,15м.; застроената му площ е 0,78 кв.м.; изпълнен
е от носеща метална конструкция замонолитена в стоманобетонова настилка, с
ограждащи стени от листова ламарина; покривът е едноскатен, с метална
конструкция покрита с LT ламарина и е ситуиран в югозападният ъгъл на имота, на
0,85м. от западната имотна границата с ПИ с идентификатор №30497.502.274 и на
9,88м. от южната имотна граница с ПИ с идентификатор №30497.502.111.
Съдът
намира, че строежът, предмет на оспорената заповед, е индивидуализиран по
местоположение, дължина, материал, ширина, височина, а констатираните от вещото
лице разминавания са несъществени. Местоположението по скица към констативния
протокол съвпада с констатираното от вещото лице. Дължината, ширината,
височината съответстват приблизително на тези в констативния протокол,
констативния акт и заповедта. Безспорно е индивидуализиран строежа, предмет на
премахване.
Съгласно чл.148 ал.1 ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон.
Незаконен е този строеж, който е извършен без да са издадени необходимите
строителни книжа, инвестиционен проект и разрешение за строеж, като задължителен
документ за започването на строеж е издаването на разрешение за строеж. В
случая не е издавано разрешение за строеж, нито съгласно изискването на чл.147
ал.2 ЗУТ е представено становище на инженер-конструктор с указание за
изпълнението на строежа. Строежът е ситуиран на разстояние от 0.85м. от
западната граница в ПИ с идентификатор 30497.502.274 в нарушение на техническите
и санитарно-хигиенните изисквания за разстояние от границите на имота.
Предвид горното обекта, предмет на премахване, представлява незаконен
строеж.
Жалбоподателят твърди, че строежа е търпим, поради което не може да бъде
премахнат. Твърденията му са неоснователни.
Относно годината за изграждане на строежа, съдът намира следното:
Жалбоподателят е представил нот.заверена
декларация по §127 ал.9 ЗУТ от 25.05.2018г., в която е декларирал, че е
извършил строителството на селскостопански постройки в парцела, даден му по §4
ЗСПЗЗ в м. „***“ през 1988г. Тази декларация е неотносима към обекта, предмет
на премахване с оспорената заповед, тъй като касае селскостопански постройки.
По безспорен и категоричен начин се установи по делото, че със заповед
№КС-17/30.03.2016г. на кмета на район „Аспарухово“, община Варна е наредено да
бъде премахнат незаконен строеж: “Постройка на допълващото застрояване“,
находящ се в ПИ 110 по плана на м.“***“, землище на с.Звездица, гр.Варна, която
заповед е изпълнена, като изпълнението е констатирано с констативен протокол от
06.03.2019г. от комисия от район Аспарухово. Следователно, както е приел и
административния орган, обектът, предмет на премахване с оспорената заповед е
изграден в периода м.03.2019г.- м.04.2021г. Същият представлява второстепенна
постройка на допълващо застрояване и за него няма одобрени строителни книжа и
издадено разрешение за строеж.
Неоснователно
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.151 ал.1 т.3, 4 и 5 ЗУТ, тъй
като обектът, предмет на оспорената заповед не попада в тези хипотези.
Относно твърдението,
че строежът е изграден през 1988г., както твърдят жалбоподателите, съдът намира
следното:
С влязлото в сила на 26.11.2012г. изменение
и допълнение на ЗУТ, в §127 ал.1 се определят като търпими строежи, изградени
до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон. Условията за търпимост на незаконен
строеж по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не са приложими за всички
незаконни строежи изградени до 31.03.2001г., тъй като § 16 от ПР на ЗУТ е
действаща норма. Нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена, тя е
действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, 2 и 3.
Новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на
§ 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов период, а
именно с начален момент - след изтичане на периодите визирани в §16 от ПР на
ЗУТ и до 31.03.2001 г. Съгласно §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, строежи
изградени до 31.03.2001 година, за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени
или по действащите разпоредби са търпими строежи и не подлежат на
премахване. Търпимите строежи по смисъла на ЗУТ не са законни строежи, но
установяването на тяхната търпимост, освен че им дава възможност да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка, дава възможност на собствениците им да се
бранят в производства по премахване и забрана ползването на такива строежи. В
случая следва да се установи налице ли са предпоставките за приложение на този
правен режим, като времето на извършване на строителството на строежа е от
съществено значение за преценката на съда относно законосъобразността на
процесната заповед.
Предвид твърденията на жалбоподателите, че
строежа е изграден през 1988г., следва да бъде извършена проверка за
приложимост на нормите на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Съгласно разпоредбата на § 16 ал.1 строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими, в настоящия
случай жалбоподателят твърди, че строежът е изграден през 1988 год., поради
което разпоредбата на ал.1 § 16 от ДР на ЗУТ е неприложима.
Съгласно ал.2 на § 16 от ДР на ЗУТ - незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. За приложението на хипотезата на ал.2 от
посочения текст следва да са налице няколко кумулативни предпоставки, като
строежа не само трябва да е допустим, но същия следва и да е деклариран пред
съответния одобряващ орган до 31.12.1998г. В случая липсват данни строежът- тоалетна
да е деклариран, а и жалбоподателката А. изрично заяви, че не е подавана
декларация, т.е. не са налице част от кумулативно посочените предпоставки, за
да се приеме, че строежа е търпим и съгласно ал.2 на §16 от ЗУТ.
Съгласно § 16 ал.3 от ЗУТ незаконни
строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този
закон т.е. до 2.01.2001 г., не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6- месечен срок от обнародването
на закона. В случая не се установи, че строежът е изграден в този период, като безспорно
същият не е деклариран в 6- месечен срок от обнародване на закона.
С оглед на гореизложеното, строежът е незаконен
и подлежи на премахване. Безспорно се установи, че е налице незаконен строеж по
смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния и процесуалния закон, не са налице основания за нейната отмяна, поради
което жалбата следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.А., ЕГН ********** и В.К.А.,
ЕГН **********,*** против заповед №КС-225А-9/20.12.2021г. на кмета на район
„Аспарухово“, община Варна, с която на основание чл.225а вр. чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Тоалетна“, изграден в ПИ с
идентификатор ****, находящ се в с.Звездица, м.“***“, община Варна.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: