Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр.Горна Оряховица, 16.03.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като
разгледа гр.д. № 412 /2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове при квалификацията на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ/отм./, във вр. с §
22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Лев инс” АД
претендира от ответника И.В.Г. сумата 8 587,86 лв. – регресно вземане на
ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена
за лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № ***** за вреди, настъпили в резултат на
ПТП от 28.09.2015г., причинено виновно от ответника. Претендира лихва за забава в размер 1142,75 лв., изтекла
върху регресното вземане в периода от 10.07.2017г. /датата на получаване на
писмото за възстановяване на платеното обезщетение/ до 31.10.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете
по основание. Счита, че причина за настъпилото ПТП не са износените задни гуми
на управлявания от него автомобил, като посочва, че същият бил функционално
годен. Оспорва по размер претенцията за заплатено обезщетение, като счита
същото за значително завишено сравнено с признатата стойност на имуществените
вреди по ДП-926/2015 г. по описа на РУ МВР гр. В. Търново, където същата е била
определена в размер на 2 202 лв. По отношение на иска за лихва въвежда
възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ГПК. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съдебно предявеното
регресно право произтича от наличие на следните обстоятелства, които са в
доказателствена тежест на ищеца:
1) договор за задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена за лек автомобил
„Форд Мондео” с рег. № *****;
2) пътнотранспортно произшествие, настъпило в
срока на действие на договора, по вина на ответника и при управление на лек
автомобил „Форд Мондео” с рег. № *****, т.к. управлявал технически неизправно
МПС и не взел мерки за отстраняване на възникнала, по врене на движение повреда
или неизправност на МПС, която застрашавала безопасността на движението, като
ПТП-то е възникнало в резултат на това;
3) имуществени вреди на
обща стойност 8 587,86 лв., настъпили в пряка и непосредствена последица
от реализираното ПТП;
4) плащане от ищеца на сумата от 8 587,86
лв. в изпълнение на задълженията му по договора за задължителна застраховка
“гражданска отговорност”;
Правото на лихва за забава
върху регресното вземане се предпоставя от връчване на покана за плащане на
ответника.
С определението по чл. 140 ГПК от 10.06.2019 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че ищецът е извършил плащане по полица „гражданска отговорност“
на увреденото лице „Месокомбинат-Ловеч“ АД.
При така разпределена доказателствена
тежест съдът намира иска за не основателен.
Не се спори, че на 28.09.2015 г. в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника като водач на МПС е
реализирано ПТП; че в резултат от събитието са причинени щети на трето лице; че
ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена за управлявания от ответника автомобил, е заплатил обезщетение в
размер на 8587,86 лв. Ето защо, съдът приема тези факти за доказани, вкл. като
съпостави твърденията на страните със събраните по делото писмени доказателства
/протокол за ПТП, застрахователна полица, преводно нареждане, доклад по щета и
др./.
Спорен между
страните е въпросът, управлявал ли е ответникът МПС, което е било технически
неизправно и въпреки това не е взел мерки за отстраняване на възникналата по
време на движение повреда или неизправност на МПС-то, като е застрашил
безопасността на движението по пътищата, както и че ПТП-то е възникнало в
резултат на това. Страните спорят и относно размера на дължимото обезщетение.
Твърдението на ищеца, че е налице техническа неизправност на автомобила, като в резултат на нея е възникнало ПТП-то, е неоснователно.
Независимо, че управляваният от ответника автомобил е бил с износени задни гуми /с размер на грайфера под 1. 6
мм/,
която техническа неизправност е застрашавала безопасността на движението, то тя не се намира в пряка причинна връзка с реализиралото се ПТП. Това обстоятелство
следва да се докаже от ищеца при условията на главно и пълно доказване, тъй
като то е част от фактическия на регресната
отговорност на ответника. Съдът намира, че
наличието на причинна връзка е останало недоказано.
Наличието на такава не може
да се изведе от заключението на вещото лице по допуснатата от съда САТЕ. На
конкретно поставения въпрос, дали ако водачът на л. а. „Форд Мондео“, е бил с нови гуми,
би могъл да избегне инцидента или той би се случил въпреки това, съобразно
обстановката на случая, т. е. техническата неизправност на автомобила ли е в причинна връзка за настъпилото ПТП, в т. 10 /лист 105/ от първоначалното заключение вещото лице
посочва, че основна причина за
настъпилото плъзгане на лекия автомобил се явяват неправилните действия на
водача на автомобила с органите за управление, волан и спирачки при създадената
пътна обстановка, т. е. видно от механизма на настъпване на ПТП-то водачите на
двата насрещно движещи се автомобила не са имали възможност да предотвратят настъпването
на ПТП-то. Заключението на вещото лице се потвърждава и от заключението на
вещото лице по повторната САТЕ, което в отговора на въпрос 4 /стр.149/ също
посочва, че основна причина за настъпилото нарушаване устойчивостта на
автомобила – „Форд Мондео“ се явяват неправилните действия на водача му с
органите за управление - волан и спирачки при създадената пътна обстановка,
всички те несъответстващи на скоростта на движение с радиуса на завиване,
условия в които ответникът сам се е поставил. Следователно, в тази част и двете заключения
на вещите лица са категорични, че причина за настъпване на ПТП-то са действията
на водача при управление на автомобила, а не износените задни гуми, а
единствено по първата експертиза вещото лице изказва едно
предположение, че износените задни
гуми могат да са допринесли за настъпването на ПТП-то.
Ето защо съдът намира, че основана причина за настъпване на ПТП-то са
действията на водача по управлението на автомобила, като не се доказва в
причинна връзка за настъпването му да е техническата неизправност на автомобила. В този смисъл са Решение
№ 29 от 11.02.2016 г. на ВтАС по в. гр. д. № 371/2015 г., което не е допуснато до
касационно обжалване видно от Определение № 29 по т.дело № 1459/16г. на
ВКС.
Съдът
намира, че застрахователят не може да упражни
правото си на регрес, т.к. видно от
заключенията по назначените САТЕ опасността за последвалото ПТП е възникнала
внезапно, вследствие неправилното изпреварване предприето от ответника, а не
поради обстоятелството, че МПС –то е било с технически неизправни, износени задни
гуми. Всъщност не се доказа и обстоятелството, че износените гуми или тези с
малък грайфер представлява техническа опасност, водеща до настъпване на ПТП. /В
този смисъл е и Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 244/2010 г., I т. о./
Относно другият спорен въпрос, макар и
същия да е без значение за настоящия правен спор, с оглед недоказаността на
горната предпоставка за уважаване не иска, за пълнота следва да се отбележи, че
размерът на дължимото обезщетение /обемът на регресното вземане/ се определя от
закона – съгласно чл. 274 КЗ/отм./ и застрахователят има право да получи от
застрахования платеното
застрахователно обезщетение, т.е. правото на застрахователя се ограничава до
размера на това, което той е платил в изпълнение на задължението си да носи
застрахователния риск. Ето защо неоснователно е възражението на ответника, че
дължи само сумата определена съгласно заключенията на вещите лица. В полза на
ищеца в случай, че се беше доказала горна предпоставка би възникнало вземане в
размер на платеното обезщетение, а
именно 8 587,86 лв.
Не е основателно и възражението за
давност, т.к. регерсното вземане е заплатено от ищеца на 09.02.2016 г., а искът
е предявен на 31.12.2018 г., т. е. не е изтекъл срокът за настъпване на
погасителната давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок за
погасяване на вземането започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Това е така, защото погасителната давност е санкция за бездействащия
кредитор, който, имайки възможност да упражни вземането си, не е сторил това в
предвидения от закона погасителен срок. Ето защо, за да почне да тече давностен
срок, е необходимо кредиторът да може да упражни вземането си. В случая
процесното вземане става ликвидно и изискуемо едва с плащането на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца /той има право да получи от
застрахования платеното/. Едва
тогава застрахователят може да претендира от застрахования вземане, определено
не само по своето основание, но и по размер. Моментът на настъпване на
застрахователното събитие е ирелевантен за течението на давността за вземането
по чл. 274 КЗ/отм./, доколкото към този момент то не е ликвидно и не е
изискуемо.
По отношение на иска
за лихва по чл. 86 ЗЗД:
Неоснователността на
обуславящия иск, определя и неоснователността на обусловения иск за лихви.
Искът за мораторна лихва следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от
делото ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 700 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК„Лев инс”
АД гр. София, с ЕИК ***** иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2
от КЗ/отм./, във вр. с §
22 от ПЗР на КЗ срещу И.В.Г.,
ЕГН ********** ***, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество следната сума:
8 587,86 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № 0000-5108-16-5-02551, както и иска по чл. 86 ЗЗД за
сумата от 1 142, 75 лв. мораторна лихва за периода 10.07.2017 г. до
31.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед №3186/31.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2588/2018 г. по описа
на ГОРС за изпълнение по чл. 410 ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК„Лев инс” АД гр.
София,
с ЕИК *****, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Г., ЕГН **********
***, сумата от 700 лв. за направени разноски-заплатено адвокатско
възнаграждение.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати
за сведение на съдията- докладчик по ч.гр.д. № 2588/2018 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: