№ 273
гр. Русе, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20214500100736 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид :
Ищцата Д. С. Д., ЕГН**********, от гр. Р., чрез адв.Ц.В., от САК,
твърди, че на 21 юли 2021 г. сутринта около 9,10 ч, в гр.Русе, на бул. „Т.“ №
44 на паркинг на куриерска фирма „Еконт“ при управление на товарен
автомобил „Р.“ водачът на автомобила Л.Ц. извършил грубо нарушение на
Правилата за движение по пътищата, като предприел маневра за движение на
заден ход без да се увери, че пътят зад него е свободен. Вследствие на това
нарушение товарният автомобил блъснал със задна лява страна пешеходката
Д.Д.. За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали № *****/21.07.2021 г. На водача на товарния автомобил е
наложено административно наказание глоба. Непосредствено след инцидента
ищцата е била приета в Спешно отделение при УМБАЛ „Канев“ АД. След
извършване на необходимите прегледи и изследвания е установено, че
ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на
пубиса /срамната кост/ закрита, довела до трайно ограничаване движенията на
ищцата за период по-дълъг от 30 дни. Назначено е консервативно лечение,
спазване на режим на покой, приемане на обезболяващи медикаменти.
Ищцата твърди, че в продължителен период от време след произшествието
продължавала да изпитва болки в лявата част на корема и таза, силни болки
1
при опит да се изправи напълно в областта на лявата тазобедрена става и
имала накуцваща походка. Била е продължително време в отпуск поради
временна неработоспособност. През продължителния период на
възстановяване е имала нужда от чужда помощ и е била зависима от грижите
на други лица. В периода на възстановяване се е наложило да се предвижва
първоначално с помощни средства. Ищцата твърди, че произшествието се е
отразило негативно и на психическото й състояние. След инцидента сънят й
бил силно затруднен, изпитвала и тормоз от самия спомен за претърпяната
катастрофа. Твърди, че с писмена молба съгласно установения по чл. 380 от
КЗ ред е предявила претенции пред застрахователя, при който е имало
сключен договор за застраховка по отношение на товарния автомобил.
Изпълнила е всички указания на застрахователя за представяне на
необходимите документи, относими за определяне на обезщетение за
претърпените от нея вреди и след разменена кореспонденция с писмо от
13.10.2021 г., ответното дружество я уведомило, че определя обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 4500 лв. Определеното
обезщетение било платено на 11.11.2021 г. Ищцата счита, че обезщетението е
в занижен размер в сравнение с вида и интензитета на претърпените от нея
неимуществени вреди, поради което моли съдът да осъди ответника да й
заплати допълнително обезщетение от 30 500 лв. и законната лихва, счита от
датата на произнасяне на застрахователното дружество по образуваната щета
- 25.11.20212 г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по
делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“,ЕИК121265177, със седалище
и адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори А. Л. и Р.
Д., чрез юр.И.А., оспорва всички твърдения на ищцовата страна. Заявява, че
счита исковете за неоснователни, необосновани, неподкрепени с
доказателства. Счита, че сумата в размер на 4500 лв. възстановява в пълен
обем претърпените от ищцата неимуществени вреди. Ответникът оспорва
механизма на пътнотранспортното произшествие. Твърди, че механизмът,
описан в исковата молба не отговаря на действително реализиралия се
механизъм. Оспорва вината на водача Л.Ц., тъй като липсва надлежен акт,
доказващ вина на някой от участниците в инцидента, липсва и влязла в сила
2
присъда, която да ангажира вината на Ц..Изразява становище, че данните от
представения констативен протокол за ПТП не са достатъчни, за да се
установи вина на някой от участниците в ПТП. Ответникът оспорва и пряката
причинно-следствена връзка на твърдените вреди с настъпилото ПТП.
Твърди, че в настоящия случай е налице висока степен на съпричиняване от
страна на пострадалата, която се е намира зад моторното превозно средство,
на място, което не е обозначено за пешеходци, т. е. следва да е налице
компенсация на отговорностите. Ответникът твърди, че Д. е навлязла на
пътното платно без да се огледа, движела се е неправилно по него, на
необозначено за целта място. Заявява, че транспортното произшествие е
настъпило вследствие непозволено поведение на пешеходката. Тя е
нарушила разпоредбите на Закона за пътищата, а именно чл. 113, ал. 1, т. 1,
като при пресичане на платното за движение не е използвала обозначените за
това места. Ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП, съгласно
която пешеходецът е длъжен да се движи по тротоара. Ответникът оспорва
исковете по размер. Счита същите за прекомерно завишени. От приложения в
делото медицински документ от Спешно отделение е видно, че пострадалата
е престояла в Спешно отделение за кратко време, а след това е освободена за
домашно лечение.
Предвид изложеното ответникът счита, че ищцата не е претърпяла
значителни неимуществени вреди и предявеният размер за обезщетение е
прекомерен и поради наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата. Ответникът заявява, че оспорва и акцесорния иск
за лихва Моли съда да отхвърли исковете, при законните последици.
След преценка на събраните по делото доказателства, Окръжният съд
приема за установено следното :
По делото не се спори и от данните по представения Протокол за ПТП
с пострадали, се установява, че на 21.07.2021г. сутринта, в гр.Русе,по бул.“Т.“
№*, на паркинг на фирма „Еконт“, е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което т.а.„Р.“, модел „Мастер“ с рег.№ *****, управляван
от Л. Л. ЦВ. на 25 г. при движение на заден ход е ударил Д. С. Д.. Вследствие
от произшествието е установено счупване на срамната кост на Д.Д..
С исковата молба са представени и Акт № 21-1085-001933 за
3
установяване на административно нарушение и Наказателно постановление
№ 21-1085-001933, издаден от ОД на МВР – Русе, Сектор Пътна полиция от
дата 18.08.2021г. С наказателното постановление, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183,ал.1,т.11 ЗДВП на водача на товарния автомобил Л.Ц. е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20лв. В мотивите на
постановлението е посочено, че водачът се движи на заден ход, без да се е
убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението; не
се е убедил, че пътят зад МПС е свободен, в резултат на което със задна лява
част блъска намиращата се зад МПС пешеходка Д.Д..По делото не се спори и
от извършената проверка за сключена застраховка е установено, че към
момента на произшествието по отношение на автомобила – МПС с ДКН
*****, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество – ЗАД „ОЗК – Застраховане“-АД.Представена е и застрахователна
полица № BG/**/********, издадена на 10.12.2020г. – вж.л.74.
От представената медицинска документация – лист за преглед на
пациент, фиш от образно изследване, амбулаторен лист и др., се установява,
че ищцата е приета в Спешно отделение с болки в областта на таза.При
рентгена е установена фрактура на рамус сепуриор на ос пубис в ляво
/счупване на горното рамо на лявата срамна кост/. При преглед 04.08.2021г. е
констатирано, че Д. се движи с две помощни средства, изпитва болка при
изследване лявата част на корема. В амбулаторен лист за преглед, извършен
на 07.09.2021г. е посочено, че Д.Д. се движи самостоятелно, с леко накуцване
с ляв долен крайник. Има болка при изследване на лявата част на корема и
таза. Изпитва силна болезненост при опит за пасивно постигане на пълен
обем движение.В отпуск по болест ищцата е била до 21.10.2021.
По делото като свидетел е разпитан С. Е., баща на ищцата, който
отишъл на мястото на произшествието около 10 мин след като дъщеря му му
се обадила по телефона. Заварил я да лежи превита до сградата на „Еконт“,
изпитвала ужасяващи болки. С помощта на нейни колеги качили ищцата в
колата и я закарали в Спешно отделение.До рентгена я закарали на носилка.
От снимката констатирали фрактура в областта на таза. Според лекарите,
състоянието на Д. не налагало болнично лечение, а домашно.Предупредили
ги, че тя трябва да бъде абсолютно обездвижвана – „да не става по никакъв
повод“. През първите няколко дни майката на ищцата й слагала памперси,
4
след това Д. се придвижвала с патерици и майка й я придружавала до
тоалетна. Свидетелят споделя, че ищцата изпитвала силно притеснение и
чувство за неудобство, когато майка й е на работа и се налагало той да я
обслужва, да й помага дори за тоалетна. Това за нея било „някакъв ужас“.
Ужас изпитвала и при мисълта, как ще зарасне тазът. Това предизвиквало у
нея психически страх за бъдещето й като жена, тъй като е на 27 години и един
ден вероятно предстои да ражда.
Свидетелят установява, че ищцата много дълго време е приемала
обезболяващи медикаменти.В началото, когато се събуждала от болки през
нощта, трябвало веднага „на момента“, да пие обезболяващо лекарство.След
месец махнала едната патерица и започнала да подпира само болната си
страна. Впоследствие изцяло преустановила ползването на помощни средства,
но „провлачвала“ болния крак и това, според Е., било нормална последица,
като се има предвид къде е счупването.
От показанията на този свидетел се установява, че до настъпване на
инцидента дъщеря му участвала в един ансамбъл за народни танци „И.“,
който изнася концерти по градовете. След произшествието този етап от
живота на ищцата приключил. Към момента имала страх от шофиране -
старае се да не натоварва крака на съединителя. Свидетелят споделя, че
ищцата не страдала толкова много от това, че няма как да излезе да изпие
едно кафе с някого, а се страхувала от съдбата си като жена.
Свидетелят Е. описва мястото на произшествието по следния
начин : една правоъгълна сграда, където е офиса. Пред нея има едно малко
място за паркиране и на това малко място паркират всички БУС-ове на
„Еконт“, там се извършва товаро-разтоварната дейност. В същото време
клиентите влизат в офиса, за да си вземат пратките – „ офиса се извършва
товаро-разтоварната дейност“ където се случва нелепия инцидент.
В производството по делото като свидетел е разпитан и водачът на
товарния автомобил, блъснал ищцата – Л.Ц..Свидетелят си спомня, че през
лятото на миналата година /2021г./, около 9-9,30 ч, той трябвало да взема
пратка от офиса, пред който се случва инцидента. До офиса отишъл с БУС,
който по принцип той управлява, а пред входа на склада имало друг
БУС.Ищцата помолила Ц. да премести малко паркирания там БУС, за да може
да се освободи място за един гражданин, за да си вземе пратка - Пратката
5
била обемна, а обемните пратки ги изкарвали на палети – трябвало да се
освободи място за палета. Денят бил ясен.Свидетелят е категоричен, че
погледнал в огледалото на превозното средство, но според него Д. я нямало
там – мислел си, че тя вече е вътре в склада.Тръгнал малко напред с БУС-а.
Видял колеги, които идвали към него и затова върнал БУС-а малко назад, за
да им освободи място. Всичко станало много бързо. Не е сигурен дали е
пуснал сигнализация, когато започнал да мести БУС с рег. № **** и уточнява
„Мисля, че не съм пускал сигнализация“. Впоследствие свидетелят разбрал,
че ищцата се е опитала точно отзад да му чукне на вратата. Така по някакъв
начин е попаднала между задната част на БУС-а и мотокара, но докато чукне
за предупреждение, той вече бил натиснал педала на газта
Свидетелят уточнява, че мястото на инцидента не е паркинг-„там
просто е склад“, няма никакво обозначение, че е място за паркиране – нито
хоризонтална пътна маркировка, нито друга. Няма тротоар, няма пешеходни
обозначения.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява,
че вследствие на пътно-транспортното произшествие Д.Д. е получила
счупване в областта на горното рамо на срамната кост вляво, което се
квалифицира по медико-биологичния признак : «трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник». Счупването е в пряка причинна връзка
с ПТП на 21.07.2021г.Увреждането няма отгношение към общото
здравословно състояние, а към функцията на крайника. Възстановителният
период при такива счупвания е около 2-3 месеца, в конкретния случай в
медицинската документация е посочен период от 93 денонощия / в
обстоятелствената част на исковата молба са посочени 80/.Пострадалата е
имала биолки и след травмата и при раздвижване на крайника, които следва
да затихнат в рамките на възстановителния период. Остатъчните последици
от получените травми са оплаквания от болки при промяна на температурата
на околната среда и при пренатоварване на крайника. Вещото лице сочи, че
от обективните факти по делото не може да се приеме, че проведената
рехабилитация, отразена в представената епикриза ИЗ №965/22г. Издадена от
физиотерапевтична болница Медика Русе, е във връзка със счупването на
горното рамо на лявата срамна кост, получено при произшествието на
21.07.2021г.В съдебно заседание експертът допълнително аргументира този
6
извод. Представената епикриза е от 22.05.2022г., много след като е изминал
възстановителния период от счупването. Възстановителният период е
протекъл нормално, след този период ищцата е работоспособна. При личния
преглед съобщила на вещото лице, че преди да отиде във
физиотерапевтичната болница е била навехнала лявата си глезенна става.
Болката отзвучала, но в същото време се появили болки в ляво под бедрото.
Отишла в болницата по рехабилитация, но преди това не е била прегледана от
ортопед, няма и поставена диагноза. В епикризата също няма дата, пише само
след счупване на таза.Вещото лице подчертава обстоятелството, че според
документацията, с какъвто обем на движение на крайника Д. е приета в
болницата, в същия обем е изписана. По тези съображения вещото лице
приема, че няма причинна връзка между счупването на таза и проблемът,
който възниква почти година по-късно, след навяхване на лявата глезенна
става.
От заключението по автотехническата експертиза се установява, че към
момента на произшествието времето е било ясно, видимостта – нормална.
Пътната настилка е била суха. Няма данни в района на произшествието,
движението да е регулирано с вертикална и хоризонтална сигнализация
(пътни знаци и пътна маркировка). От всички данни по делото е видно, че зад
буса, с който е причинено произшествието, е имало паркиран
високоповдигач (мотокар). Ударът на пострадалата е настъпил със задната
лява част на товарния автомобил.В Констативния протокол за ПТП с
пострадали № 154/159 е отразено протриване на задната броня вляво на
процесния товарен автомобил (бус). Уврежданията по пострадалата отговарят
технически да се получили при удар със скорост приблизително равна на
изчислената 5 км/ч.Автомобилът със задната си лява част е ударил
пострадалата.Заключението на експерта е, че техническа причина за
произшествието е пресичането на траекториите/ята на движение на процесния
товарен автомобил и пострадалата в един и същ момент.
Според вещото лице водачът на товарния автомобил е могъл да
предотврати удара, ако е спазвал техническите изисквания за движение на
заден ход, който са регламентирани.Не може конкретно да се отговори, дали
към момента на удара пострадалата е била в движение или е била
неподвижна. Не може конкретно да се отговори, дали произшествието е
настъпило при потегляне на МПС на заден ход или МПС вече се е движило
7
назад, когато пешеходката се е озовала зад него.Категоричен е, че
пострадалата Д. Д. е имала възможност да избегне произшествието, ако е
спазвала нормативните изисквания, като пешеходец, които са нормативно
регламентирани.
Съдът кредитира експертизите, като компетентни и обективни, и
предвид обстоятелството, че изводите на вещите лица са подкрепени и от
събраните писмени и гласни доказателства.
Както беше посочено, по отношение на товарния автомобил, при
управлението на който е причинено произшествието, има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. С договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. С молба вх.№99-13786/ 17.08.2021г.
Д.Д. е поискала от застрахователя заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл.380 КЗ, в размер на 35000лв.Не се
спори, че е изплатено обезщетение в размер на 4500лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
наведените доводи, съдът квалифицира исковете по
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн.
чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са
допустими, доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по
чл. 380 КЗ и застрахователят е изплатил обезщетение в размер, значително
по-нисък от претендирания от пострадалата.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд,
за да е приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на
8
исковете, включително и в частта им за установяване на деянието като
непозволено увреждане, гражданският съд ще трябва да изследва, дали са
налице всички юридически факти от хипотезата на чл. 45 ЗЗД и съответно на
чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като
източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който
кумулативно включва: деяние - действие или бездействие; вреда;
противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която се предполага. Именно ефективното
носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на пострадалия
цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно,
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се
оспорва, че съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, които
ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, по делото е безспорно установено, че на 21.07.2021г. в
гр.Русе е настъпило ПТП, при което на ищцата е причинено счупване в
областта на горното рамо на срамната кост вляво.
9
На второ място, е налице и противоправност на деянието поради
нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена в
императивната правна норма на чл. 45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в
управлението на товарния автомобил от св.Л.Ц., който в нарушение на чл. 40
от ЗДвП преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.Не е изпълнил
задължението по ал.2 на същата разпоредба - непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.Свидетелят се е
задоволил само да погледне в огледалото, преди да предприеме маневра
назад, мислел си, че Д.Д. е в офиса. Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД вината на
водача се предполага до доказване на противното. Не са събрани
доказателства, които оборват презумпцията.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава
на деликтното правоотношение, наред със сключената валидна застраховка
"Гражданска отговорност" с ответника „ОЗК Застраховане“ АД за товарния
автомобил , води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по
смисъла на чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на
Д.Д. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования.
От доказателствата и от съдебната автотехническа експертиза следва
извод, че и пострадалата е допринесла за вредоносния резултат. Установено е
по делото, че автомобилът със задната си лява част е ударил пострадалата.
Произшествието е станала на обособена от пътното платно част, която се
ползва за паркинг.Пострадалата е отишла зад товарния автомобил, без да
предупреди по какъвто и да било начин водача за това. Застанала зад
товарния автомобил без да съобрази, че се намира в участък, в който се
движат много превозни средства, вкл.и товароповдигачи, което изисква
повишено внимание. Не е съобразила обстоятелството, че заставайки зад
товарния автомобил, и то в непосредствена близост до него, и пред друго
ППС също с големи габарити-мотокара, застрашава безопасността си. Съдът
10
определя степента на съпричиняване на 30%.
От медицинската документация и показанията на св.Е. се установява, че
ищцата не е престояла в болница, от лекарите в Спешно отделение е
преценено, че е достатъчно същата да бъде на домашно лечение, с препоръки
да не се движи, да приема обезболяващи.През първите няколко дни не
отивала и до тоалетна, трябвало да й се слагат памперси. След това можела да
се придвижва-с помощта на патерици и на придружител.Това продължило
около месец.Пиела много обезболяващи и то за дълъг период от време.
Според вещото лице д-р С., счупването в областта на горното рамо на
срамната кост е причинило трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник. В конкретния случай възстановителния период е бил 3
месеца. На ищцата са причинени и психически травми – събуждала се от
болки, изпитвала страх от шофиране. Изцяло преустановила заниманията си с
народни танци, което обективно е било наложително, тъй като счупената кост
участва в изграждането на тазовия пръстен, а последния анатомично и
функционално е свързан с движението на долните крайници.Трябвало да се
примири и с това, че баща й и помага за тоалет.Тревожела се за бъдещето си
като жена и евентуално, като майка.В амбулаторен лист от 4.08.2021г.-две
седмици след операцията, е отразена констатацията, че Д. се движи с две
помощни средства.В амбулаторен лист от 07.09.2021г. е отбелязано, че
пострадалата вече се движи самостоятелно, с леко накуцване с ляв крайник,
но има болки при изследване на лявата част на корема и таза, изпитва силни
болки при опит за постигане на пълен обем движение в лявата тазобедрена
става. В отпуск поради временна нетрудоспособност е била само 3
месеца.След възстановителния период е работоспособна.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се
ръководи от критерия за справедливост. Понятието "справедливост" като
понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - ППВС
№ 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив
еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от 30
11
000 лв. предвид установените по делото обективни факти, а именно –
характера на травматичното увреждане, причинените вследствие на
фрактурата болки и страдания непосредствено след ПТП и след това, вкл.
тяхната продължителност и интензитет; неудобствата, притесненията и
негативните емоции, страховете за това ще има ли пълноценен живот за в
бъдеще.
При определяне на посочения размер на обезщетението, съдът отчита,
че ищцата не е претърпяла болнично лечение.Счупването в областта на
горното рамо на срамната кост е заздравяло, възстановителният период е
протекъл без усложнения, ищцата е възстановила и трудоспособността си.
Посочената сума от 30 000 лв. съдът счита, че обезщетява в пълна
степен ищеца за вредоносните последици от инцидента, съобразно
посочените по-горе обективни критериие свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото.
В посочения размер, според съда, то отговаря на действително
претърпените и доказани в настоящото производство от ищеца болки и
страдания, както и на тяхната продължителност.
Предвид установеното съпричиняване на вредоносния резултат вследствие
поведението на ищеца с 30% , дължимото обезщетение е 21000лв, от които
ответникът вече е изплатил сумата от 4500лв.Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16500лв представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Ответникът дължи лихва за забава, считано от датата на произнасяне по
образуваната при него щета – 25.10.2021г.-вж.писмо на л.35.
Относно разноските:
С оглед уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищеца
12
сумата от 108,20лв разноски по делото за държавна такса.
Оказаната на ищцата от адвокат Ц.В. правна защита и съдействие е при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв . Възнаграждението се дължи на
адвоката.С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното
искане в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение съобразно уважения размер на иска от размер на 1350лв с
вкл.ДДС.
Ответникът също претендира разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.Ищецът дължи на ответника сумата 183,61лв разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. На основание чл.78,ал.8 от ГПК
съдът определя възнаграждение за процесуалния представител на ответното
дружество в размер на 200лв., като съобразява от една страна материалния
интерес – над 10000лв, но и обстоятелството, че същият е изготвил отговор на
искова молба и становища, но не се е явил в нито едно съдебно заседание.
Ответникът дължи по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса
в размер на 660лв.съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ж.к.Възраждане,
ул.“Св.София“ №7, представлявано от изп.директори А. Л. и Р. Д. да заплати
на Д. С. Д., ЕГН**********, от гр. М.,община Р., чрез адв.Ц.В., от САК, по
сметка с титуляр Д. С. Д., в „У. Б.“-ЕАД - IBAN ************** СУМАТА от
16500лв - обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 21.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.10.2021 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ж.к.Възраждане,
ул.“Св.София“ №7, представлявано от изп.директори А. Л. и Р. Д. да заплати
13
на адв.Ц.В. от „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК177327300, със седалище
и адрес на управление гр.София, сумата от 1350лв. адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“-АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София да заплати на Д. С. Д. сумата от 108,20лв
разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. М.,община Р., чрез
„Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК177327300,със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Плиска“ №7 да заплати на „ОЗК Застраховане“-АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, сумата от
183,61лв. разноски по делото и 200лв юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“-АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София да заплати по сметка на Русенския окръжен съд
държавна такса в размер на 660лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново
в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
14