Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е
№………./ 25.01.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в закрито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети януари през
две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от
съдията,
гр.д. № 3156 по описа 2015г.
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Н.В., ЕГН ********** ***-партер, чрез пълномощниците
адв. В.Б.-***,
срещу Прокуратурата на РБ , с правно основание чл. 2, ал.1 т.2 от ЗОДОВ.
По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК, поради което и на
основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото, да прикани страните
към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно
уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК прави следния проект доклад на
делото: Производството е образувано по предявен от Д.Н.В., ЕГН ********** ***-партер, чрез пълномощниците
адв. В.Б.-*** срещу „ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ искове с правно основание чл. 2, ал.1 т.2 от ЗОДОВ да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди лева/, като обезщетение за нанесените му
нематериални щети от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което
той е оправдан с влязла в сила присъда ПО нохд №
528/2008г.
Претендира и присъждане на сторените по
делото разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са: Ищеца твърди, че с
Постановление от 26.02.2008г. Районна
прокуратура - гр. Провадия е образувала
ДП №116/2008г. по описана на РПУ Провадия, по пр. пр. №1960/07г., срещу Д.Н.В.,
ЕГН**********, с основание престъпление
по чл. 290 от НК, за което
престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода до пет години. През
периода на досъдебното производство Д.В. бил разпитван неколкократно,
водени са различни следствени действия срещу него, разпитвани са и други
свидетели. На 18.04.2008г. Д.В. бил привлечен като обвиняем по досъдебното
производство с постановление за привличане на обвиняем. С постановление за
вземане мярка за неотклонение от 23.04.2008г., на ищеца в качеството на
обвиняем е постановена мярка за неотклонение „Подписка“. Снети
му били показания, същият бил
разпитан вече в качеството му на обвиняем и на 25.08.2008г. му било предявено
разследването. На 15.10.2008г. Районна прокуратура - гр. Провадия внесла
обвинителен акт в Районен съд - Провадия, с който Д.Н.В. е обвинен за
извършено престъпление от общ характер по чл. 290 от НК.Било образувано
НОХД №528/2008г. по описана Районен съд - Провадия, потвърдена била и
наложената му мярка за неотклонение - подписка. Твърди , че в повече от девет поредни заседания били
разпитани множество свидетели, както и самия подсъдим, разгледани били
експертизи и т.н. С присъда №34 от 05.04.2011г. по горепосоченото НОХД
№528/2008г, решаващият състав на провадийски районен съд признал подсъдимия за невиновен и на осн чл.
304 от НПК го оправдал.
Ищеца твърди, че
през периода от 26.02.2008г. до
05.04.2011г. е сбил с постановена мярка за неотклонение „Подписка“, многократно
е привикван и разпитван в РПУ Дългопол, срещу него са извършени различни
следствени действия, обвинен е за извършване на престъпление от общ характер от
Районна прокуратура - гр. Провадия, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Участвал, като обвиняем и съответно
подсъдим в ДП №116/2008г. по описана на РПУ Провадия и съдебно производство
НОХД №528/2008г. по описана Районен съд - Провадия. В съдебното производство е
разпитван, призовани са за разпит негови роднини и приятели. През горепосочения
период от повече от 3 години, през който текат досъдебното и съдебното
производство, период през който ищецът по настоящото производство е бил с мярка
за неотклонение подписка, тези факти стават достояние на неговите приятели,
познати и роднини, на хора с които работи. След образуване на досъдебното
производство срещу него, ищецът не можел да се храни, да спи нощем, излизал
по-рядко от дома си и бил притеснен от познатите, които среща и от въпросите
които му задават във връзка с факта, че е разследван и подсъдим. През този
период В. живеел с мисълта, че е обвинен за престъпление от общ характер и може
да бъде осъден ефективно на до 5г. лишаване от свобода за престъпление, което
не е извършил. В следствие факта, че обвинението срещу него е станало достояние
на хората от общността в която живее и работи, в следствие промененото им
отношение към него, спадналото уважение и роднините и приятелите му се отчуждили
от него.
Твърди , че в следствие от повдигнатото му незаконно обвинение в извършване на престъпление,
за което той е оправдан с влязла в сила присъда е претърпял значителни нематериални
щети, изразяващи се в претърпени унижения, притеснения, претърпени болки и
страдания от стрес, накърняване честта и достойнството, нарушено спокойствие,
вследствие повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение за
извършено престъпление и грозящата го опасност от налагане на наказание
лишаване от свобода до пет години.Моли и сак ад бъде уважен и да му се присъдят
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото
е постъпил отговор от контролиращата страна ВРП. Оспорват се предявените искове
по основание и размер. Оспорва се причинно следствената връзка между
повдигането и поддържането на обвиненията и твърдените настъпили неимуществени
щети на ищеца. Оспорва размера на исковете като прекомерен и завишен.
Съдът на основание чл.146 от ГПК
указва на ищеца, че носи доказателствената
тежест да докаже, че е бил привлечен като обвиняем, и срещу него е било
повдигнато и поддържано обвинение, за престъпление, че наказателното
преследване е прекратено поради недоказаност, че в следствие на тези действия
на ответника ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания, стрес, бил подложен на психически тормоз, че в следствие на
психическите изживявания у ищецът бил предизвикан инсулт и отлепяне на
ретината.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответника, че следва да
докаже положителните факти, на които се позовават.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти
по отношение, на които ищецът не сочи доказателства.
Съдът по
доказателствата на основание чл.140, ал.1 от ГПК намира, че представените с
исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети.
Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за 18.02.2016г.
от 10.30ч., за която дата и час да се
призоват страните, чрез приложение №1, ведно
с настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на контролиращата
страна.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и отговора на ответника писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ НОХД № 528/2008г. по описа на РС –Провадия.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА да ангажира гласни доказателства,но чрез разпита на трима свидетели за
установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства.
Съдът прикани страните към спогодба като
им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/Мая Недкова/