Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, 04,03,2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д.
№2673 по описа за 2021год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „Т.С.“ЕАД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител Р.М.от 12,11,2020год. по изп. д. №20207900402131, с което ЧСИ е
оставил без уважение възражение на
длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК. Жалбоподателят излага обжалваното постановление
да е незаконосъобразно, тъй като се дължи адв. възнаграждение за взискателя
само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнителното дело, което към
редакцията на НМРАВ е в размер на 200,00лв., но не и по чл.10, т.2 за
процесуално представителство и съдействие, доколкото такива действия не са
извършени от името и за сметка на
взискателя. На самостоятелно основание сочи размерът на адвокатското възнаграждение
да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да
е налице неправилно изчисляване на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира разноски за
настоящото производство.
Взискателите –А.Й.Д., С.Й.М.иТ.К.А.,
чрез процесуален представител излагат становище, с което се сочи на
неоснователност на жалбата по
съображения изложени в отговора. Приетите
от ЧСИ разноски са в минималните размери съгласно чл.10, т.1 от НМВАВ, поради
което не са прекомерни. Претендират разноски в
настоящото производство.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна,
доколкото са съобразени минималните размери по чл.10, т.1 от НМРАВ.
Съдът намира депозираната жалба
по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнителното дело от 12,11,2020год., с което ЧСИ се е произнесъл по
възражение за намаляване на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил
без уважение същото. Жалбата срещу постановлението
за определяне на разноските в изпълнителния процес е подадена в преклузивния двуседмичен
срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално допустима следва да бъде разгледана
по същество. Същата е частично основателна.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателите - А.Й.Д.,
С.Й.М.иТ.К.А., чрез процесуален представител от 29,10,2020год. с искане за
образуване на изпълнително дело за сумата от 125,04лв. по ИЛ от 16,10,20год.,
издаден по гр.д.№50739/2017год. по описа
на СРС заА.Д., за сума 825,00лв. по ИЛ от 16,10,2020год. за Т.А., за сума в
размер на 825,00лв. по ИЛ от 16,10,2020год. за С.М., както и адв.
възнаграждение в размер на общо 600,00лв. по три броя договори за правна защита
и съдействие.
Съобразно чл.426,
ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на
осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски
извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар. Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е
определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на НМРАВ към датата на сключване
на договора за правна помощ и
съдействие/; За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000,00лв. – 200,00лв., и за
вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7;
Тъй като взискателите са представлявани
от процесуален представител при иницииране
на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв.
възнаграждение за образуване на
производството. Същото е дължимо на всеки взискател, въпреки, че
процесуалното представителство за всички е осъществено от един адвокат, тъй
като между всеки от взискателите и
процесуалния представител възниква отделно правоотношение по сключен договор за
правна защита и съдействие. Приложени са
доказателства за извършено плащане от всеки на сума в размер на 200,00лв.,
поради което общото дължимо адв. възнаграждение по чл.10, т.1 от НМРАВ е
600,00лв. Адв. възнаграждение по чл.10,
т.2 от НМРАВ не е начислено, поради което изложените в жалбата доводи в тази
насока са неоснователни.
Съгласно т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума върху материалния интерес, като приложима в случая е б."б" от сочения текст/ при материален интерес от 100лв. до 1000,00лв.– 10,00лв. +10 на 100 за горницата над 100,00лв. или с оглед вземането на всеки
таксата е 12,50лв. заА.Д., по 82,50лв. за С.М. и Т.А. или таксата е 177,50лв./ Неправилно
пропорционалната такса начислена от ЧСИ е изчислявана върху цената на вземането по ИЛ и адв.хонорар.
Изрично се сочи, че окончателната такса за изпълнение се определя върху
събраните суми. Тълкуването на нормата предполага начисляване на таксата върху
сумите предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния титул. Адв.хонорар
не съставлява част от вземането подлежащо на изпълнение, поради което макар и
да се събира за взискателя по арг.на чл.78, ал.1 от ГПК не е събрана сума по
смисъла на т.26 от Тарифата и не следва да се взема предвид при начисляване на
таксата. В този смисъл
несъстоятелни са доводите изводими от забележка 4 към т.26 от ТТЗЧСИ сочеща, че
в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси доколкото адв.
възнаграждение не е изключено, то служи за определяне на база за изчисляване на
таксата. Определената такса
съобразно т.26 е в размер на 177,50лв. или 213,00лв. с ДДС.
Разноски в настоящото
производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен
изпълнител по възражение на длъжника и не е
свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу
действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх.№10820/26,11,2020год.
по описа на ЧСИ, депозирана от „Т.С.“ЕАД постановление на ЧСИ Р.М.от 12,11,2020год.,
постановено по изп.д.№ №20207900402131, с което е оставено без уважение възражение за неправилно начислена такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за сумата
над 213,00лв. до начисления размер от 235,92лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. С. ЕАД за присъждане
на разноски в настоящото производство като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Й.Д., С.Й.М.иТ.К.А. за присъждане на разноски в настоящото
производство като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.