О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
16.04.2019 г.
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на 16.04.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 244/2019 г. по
описа на Софийския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията.
Образувано е по
частна жалба на „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, срещу определение от
08.02.2019г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. С., с което е
отказано вписването на особения залог върху търговското предприятие на „Е.п.“
АД, в което са включени недвижими имоти.
По делото няма данни,
на коя дата е бил връчен на жалбоподателя препис от определението, поради което
следва да се приеме, че е спазен срокът за обжалването му по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Освен това, жалбата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата
държавна такса за нейното разглеждане.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
С молба вх. № 269/08.02.2019г.
по описа на Службата по вписванията – гр. С., „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност),
е поискало вторично вписване/отбелязване в Имотния регистър към АВ на вече
вписания в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Е.п.“ АД, в
което са включени недвижими имоти – бензиностанция № 7203 в гр. Д. и
бензиностанция № 7205 в гр. С.. В молбата се сочи, че
на 15.12.2011г. между „К.т.б.“ АД и „Ц. к. б.“ АД от една страна, и „Е.п.“
АД (кредитополучател) и други солидарни длъжници от
друга страна, е сключен договор за синдикиран банков
кредит с кредитен лимит 86000000 USD. За
обезпечаване на вземанията на „К.т.б.“ АД, на същата
дата бил учреден особен залог върху търговското предприятие на
кредитополучателя в полза на „К.т.б.“ АД под № 001.
С писмено заявление-
съгласие рег. № 1691/19.03.2015г. залогът бил заличен.
Молителят се е
позовал на разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр. 22 от
13.03.2018г.) съгласно която извършеното заличаване е нищожно, а учреденото
обезпечение се смята за действително и запазва своя ред.
По искане на
синдиците на „К.т.б.“ АД залогът бил възстановен и вписан по партидата на „Е.п.“
АД в ТРРЮЛНЦ.
Молителят е изтъкнал,
че, доколкото този залог касае търговското предприятие на длъжника като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, вкл. притежаваните от
него недвижими имоти „бензиностанция
№ 7203 в гр. Д. и бензиностанция № 7205 в гр. С.“, са налице предпоставките по
чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ и чл. 22а от Правилника за вписванията за вторично
вписване/отбелязване в Имотния регистър към АВ на
вече вписания (повторно) в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското
предприятие на „Е.п.“ АД.
При тези данни, съдия
по вписванията при Районен съд – гр. С. е постановил обжалваното в настоящото
производство определение от 08.02.2019г., с което е отказал да извърши поисканото
вписване, като е изложил мотиви, че заличаването на залога е било извършено въз
основа на съдебен акт (определение на ОС- София), поради което не било нищожно.
Посочил е също така, че молбата не отговаря на изискванията на § 5, ал. 3 от
ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр. 22 от 13.03.2018г.), доколкото предвиденият 6- месечен
срок за подновяване на вписването не изтекъл. Посочил е също, че нито един от
представените документи не е извършен по нотариален ред или с нотариална
заверка на подписите, както и че били представени два броя удостоверения от ТРРЮЛНЦ
с различни изходящи номера. Не било спазено и изискването на чл. 22а от ПВ в
частта му, касаеща необходимостта от представяне на
вписания договор за залог под формата на оригинал или нотариално удостоверен
препис, доколкото в случая той бил представен като копие. Изложени са и
съображения, че представената вносна бележка за сумата 80 лв. не удостоверява
внасянето на последната конкретно за исканото вписване, както и че процесните имоти междувременно са били апортирани
в друго дружество и продадени на трето такова, което е заинтересовано лице в
производството по вписване.
В подадената срещу
определението частна жалба, по която е образувано настоящото производство,
жалбоподателят обосновава приложимостта на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр. 22 от
13.03.2018г.) към настоящия случай, независимо че заличаването е било извършено
в изпълнение на определение на ОС- София. Изтъква, че съдията по вписванията
няма право да преценява материалноправните
предпоставки за вписването. Счита, че наличието на предпоставките по § 5, ал. 1
от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр. 22 от 13.03.2018г.) е било проверено при вписването на
особения залог в ТРРЮЛНЦ, а шестмесечният срок по § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН
(ДВ бр. 22 от 13.03.2018г.) е бил спазен. Оспорва изводите на съдията по
вписванията за необходимост от нотариална заверка на подлежащия на вписване
акт. Обяснява причината, поради която са представени две удостоверения от
ТРРЮЛНЦ с различни изходящи номера. Твърди, че дължимата такса за вписването е
била заплатена надлежно. Намира, че преценката на съдията по вписванията
относно принадлежността на процесните имоти към патримониума на трето лице надхвърля правомощията му по чл.
32а о, ал. 1 от ПВ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне преписката
на съдията по вписванията към РС – гр. С., със задължителни указания за
извършване на вписване на заявеното обстоятелство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че частната жалба е неоснователна поради
следните съображения.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, „ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба“. Производството по
обжалване с частна жалба по естеството си е пълно въззивно,
което означава, че въззивният съд дължи пълна
проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба
доводи, като при това служебно проверява всички правнорелевантни
факти и извършва собствена преценка на доказателствата.
При съобразяване с това задължително тълкуване, съдът взе
предвид, че, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, обстоятелствата относно залог на
търговско предприятие подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, а на основание чл. 21,
ал. 3 от ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети
лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие,
договорът за залог следва да бъде вписан в нотариалните книги.
От своя страна, предпоставките за вписване в нотариалните
книги са уредени в чл. 22а, чл. 6, чл. 8, чл. 9 от ПВ и чл. 264 от ДОПК.
Проверка за тяхното наличие се извършва от съдията по вписванията. Съгласно т.
6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 7/2012 г., ОСГТК, предметният обхват на неговата проверка по чл. 32а, ал.
1 от ПВ се ограничава до спазване на законовите изисквания без да се проверява
наличието на материалноправните предпоставки за
вписване на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Така, съдията
по вписванията може да постанови отказ само ако не са изпълнени цитираните по-
горе процесуални изисквания.
При това следва да се има предвид, че Правилникът за
вписванията не регламентира институт „вторично вписване“. Следователно,
вписването е или първоначално (при спазване на всички изисквания за това и процесуалния
ред по чл. 22а, ал. 1 от ПВ, вр. чл. 6, чл. 8, чл. 9
от ПВ и чл. 264 от ДОПК), или подновено (в който случай следва да се спазват
разпоредбите на чл. 22а, ал. 4, вр. чл. 18 от ПВ).
Конкретният казус не попада в хипотезата на подновяване на вписване, поради
което следва да се приеме, че за него са приложими изискванията за първоначално
вписване. Те, обаче, не са спазени в следните насоки:
1.
Както се посочи по- горе, част от изискванията се съдържа
в разпоредбата на чл. 264 от ДОПК, съгласно която вписването на особен залог се
допуска след представяне на писмена декларация от залогодателя,
че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени
данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Без посочените
документи съдията по вписвания няма право да разпореди вписване под страх от
солидарна имуществена отговорност, регламентирана в чл. 265 от ДОПК. В
конкретния случай не са представени доказателства за изпълнение на тези
изисквания, което е категорична процесуална пречка пред вписване на исканото
обстоятелство. Същевременно, няма нормативно основание да се приеме, че
разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.),
която е налице в конкретния случай, дерогира
изискванията на чл. 264 от ДОПК и освобождава молителя от необходимостта да
представи такава декларация, поради следните съображения:
·
На първо място, цитираната разпоредба не регламентира
реда, условията и предпоставките за извършване на вписване, а само обявява с
обратна сила за нищожни заличавания на обезпечения, учредени в полза на „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност.
·
На второ място, изключения не се обосноват по аналогия, а
следва да бъдат уредени изрично. Ако законодателят е считал, че следва да бъде
въведено изключение от общия ред (включително относно форма, съдържание или
изискуеми приложения) за вписване на особен залог върху търговско предприятие,
в което са включени недвижими имоти, то е следвало да стане по силата на
изрична разпоредба, каквато към настоящия момент не съществува.
Следователно, липсата на писмена декларация по чл. 264 от ДОПК е достатъчно основание да се откаже вписване на исканото обстоятелство.
2.
Друга част от изискванията, на които следва да отговаря
представеният за вписване акт, е неговата несъмнена индивидуализация. В
конкретния случай такъв не е посочен в молбата за вписване, а същевременно към
нея са приложени две удостоверения за вписани обстоятелства относно „Е.п.“ АД в
ТРРЮЛНЦ, които са от една и съща дата, но с различни изходящи номера. Молителят
не е направил изрично изявление в този смисъл, както и не е уточнил причината,
поради която представя две удостоверения с видимо идентично съдържание. Такава
се сочи едва в частната жалба, но съдът я намира за неоснователна, тъй като не
е необходимо да се издават два отделни оригинални документа с различни изходящи
номера за целите на вписването, а е достатъчно, на молителя да се върне втори
екземпляр (препис) от единствения документ, подлежащ на вписване, с отбелязване
на входящ номер.
За пълнота на изложението съдът отбелязва, че не споделя
позоваването на разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗБН в мотивите на
обжалваното определение, тъй като същата касае спиране на сроковете на действие
на незаличени (за разлика от процесното!) обезпечения
в полза на „КТБ“АД (н.), както и възможност за тяхното подновяване в
шестмесечен срок от влизането на закона в сила.
Неоснователни са и съображенията, свързани с начина на
заличаване на обезпеченията, тъй като разпоредбата на
§ 5, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗБН не предвижда разграничение по този признак.
С оглед изложените по- горе съображения, обаче, това не е
достатъчно да обуслови отмяна на обжалваното определение, а същото следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.02.2019г. на съдия по
вписванията при Районен съд – гр. С., постановено по преписка № 269/08.02.2019 г. по описа на Службата по
вписванията - гр. С., с което е отказано вписване на
особения залог върху търговското предприятие на „Е.п.“ АД в полза на „К.т.б.“ АД, в което предприятие е включено право на
собственост върху недвижими имоти – бензиностанция № 7203 в гр. Д. и
бензиностанция № 7205 в гр. С., намиращи се в района на действие на Службата по
вписванията - гр. С..
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.