Р Е Ш Е Н И Е
№260105/20.8.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и двадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело
№18229 по описа на Варненски районен съд за
2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от „М Л.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** срещу А.Т.Б., ЕГН ********** *** и С.К.Б., ЕГН ********** *** за обявяване недействителността по отношение на ищеца на дарение на урегулиран поземлен имот ХХІ-7, кв.4, представляващо
дворно място, намиращо се в село W.O.A.O.W., цялото с площ от 1050 кв.м., при
граници:улица, УПИ ХХ-7, УПИ VІІ-10, УПИ ХІ-10, УПИ ХХІІ-7, за което
обстоятелство е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот №145, т.І,
рег. № 1342, дело № 120/01.04.2019г. по описа на нотариус Д.С., на осн. чл. 135, ал.1 вр.
ал.2 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника А.Т.Б., което
качество произтича от задължение по запис на
заповед от 24.04.2009г., въз основа на която на 10.04.2013г. е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „И.А>Б.А.Л.”, чийто
правоприемник е ищеца срещу издателят „М. ****** и авалиста
- първият ответник А.Т.Б.. Посочва, че въз основа на издаденият изпълнителен
лист по ч.гр. дело № 5093/2003г. на ВРС е образувано изпълнително производство
№ 676/2013г. по описа на ЧСИ С.Д*****, като с оглед депозираното възражение по
чл. 414 ГПК от длъжника – сега ответник в производството по делото А.Т.Б. е
образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК, което е приключило със съдебно решение №17/25.05.2017г.,
постановено по т.дело № 61283/2016г. на ВКС, с което е прието за установено, че
ответника А.Т.Б. дължи на ищеца сумата от 9910,42 евро – главница по запис на
заповед от 24.04.2009г., авалирана от ответницата Б.,
който запис на заповед е издаден от търговското дружество „М. ****** ЕООД,
ведно със законната лихва считано от депозиране на заявлението в съда –
10.04.2013г., разноски за заповедното производство в размер на 349,20 лева и
разноски в изпълнителното производство в размер на 826,04 лева.
Твърди, че след образуване на
изпълнителното производство ответникът А.Б.
се е разпоредила посредством дарение със свой недвижим имот представляващ
дворно място, намиращо се в село W.O.A.O.W., цялото с площ от 1050 кв.м в полза
на своя съпруг – вторият ответник С.К.Б., която разпоредителна сделка е
оформена в нотариален акт за дарение на недвижим имот №145, т.І, рег. № 1342,
дело № 120/01.04.2019г. по описа на нотариус Д.С.. Посочва, че с безвъзмездното
разпореждане ответницата Б. цели да увреди кредитора от възможността да насочи
изпълнение за нейно задължение по отношение на процесния имот. Твърди, че с
оглед качеството на лицето, което придобива собствеността върху имота, а т.е.
нейния съпруг знанието за увреждане на кредитора у длъжника се предполага.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат възражения за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищцовото дружество има
качество на кредитор спрямо първия ответник, но посочва, че процесният имот не
е бил предмет на наложена възбрана по повод образуваното изпълнително
производство. Поради това, че кредиторът не е проявил интерес към него,
длъжникът осъществил разпоредителни действия без да е налице умисъл за
увреждане интересите на първия.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
изпълнителен лист от 11.04.2013г. издадена по гр. дело № 5093/2013г. на ВРС,
видно от който длъжникът „М*******“ ООД със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ответницата А.Т. Т. и длъжникът П.С.С. са солидарно осъдени да заплатят на „Е.Ф.Д.А.Л.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 12552,74 евро -
главница произтичаща от запис на заповед, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 10.04.2013г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 1323,76 лева разноски.
Въз основа на дарение от
29.03.2019г., обективирано в нотариален акт
за дарение № 145, том І, рег. № 1342, дело № 120/2019г. по описа на
нотариус Д.С. с район на действие ВРС ответницата А.Т.Б. е дарила на съпругът
си вторият ответник С.К.Б. недвижим имот представляващ урегулиран поземлен имот ХХІ-7, кв.4, представляващо дворно място,
намиращо се в село W.O.A.O.W., цялото с площ от 1050 кв.м., при граници:улица,
УПИ ХХ-7, УПИ VІІ-10, УПИ ХІ-10, УПИ ХХІІ-7.
Представена по делото е
справка НБД „Население“ от която се установява, че ответниците са сключили
граждански брак, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак
№0364/11.05.2018г. от Община Варна.
Представено е обявление по изп. дело №20137180400676 по описа на ЧСИ С.К.- Д***** с
район на действие ВОС, от което се установява, че взискател по изпълнителното
производство е „М Л.“ ЕАД, а длъжници са
А.Т. Т., „М**********“ ООД и П.С.С..
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Претенцията се
основава на чл. 135 ЗЗД. За да се
уважи Павловият
иск, е необходимо кумулативното наличие
на следните предпоставки:
(1) ищецът да има качеството на кредитор; (2) правното действие, което се атакува,
обективно да уврежда кредитора- ищец чрез намаляване на имуществото на длъжника или чрез създаване
на затруднения за удовлетворяване на кредитора и (3) длъжникът да
е знаел, че уврежда кредитора си с атакуваното действие; (4) когато действието е възмездно,
лицето с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането.
Знанието по третата и четвъртата
предпоставка се предполага до доказване
на противното, ако третото лице, с което длъжникът е договарял, е съпруг, роднина по права
линия, брат или сестра (чл. 135, ал.2 ЗЗД). Четвъртата предпоставка е непроложима
в настоящия случай, тъй като атакуваната
сделка е безвъзмездна /Дарение/.
В настоящия случай не се спори, а
и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът „М Л.“
ЕАД, ЕИК ********* (с предходно наименование „ИЕ.Д.Л.“, съответно „И.А.Б.Л.“) има качество на кредитор спрямо първия ответник,
както и че ответните страни са съпрузи. Не се спори също така, че на 29.03.2019г. с дарение
обективирано в нотариален акт за дарение № 145, том І, рег. № 1342, дело №
120/2019г. по описа на нотариус Д.С. с район на действие ВРС, ответницата А.Т.Б.
е дарила на съпругът си втори ответник С.К.Б. процесния недвижим имот намиращ
се в село О.А.. Изложеното налага крайния извод, че първата предпоставка от
хипотезата на приложимата правна норма на чл. 135 ЗЗД е доказана.
На следващо място следва да бъде
установено увреждащо кредитора действие, с което се намалява имуществото на
длъжника, респективно се създават затруднения при изпълнението.
Разпоредбата на чл. 133 ЗЗД
постановява отговорност на длъжника за задълженията му към кредитора, която
отговорност се носи с цялото му имущество. Предвид това, че цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, то длъжника не
разполага с възможността за избор срещу кое от притежаваното от него имущество
кредиторът ще насочи принудителното изпълнение.Изборът не е уреден в полза на
длъжника, а в полза на кредитора – взискател, който може да посочи начинът по
който да се удовлетвори от длъжниковото имущество. С
осъществяване на увреждащата разпоредителна сделка длъжникът лишава кредиторът
от възможността за избор за удовлетворяване на вземането си, поради което за
кредиторът се поражда възможността съдебно да атакува това разпореждане с
имущество на длъжника.
Безспорно с акта на разпореждане
осъществен посредством дарение от 2019г. първата ответница намалява своето
имущество, което както вече съдът изрично посочи в цялост служи за обезпечение
на кредиторите. Без правно значение е дали кредиторът – взискател в
изпълнителното производство е насочил или не изпълнението срещу този процесен
имот на ответницата, той по силата на закона има възможност да стори това,
предвид уреденото му право на избор.Съдът не споделя възраженията на
ответницата, че доколкото ищецът в изпълнителното производство не проявил
интерес към процесния имот, то поради това тя е имала възможност да се
разпореди с него. Кредиторът може да насочи изпълнение към всички имоти на
длъжника в ред и поредност, която счита, че го удовлетворява, до момента до
който не удовлетвори напълно вземането си, без да означава това, че за
непосочените имоти длъжникът може свободно да се разпорежда.Към момента на
осъществяване на процесното дарение ответницата има все още качество на длъжник
доколкото не е погасено задължението, което има същата към ищеца, поради което
това разпореждане с нейно лично имущество уврежда кредитора, като по този начин
той се лишава от възможността да удовлетвори вземането си насочвайки принудителното
изпълнение по отношение на този имот. Безспорно с извършеното
дарение се намалява имуществото на длъжника, което обективно ще създаде
затруднения за удовлетворяване на кредитора.
Хипотезата на чл. 135, ал.2 вр. ал.1 ЗЗД предполага знание за увреждане на кредитора
посредством изповядване на процесната сделка, което знание закона предполага.
Тук предвид законовата презумпция тежестта на доказване е обърната, с оглед на
което в тежест на ответника е да обори презумпцията за знание. Доказателства
тази насока не се ангажират, поради което съдът намира, че презумпцията за знание
не е оборена.
Гореизложеното налага извода, че
предявения иск е основателен, като по отношение на ищеца следва да бъде прогласена
относителната недействителност на процесното дарение.
По отношение на разноските:
С оглед изгода на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 252 лева, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО спрямо
„М Л.” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, дарение от 29.03.2019г., обективирано
в нотариален акт за
дарение №145, том І, рег. № 1342, дело № 120/2019г. по описа на нотариус Д.С. с
район на действие Варненски районен съд, по силата на което А.Т.Б., ЕГН ********** *** е дарила на съпругът си С.К.Б., ЕГН ********** *** недвижим имот:
Дворно място, представляващо урегулиран
поземлен имот ХХІ-7, кв.4, намиращо се в село W.O.A.O.W., цялото с площ от 1050
кв.м., при граници:улица, УПИ ХХ-7, УПИ VІІ-10, УПИ ХІ-10, УПИ ХХІІ-7, на осн. чл. 135, ал.1 вр. ал.2
ЗЗД.
осъжда А.Т.Б., ЕГН ********** *** и С.К.Б., ЕГН ********** *** да
заплатят на „М Л.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** съдебно – деловодни разноски в размер на 252 (двеста петдесет и два) лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: