РЕШЕНИЕ
№ 907
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20222100100392 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на А. С. К. с ЕГН
********** от ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“
бл.66, вх.4, ет.8 – адвокат Росен Русев, против „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Средец“, бул. „Витоша“ № 15, представлявано от
изпълнителния директор Илка Георгиева Димова – Мазгалева, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 12.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че поради изтекла
погасителна давност не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист №
894/ 17.05.2007г. по ч. гр. д. № 929/ 2007г. по описа на РС – Бургас :
125 866,60 евро – главница по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от
26.04.2006г., договорна лихва – 2636,60 евро, наказателна надбавка върху
лихвата – 2047,04 евро, ведно със законната лихва върху главницата от
15.05.2007г. до изплащане на задължението и съдебни разноски в размер на
6606,67 лв., които вземания са били прехвърлени на ответника с договор за
цесия от 17.09.2021г.
Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :
Ищецът твърди, че първоначалният кредитор и ответното дружество са
преустановили извършването на изпълнителни действия за събиране на
вземанията след 20.06.2008г., поради което на основание чл.433, ал.1, т.8 от
1
ГПК принудителното изпълнение е прекратено – изп.д. № 10087080400094 на
ЧСИ Тотко Колев. Последващото изпълнително дело № 20168050400108 на
ЧСИ Станимира Николова е образувано след изтичането на 5-годишната
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439, ал.1 от
ГПК.
Ответникът представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131,
ал.1 от ГПК, с който признава иска и фактите, на които той се основава.
Прави искане за възлагане на разноските в тежест на ищеца на основание
чл.78, ал.2 от ГПК. Твърди, че не е дал повод за завеждането на иска, тъй като
ищецът не е правил възражения в хода на образуваните изпълнителни дела.
При условията на евентуалност на основание чл.78, ал.5 от ГПК
ответникът прави искане разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение
да бъдат присъдени в минимален размер поради липса на фактическа и правна
сложност на делото.
Ищецът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск. Прави искане за постановяване на решение при
признание на иска.
Въз основа на направеното от ответника признание на иска и липсата
на пречките по чл.237, ал.3 ГПК, на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът приема,
че предявеният отрицателен установителен иск за процесните парични
задължения следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по
същество.
По отговорността за разноски :
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК при уважаване на иска ответникът дължи
на ищеца направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.
Нормата на чл.78, ал.2 от ГПК постановява изключение от това правило -
разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждането на делото и признае иска. В случая не е налице втората
кумулативна предпоставка за освобождаване на ответника от отговорност за
разноски. След изтичането на установената от закона погасителна давност е
допустимо единствено доброволно изпълнение на погасени по давност
парични задължения /чл.118 ЗЗД/, като се погасява именно правото на
кредитора да търси принудително изпълнение на вземането си. Страните не
спорят, че последното изпълнително дело за процесните парични вземания е
образувано през 2016г., след като тези вземания са били погасени по давност
през 2013г., като до предявяването на иска ответникът не е поискал
прекратяването му. Поради това съдът намира, че именно
извънпроцесуалното поведение на ответника е повод за завеждането на
настоящото дело.
По изложените съображения на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените по делото съдебни разноски, които
2
съгласно представения списък по чл.80 ГПК същите са в размер на 25 000 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна
защита и съдействие. Предвид направеното признанието и с оглед цената на
иска /парични вземания и разноски с левова равностойност от общо
261 940,75 лв./, съдът приема за основателно възражението на ответника за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът
приема, че същото следва да се определи в минималния размер, установен от
нормата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 6770 лв.
На основание чл.78, ал6 от ГПК ответникът следва да заплати и
дължимата за производството държавна такса от 10 477,63 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Средец“, бул. „Витоша“ № 15, че А. С. К. с ЕГН ********** от
***, не му дължи следните, погасени по давност вземания по изпълнителен
лист № 894/ 17.05.2007г. по ч. гр. д. № 929/ 2007г. по описа на РС – Бургас :
125 866,60 евро – главница по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от
26.04.2006г., договорна лихва – 2636,60 евро, наказателна надбавка върху
лихвата – 2047,04 евро, ведно със законната лихва върху главницата от
15.05.2007г. до изплащане на задължението и съдебни разноски в размер на
6606,67 лв.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул.
„Витоша“ № 15, представлявано от изпълнителния директор Илка Георгиева
Димова – Мазгалева, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 12, да заплати на А. С. К. с ЕГН ********** от ***, със съдебен
адрес гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл.66, вх.4, ет.8 – адвокат Росен
Русев, сумата от 6770 лв. за направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул.
„Витоша“ № 15, представлявано от изпълнителния директор Илка Георгиева
Димова – Мазгалева, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 12, да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас дължимата за
производството държавна такса в размер на 10 447,63 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4