№ 1339
гр. Варна, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100501894 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 61004/26.07.2024 г. от „БЮРО
ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н „Илинден“ , ж.к. „Света
Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, чрез адв. Г. Т. против Решение № 2267 от
17.06.2024г. постановено по гр. дело 10466 по описа на Районен съд – Варна за
2023 г. в следните части:
1/ в ЧАСТТА, в която е осъдено „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ –
ИТ“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1309, р-н „Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92,
адрес на представлявано от А.Н.И.-управител да заплати на ищеца П. Н. П.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ж. к. „Б.“ № ***, сумата от 1044.98 лв.
/ хиляда четиридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки / на
основание чл. 213, ал.2 от КТ, представляваща обезщетение за незаконно
недопускане на работа за периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г., докато трае
изпълнението на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата от 1044.98 лв . на основание чл.86 от ЗЗД считано от 16.08.2023г. -
датата на предявяването на исковата молба в съда и до окончателно
изплащане на задължението
КАТО е отхвърлен частично иска като недоказан по размер за разликата
1
от установения размер на главницата от 1044.98 лв. до заявения размер
1053.00 /хиляда петдесет и три/ лева , ведно с акцесорното искане за
присъждане на законна лихва на осн. чл. 86 ЗЗД , считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 16.08.2023 г. и до окончателното изплащане
на задължението върху разликата от установения размер на главницата
1044.98 лв. до претендирания 1053.00 лв.,като частично недоказан, на осн.
чл.213 , ал.2 КТ и чл. 86 ал.1 ЗЗД .
2/ осъден е ответникът „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“
ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1309, р-н „Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, адрес на
електронна поща: **********, представлявано от А.Н.И.-управител ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца П. Н. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ж. к. „Б.
„№ ***,СУМАТА от 2505.06 лв. /две хиляди петстотин и пет лева и шест
стотинки/, на основание чл.220, ал.1 от КТ, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на тримесечното брутно трудово
възнаграждение на работника, дължимо съгласно т.6.3. от трудов договор №
АС- 13/02.06.2022г. , на основание чл.220 , ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
В жалбата се излагат следните аргументи за неправилност на
обжалвания акт: Съдът не е взел предвид, че става въпрос за охрана на военен
обект. Ищецът и неговия брат А. П., свидетел по делото, са отказали да се
подчинят на дежурния офицер и са се държали груби и арогантно с него. От
военните веднага след случилото е получено нареждане, П. да не бъде
допускан до охранявания обект. Това наложило ищецът да бъде изключен от
графика на смените. След нареждането на военните, ищецът фактически не е
можел да влезе в обекта, което не е по вина на работодателя. Допускът на
работника до обекта е отнет по – късно, поради продължителност на
процедурата по отнемането му. За периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г. и от
23.03.2023г. до 07.07.2023г. ищецът не е полагал труд, защото е бил отстранен
от работа по смисъла на чл. 199 от КТ. Изводът на съда, че е осъществен
състава на чл. 213 от КТ е неправилен.
По иска, по чл.220, ал.1 от КТ, се оспорва извода на първата инстанция,
че П. не е получил предизвестие. Такoва му е връчено, но е отказал да го
приеме, което се установява от събраните по делото доказателства. Моли
обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.
№ 70714/03.09/2024г., от П. Н. П., чрез адв. С. Д., в който се излага следното
становище: Безспорно е установено, че за периода на иска по 213, ал. 2 от КТ,
работодателят не е изпълнил задължението си да му осигури работата, за
която е възникнало трудовото правоотношение. Установено е, че представител
на работодателя се е обадил на него и брат му и заявил, че повече няма да
бъдат допускани до работа. Ако се е бил явил на работното си място, нямало
да работи. Крайната дата на процесния период - 23.03.2023г., е денят в който е
бил одобрен от командира на военноморските сили нов списък на лицата,
2
които имат право да посещават военно формирование 32020, в който върху
неговото име е записано „не“. Твърдението в отговора на исковата молба, че за
периода от 12.02.2023г. до 28.03.2023г. е бил в неплатен отпуск, безспорно е
установено, че това не е било така. От назначената съдебно-графологична
експертиза се е доказало, че подписа и текста на молба за разрешаване на
ползване неплатен отпуск не са изписани от него. Безспорно е установено, че
за процесния период не е бил допускан до работа от своя работодател, чрез
назначения от него работник М.П., отговорен за съставяне на графика за
работните смени. Относно възражението, че е налице хипотезата на чл. 199 от
КТ се заявява, че такова твърдение се прави за първи път във въззивната жалба
и не следва да бъде обсъждано.
Относно иска по чл. чл.220, ал.1 от КТ, въззивникът не е успял да
докаже, че е отправил тримесечно писмено предизвестие по т.6.3 от трудовия
договор. Работодателят е бил задължен да предостави предизвестие
№2/30.03.2023г. в оригинал, той не е изпълни това си задължение, поради
което правилно то е било изключено от доказателствения материал.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното
решение на бъде оставени в сила.
В съдебно заседание въззивникът „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ
– ИТ“ ЕООД, се представлява от адв. Г. Т., която поддържа депозираната
въззивна жалба.
Въззимаемата страна П. Н. П. се представлява от адв. С. Д., който
оспорва въззивната жалба.
Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. Н. П. иск за
осъждане на „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД, да му
заплати следните суми:
1/ 390.00 лева представляваща неизплатено обезщетение за 10 дни
неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.07.2022г. до 07.07.2023г.,
на основание чл. 224, ал. 1 от КТ ведно със законната лихва на основание
чл.86 от ЗЗД;
2/ 1053.00 лева на основание чл. 213, ал.2 от КТ, представляваща
обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода от 12.02.2023г. до
23.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2023г.
3/ 2505.06 лв., на основание чл. 220 ал.1 от КТ, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на тримесечното брутно
трудово възнаграждение на работника, дължимо съгласно т.6.3. от трудов
договор № АС- 13/02.06.2022г. , на основание чл.220 , ал.1 КТ и чл. 86, ал.1
ЗЗД.
В исковата молба се излагат следните твърдения: По силата на трудов
договор от 02.06.2020г. П. П. работил на длъжност охраните в ответното
дружество, при възнаграждение от 710 лв. месечно. Трудовите си задължения
изпълнявал във военно формирование – Туфла кула, като същите се състояли в
3
това да осъществява въоръжена охрана на военния обект, да извършва обход
по протежение на външната му граница, да докладва за нарушена цялост на
оградното съоръжение и неправомерно навлизане на територията му. В
изпълнение на задълженията, си докладвал неколкократно устно на дежурните
офицери и началник – сменя за множество нарушения, като липсващо на
места оградно съоръжение, изцяло липсваща полоса и съоръжение за
разреждане на оръжието. През февруари месец, при една от смените, съобщил
на дежурния офицер, че ще документира нарушенията, като ги запише в
книгата за отразяване на нарушения. На следващия ден бил уведомен от
представител на работодателя – г-н Н., че считано от следващата по график
смяна - 12.02.2023г. до края на месец февруари 2023г. не следва да ходи на
работа, защото няма да бъде допускан до работното си място. След
12.02.2023г. през ден е звънял на М.П. назначен на длъжност началник - смяна
при ответното дружество, който изготвял графиците за работа за да получи
информация кога ще е отново на работа, като отговорът винаги бил един същ,
а именно, че неговото име не присъства в графика за работа.
На 30.03.2023г. Н. го уведомил, че след становище на Държавна агенция
„Национална сигурност“/ ДАНС/ му бил отказан достъп до военния обект. В
тази връзка му е показан списък на лицата и превозните средства от „Бюро за
охрана и сигурност ИТ“ ЕООД, които ще посещават военно формирование
32020 за изпълнение на договор за „Денонощна физическа въоръжена охрана
за срок до 31.12.2023г., който бил одобрен от Командира на Военноморските
сили контраадмирал К.М. на 23.03.2023г. Същият бил издаден на основание
т.12 от Заповед на Министъра на отбраната на Република България № 0Х-508
от 19.06.2018г. До дата на одобряване на преходния списък имал достъп до
обекта по силата на преходен списък. Списъкът, с който му е отказан достъп е
извънреден и е провокиран от факта, че е съобщил на дежурния офицер, че ще
документира нарушенията, които е установил в писмен вид.
Обжалвал е становището на ДАНС, но жалбата му е оставена без
разглеждане, тъй като то отнемането на пропуска му не подлежи на
обжалване.
В началото на юли 2023г., ищецът получил заповед №6/30.06.2023г., с
която на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ било прекратено трудовото
правоотношение, считано от 01.07.2023г. След това получил нова заповед
№8/06.07.2023г., с която се коригирала предходната заповед №6/30.06.2023г., в
която бил посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от
07.07.2023г. и било добавено, че работодателят дължи обезщетение по чл.224,
ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск - 10 дни.
В изпратената заповед, с която трудовото правоотношение на ищеца
било прекратено липсвало обективирано задължение на работодателя да
заплати на ищеца обезщетение при недопускане на работа на основание чл.
213, ал.2 от КТ за периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г., когато същият
незаконно не бил допускан на работа, докато траело изпълнението на
4
трудовото правоотношение, както и обезщетение за неспазено предизвестие
на основание чл.220, ал.1 от КТ, тъй като същото било прекратено от
работодателя без последният да е изпълнил задължението си да отправи
тримесечно предизвестие по т.6.3. от трудовия договор.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозира отговор на исковата
молба, в който излага следното: Трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
При преразглеждане на списъците на лицата работещи в граждански
формирования, които обслужват военни обекти, в изпълнение на министерска
заповед, достъпът на ищеца до обекта е отказан. Вероятната причина за това е,
че П. е отказал да се подчини на дежурния офицер на 30.01.2023г. при
извършена проверка, който отказ е придружен с арогантно и непозволено
поведение на заплахи. Първоначално съобщение е дошло устно на
12.02.2023г. Ищецът бил уведомен за това обстоятелство на 14.02.2023г. и
считано от тази дата той подал молба за неплатен отпуск до 28.03.2023г. И
двете страни са очаквали положително решение на въпроса, което не се е
случило. След като са получили официалния списък на лицата, които имат
допуск до военното формирования до края на 2023г. и името на ищеца не
фигурирало в него му връчили три месечно предизвестие, което отказал да
подпише. Подал молба за неплатен отпуск за 3 месеца и обжалвал отказа за
допуск.
По отношение на иска по чл. 220, ал.1 от КТ. В случая не можело да се
говори нито за виновно поведение на длъжностни лица, нито за незаконно
недопускане. Т.е. фактите не сочели на съставомерност по посоченото
основание. Не можело да се говори и за отговорност по член 214 от КТ. Освен
всичко това от писмените доказателства безспорно се установявало, че за
сочения период ищецът бил в законно разрешен отпуск. Претенцията по
същество ответникът намира за неоснователна.
По иска по член 220, ал 1 от КТ за 2340 лв. - обезщетение за
необработено предизвестие. По тази претенция ответника сочи, че няма
пречка даденото предизвестие да тече по време на законно разрешен отпуск.
Това, че ищецът отказал да се подпише пред свидетели за получаване на
даденото предизвестие за уволнение, не означавало, че такова не му било
дадено. Той лично пожелал това време да представлява за него неплатен
домашен отпуск.
За да се произнесе съдът съобрази:
Решение № 2267 от 17.06.2024г. постановено по гр. дело 10466 по описа
на Районен съд – Варна за 2023 г., не е обжалвано в следните части:
1/ в частта в която е отхвърлен предявения от П. Н. П. за осъждане
БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД, да му заплати сумата от
390 лева., представляваща неизплатено обезщетение за 10 дни неизползван
платен годишен отпуск за периода от 01.07.2022г. до 07.07.2023г., ведно със
законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД считано от 16.08.2023г., като
5
частично недоказани.
2/ в частта в която искът по 213, ал.2 от КТ е отхвърлен частично за
разликата от 1044.98 лв. до 1053.00 лева, ведно с акцесорното искане за
присъждане на законна лихва на основание чл. 86 ЗЗД , считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 16.08.2023 г. и до окончателното изплащане
на задължението върху разликата от установения размер на главницата
1044.98 лв. до претендирания 1053.00 лв.,
С оглед на изложеното решението в тези си части е влязло в сила.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира, че в обжалваната
част решението е валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
По фактите:
От предоставените писмени доказателства, от гласните доказателства, от
приетите по делото съдебно-счетоводна експертизи и съдебно –
криминалистическа експертиза обсъдени поотделно и в тяхната взаимна
връзка, след като съдът приложи процесуалните правила за доказване, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че между страните е бил сключен трудов договор № ЛС –
14 /02.06.2022г., по силата на който П. П. е изпълнявал длъжността охранител
с място на работа: обекти на ВМС – гр. Варна, в.ф. 32020 – Туфа кула.
Правоотношението е било прекратена със заповед № 6/30.06.2023г. на
основание чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ, считано от 07.07.2023г. Безспорно е още,
че последната отработена смяна на ищеца е на 11.02.2023г.
По делото е приложен препис от дневника на дежурствата на „БОС –
ИТ“ военно формирование 32020 – Туфла куластари, от който се установява,
че в караулното помещение, в което се съхраняват оръжия и боеприпаси, било
оставено, без охрана. Дежурният по военно формирование/ДВФ/ лейтенант М.
разпоредил проверка на също, на която присъствали ищецът П. П. и брат му
/свидетел по делото/. Същите не са дочакали края на смяната и напуснали
района на военното формирование, без разрешение. Държали се арогантно
спрямо ДВФ.
От свидетелските показания на Д. Н. /търговски пълномощник на
ответника/ се установява, че при извършване на проверката в караулното
помещение възникнал скандал между ищецът и брат му А. П. от една страна, а
6
от другата лейтенант М.. За проверка на случая била сформирана комисия,
било издадено устно разпореждане от ръководството на военното
формирование П. П. и А. П., да не бъдат допускани до същото. Свидетелят Н.
наредил да се обадят на ищеца да го предупредят, че докато не се изясни
случая няма да бъдат допускани до територията на поделението. Ако се били
явили на работа, нямало да работят, след като не ги допускат до поделението
военните.
Видно от приложения списък от 23.03.2023г. на лицата и превозните
средства от „Бюро за охрана и сигурност ИТ“ ЕООД, които ще посещават
военно формирование 32020, за изпълнение на договор за Денонощна
физическа въоръжена охрана за срок до 31.12.2023г. на П. П. му е отнет
допуска до обекта.
От заявление /л. 79/ и от свидетелските показания на А. П. се установява
следното: На 13.02.2024г. на свидетеля са му се обадили да му кажат, че той
заедно с брат си, ищеца по делото, да не идват на работа. П. П. искал да ходи
на работа, той заедно с брат си се обаждали по телефона през 2-3 дена на
началниците на едното отделение, да питат дали са включени в графиците.
След като на ищеца му бил отнет допуска, ползвал 63 дни неплатен отпуск за
периода от 29.03.2023г. до 30.06.2023г. Разбрал се с Н., в периода в който е в
отпуск да обжалва отнемането му пропуска от ДАНС. Обжалвал отнемането
на допуска пред Административен съд – гр. Варна, който не уважил искането
му.
Със заповед № 6/30.06.2023 г. коригирана със заповед № 8/06.07.2023г.
на П. П. му е било прекратено трудовото правоотношение с „БЮРО ЗА
ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“.
В т. 6.3 от трудовия договор страните уговорили, че срокът на
предизвестие за прекратяване на правоотношението е три месеца и за двете
страни.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, като пълня, ясна и непротиворечива с останалия доказателствен
материал, се установява следното:
Размерът на обезщетението за при недопускане за работа за периода от
12.02.2022г. до 07.07.2023г. е 1044,98 лв. Дължимото обезщетение за
неспазване на предизвестие в размер на тримесечното брутно трудова
възнаграждение възлиза на 2505,06 лв.
Не е оспорено във въззивната жалба, прието от първата инстанция, че за
периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г. П. П. не е ползвал неплатен отпуск.
Същото се установява и от приетата по делото съдебно – криминалистическа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като пълна ясно
и компетентно извършена, от която е видно, че ръкописният текст и подписите
под заявление с вх. № 7/ от 10.02.2023г., с което се П. П. иска да му бъде
разрешено ползването на неплатен отпуск от 14.02.2023г. до 28.03.2023г. не са
изпълнени от същия.
7
Съдът не дава вяра на свидетелските показания на А. П., в частта в която
заявява, че той заедно с ищеца не са имали пререкания с лейтенант М., това
твърдение не се подкрепя от други събрани по делото доказателства, като
съдът съобрази на основание чл. 172 от ГПК заинтересоваността на свидетеля.
Той е брат на ищеца и е предявил същия иск срещу „БЮРО ЗА ОХРАНА И
СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД.
В първото по делото открито съдебно заседание първоинстанционният
съд е задължил ответника да предостави в оригинал от предизвестие №
2/30.03.2023 г. за уволнение, указал му е, че ако не го предостави в оригинал
ще го изключи от доказателствения материал. Ответникът не е предоставил в
оригинал предизвестие за уволнение на П. П. и съдът, го е изключил от
доказателствения материал. Това действие на районния съд не се оспорва,
като неправилно с въззивната жалба, поради което на основание чл. 269
изречение второ не подлежи на ревизия от въззивния съд. Същевременно
чл.328, ал. 1, от КТ изисква предизвестието да е в писмена форма. В чл. 164,
ал. 1, т. 3, приложение 1 от ГПК е забранено със свидетелски показания да се
установяват на обстоятелства за доказването на които законът изисква писмен
акт. Предвид това свидетелски показания дадени във връзка с отправеното
предизвестието са недопустими и не следва да бъдат ценени.
По правото:
От така изложената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
По отношения на предявения иск по чл. 213 ал. 2 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 213, ал. 2 от КТ работодателят и виновните
длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или
служителя, когато незаконно не са допуснали на работа през времето, докато
трае изпълнението на трудовото правоотношение.
За да се ангажира отговорността на работодателя следва да е налице
виновно недопускане до рабата на работника или служителя. Цитираната по
горе норма предвижда, че отговорността се носи от работодателя и виновните
длъжностни лица. Безспорно е, че тя има предвид все виновния характер на
недопускането на работа, извършено от работодателя чрез длъжностни лица,
които упражняват неговите правомощия. /Виж стр.545 от Трудово право на
Васил Мръчков 8 издание, издателство Сиби,2012г. /
В настоящото дело се установи, че недопускането до рабата на ищецът
не се дължи на виновно поведение на работодателя. Той с виновни свой
действия не е ограничил достъпът до работното място на П. П.. Ищецът е
недопускан на работа от трето лице/държавата, чрез своите надлежни органи/,
а не от ответника. Като цяло ирелевантна е причината поради която военните
лица не са го допускали до военното поделение. Работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 127, ал. 1 от КТ да осигури нормални условия за
изпълнение на работата, но за процесния период съответните военни лица не
са го допускали да охранява обекта, което не може да се вмени във вина на
8
работодателя или длъжностните му лица.
На следващо място за пораждане правото на обезщетение е нужно
следното: Работникът или служителя да се явили макар само един път в
предприятието, с готовност да изпълнява работата си и работодателят или
негово длъжностно лице не са го допуснали да я изпълнява. В този смисъл:
виж стр.545 от Трудово право на Васил Мръчков 8 издание, издателство
Сиби,2012г. и Определение № 510 от 24.03.2023 г. по гр. д. № 3949 / 2022 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/
В случая не се твърди и не се доказва ищецът да се е явявал в
поделението с готовност да изпълнява задължението си по охраната му и
фактически да не му е позволено да го осъществи. След като не се е явил при
работодателя, демонстрирайки намерението си да полага труд, то няма
недопускане на работа по смисъла на чл.213, ал.2 от КТ. Обажданията до
работодателя с питане дали са включени в графиците, не представлява
фактическо явяване на работното място с готовност да се изпълняват
трудовите функции. По нататък като беше посочено по горе забраната да
посещава военното поделение не изхожда от работодателя или негово
длъжностно лице, поради което не може да се приеме, че работодателят или
негово длъжностно лице на са го допуснали до работа.
С оглед предвид лисата на предпоставките за реализиране на
отговорността, предявения от П. Н. П. иск за осъждане „БЮРО ЗА ОХРАНА И
СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД да му заплати сумата от 1044.98 лв. обезщетение
за незаконно недопускане на работа за периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г.,
на основание чл. 213, ал.2 от КТ следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Поради несъвпадение на изводите на двете съдебни инстанции Решение
№ 2267 от 17.06.2024г. постановено по гр. дело 10466 по описа на Районен съд
– Варна за 2023 г., следва да бъде отменено в ЧАСТА в която осъдено „БЮРО
ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с заплати на сумата от 1044.98 лв.
на основание чл. 213, ал.2 от КТ, представляваща обезщетение за незаконно
недопускане на работа за периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г., докато трае
изпълнението на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата от 1044.98 лв. на основание чл.86 от ЗЗД считано от 16.08.2023г. -
датата на предявяването на исковата молба в съда и до окончателно
изплащане на задължението, като вместо него бъде постановено друго, с което
предявения иск се отхвърли като неоснователен.
По иска чл.220, ал.1 КТ.
За да бъде уважен искът чл.220, ал.1 КТ, следва да са налице следните
предпоставки:
Трудовото правоотношение да е прекратено, без страната която има
право да го прекрати с писмено предизвестие да е оправило такова до
насрещната страна по трудовото правоотношение.
В настоящия казус не е спорно, че трудовият договор е прекратен на
9
основания чл.328, ал.1, т.12 от КТ, което изисква отправянето на писмено
предизвестие за прекратяването от работодателя до работника.
Предвид изключването на предизвестие № 2/30.03.2023 г. от
доказателствената съвкупност, липсват годни доказателства за отправено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор отправено от „БЮРО ЗА
ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД към П. Н. П.. Тоест липсват
доказателства за отправено писмено предизвестие, от което следва, че е
налице предпоставката за реализиране на отговорността по чл.220, ал.1 КТ.
Съгласно чл.220, ал. 2 КТ, размера на дължимото обезщетение е в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестие.
Страните в трудовия договор са уговорили 3 месечен срок за
предизвестие, които не е спазен. Размера на три месечното брутно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 2505,06 лв. съгласно приетата по
делото ССчЕ.
По тези съображения предявения иск за осъждане „БЮРО ЗА ОХРАНА
И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД да заплати сумата на П. Н. П. сумата от 2505.06
лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на
тримесечното брутно трудово възнаграждение на работника, дължимо
съгласно т.6.3. от трудов договор № АС- 13/02.06.2022г., на основание чл.220 ,
ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД., следва да бъде уважен изцяло.
Поради съвпадение изводите на двете съдебни инстанции Решение №
2267 от 17.06.2024г. постановено по гр. дело 10466 по описа на Районен съд –
Варна за 2023 г., следва да бъде потвърдено в частта в която осъдено „БЮРО
ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П. Н. П.,
сумата от 2505.06 лв., на основание чл.220, ал.1 от КТ, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на тримесечното брутно
трудово възнаграждение на работника, дължимо съгласно т.6.3. от трудов
договор № АС- 13/02.06.2022г. , на основание чл.220 , ал.1 КТ и чл. 86, ал.1
ЗЗД.
По разноските предвид изхода на спора и двете страни дължат разноски
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, на основание чл. 78, ал 1
и ал. 3 от ГПК.
За първата инстанция на ищеца П. Н. П., се дължат разноски в размер на
586 лева, съобразно уважената част от исковете, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
В първата инстанция ответникът „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ
– ИТ“ ЕООД, не е претендирало разноски и не предоставило доказателства за
извършването на такива, поради което такива не следва да му се присъждат.
И двете страни правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено във въззивната инстанция.
По възражението за прекомерност на въззиваемия – ищец, съдът намира
10
следното: Въззивникът БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД,
претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция в размер на 900 лв.
След преценка на фактическата и правната сложност на делото, като се
взе предвид, че в настоящата инстанция не са събирани доказателства.
Проведено е само едно съдебно заседание, развило се без усложнения. Като
взе за ориентир предвидения в НМРАВ хонорар, съобрази размера на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, съдът намира, че за
настоящата инстанция на въззивникът следва да се определят разноски за
адвокатско възнаграждение от 800 лв. Като съобразно отхвърлената част от
исковете, следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 235 лева.
По възражението за прекомерност на въззиваемия – ответник, съдът
намира следното: Въззиваемия П. Н. П. претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 800 лв.
След преценка на фактическата и правната сложност на делото, като се
взе предвид, че в настоящата инстанция не са събирани доказателства.
Проведено е само едно съдебно заседание, развило се без усложнения. Като
взе за ориентир предвидения в НМРАВ хонорар, съобрази размера на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, съдът намира, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано
от П. Н. П., следва да бъде оставено без уважение.
Като съобразно отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 564 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 271 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2267 от 17.06.2024г. постановено по гр. дело
10466 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г. в ЧАСТТА в която е осъдено
„БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н „Илинден“ , ж.к.
„Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, адрес на представлявано от А.Н.И.-
управител да заплати на ищеца П. Н. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
Б., ж. к. „Б.“ № ***, сумата от 1044.98 лв. /хиляда четиридесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки/ на основание чл. 213, ал.2 от КТ, представляваща
обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода от 12.02.2023г. до
23.03.2023г., докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, ведно
със законната лихва върху главницата от 1044.98 лв. на основание чл.86 от ЗЗД
считано от 16.08.2023г. - датата на предявяването на исковата молба в съда и
до окончателно изплащане на задължението, както и в ЧАСТТА за
разноските.
11
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес:
гр. Б., ж. к. „Б.“ № 1 срещу БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309,
р-н „Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, за заплащане
на сумата от сумата от 1044.98 лв. /хиляда четиридесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки/ на основание чл. 213, ал.2 от КТ, представляваща
обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода от 12.02.2023г. до
23.03.2023г., докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, ведно
със законната лихва върху главницата от 1044.98 лв. / хиляда четиридесет и
четири лева и деветдесет и осем стотинки / на основание чл.86 от ЗЗД считано
от 16.08.2023г. - датата на предявяването на исковата молба в съда и до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н
„Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, ,ДА ЗАПЛАТИ на
П. Н. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ж. к. „Б. „№ ***, СУМАТА от
586 /петстотин осемдесет и шест / лева представляваща сторените пред
първата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н
„Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, ,ДА ЗАПЛАТИ на
П. Н. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ж. к. „Б. „№ ***, СУМАТА от
564 /петстотин шестдесет и четири/ лева представляваща сторените пред
въззивната инстанция разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ж. к. „Б. „№
***, ДА ЗАПЛАТИ на „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н
„Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92 СУМАТА от 235
/двеста тридесет и пет/ лева представляваща сторените пред въззивната
инстанция разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н
„Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна
СУМАТА от общо 150.20 лева./ сто и петдесет лева и двадесет стотинки/ -
представляваща сбора от дължими държавни такси по предявените искове, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2267 от 17.06.2024г. постановено по гр.
дело 10466 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., в останалите му
обжалваеми части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13