МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
от 08.05.2019г. на КРС по
АХНД № 293/ 2019г.
Районна
прокуратура гр.Кърджали е внесла за разглеждане постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Е.Н.Н.
за престъпление по чл.343в, ал.3 вр.ал.1 от НК.
Представителят
на прокуратурата в ход по същество пледира, че
фактическата обстановка била изяснена. Настоява, че престъплението не било
извършено от обективна страна, тъй като видно от заповедта, която е приобщена
като доказателство по делото, то спрямо обвиняеми Н. е наложена ЗППАМ
представляваща временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но със
срок на мярката от 1 месец. Това означава, че към датата на деянието тази
заповед е била невалидна. Поради това моли съда да оправдае обвиняемия Е.Н..
Обвиняемият
Н. се явява лично в съдебно заседание и със
защитник. Деецът се признава за виновен и дава подробни обяснения за случилото
се на инкриминираната дата, в които
заявява, че бил установен на 21.01.2019г. да управлява МПС в
гр.Кърджали. Настоява, че имал знание за наложена през месец юни 2018г. принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“,
но не знаел за какъв срок била тя. На тази нямал в себе си свидетелство за управление на МПС.
Неговият защитник в ход по същество пледира,
че престъплението не било извършено от субективна страна,
тъй като видно от документа представен по делото към датата на извръшване на
деянието той не бил лишен с надлежен административен акт. Счита, че авторството
не е доказано по безспорен начин, поради което моли за решение, с което
обвиняемият да бъде признат за невиновен.
Съдът
като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Е.Н.Н., роден на ***г***,
български гражданин, разведен, средно образование, не работи, неосъждан, с ЕГН ***********.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Е.Н. от 2000г.
бил правоспособен водач. Той бил наказван многократно по Закона
за движението по пътищата за различни нарушения на пътя. Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка с № 1789/ 18- 1300- 000476/ 20.06.2018г.
издадена от Началник сектор „ПП“ при
ОДМВР- Кърджали по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП свидетелството за управление на МПС на
дееца Н. било отнето за това, че управлява МПС след употреба на наркотични
вещества. Заповедта му била връчена лично на 20.06.2018г., с която е
било допуснато предварително изпълнение, поради което на същата дата той предал свидетелството си за управление на
МПС в сектор „ПП“ при ОДМВР- Кърджали. Срокът на
заповедта е определен от издателя за 1 месец считано от 20.06.2018г.
На
21.01.2019г.
в гр.Кърджали обвиняемият Е.Н. управлявал лек
автомобил марка „Мазерати“ с рег.№ ЕМХ483, когато бил спрян за проверка от
свидетелите Р.С. и Б.Д.. При нея водачът не представил свидетелство за
управление на МПС, поради което свидетелят делийски му съставил акт за
установяване на административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Тази
фактическа обстановка съдът възприе на база гласните доказателства и писмените
такива събрани на досъдебното производство- Акт за установяване на
административно нарушение бл.№
414443/ 21.01.2019г.,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1789/ 18- 1300-
000476/ 20.06.2018г., Справка за нарушител/ водач, Акт за установяване на
административно нарушение серия Д №
052243 от 20.06.2018г.,
както и от свидетелските показания дадени
от С.Р., Р.К.
и Б.Д..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемият Е.Н. от обективна страна не е осъществил състава на
престъплението по чл.343в, ал.3 вр.ал.1 от НК. Това е така, защото за да са
налице обективните признаци на изпълнителното деяние е необходимо да се
установи, че поначало правоспособен водач на МПС с наложена принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС и въпреки това е управлявал МПС в срока на наложената административна
мярка. По настоящото дело безспорно се установи, че са налице два от признаците на престъплението, а именно правоспособен водач с наложена принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС. Но третият признак на деянието, а именно обвиняемият Е.Н.
да е установен да управлява МПС в срока на наложената административна мярка, се
доказа, че не е осъществен. Това е така, защото Заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка № 1789/ 18- 1300- 000476/ 20.06.2018г. е
издадена за срок от 1 месец считано от 20.06.2018г. предвид постановеното
предварително изпълнение. От тук следва, че нейната валидност е до 20.07.2018г.
Едва на 21.01.2019г. обвиняемият Е.Н. е установен да управлява лек автомобил в
гр.Кърджали, което е шест месеца след изтичане на срока на принудителната
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС. От тук следва, че след като не се установи да е извършено изпълнителното
деяние по чл.343в, ал.3 вр.ал.1 от НК, то обвиняемият Н. не
е осъществил и състава посоченото престъпление. И тъй като не се доказа извършеното престъпление, така
както изисква закона в чл.303 от НПК,
то съдът оправда дееца по
настоящото дело.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.
Районен съдия: