Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в
публичното заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
В. ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдията ДОНКОВА гр. дело № 237 по описа за 2018 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 19 от 31.01.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1400/2017 г. на Самоковския районен съд, са уважени
предявените от В.Д.М. срещу С.у. „Н.В.”*** искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата
от длъжността “старши учител по физика, астрономия и математика”, извършено със
заповед № 461/31.08.2017 г. на директора на училището и за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност. Ответникът – работодател е осъден да
заплати държавна такса по сметка на районния съд в размер на 160 лв. и разноски
в полза на ищцата в размер на 500 лв.
В исковата молба ищцата е твърдяла, че
уволнението е незаконосъобразно, тъй като посоченото правно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение не съставлява основание за прекратяване
на процесния трудов договор. Същият е сключен в
нарушение на разпоредбите на чл.68, ал.3 и ал.4 КТ, поради което трудовото правоотношение
е възникнало за неопределено време. Не е съществувала възможност за
прекратяването му на посоченото в заповедта основание – чл.325, ал.1, т.3 КТ,
тъй като то като специфично основание за уволнение е приложимо единствено към
срочните трудови договори.
В отговора на исковата молба ответникът е
посочил, че трудовото правоотношение между страните е възникнало за определен
срок – за една учебна година. Като обективни причини за сключването му за
определен срок са описани липсата на изискуемото се образование за заемане на
длъжността /висше/, както и наличните финансови средства на училището,
определени с неговия бюджет за една календарна година. При условията на
евентуалност е въвел възражение за недействителност на трудовия договор в случай
че се приеме, че трудовото правоотношение е възникнало за неопределено време,
тъй като ищцата не е притежавала изискуемото се образование за заемане на
длъжността. В щатното разписание на училището за учебната 2017/2018 г. не
съществува длъжността “старши учител по физика, астрономия и математика”, а
единствено длъжността „старши учител по математика”, като за преподаването на
учебните часове по физика са сключвани граждански договори с външни лектори.
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство, като неправилно и постановено
в противоречие с материалния закон, с искане да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
В жалбата са изложени съображения за
неправилност на направения от районния съд извод, че трудовият договор между
страните не е могъл да бъде сключен като срочен. Посочено е, че са съществували
обективни причини за възникването на трудовото правоотношение за определен срок,
а именно: липсата на изискуемо се образование и квалификация, както и липсата
на кандидати с такова образование; организирането на учебния процес в учебни
години.
Ответницата по жалба, чрез процесуалния
си представител, взема становище за нейната неоснователност.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между
страните е съществувало трудово правоотношение с източник трудов договор №
22/09.09.2016 г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ за определен срок:
до 01.09.2017 г. По силата на описания договор ищцата е заемала длъжността
“старши учител по физика, астрономия и математика”.
Не е спорно, че ищцата притежава
полувисше образование и учителска правоспособност, с квалификация „учител по
математика и физика”, както и че е завършила Институт за прогимназиални учители
„Д.П.” – гр. С..
Установява се от заповед № 461/31.08.2017
г. на директора на училището - работодател, че трудовият договор е прекратен на
основание чл.325, ал.1, т.3 КТ, считано от 01.09.2017 г. Посочено е фактическо
основание „изтичане на уговорения срок”. Заповедта е връчена на служителя на
31.08.2017 г.
След прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата на заеманата длъжност е продължила да съществува длъжността „старши
учител по математика”. За същата е възникнало трудово правоотношение със С.С.К. /трудов договор № 1 от 01.09.2017 г./. За преподаване
на учебния материал в часовете по физика и астрономия са сключвани граждански
договори /видно от договори от 01.09.2017 г., 02.11.2017 г. и 01.12.2017 г. с
лицето М. С.Г./.
С
оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Въззивният
съд, като обсъди по същество наведените във въззивната
жалба доводи с оглед правилото на чл.269 ГПК въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл.235 във вр.
чл.273 ГПК, намира следното:
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Същото е правилно поради следните
съображения:
Исковете
са по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Предявените
искове са основателни.
Началното сключване на срочен трудов договор
за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл.68, ал.3 и
ал.4 КТ. Първата група, регламентирана в чл.68, ал.3 КТ включва две хипотези –
едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват
срочните трудови договори, а именно – временни, сезонни и краткотрайни, а
втората хипотеза е приложима при сключване на срочни трудови договори
независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи
работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия.
Втората група от случаи, при които е допустимо сключването на срочни трудови
договори за определено време е уредена в чл.68, ал.4 КТ, съгласно който по
изключение срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ за срок най-малко от
една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност
на работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в параграф
1, т.8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение „изключение” по смисъла на
чл.68, ал.3 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически, финансови,
пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента
на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените разпоредби са императивни, поради
което следва да се приеме за задължително изискването на параграф 1, т.8 от ДР
на КТ обуславящите срочността на трудовия договор
обстоятелства да са конкретно посочени в него. В цитирания смисъл са решение №
104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г. на ВКС, трето г. о., решение № 66
от 27.04.2016 г. по гр. д. № 4329/2015 г. на ВКС, трето г. о. и решение № 94 от
17.04.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г. на ВКС, четвърто г. о., постановени в
производство по чл.290 ГПК.
В конкретния случай не са налице
предпоставките на първата група от описаните по-горе случаи. Договорът не е
сключен за изпълнение на временна, сезонна или краткотрайна дейност. По смисъла
на разпоредбата на чл.68, ал.2 КТ това са дейности, които имат случаен и
еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на работодателя, зависят
от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение. Работата
като учител не отговаря на тези характеристики. Съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 от
Правилника за приложение на Закона за народната просвета учебната година в
училищата започва не по-късно от 15 септември и е с продължителност 12 месеца.
Това означава последователност и непрекъснатост на работата в училищата, която
условно е организирана в учебни години.
В процесния
трудов договор не са посочени и обстоятелства от рода на дефинираните в
цитираната по-горе разпоредба на параграф 1, т.8 от ДР на КТ, които могат да
обусловят неговата срочност. В самия трудов договор
въобще не са изложени такива обстоятелства, а същите са изтъкнати от
работодателя в отговора на исковата молба. Следва да се посочи, че дори да
съществуват такива обективни причини, е възможно сключването на трудов договор
за срок най-малко от една година /чл.68, ал.4, изр.1 КТ/, или за по-кратък срок
от една година, като в този случай неговата допустимост е обусловена от
наличието на писмено искане на служителя /изр.2 на горната разпоредба/. В настоящата
хипотеза договорът е със срок по-кратък от една година /от 09.09.2016 г. до
01.09.2017 г./, като липсва писмено искане на ответницата по жалба за неговото
сключване.
Съгласно чл.68, ал.5 КТ срочен трудов
договор за определено време, сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и ал.4 КТ се
счита сключен за неопределено време. Трудовият договор на ищцата, превърнал се
в трудов договор за неопределено време по силата на закона, незаконосъобразно е
прекратен на основание чл.325, т.3 КТ. Същото е специфично основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, приложимо само към срочни трудови
договори.
Неоснователно е въведеното от жалбоподателя
възражение за недействителност на трудовия договор поради противоречието му със
закона. Същото е обосновано с твърдението, че към момента на неговото сключване
ответницата по жалба не е притежавала изискуемото се образование и
професионална квалификация за заеманата длъжност. Цитираните в жалбата
разпоредби от Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие
на учителите, директорите и другите педагогически специалисти не установяват
различни изисквания от тези, обсъдени от първоинстанционния
съд и регламентирани от Закона за висшето образование. Ищцата е специалист по
математика, физика и астрономия с образователно-квалификационна степен
„бакалавър” по смисъла на чл.42, ал.1, т.1, б. „а” във връзка с параграф 5 от
ПЗР на цитирания закон и параграф 32, ал.3 от ПЗР на ЗИД на Закона за висшето
образование /ДВ, бр.41 от
Горните съображения обуславят извод за
основателност на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Основателен е и предявеният иск по чл.344,
ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност. Следва да се
посочи, че решението, с което се уважава този иск, има за последица
възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди
уволнението, като съдебният акт има преобразуващо действие: със сила на пресъдено нещо се възстановява съществуващото трудово
правоотношение, което по изложените мотиви не е възникнало като срочно /в този
смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по тълкувателно дело № 2 от
Направените от настоящата инстанция
изводи съвпадат изцяло с тези на районния съд, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото жалбоподателят трябва да заплати на ответницата по жалба
направените разноски във въззивното производство в
размер на 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 19 от 31.01.2018 г., постановено по гр. д. № 1400/2017 г. на
Самоковския районен съд.
Осъжда С.у. „Н.В.”***, да заплати на В.Д.М.,
със съдебен адрес:***, адв. К.Б., сумата 500 лв.
/петстотин лева/ - разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок, който започва да тече, считано от 06.06.2018 г.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.