РЕШЕНИЕ
Номер 260147/16.11. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд
Втори наказателен състав На двадесет и първи октомври
Година 2020 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 01088 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 42-0000260 от 30.03.2020 г. (НП), издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД „АА”)-София, с което на Г.И.З., ЕГН ********** са наложени административни наказания както следва:
1. глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) на основание чл. 93в, ал.14 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.34, §5, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014г.;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят Г.И.З., чрез процесуалния си представител адв. М.М. от ПАК, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на санкционираното лице. В хода на съдебното производство, за което е бил редовно призован, З. не участва лично и не се представлява от своя повереник.
Въззиваемата страна–редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо с което е изпратена административнонаказателната преписка са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е частично основателна.
От фактическа страна:
На 18.02.2020 г., около 10:15 часа на бул. Юрий Гагарин в гр. Перник свидетелите М.Ц.Я. и И.В.П., изпълнявайки служебните си задължения като инспектори в РД „АА”-София, извършили проверка на движещия се в посока към ул. Петър Пенчев товарен автомобил Мерцедес 814 от категория № 2 с рег. № *******, собственост на „Колхида Метал” АД. От представените документи установили, че водачът Г.И.З. извършва превоз на товари за собствена сметка. Автомобилът бил оборудван с аналогов тахограф Kienzle 1318.17 с № 2224964. Проверяващите счели, че водачът не използва правилно превключващия механизъм на монтирания аналогов тахограф, като в присъствието на жалбоподателря съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 273343 от 18.02.2020 г., в който посочили, че за периода от 08:00 часа на 14.03.2020 г. до 06:15 часа на 15.02.2020 г. водачът е превлючил на друга работа, вместо почивка, с което е нарушил разпоредбите на чл.34, §5, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Тъй като Г.З. не представил контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно слредство, била ангажирана неговата административнонаказателна отговороност и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от водача без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган (АНО) издал процесното НП № 42-0000260 от 30.03.2020 г., с което за горепосочените две нарушения санкционирал Г. З., като му наложил административно наказание съответно глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) на основание чл. 93в, ал.14 от ЗАвтПр и глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 11.06.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид АУАН бл. № 273343 от 18.02.2020 г., заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технология и съобщенията, заповед № 589 от 31.01.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, гр. София, тахографски лист за 14 и 15.02.2020 г. Свидетелите М.Ц.Я. и И.В.П. в хода на съдебното следствие поддържа констатираните в АУАН обстоятелства.
От правна страна:
Съдът намира, че АУАН и НП са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им. Това е така, защото относно актосъставителя правомощието му е определено в чл.92, ал.2 от ЗАвтПр а относно АНО, същия черпи правата от т.І.6 на заповедта за компетентност № РД-08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
По отношение на нарушението на чл.34, §5, б. „б” от Регламент (ЕС) №
165/2014г., съдът намира, че
в административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Тези нарушения са съществени, тъй като нарушават императивните изисквания
визирани в чл. 42, т.3 и 4 и съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, свързани с
посочване датата, мястото на извършване на нарушението, неговото пълно описание
и обстоятелставато при които е извършено.
На първо място в АУАН и НП не е посочено мястото на което е извършено нарушението, което е съществен реквизит, който индивидуализира самото противоправно деяние. Не е спорно, че в описателната част и на двата документа е визирано, че на 18.02.2020 г., около 10:15 часа на бул. Юрий Гагарин в гр.Перник е била извършена проверка на жалбоподателя, който е управлявал товарния аавтомобил. Същият е наказан, обаче, за това, че не е използвал правилно превключващия механизъм на аналоговия тахограф, който за периода от 18:00 часа на 14.03.2020 г. до 06.15 часа на 15.02.2020 г. е бил поставен в позиция „друга работа”, вместо на „почивка”. Нито в АУАН, нито в НП, обаче е посочено мястото на което това е извършено. Не е спорно, че процесното нарушение се изразява в действие, породи което и за да се установи къде е мястото на нарушението АНО е следвало да изясни по ясен и категоричен начин мястото на изпълнение на осъщественото задължение.
Характерът на процесното нарушение и фактът, че посоченото в НП място на извършване на нарушението е недействително, е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда за извършено деяние на кое място е наложено административното наказанието. Това води до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на жалбоподателя, което обосновава извода за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на НП. По този начин и съдът е затруднен да установи кое е това място, за да прецени дали е спазена местната подсъдност за разглеждане на настоящото дело, както и материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган. В случая АНО е разполагал с всички средства на процесуална принуда и е могъл да изиска от жалбоподателя или от неговия работодател доказателства за извършения превоз в периода 14-15.02.2020 г. чрез които да установи мястото където водачът е следвало да отбележи провилно необходимите данни в аналоговия тахограф.
За пълното на изложеното съдът отбелязва, че в случая не се касае за продължено административно нарушение, което не е довършено, т.е. за нарушение, чийто състав се е осъществявал непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е било установено на 18.02.2020 г. на бул. Юрий Гагарин в гр.Перник, тъй като Г.З. е обвинен за конкретен период от време през който същият не е използвал правилно превключващия механизъм на аналоговия тахограф.
Същевременнно в АУАН и в НП е
посочено , че нарушението е осъществено от 08:00 часа на 14.03.2020 г. до 06:15
часа на 15.02.2020 г., когато водачът е превключил механизма на „друга работа”, вместо на
„почивка“. Вмененото с НП нарушение, обаче, не съответства на установената от
АНО фактическа обстановка, тъй като твърдяните
факти са обосновани с графиките в тахографския лист за друг период от
време - 14.02./15.02.2020 г. Фактите относими към вмененото нарушение следва да
са посочени ясно и категорично в НП, а не да се извличат от правната норма,
приета за нарушена или събраните доказателства. В административнонаказателното производство пълното
описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение
за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване
относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с
посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани
всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на
такова. Недостатъчно за обосноваване на дадено деяние е и само цитирането на
отделна законова разпоредба, без да са разгледани и подведени под хипотезата й
конкретните за случая факти, аргументиращи нейното приложение, което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за
отмяна на съответното НП.
С оглед на тези съображения съдът прие, че обжалваното НП в тази му част е незаконосъобразно, издадено е в противоречие с процесуалния закон, което обосновава отмяната му по отношение на обвинението за нарушение на чл.34, §5, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Съдът приема за доказано, че при извършената проверка на жалбоподателя, същият не е носел и не е представил на контролните органи контролния талон към свидетелството си за управление на моторното превозно средство. Като водач, същият е бил длъжен да носи този документ, съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Обосновани възражения срещу тази констатация Г.З. не е направил, както при съставянето на АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При тези обстоятелства и с оглед доказателствената сила по смисъла на чл. 189 ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН, настоящият състав приема, че вмененото нарушение е действително извършено, поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
АНО е наложил на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер от 10 лева, съобразно разпоредбата на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, в която именно е предвидена санкцията за неизпълнение на визираното законово задължение. Наказанието е определено от закона в абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена, като не следва да се извършва преценка касателно нейния размер, поради което и процесното НП следва да бъда потвърдено в тази му част като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 42-0000260 от 30.03.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София, в частта с която на Г.И.З., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) на основание чл. 93в, ал.14 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.34, §5, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 42-0000260 от 30.03.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София, в частта с която на Г.И.З., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ