Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 125
17.03.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1189 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Е.Г. ***,
подадена чрез процесуален представител, против
Решение № 387 от 04.12.2020 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) на
Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С200026-022-0079428 от
11.11.2020г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Пловдив, ИРМ Хасково.
Жалбоподателят твърди, че
изводите направени както от Директора на ТД на НАП, така и от публичният изпълнител, били неоснователни и незаконосъобразни.
Сочи се, че НП № 1137 от 28.08.2015г., било влязло в законна сила на 05.04.2016г. Давностният срок за събиране
на вземането започнал да тече на
06.04.2016г. На 30.01.2017г. наказателното постановление било изпратено
на ТД на НАП, офис Хасково за събиране на вземанията по него, с което действие
и според правилото на чл.82 ал.2 от ЗАНН двугодишната давност била прекъсната,
след което започнала да тече нова
такава. Неправилно се приемало от органа, че давността е прекъсната на
12.05.2017г. на която дата най-вероятно била образувана преписката при административният орган - действие, което
нямало прекъсващ давността ефект. Давността не била прекъсната и с издаването
на разпореждане за присъединяване от
15.06.2017г. Според оспорващата давността била прекъсната отново на
10.10.2018г., с издаването на постановление за налагане на обезпечителна мярка. От този момент започнала да тече нова
давност, която не била прекъсвана на
никое от посочените в разпореждането действия, съответно била изтекла на
10.10.2020г. Не можело да бъде прието, че
с налагането на обезпечителна мярка, двугодишната давност по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН била спряна на
основание чл.172, ал.1,т.5 от ДОПК, тъй като актът кодифициращ материята
относно установяване на административно нарушение, налагане на административно наказание и
неговото изпълнение бил ЗАНН и същия като специален закон изключвал
приложението на ДОПК. Ако се приемела тезата на административният орган, че
давността за събирането на вземането не
била изтекла, то следвало да се приеме и че наложения на 10.10.2018г. запор
върху банковите сметки на длъжницата, като наложен за същото вземане,
по същото наказателно постановление и
насочено срещу същата банка е била
достатъчна гаранция на публичният изпълнител
за обезпечаване на изпълнението и не е съществувала необходимост от издаването на ново
постановление за налагане на същата обезпечителна мярка.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваното
решение и потвърденото с него
разпореждане
Ответникът - Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител
по делото и в писмено становище , излага съображения за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от доказателствата
съдържащи се в преписката , като не е и
спорно между страните, че срещу Е.К. е
било образувано изпълнително дело №
26140001049 от 2014г. при ТД на НАП, Пловдив, офис Хасково, предмет на събиране
по което е било наложенато с влязлото в сила НП № 1137/28.08.2015г. на
Заместник – началника на Митница Свиленград
наказание “Глоба“ в размер на 2797.50 лева. Установява се също, че 03.12.2020г. дължимата сума по същото изпълнително дело е
била в размер на 2057.31 лева.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С200026-022-0079428 от 11.11.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП,
гр.Пловдив, офис Хасково, на основание
чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 от ДОПК, вр. с чл. 195, ал.1- ал.3 от ДОПК, по отношение на Е.Г. *** били наложени обезпечителни мерки, а именно запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи
в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми представени за
доверително управление, находящи се в Юробанк България АД.
До Юробанк България АД е изпратено запорно съобщение изх. № С200026-003-0055915 от 11.11.2020г.
С писмо вх. № 200026-000-0545211 от 20.11.2020г.,
третото задължено лице е уведомило НАП за наложения запор и банковата сметка,
върху която същия е наложен.
Постановлението било връчено на
адресата си на 16.11.2020г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне.
С жалба вх.№ 94-00-7509 от 24.11.2020г. Е.К., депозирана
по поща на 20.11.2020г., видно от пощенското клеймо поставено върху пощенският
плик, оспорила постановлението пред Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив.
С Решение №. 387 от 04.12.2020г. Директорът на ТД на НАП – Пловдив потвърдил Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх изх. №
С200026-022-0079428 от 11.11.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, гр.
Пловдив, ИРМ Хасково.
Решението било връчено на адресата
си на 16.12.2020г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
С жалба депозирана, чрез
административният орган и заведена с вх.
№ 94-00-8031 от 17.12.2020г. при ТД на
НАП –Пловдив, Е.К. оспорила решението
пред АдмС-Хасково.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспорването е процесуално допустимо
за разглеждане, доколкото е насочено срещу Решение, постановено по реда на чл.197, ал.1
от ДОПК, което на основание чл.197, ал.2 от същия кодекс (изм.ДВ бр.77 от 2018
г., в сила от 18.09.2018 г.) може да се обжалва пред административния съд по
постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването
му на жалбоподателя и на публичния взискател. Жалбата е подадена при спазване
на посочения срок и от надлежна страна, адресат на решението, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното Решение е издадено от посочения
в чл. 197, ал.1 от ДОПК компетентен
орган - Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив.
Актът е издаден в рамките на установения
в чл. 197, ал.1, предл.1-во от ДОПК
срок, който е започнал да тече от датата на депозиране на жалбата срещу
постановлението за налагане на обезпечителни мерки.
Решението е постановено в изискуемата писмена форма и има съдържание, в
което са изложени фактически и правни основания за постановяването му, поради
което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност
на това основание.
От компетентен орган по смисъла на чл.195, ал.3 от ДОПК орган –
публичен изпълнител е издадено и оспореното пред Директора на ТД на НАП-Пловдив
постановление за налагане на предварителни обезпечителна мярка и същото съдържа
изискуемите реквизити предвидени в разпоредбата на чл.196, ал.1 от ДОПК,
включително фактическите и правните основания за издаването му.
Видно от доказателствата по делото с
постановление за налагане на обезпечителни мерки 11.11.2020г. запорът
е бил наложен, тъй като задълженията на Е.К. по изпълнително дело № 26140001049 от 2014г. при ТД на НАП- Пловдив, не са били погасени. При
това положение, съдът намира, че правилно публичния изпълнител е приложил
разпоредбата на чл.
195, ал. 3, т. 2 от ДОПК и е наложил обезпечение. Публичните
вземания – предмет на ПНОМ са изискуеми - с настъпил срок на изпълнение, видно
от данните по преписката относими към датата на влизане в сила на
изпълнителните основания. Обезпечителната нужда по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е налична към датата на издаване на ПНОМ. От доказателствата се
установява, че публичните вземания не са погасени доброволно, поради което
публичният изпълнител е приел, че има затруднения по събирането им. От друга
страна, наложените обезпечителни мерки са до размера на установеното вземане,
съответно е спазен принципа на съразмерност. В този смисъл, както и поради
отсъствието на други установени секвестируеми права на задълженото лице,
наложените два запора са с цел предотвратяване на възможността за разпореждане
с имуществото му, което разпореждане пък би затруднило или би направило
невъзможно събирането на публичните вземания. Наложените от публичния
изпълнител обезпечителни мерки са такива по чл. 198, ал. 1, т.
3 вр. с
чл. 202, ал. 1 от ДОПК.
В хода
на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани
доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и
имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания,
достатъчни да покрият стойността на задълженията му. Ето защо, следва да се приеме,
че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността
предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника
и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане
на обезпечителните мерки. Съответно
правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително
затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на обезпечителни мерки на основание чл.195 от ДОПК. Твърденията
на жалбоподателят, свързани с изтекла погасителна давност са релевантни в
производството по обжалване на
разпореждане за отказ да се
прекрати, поради изтекла погасителна давност, събирането на наложената с
процесното НП глоба, но сая неотносими в
настоящото производство. Ето защо и същите не следва да бъдат обсъждани.
Съгласно чл. 197, ал.3 от ДОПК
съдът може да отмени наложената обезпечителна мярка само в три случая: 1. ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа;2. ако не съществува изпълнително основание; 3. ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.
В случая липсват
доказателства ни е се твърди длъжникът да е направил искане пред решаващия орган или пред съда
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, безспорно е установено, че
момента на издаване на оспореният акт изпълнително основание съществува,
а наложените обезпечителни мерки не са
от категориите по третата хипотеза. От изложеното следва, че не
са налице предпоставките на чл.197, ал.3
от ДОПК
за отмяна на наложената обезпечителна мярка.
При така установеното, съдът приема процесното решение и съответно
потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки за законосъобразно
издадени.
При този изход на спора, основателно се явява искането
на ответната страна да й бъдат присъдени
сторените по делото разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение, като
същите следва да бъдат определени на
основание чл.25, ал.1
от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8
от ГПК,
във връзка с чл.144
от АПК,
в минимален размер от 100.00 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.197, ал.3 и ал.4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Е.Г. ***,
против Решение № 387 от 04.12.2020 г. на Директора на Териториална дирекция
(ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С200026-022-0079428 от
11.11.2020г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Пловдив, ИРМ Хасково.
ОСЪЖДА Е.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, разноски по делото в размер на100.00 (сто лева)
лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: