Р Е Ш Е Н И Е №1775
02.06.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 17535/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор .
Искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, представлявано от ******** си Д. Д., депозирана П.М.Г. , ЕГН **********,***.
Според
изложеното , между страните имало сключен на дата 21.09.2017г. договор за потребителски заем ************. По силата
на договора , ищецът предоставил на
ответника паричен кредит в размер на 3432.00 лв., които ответната страна
следвало да върне на 24 месечни вноски,
всяка от които по 197.23 лв.; договорена била лихва като възнаграждание
на кредитора.
Сумата
останала незаплатена, длъжникът изпаднал в забава.
Остатъкът
за плащане е 3432.00 главница по кредита; 1301.52 лв. възнаградителна лихва;
595.35 лв. законна лихва за забава за периода от 20.12.2017 год. – 03.09.2019
год. и направените разноски, за които суми
ответното дружество се снабдило със заповед за плащане под №
8353/27.09.2019г. , издадена по ч. гр. дело №15268/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х гр.състав. Против заповедта , Г. възразила в срока и
по реда на чл. 414 от ГПК , затова
кредиторът , на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК,
иска установяване на вздемането си по договора в размерите , посочени по –
горе.
Ответникът е оспорил иска, възразява, че не се дължи възнаградителна
лихва след датата, на която всички вземания са обявени за предсрочно изискуеми
– 20.12.2017 год. Твърди, че изпълнявал точно задълженията си по договора –
нямало неплатени вноски,, а на свой ред , ищецът не бил изпълнил задълженията
си по договора. Моли се искът да се
отхвърли.
Допустим
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД , чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че на ответника е предоставена сума от 3432 лева
, от които 432 лева са усвоени от кредитора като плащане от страна на длъжника
по договор за застраховка с трето лице; остават за плащане общо 3432 лева
главница, 1301.52 лева договорна лихва и 615.85 лева лихва за забава за период
от 20.12.2017г ( датата на втората просрочена вноска ) до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед -26.09.2019г.
Исковете са допустими като установителни – има идентитет между вземането , така, както
е посочено в заповедта за изпълнение – от една страна, и исковата молба, от друга. Спазени са
сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК.
Съдът,
като се запозна с изложените от страните факти и ангажираните доказателства, съобрази следното :
Представено е на л. 5 от делото копие от договор за потребителски заем с
**********************от дата 21.09.2017г.Този договор е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ЕИК *********, от една страна, като кредитодател, и от друга- от ответника
като кредитополучател, и с него е договорено Г. да получи в заем сума от 3432 лева , която да
върне заедно с възнагражение на кредитора
в размер на 1301.52 лева , или общо 4733.52 лева, при годишен процент на разходите от 39.14 % ,
и годишен лихвен процент от 30.35 %.
Парите са предадени на Г. , след като от тоях
кредиторът е прихванал 105 лева – договорена такса „ангажимент„ ,както и 432
лева плащания по застраховка със съзастраховетели „Кардиф Животозастраховане“
клон България АД , и „Кардиф Общо Застраховане“ клон България АД ( л.13 и сл.
). Остатъкът е преведен на кредитополучателя на дата 25.09.2017г ,за което на л. 85 има представено копие от
платежно нареждане. Доколкото договора за заем се предпоставя от получаването
на сумата от страна на ответника, съдът приема, че същия е сключен,
следователно за длъжника възниква облигационното задължение да върне полученото
и лихвите към него.
Предсрочна изискуемост на вземането не се твърди, към датата на
подаването на исковата молба всички вноски п о договора са с настъпил
падеж и срокът му е изтекъл.
Кредиторът приел плащане на 24 равни месечни вноски
от по 197.23 лева, с падеж на първата погасителна вноска на
20.11.2017г и падеж на последната – 20.10.2019г. Договорен бил годишен лихвен
процент от 30.35 % , и годишен процент на общите разходи от 39.14 % . Няма данни за извършени от длъжника
плащания по договора , такива не се твърдят, а и заключението на вещото лице е
в смисъл, че са останали дължими всички задължения по договора в пълния си –
първоначален – размер, тоест, плащания по договора от страна на Г. отсъстват.
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените
там правила за потребителска защита на кредитополучателите, определени
съобразно редакцията на закона към датата на сключване на договора , ДВ, изм., бр. 59 от дата
29.07.2016г. Под страх от
недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и
да съдържа поне реквизитите , посочени
в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен ,
съдържа посочване на общия
размер на кредита и условията за усвояването му,
лихвения процент по кредита, и
условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок
на договора , неприложими към същия са
изискванията за : посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията
и процедурите за промяна на лихвения процент,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Има информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания ,както и за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Спазена е предвидената в
закона горна граница на размера на годишния процент на разходите по
потребителските кредити, няма данни да не е спазен минималния размер на шрифта,
с който договора е изпълнен.
Противоречие с императивни правила за
потребителска защита не се установи .
Съдът не споделя възраженията на ответната страна.
Първото от тях е за недължимост на
възнаградителната лихва след евентуалната дата на обяваване на предсрочната
изискуемост. Възнаградителната лихва е договорена за редовното ползване на
заемните средства за периода на договора; независимо от периода си , тя , както
и останалите вземания по договора , стават изцяло предсрочно изискуеми – с
обявяване на такава ( предсрочна ) изискуемост, или пък идискуема отново в
пълен размер с изтичането на срока , за който е договорено да се ползва
главницата. И двата случая , възнаградителната лихва се дължи в пълен размер,
доколкото предсрочната изискуемост почива на неплащане от страна на длъжника ,
който обаче не може да черпи права от противоправното си поведение, като се
намали по тази причина кредиторото възнаграждение , каквото всъщност
представлява възнаградителната лихва . Така или иначе , договорът е с изтекъл
срок и това вземане се дължи изцяло.
Предвид заключението на вещото лице и
представеното към експертизата платежно нареждане в полза на ответната страна ,
съдът не споделя и друго от възраженията й – това за неизпълнен договор.
Разноските се понасят от ответника, в пълен
размер.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, че в отношенията
между страните, П.М.Г., ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, следните суми – реално изпълнение по договор ***********
които е издадена заповед за плащане №
8353/27.09.2019г. по ч. гр. дело № 15268/2019 год. по описа на Районен съд –
Пловдив: 3432.00 главница по кредита,
1301.52 лв. възнаградителна лихва; 595.35 лв. законна лихва за забава за
периода от 20.12.2017 год. – 03.09.2019 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
заявлението в съда – 26.09.2019г до окончателното изплащане.
Осъжда П.М.Г. , ЕГН **********,***, да заплати
на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14,,
сумата от 509.34 лева разноски по делата , включително ч. гр. дело 15268/2019г,
ПРС.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ