РЕШЕНИЕ
№ 3429
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110204713 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д. Б.” ЕООД срещу наказателно
постановление № ................. от 31.05.2021г. на зам, директора на ТД на НАП-
София, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 от от Закона за
счетоводството /ЗСч/ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция
в размер на 59000 лв.
В жалбата се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй
като АУАН не е бил съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя.
Сочи се и разминаване между правната квалификация на нарушението в акта
и в НП, което е довело до ограничаване правата на жалбоподателя. Излагат се
доводи, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Посочва се и че не са посочени трите имена и точните адреси на
свидетели при съставянето на АУАН. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Желева, която пледира за отмяна на НП и заявява, че не
претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител
1
юрисконсулт Берова, според която НП следва да бъде потвърдено, тъй като
при издаването му не е допуснато нарушение на процесуалните правила, като
се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 14.12.2020г. в ЦУ на НАП била получена информация, касаеща
юридическите лица, които не са подали годишен финансов отчет за 2019г. в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел в срок до
30.09.2020г. и не са подали декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. След
постъпването на тези данни, на 12.01.2021г. св. С. направила проверка в в ТР
и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията.
При проверката било установено, че дружеството жалбоподател не е
изпълнило задължението да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписвания и Търговския
регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, годишния финансов отчет за
2019г. в законоустановения срок до 30.09.2020г., съгл. чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСч. За тива и съставила АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН е било издадено атакуваното
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитания свидетел С..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля С.. Същата излага
възприятията си относно правнорелевантни факти. Показанията й са
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото
писмени доказателства.
Всички доказателства по делото кореспондират помежду си и се
допълват взаимно по основния въпрос, свързан с реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
2
обжалваемите. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и наказателното
постановление са съставени и издадени от компетентни органи. В хода на
същото не е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
водещо до опорочаване на производството, ограничаващи правото на защита
на нарушителя и обуславящи отмяната на наказателното постановление.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че АУАН е
издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е било
установено от АНО на 14.12.2020г., когато е била получена информацията по
чл. 38, ал. 13 от ЗСч от Агенцията по вписванията. Твърдението, посочено от
жалбоподателя, че Търговския регистър е публичен и информацията в него е
общодостъпна е вярно, но на органите на АНО не може да се вмени
задължението непрекъснато да следят съдържанието на Търговския регистър
за всяко едно дружество и да констатират всяко нарушение на конкретната
дата на извършването му. АНО е узнал за извършеното нарушение на
14.12.2020г., когато е получил информация за това от Агенцията по
вписванията. АУАН е издаден на 23.02.2021г. и съответно е бил спазен
срокът, визиран в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
разминаване между правната квалификация на нарушението в акта и в НП,
което е довело до ограничаване правата на жалбоподателя. Действително в
АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСч,
като в НП нарушената норма е конкретизирана като такава по чл. 38, ал. 1, т.
1 от ЗСч и с което по никакъв начин не са нарушени правата на
жалбоподателя. АНО ясно е посочил нарушената разпоредба.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на НП, а именно, че не са посочени
трите имена и точните адреси на свидетели при съставянето на АУАН.
Действително свидетелите не са така подробно индивидуализирани, каквито
са изискванията на ЗАНН, но те все пак са достатъчно подробно описани и
допуснатата непълнота не може да бъде квалифицирана като съществено
3
процесуално нарушение.
С НП на жалбоподателката е наложено наказание съобразно нормата на
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. всички търговци са
длъжни да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов
отчет и годишните доклади по глава седма чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на
следващата година.
В случая по делото няма спор, че дружеството жалбоподател попада в
обхвата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Няма спор, а и по категоричен начин от приложените към преписката
разпечатки от търговския регистър се установява, че към 30.09.2020г. за
дружеството не е било подадено заявление за публикуване на ГФО за 2019г.,
поради което и нарушение на закона е налице.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушението и
законосъобразно отчитайки че нарушението е първо за дружеството, както и
че то е реализирало приходи през 2019г. в размер на 58 079 440,58 лв. и му е
наложил наказание в предвидения в закона размер - имуществена санкция в
размер на 59 000лв.
Доколкото нарушението е формално на просто извършване и не се
отличава по какъвто и да било начин от всички останали подобни нарушения
то не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че
нарушението е било извършено за първи път не може да обоснове
автоматичното прилагане на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока са доводите на
жалбоподателя. Тези факти могат да бъдат отчетени единствено като
смекчаващо отговорността обстоятелство при преценката за размера на
санкцията която следва да се понесе и това очевидно е сторено от АНО.
Задължението за публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед
гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото
публикуването на отчетите дава възможност за информиране за финансовото
състояние на търговеца и в тази връзка възражението на жалбоподателя се
явява неоснователно.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че при издаването на НП не
4
е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, същото е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
ТД на НАП София следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „Д. Б.” ЕООД да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН , Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .................. от
31.05.2021г. на зам, директора на ТД на НАП-София, с което за нарушение на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от от Закона за счетоводството /ЗСч/ на „Д. Б.” ЕООД била
наложена имуществена санкция в размер на 59000 лв.
ОСЪЖДА „Д. Б.” ЕООД да заплати на ТД на НАП-София град
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за неговото изготвяне с касационна жалба пред
Административен съд – гр. София, по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5