Решение по дело №2146/2021 на Районен съд - Шумен

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0001080 от 07.07.2021г. изд. от
Директор на РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, с което на основание чл.53 и
чл.96г, ал.1 предл. 2 от ЗАв.П на „ПРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. ********, ул. ********* № 7, представлявано от Г.К.П. е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАв.П. В
жалбата са изложени подробни доводи защо счита наказателното постановление за
незаконосъобразно. Сочи, че неправилно е отразена фактическата обстановка и неправилно
е приложен материалният закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и при съществени
процесуални нарушения. В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява
представляващия. Явява се процесуален представител – адв. Бонева от ШАК, който изцяло
поддържа жалбата и моли за присъждане на направените разноски.
За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява представител. В съпроводително писмо към преписката се дава становище за
неоснователност на жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. ШРС, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните
съображения:
На 21.04.2021г. приключила комплексната проверка на документи, относно
транспортната дейност на „ПРИМЕКС“ ЕООД, Булстат *********, гр. Шумен ,
притежаващо Лиценз №11527/21.01.2014г. на Общността за превоз на товари, валиден до
20.01.2029г. В хода на извършената проверка, инспектор в РД « АА» гр. Варна – свидетелят
Б.Г. Г. констатирал, че на 14.07.2020г., превозвачът е извършил превоз за собствена сметка,
като е допуснал до управление на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № Н66 49ВВ водача
И.К., който към този момент не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност. От направената справка в регистъра за психологически изследвания на водачите,
свид. Г. установил, че същия водач е нямал такова удостоверение в периода от 24.02.2020г.
до 03.08.2020г. Това установено нарушение не било изолиран случай, като същото било
допуснато и на 20, 23, 27, 28, 29 и 30.07.2020г. и на 03.08.2020г. За констатираното
административно нарушение , свид. Б.Г. на 21.04.2021г. съставил АУАН серия А – 2020, №
289717, като вписал, че е нарушен чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАв.П. Актът бил съставен в
присъствието на представител на дружеството и подписан като е отразено, че няма
възражения. Впоследствие не са били депозирани писмени възражения в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в
административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление № 23-0001080 от 07.07.2021г., с което на основание
чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАв.П на „ПРИМЕКС“ ЕООД, Булстат *********, гр. ********,
представлявано от Г.К.П. е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за
нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАв.П, за това, че на 14.07.2020г. в гр. ********, обл.
Шумен при извършване на превоз за собствена сметка на товари, видно от Заповед №
191/14.07.2020г., попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006, лицето извършило превоза
допуска до управление водача И.Т.К., с ЕГН ********** на товарен автомобил, марка
„Мерцедес Атего 1528“, от категория N3, с рег. № Н66 49ВВ с монтиран аналогов тахограф
„SIMENS VDO“, тип 1318-27, сер. № 3246808, одобрен тип е1-57, видно от тахографски
лист от 14.07.2020г., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДв.П.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел
- актосъставителя. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същия
1

пресъздава това което е възприел непосредствено и показанията му кореспондират със
събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директор на РД
„АА“ длъжностно лице по чл.92, ал.2 от ЗАвт.П във вр. чл.189, ал.12 от ЗАвт.П и чл.47, ал.2
от ЗАНН. При извършената служебна проверка за правилността на атакувано Наказателно
постановление и съответствието му с материалния закон, съдът намира, че АНО е отчел
българските материалноправни норми, но според настоящия съдебен състав те в тази им
част не съответстват на правото на Европейския съюз.
Наредба № 36/15.05.2006г., издадена на основание чл.152, ал.1, т.2 от ЗДв.П урежда
изискванията за психологическа годност и нейното удостоверяване. В контекста на
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, психологическата годност
трябва да се разглежда като част от понятието за „умствената годност“, въведено
посредством самата Директива. Ето защо посочената по-горе наредба би следвало да е
хармонизирана с Директивата. Вместо това обаче, Наредбата противоречи на Директивата.
Аргументите за подобен извод се извличат при задълбочен прочит на съответните
разпоредби от подзаконовия нормативен акт и при съобразяване на нормите на
Директивата.
Според чл.8, ал.2 от Наредбата удостоверението за психологическа годност важи за 3
години, а в определени случаи – за 1 година. Тези срокове са по-кратки от сроковете за
валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство, които са с 5- или
10-годишна продължителност /чл.51, ал.3 – 4 ЗБЛД/. Прочитът на Съображение 9 от
Преамбюла на Директивата от своя страна налага извод, че доказателство за наличие на
съответствие на водачите на превозни средства с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато
свидетелството се издава и периодично след това, като установяването на това съответствие
следва да се осъществява посредством медицински прегледи, които от своя страна да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от
срока на валидност на свидетелството. Директивата позволява на държавите членки да
регламентират медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти
за физическа и умствена годност, докато чл.5 от Наредбата предвижда, че психологическата
годност се установява с психологическо изследване, което се извършва от психолози, видно
от текста на чл.11в от подзаконовия нормативен акт, т.е. от лица, които не са медици.
Тук е мястото да се отбележи, че Директивата залага минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозни средства /съображение 8 от
преамбюла на Директивата/, което означава, че държавите членки могат да завишат тези
стандарти в своите национални законодателства. Трябва обаче да се има предвид, че
разпоредбата на т.5 от приложение III на Директивата регламентира, че стандартите,
установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на
свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в приложението.
Възможността за въвеждане на такива по-строги стандарти на национално равнище касае
само и единствено първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата
за управление на моторно превозно средство. Това означава, че възможността, да се
въвеждат по-строги стандарти, не може да бъде използвана, за да се удостоверят отделни
аспекти от физическата или умствената годност за управление на моторни превозни
средства посредством документ, който – редом със свидетелството за управление на
моторно превозно средство – да има свое собствено легитимиращо действие. Точно това е
сторено чрез нормативното регламентиране на удостоверението за психологическа годност,
в резултат на което психологическата годност, вместо да бъде само предпоставка на
правоспособността за управление на моторни превозни средства от съответната категория,
бива въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с правоспособността, юридическо
2

качество /арг. чл.7а, ал.2 от ЗАв.П/.
Действително, Директивата позволява на държавите членки да завишат изискванията
за физическата и умствената годност за управление на моторни превозни средства, но при
конкретни ограничения – проверката на годността да се извършва изцяло във връзка с
издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство; въпросната
проверка да се извършва само посредством медицински прегледи и то в срокове, не по-
кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно
средство. Тези ограничения не са спазени в националната регламентация на
психологическото изследване по Наредбата.
Според настоящия съдебен състав коментираното по-горе противоречие е основание
за съда да откаже да съобрази нормативното задължение на водачите, осъществяващи превоз
на пътници и товари, да притежават удостоверение за психологическа годност съгласно
изискванията на чл.7а, ал.2 от ЗАв.П, във вр. с чл.7, ал.2 и чл. 8, ал.1 от Наредба № 36 от
15.05.2006г. Извод в тази насока може да бъде извлечен при съобразяване на редица актове
на Съда на Европейския съюз, сред които Решение ECLI:EU:C:2012:348, в което се
подчертава, че „в съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза действието
на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и на пряко приложимите актове на
институциите в отношението им с вътрешното право на държавите членки е такова, че със
самото си влизане в сила тези разпоредби правят неприложима по право всяка
противоречаща им разпоредба на вътрешното право“.
В решение ECLI:EU:C:2021:722, т. 45, се изтъква следното: „... по силата на принципа
на предимство на правото на Съюза, когато не може да тълкува националната правна уредба
в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките
на своята компетентност с прилагането на разпоредбите от правото на Съюза, е длъжен да
гарантира пълното им действие, като при необходимост по собствена инициатива оставя без
приложение противоречащите им разпоредби от националното законодателство, дори да са
по-късни, без да е необходимо да иска или да изчаква тяхната предварителна отмяна по
законодателен път или по какъвто и да било друг ред ...“. Това означава, че
несъответствието между правото на Европейския съюз и националното право се установява
служебно от съда.
Трябва също така да се има предвид, че правилата на Директивата имат за цел да
улеснят и насърчат „... свободното движение и свободата на установяване на хората ...“
/съображение 2 от преамбюла на Директивата/. Следователно неспазването на Директивата
води до пряко нарушение на субективните права по чл.21, чл.45, чл.49 и чл.56 ДФЕС, което
е още едно основание да не се приложат националните разпоредби относно задълженията,
свързани с удостоверенията за психологическа годност.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно и счита, че същото следва да бъде
отменено.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя и на АНО за присъждане , съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.
63д от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 109/22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. По делото е приложено пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, от което е видно, че дружеството-жалбоподател е заплатило в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 528 лева за изготвяне на жалба и проц.
представителство пред Районен съд Шумен. С оглед изхода на делото, претендираната сума
в размер на 528 /петстотин двадесет и осем/ лв. следва да се присъди в тежест на
административно наказващия орган – Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, която сума
следва да се заплати от последния по сметка на жалбоподателя „ПРИМЕКС“ ЕООД гр.
3

********, ЕИК *********.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 от ЗАНН, съдът
4

Номер на акта:	95
Дата:	24 февруари 2022 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630202146
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 декември 2021 г.

Решение по дело №2146/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите