№ 316
гр. В.Т., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500151 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ПЛ.
К. Д. въззивна жалба против Решение № 1277/10.11.2021г. по гр.д. №
1478/2021г. на Районен съд- В.Т. , с което е прието за установено на
основание чл.415 от ГПК, че ПЛ. К. Д. с ЕГН ********** от гр.В.Т. , ул."Т",
дължи на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет.6 /на
основание чл.222 от ГПК заместил и освободил в хода на производството по
делото страната, на която помага - „Първа инвестиционна банка“ АД
гр.София/, сумата от 10000 / десет хиляди / евро непогасена просрочена
главница; сумата от 4804,98 / четири хиляди осемстотин и четири евро и 98
цента/ непогасена договорна лихва за периода 28.08.2017 г. - 12.03.2020 г.
вкл.; непогасена договорна лихва за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл.
в размер на 321,02 /триста двадесет и едно евро и 2 цента/; непогасена
договорна лихва в размер на 507,42 / петстотин и седем евро и 42 цента/ за
периода 14.05.2020- 19.08.2020 г.; вкл.; законна лихва за периода 20.08.2020
г.- 26.08.2020 г. вкл. в размер на 19,46 / деветнадесет евро и 46 цента/ и
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост от 67,20 /
шестдесет и седем лева и 20 ст./, ведно със законната лихва върху главницата
от 27.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2014/2020г. на ВТРС.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както следва:
1
Неправилно първоинстанционният съд е възприел като приложими в
отношенията между жалбоподателя и Първа инвестиционна банка АД
София общите условия на банката за издаване и използване на
револвиращи международни кредитни карти, които не са подписани от
търговеца и за които не е установено те да са предадени на потребителя.
В случай, че съдът приеме за приложими тези общи условия се навеждат
доводи, че изводът на първоинстанционния съд за това, че срокът на
договора е бил продължаван при условията на чл. 36.1от общите
условия, като е прието, че възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно, е неправилен. Съдът неправилно е
изтълкувал волята на страните по договора. Според жалбоподателя
волята на страните е била договорът да се подновява автоматично при
условията и реда, предвидени в ОУ, респективно автоматично да се
удължава срокът за ползване на неусвоени средства по предоставения
лимит на овърдрафта, а не да се удължава срокът за погасяване на
предоставения и вече усвоен от него банков кредит овърдрафт, както и
падежът на вече падежираните вноски не се променя. В този случай
според жалбоподателя е ирелевантно за началото на давностния срок
обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
20.08.2020г., след като е настъпил падежът на всички погасителни
вноски, считано от 19.06.2012г.
Ищецът не е доказал акцесорната си претенция за лихви, доколкото от
страна на ищеца е оспорено извлечението от банковите му книги.
Отправя се искане към съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск.
Отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, не е постъпил.
В становище, изразено в молба относно проведеното съдебно
заседание пред въззивния съд ответникът по жалба заема становище за
неоснователност на същата. Навежда доводи по оплакванията в жалбата и ги
счита за неоснователни. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
2
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба „Първа инвестиционна банка“ АД гр.София
твърди, че по силата на сключен с ответника договор за издаване на кредитна
карта от 07.03.2007г., банката му е предоставила банков кредит – овърдрафт
от 10000 евро. Длъжникът се задължил да погасява овърдрафта в сроковете и
по начина, уговорени в договора и Общите условия. Предоставеният кредит
бил усвояван многократно по банкова сметка на ответника в периода
29.03.2007г. – 06.06.2012г. Кредитът бил в просрочие, считано от 19.06.2012г.
Банката твърди, че е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от
20.08.2020г., като се снабдила по реда на заповедното производство с
издадена в нейна полза заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист само за част от задълженията на титуляра по договора за
кредит, включваща дължими главница, разноски и лихви за 3 години назад,
считано от 28.07.2020г. В тази връзка и на основание чл.415 от ГПК банката
предявява иска си, с който претендира да бъде прието за установено
съществуване на вземането й против ответника за сумата от 10000 /десет
хиляди/ евро непогасена просрочена главница; сумата от 4804,98 /четири
хиляди осемстотин и четири евро и 98 цента/ непогасена договорна лихва за
периода 28.08.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл.; непогасена договорна лихва за
периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл. в размер на 321,02 /триста двадесет и
едно евро и 2 цента/ ; непогасена договорна лихва в размер на 507,42
/петстотин и седем евро и 42 цента/ за периода 14.05.2020- 19.08.2020 г. вкл.;
законна лихва за периода 20.08.2020 г.- 26.08.2020 г. вкл. в размер на 19,46
/деветнадесет евро и 46 цента/ и разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост от 67,20 /шестдесет и седем лева и 20 ст./ , ведно със
законната лихва върху главницата от 27.08.2020 г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2014/2020г. на ВТРС.
В постъпил в законоустаноевния срок отговор на исковата молба
ответникът ПЛ. К. Д., а оспорва иска. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на задълженията по договора за главница и лихва.
Твърди, че общите условия на банката не намират приложение в случая.
Счита договора в т.6.1 от анекс от 16.11.2007г. за неравноправна клауза и за
нищожен договора в частта за уговорената договорна лихва. Моли съда да
отхвърли иска.
По делото е привлечено и конституирано „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД гр. София като трето лице – помагач на страната на ищеца.
3
По съгласие на страните и на основание чл.222 от ГПК, в съдебно
заседание на 27.10.2021г., като ищец по делото е конституирано третото лице
– помагач „Фронтекс интернешънъл“ ЕОД гр. София, който замества и
освобождава страната, на която помага - „Първа инвестиционна банка“ АД
гр.София.
Съдът, като прецени доказателства по
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
съществуване на вземането на ищеца срещу ответника, по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на иска и размера, в който претенциите следва да бъдат
уважени.
По оплакванията в жалбата :
По възражението, че неправилно първоинстанционният съд е възприел
като приложими в отношенията между жалбоподателя и Първа
инвестиционна банка АД София общите условия на банката за издаване и
използване на револвиращи международни кредитни карти, които не са
подписани от търговеца и за които не е установено те да са предадени на
потребителя, съдът намира следното :
С договора за издаване на кредитна карта от 07.03.2007 г. на ответника
е предоставен револвиращ кредит овърдрафт. Договорът е изменен и
допълнен с анекс към същия от 16.11.2007г., с който ответникът в т. 10 на
анекса е потвърдил, че с подписването му декларира, че е запознат с Общите
условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип „Мастеркард“ и „Виза“, като екземпляр от същите му е
предоставен . В този смисъл очевидно е, че така представените общи
условия със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение са обвързващи и за двете страни по договора.
Не е необходимо представеното на съда копие от общи условия да
бъде подписано от представител на банката-кредитодател, доколкото тези
общи условия са приети с решение на Управителния съвет на банката и са
обявени на официалната й страница.
4
Предвид приложимостта на общите условия на банката, цитирани по –
горе към отношенията между страните, съдът намира, че е правилен изводът
на първоинстанционния съд за това, че срокът на договора е бил продължаван
при условията на чл. 36.1 от общите условия. Съгласно тази клауза срокът
за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен срок при условие, че титулярят не е уведомил банката за
прекратяване на договора най- малко 60 дни преди изтичане на текущия срок,
респ. при условие, че банката не е уведомила титуляря за прекратяване на
договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок .
По делото липсват както твърдения, така и данни, че някоя от страните
по договора се е възползвала от възможността да прекрати срока на ползване
на отпуснатия овърдрафт по реда на чл. 36.1 от приложимите към същия
общи условия. В този смисъл е очевидно, че за целия период от предоставяне
на кредита до обявяването му за предсрочно изискуем, срокът на ползване на
същия е бил удължаван автоматично. При това положение възражението на
ответника за погасяване на вземанията на банката, по договора за кредит
поради изтекла давност, е неоснователно.
Характерът на договора, сключен между страните, предполага
възможност на кредитополучателя да тегли и да връща по кредита суми,
които след връщането им може да използва отново до настъпване на
изискуемостта на вземането на банката. Предвид уговореното в договора и
общите условия, тази изискуемост настъпва или с изтичане на срока на
договора, или с прекратяването му, или с обявяване вземанията на банката за
предсрочно изискуеми при настъпване на някоя от предпоставките за това.
Обстоятелството, че между страните е уговорено заплащането на минимални
месечни вноски по договора и че кредитополучателят е спрял плащанията на
тези вноски на 19.06.2012г. съвсем не означава, че от тази дата е настъпила
изискуемостта на цялото вземане на банката за главница и лихви.
Минималните погасителни вноски са предвидени като частични ( не
периодични ! ) плащания и неизпълнението на задължението за внасянето им
влече след себе си различни от настъпване на изискуемост на вземането за
главница последици. Те са посочени в раздел ІХ на общите условия към
процесния договор. Последица от неплащане на минималните погасителни
вноски с оглед естеството на договора е и невъзможността кредитополучателя
да ползва тези суми по кредита, които не са възстановени.
Последица от неплащането на погасителните вноски е и възникването
на правото на банката да обяви вземането си по кредита за предсрочно
изискуемо и това тя е сторила .
В случая ищецът не претендира да бъде изпълнено задължението на
кредитополучателя за заплащане на минимални погасителни вноски, а
връщане на обявената за предсрочно изискуема главница по кредита като
последица от неизпълнение на това задължение.
Както вече се посочи, след като срокът за ползване на кредита е
удължаван автоматично за целия период от сключване на договора до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изискуемостта на вземането на
5
банката е настъпила с достигане на нейното волеизявление за обявяване на
предсрочна изискуемост до кредитополучателя. Съгласно приложената
покана до ответника и извлечението от счетоводните книги на банката –
кредитодател, приложени към делото, предсрочната изискуемост на
вземането на банката е настъпила на 20.08.2020г. От тази дата насетне е
започнал да тече давностният срок за погасяване на вземането на банката за
главницата по процесния договор за кредит. Към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
който е меродавният момент за преценка дали е изтекла погасителната
давност, срокът по чл. 110 от ЗЗД ( който е приложимият давностен срок за
главницата по процесния кредит) не е изтекъл.
По отношение на вземането за лихви, към което е приложима кратката
погасителна давност, предвид заявената от банката претенция, към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, давностният срок и по отношение на тази претенция не е
изтекъл.
Размерът на това вземане, както и на вземането на банката за главница
по кредита е установен с неоспореното от страните заключение на
изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, което и
настоящият състав намира за компетентно и обосновано.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода
за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно
решение в неговата цялост. То следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1277/10.11.2021г. по гр.д. №
1478/2021г. на Районен съд- В.Т..
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6