Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Г.
РАЙОНЕН СЪД - Г.
Наказателен състав
На 03.08.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар А. Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 40 по описа на РС – Г. за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0447-000043
от 05.02.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник РУ към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Ц.А.А.
с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер 100 /сто/
лева, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и в с.з – чрез
пълномощник, излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР С.З.,
РУ Г., чрез пълномощник изразява
становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха
събрани писмени доказателства: Справка за нарушител/водач; АУАН бл.№ 149620 от
09.01.2020г. и Наказателно постановление № 20-0447-000043/05.02.2020г., заверен
препис от Решение № 23/19.02.2020г. по АНД № 20/2020г. по описа на РС Г., Договор
за правна защита и съдействие с № 0206721 от 19.02.2020г., както и АНД №
20/2020г. на Районен съд Г..
Бяха разпитани в качеството на свидетели Г.Д.К. - съставил АУАН и А.Н.К. – свидетел по акта.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 09.01.2020г. от Г.К. *** присъствието на
св.А.К. *** бил съставен АУАН с бл.№ 149620. АУАН бил съставен за това, че на
09.01.2020г. Ц.А.А. с ЕГН **********,***, управлява
лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ Х4310КР, собственост на Д.Т.А.с ЕГН **********,
като допуска следното нарушение: Управлява МПС без да притежава СУМПС.
Направена справка в АИС на МВР.
Жалбоподателят Ц.А. подписал съставения му АУАН
и получил срещу разписка препис от него, като отразил своите възражения – „не”.
Въз
основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 20-0447-000043
от 05.02.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник РУ към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част, на което
административно-наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка. Административно- наказващият орган /АНО/ е приел, че Ц.А.А. с ЕГН **********
е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП. АНО основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е определил и наложил
административно наказание „глоба” в размер 100 /сто/ лева.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г.К. и А.К., както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Съдът кредитира с доверие показания на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното Наказателно постановление - Светослав Петров Боев - Началник РУ към ОДМВР С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР. е компетентно длъжностно лице да издава НП.
На следващо място, видно от събраните по делото доказателства, за деянието за което жалбоподателят Ц.А. е санкциониран с обжалваното НП, е било възбудено наказателно преследване.
АНД № 20 по описа на РС – Г. за 2020г. е образувано по внесено от РП-С.З., ТО – Г. постановление за освобождаване от наказателна отговорност срещу Ц.А.А. с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. АНД № 20/2020г. по описа на РС – Г. е приключило с Решение № 23 от 19.02.2020г. Ц.А.А. с ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 09.01.2020г. в с.Мъдрец, общ.Г. управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А4”, с рег.№ Х4310КР, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 19-0447-000367 от 01.11.2019г. на Началник РУ-Г., влязло в сила на 03.12.2019г. за управление на МПС – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Наложено му е административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата. Решението е в законна сила от 06.03.2020г. Видно от разписка № 0200011071060011 от 10.06.2020г. глобата е заплатена.
Ето защо, съдът намира, че административно наказателното производство е образувано и е протекло в нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН: "Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно наказателно производство не се образува". Съответно, според приложимата към момента на образуване на производството, редакция на чл.33, ал.2 от ЗАНН: "Когато се установи, че деянието, за което е образувано административно наказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор".
Нормата на чл.33 от ЗАНН предотвратява случаите на повторно търсене за отговорност за едно и също деяние - била тя наказателна или административна, което е принцип в наказателното право. След като за едно и също деяние, увреждащо едни и същи обществени отношения, деецът е понесъл по-тежката - наказателна санкция на закона, не е оправдано втори път да му се търси и административно-наказателна отговорност. В случая е ангажирана и реализирана наказателната отговорност на жалбоподателя Ц.А.А. с ЕГН **********.
Както е посочено в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК: Установената от чл.33 от ЗАНН, забрана за образуване и провеждане на административно наказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху фактическия състав на деянието като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл.211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на Прокурор, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние и с това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административно-наказателно производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно.
В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено също, че: "В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административно наказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административно-наказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem", че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административно-наказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека – съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от нея, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита".
В процесният случай разследването по наказателното производство е за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като непосредствения обект на защита са обществените отношения, които осигуряват законосъобразното управление на МПС, само от лица, притежаващи СУМПС, идентичен с непосредствения обект на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. С оглед на изложеното, съдът намира, че воденото административно наказателно производство и наказателното такова са с един и същ предмет, като първото се явява недопустимо такова с оглед разпоредбата на чл.33 от ЗАНН.
Поради изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
С оглед на уважаването на жалбата, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат. От представените по делото доказателства в тази насока – списък с разноски, договор за правна защита и съдействие с № 0206721 от 19.02.2020г., се установява, че заплатеното възнаграждение възлиза на 300 /триста/ лева, което е минималното по закон възнаграждение за един адвокат.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващия орган, а това е ОДМВР – С.З., по аргумент от чл.37, ал.2 и чл. 43 от ЗМВР.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се явява неоснователно.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
20-0447-000043 от 05.02.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник РУ
към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, с което на Ц.А.А. с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„глоба” в размер 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР С.З., да заплати на Ц.А.А. с ЕГН **********, сумата от 300
/триста/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на един
адвокат в производството по АН Дело № 40/2020г. по описа на Районен съд - Г..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Aдминистративен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................
/ Хр.Ангелов /