Разпореждане по дело №120/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по исковата молба на “Т. Б. със седалище и адрес на управление в гр.С.,,ул.”Г. И.” № * / с посочен по делото адрес за кореспонденция/,ЕИК ****,насочена срещу М. А. К. от гр.С.,ул.”. А. № **,с ЕГН *.Твърденията са,че между страните е сключен договор за банков кредит „. стандарт» с № **8-005/23.05.2007 г, с който банката е предоставила на ответницата кредит за текущи нужди в размер на 83 000 лева,преведени от офиса на банката в С. по нейна разплащателна сметка съгласно уговореното в договора;че за обезпечение на кредита е учредена договорна ипотека върху подробно посочен в молбата недвижим имот ведно със сградата в него,надлежно вписана с нот.акт;че като допълнително обезпечение по кредита,ответницата М. А. К. е издала и депозирала в банката запис на заповед в нейна полза в размер на 103 750 лв.,представляващи 125 % от дължимите суми по договора за кредит,като платецът се е задължил неотменяемо и безусловно да заплати посочената сума срещу предявяването на записа на заповед;че съгласно извлечение от сметка от 25.11.2010 г. по този договор за кредит, задълженията на кредитополучателката към така посочената дата са били в общ размер 87 026.80 лв., в това число предсрочно изискуема главница 79 290.04 лв. и просрочена лихва от 21.08.2009г. до 25.11.2010г.вкл . - 7 736.76 лв..

Твърди се и че ответницата-кредитополучател е погасила няколко вноски по предоставения кредит и е спряла обслужването на същия, поради което банката - на основание клаузите в договора за кредит, е направила същия предсрочно изискуем и че поради неплащане на дължимия кредит в уговорените срокове и размери, е инициирала пред РС-гр.С. заповедно производство,по което по реда на чл.417 т.2 ГПК - въз основа на документ-извлечение от сметка,съдът е постановил разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и е издал такава с № *28/01.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 02.12.2010г. по гр.дело № 1400/2010г.,съгласно който ответницата-длъжница М. А. К. е осъдена да заплати на банката следните суми:сумата 87 026.80 лв. , в това число 79 290.04 лв. предсрочно изискуема главница, 7 736,76 лв. просрочена лихва за периода от 21.08.2009 г. до 25.11.2010 г.вкл. , законната лихва върху главницата от 26.11.2010 г. до окончателното й изплащане и 1740.53 лв. разноски по делото.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист,е образувано изпълнително дело при ДСИ с район на действие - РС- гр.С. - за продажба на ипотекираните в полза на банката имоти с оглед удовлетворяване на вземането по кредита.

Поради направено от длъжницата възражение в заповедното производство,кредиторът е предявил настоящата искова молба,в която иска съдът с решението си да приеме за установено,че към 02.12.2010 г. /датата на изд.на И.лист/ ,ответницата М. К. дължи на банката така посочените суми: сумата 87 026.80 лв.,в това число 79 290.04 лв. предсрочно изискуема главница, 7 736,76 лв. просрочена лихва за периода от 21.08.2009 г. до 25.11.2010 г.вкл. , законната лихва върху главницата от 26.11.2010 г. до окончателното й изплащане и 1740.53 лв. разноски по делото.

Претендират се и разноските по настоящото дело: ДТ от 1740.53 лв. и юр.възнаграждение в размер на 500 лв.,както и всички други направени от ищеца разноски по него.

Пред съда молбата се поддържа изцяло от процесуален представител-юрисконсулт.

На ответницата М. Ат. К. – с оглед начина на връчване на съобщенията и съд.книжа,беше назначен особен представител – адв.И. А. от АК-С.,който оспорва иска.Поддържа се евентуална основателност само за сумата 10 114.11 лв.,установена в приетото по делото заключение .

По делото беше изслушано вещо лице.

След обсъждане на твърденията и възраженията и след преценка на доказателствата,в т.ч. и на заключението на вещото лице,съдът счита за установено следното:

На 23.05.2007 г. между ищцовата банка и ответницата М. А. К. от гр.С.,е сключен договор за банков кредит с № **018—005 - за 83 000 лв.,усвояването на която сума е станало на 29.05.2007 г. – чрез превода на цялата сума по договора по разкрита в банката разплащателна сметка на името на кредитополучателката.

Договорът е сключен с краен срок за издължаване 20.05.2027 г. /чл.3.3 /,като е посочено,че погасяването ще се извърши на 239 бр.месечни анюитетни погасителни вноски по 747.48 лв. и последна 240-та изравнителна вноска ,платими ежемесечно на 20-то число и че първата вноска е дължима на 20.06.2007 г. /чл.3.4/,т.е. договорен е погасителен план /вр. с чл.6 б.”а”/.

Предвидено е ,че за ползване на кредита,получателят му ще заплаща лихва в размер на 8.9% на годишна база - чл.3.6 ал.1 . В ал.2 на същата разпоредба е предвидено,че при просрочие по кредита до погасяването му,пълният размер на главницата на кредита се олихвява с наказателна надбавка над договорения лихвен процент ,в размер на 12 пункта,като в чл.3.8 е пояснено,че дължимите лихви,вкл. лихвите за просрочие,се начисляват от банката при база 365/360 дни.Лихвата се начислява ежемесечно на 20-то число и се заплаща на датата на начисляването – чл.3.7 .

Съгласно чл.3.10 редът за погасяване на задълженията е : разноски,лихва,главница.Предвидено е и заплащане на такси и комисионни /чл.3.13/.

В договора се съдържат разпоредби и за твърдените в ИМ /и осъществени/ обезпечения.

В договора е включена разпоредба за “предварителна” изискуемост – съгласно чл.6 банката може едностранно да прекрати договора и да обяви кредита за предсрочно изискуем в който и да е от следните случаи: при неспазване от кредитополучателя на определения в чл.3.4 погасителен план /хипотезата е в б.”а” /; при изпадане в състояние на неплатежоспособност и/или предприети срещу него действия за принудително изпълнение от страна на трети лица /б.”б” / и при друго нарушение на условията на договора /б.”в”/.

В чл.7.2 е предвидено ,че и в случаите на предсрочна изискуемост /а не само за неизпълнение от кредитополучателя на която и да е от клаузите на договора/,банката по своя преценка може да блокира средствата по разплащателните му сметки и да пристъпи към предсрочно и принудително събиране на дължимия кредит заедно с комисионните,лихвите ,вкл. и начислените наказателни лихви,за което с подписването на договора кредитополучателят дава съгласието си /чл.7.2 б.”а”/,както и кумулативно с така посочената възможност,кредитодателят може да се снабди с И.лист за вземанията,възникнали на основание договора ,като насочи принудителното изпълнение върху останалото движимо и недвижимо имущество на кредитополучателя и на авалиста по записа на заповед / чл.7.2 б.”б”/.

Във вр. с процесния договор за кредит,на 26.11.2010 г. банката е подала заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и на И.лист за задълженията на кредитополучателката по извлечение от сметка към 25.11.2010 г. вкл., съгласно което извлечение общият размер на дълга е 87 026.80 лв. – 79 290.04 лв.главница и 7 736.76 лв. просрочени лихви за периода от 21.08.2009 г. – 25.11.2010 г. вкл..В заявлението е посочено,че до момента /25.11.2010 г./ кредитополучателката е погасила няколко вноски и е спряла обслужването на кредита,както и че поради неплащане на дължимите вноски,на основание чл.8 от договора /вероятно заявителят е имал предвид чл.6/, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно издадените на 01.12.2010 г.заповед за изпълнение и И.лист,дължимите суми са : 79 290.04 лв.главница, 7 736.76 лв. просрочени лихви за периода от 21.08.2009 г. – 25.11.2010 г. вкл.,ведно със законна лихва върху главницата от 79 290.04 лв.,считано от 26.11.2010 г./датата на депозиране на заявлението/ до окончателното й изплащане и съдебни разноски в размер на 1 740.53 лв..Въз основа на тях е образувано И.дело.

След направено от кредитополучателката възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство / по ч.гр.д.№ 1400/2010 г. по описа на РС-С./,от банката е депозирана настоящата искова молба в рамките на срока по чл.415 ал.1 ГПК.

От заключението на вещото лице по изслушаната експертиза се установява следното: кредитът по договора е усвоен на 29.05.2007 г.,като цялата сума от 83 000 лв. е преведена по банкова разплащателна сметка на М. Ат.К..Общият размер на дълга е 179 762.47 лв.,от която сума 83 000 лв.главница и 96 762.47 лв.лихва.На база посочените в договора анюитетни вноски – всяка в размер на 747.48 лв.,включваща погасителна вноска за главница и погасителна вноска за лихва по кредита /т.4 на л.118 и т.3 на л.124/ и с договорен падеж на 20-то число всеки месец,е изготвен погасителен план за целия срок на договора.В заключението е посочено,че всяко плащане след тази дата и плащане на погасителна вноска,по-малка от определената анюитетна вноска,се счита за просрочие.

Вещото лице е установило,че на 25.09.2007 г. е сключен анекс към договора,с който е променен чл.3.6 в следния смисъл:при просрочие на главница,дължима съгласно условията на чл.3.2 и чл.3.4 /следователно по погасителния план/,неиздължената изискуема част от главницата се олихвява с лихва за просрочие,включваща договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 12 пункта годишна база ,до окончателното изплащане на просрочената сума /л.119/.

Вещото лице е установило и сочи в две таблици /№ 1 и № 3/,че просрочие по кредита има – има просрочие и относно главницата - дължимата за м.08.2009 г. сума е платена на 30.09.09 г.,като и преди това някои от плащаните вноски са със закъснение /табл.№ 1/,поради което се сочи,че спирането на обслужването на кредита започва от м.09.2009 г. /на 20.09.2009 г. – закл. на л.124/.

Към 25.11.2010 г.,когато според твърденията на банката-кредитор е направила кредита предсрочно изискуем,просрочената сума за главница от м.09.2009 г. до тази дата, е общо 2 377.35 лв. /табл.2 в закл./.

Просрочие има и относно лихвата - дължимата такава също за м.08.2009 г.,е платена също на 30.09.2009 г. /табл.№ 3/,като непогасените суми за лихви на база погасителния план,са в размер на 7 346.81 лв. /с начало от м.09.2009 г./.

Начислените от банката непогасени лихви за просрочена главница до 25.11.2010 г. са в размер на 389.95 лв.,в т.ч. 101.71 лв. са начислените лихви от 21.11.2010 г. до 25.11.2010 г. и по този начин общата дължима сума за лихви е 7 736 /7 346.81 лв. + 389.95 лв./.

Или към 25.11.2010 г. /считано от 21.08.2009 г./ просрочените суми са общо в размер на 10 114.11 лв. – за главница 2 377.35 лв.,за лихва по договора 7 346.81 лв. и лихва за забава по просрочена главница 389.95 лв. /т.4 от закл. на л.124/.

От така посочената обща сума за лихви,банката е осчетоводила просрочена лихва до 180 дни – в размер на 3 687.97 лв.,просрочена лихва над 180 дни – 3 947.08 лв. и допълнително начислена лихва върху просрочена главница от 21.11.2010 г. до 25.11.2010 г. – 101.71 лв.,което осчетоводяване е също за просрочие над 180 дни /закл. на л.122/.

Според посоченото в заключението,банката е започнала да изчислява просрочието от 21.08.2009 г.,защото на падежа 20.08.2009г. кредитополучателката не извършва плащане на дължимата по погасителния план вноска,с което автоматично просрочието се разделя на два вида : просрочена главница и просрочена лихва,като с платената на 30.09.2009 г. вноска се погасява просрочена лихва за м.08.2009 г. и за м.09.2009 г. /направено е според уговорката в чл.3.10/ и по този начин не е останала сума за погасяване на част и от главницата.Натрупвайки по същия начин неплащанията,от превежданите от кредитополучателката суми са се плащали само лихви,без да може да се стигне до погасяване и на главница и това е довело до натрупване на просрочена главница и до натрупване на просрочена лихва /закл. на л.123/.

Вещото лице в заключението е посочило - на основание думите на съответните специалисти в банката,че тя е отнесла кредита в предсрочна изискуемост на 26.11.2010 г. – поради спиране плащането на вноски от страна на кредитополучателката,като позоваването на кредитора е на хипотезата по чл.6 б.”а” от договора ,т.е. поради неспазване на определения с чл.3.4 погасителен план.

Устно вещото лице допълва,че към момента на предявяване на заявлението в заповедното производство /25.11.2010 г./, дължимите от кредитополучателката суми,осчетоводени в банката,са за главница в размер на 79 290.04 лв.,формирана от остатъка от главницата в размер на 76 912.69 лв. плюс просрочена главница в размер на 2 377.35 лв. и за лихви в общ размер на сумата 7 736.76 лв.,в която сума влизат лихвите по погасителния план – 7 346.81 лв. и лихви за просрочие в размер на 389.95 лв. /л.130/,както и допълва и че всички извършени от банката начисления съответстват на погасителния план ,като е зачитано и просрочието /по погасителния план/ на редовната лихва /по ползване на кредита/.

Вещото лице е установило и че при усвояването на кредита са платени еднократните такси за обслужването му,но че се начисляват и годишни такси.

Съдът приема заключението на вещото лице като компетентно и обективно изготвено,а и не е оспорено от страните.

Както на в.л.,така и по делото,уведомително писмо от банката до ответницата-кредитополучателка,че кредитът е обявен за предсрочно изискуем,не е представено.Представени са паметни записки,от съдържанието на които се установява,че са проведени срещи на представители на банката с кредитополучателката М.К. – във вр. с предоставени й два кредита,във вр. с реализирано до момента закъснение в обслужването им,във вр.с общо дължими просрочия за лихва и главница.Установява се още,че на тези срещи е търсена възможност за преодоляване на затрудненията й ,като тя е поела ангажимент “да намери начин ….да си внася дължимите месечни вноски” по тях,както и че е предупредена,че “в противен случай …банката ще направи кредитите предсрочно изискуеми и ще събере вземанията си по съдебен ред”.

В хода на производството по делото,ответницата М. К. е депозирала молба /л.83/,с която уведомява съда,че признава вземането на банката по ч.гр.д.№ 1400/2010 г. на РС-С. /по заповедното производство/ и че оттегля внесеното от нея възражение по същото дело,по която молба съдът приема,че изложеното би имало значение за заповедното производство и затова тя не е основание за прекратяване на настоящото такова.

След преценка на установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

Между страните е сключен договор за банков кредит,по който договор ответницата-кредитополучател не е била изправна страна – не е извършвала плащане на анюитетните вноски съгласно погасителния план и съгласно договора,поради което банката-кредитор е инициирала заповедно производство.По направеното по него възражение от страна на длъжницата,кредиторът е предявил настоящия установителен иск,който намира правното си основание в чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.

По делото не се спори,че ответницата е била нередовна при изпълнението на вноските по погасителния план и че тази нередовност е започнала от 21.08.2009 г. – след като на падежа 20.08.2009г. не е извършила плащане на дължимата по погасителния план сума за анюитетна вноска,включваща погашение на лихва и погашение на главница.

Не се спори и относно размера на изчислените от банката и присъдени от РС-С. със заповедта за изпълнение и И.лист суми по договора за кредит – по извлечение от сметка към 25.11.2010 г.,и установени и в заключението на вещото лице по настоящото дело,по отношение на които суми се търси установяване по предявения иск - 79 290.04 лв.главница,7 736.76 лв. просрочена лихва за периода от 21.08.2009 г. до 25.11.2010 г..Т.е. не се оспорва начина на изчисляване от страна на банката на неплатените анюитетни вноски съгласно погасителния план,включващи погашения по лихвата и погашения по главницата,както и изчисленията поради просрочие на лихвите и на главницата,а и от заключението на вещото лице се установява,че тези изчисления съответстват на клаузите на договора,предвиждащи размера на лихвата за ползване на кредита и размера на наказателната лихва при просрочие .

Оспорва се дължимостта на така посочените суми на този етап от договорните отношения между страните ,като по същество се възразява относно предсрочната изискуемост на кредита – това е соченото от банката-кредитор основание за изискуемост на вземането й както по заповедното,така и по установителното производство,т.е. спори се относно правото на банката да претендира изпълнение на целия кредит.От становището на назначеният по делото особен представител,че развалянето на договора съгласно чл.6 б.”а” и обявяването му за предсрочно изискуем следва да стане в писмена форма /и съгл. чл.87 ЗЗД/ и че в случая тя не е спазена – няма уведомително писмо до ответницата,връчено по надлежния ред ,за да се приеме,че банката е развалила договора,за да може да търси цялата сума по кредита, се налага този извод – за възражение относно предсрочната изискуемост ,защото само при нейното наличие, дължимите от кредитополучателката суми са в претендираните за установяване по настоящото дело размери.Или първият спорен по делото въпрос е дали банката е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем?

Съдът счита,че отговорът е положителен и основание за това намира в процесния договор за кредит.При тълкуване разпоредбите му /съгласно чл.20 ЗЗД/ е видно,че при неспазване от страна на кредитополучателя на изготвения и подписан погасителен план,за банката е съществувала договорно предвидена възможност да прекрати договора и да обяви кредита за предсрочно изискуем – чл.6 б.”а”.Договорено е още,че “…. и в случаите на предсрочна изискуемост” - чл.7.2 предложение второ /защото се предвидени и други възможности за банката и при други неизпълнения от длъжницата – неизпълнение на която и да е от клаузите на договора,а не само на погасителния план – предложение първо/,банката може по своя преценка да блокира средствата по разплащателните сметки на кредитополучателя и да пристъпи към предсрочно и принудително събиране на дължимия кредит ,заедно с комисионните ,лихвите,вкл. и начислените наказателни лихви,за което с подписването на договора кредитополучателят дава съгласието си – чл.7.2 б.”а”.

Кумулативно с тази възможност,за банката е предвидена и възможност да се снабди с изпълнителен лист за вземанията,възникнали на основание договора,като насочи принудителното изпълнение върху имущество на кредитополучателя - чл.7.2 б.”б”.

Или в обобщение – при неспазване на погасителния план,банката е имала правомощие да трансформира кредита в предсрочно изискуем.

Вторият въпрос,който възниква по делото и на който се дължи отговор,е дали това договорно предвидено правомощие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем,е надлежно осъществено от банката на 26.11.2010 г.?

Съдът счита,че на този въпрос отговорът е отрицателен .Тъй като в договора не е предвидено изрично,че предсрочната изискуемост настъпва автоматично при определени от страните обстоятелства и че това може да стане и без да е необходимо кредиполучателят да бъде уведомяван,банката-кредитор не е имала право да се снабди с изпълнителен лист за вземанията си по процесния договор поради предсрочна изискуемост , без преди това да е уведомила изрично кредитополучателката,че трансформира кредита в предсрочно изискуем.Основание за такъв извод дава и съдържащият се в договора израз “… да обяви кредита за предсрочно изискуем”,който съответства и на изискването на чл.60 ал.2 ЗКИ.Обявяването означава уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост,каквото обявяване в случая няма.

Още – необходимост от изрично уведомяване от страна на банката е имало и поради наличието на няколко предвидени в процесния договор способа за удовлетворяването й при неизправност на длъжницата – чл.6.

Представените паметни записки не представляват такова уведомяване - от съдържанието им е видно,че се касае за проведени срещи с длъжницата на добра воля с цел търсене на възможности от нейна страна за преодоляване на затрудненията й по обслужването на два кредита, на които срещи тя е споделяла за предприети действия в тази връзка ; срещи с цел уведомяването й,че следва да търси изход за това преодоляване и за “предупреждаване”,че “в противен случай банката ще направи кредитите предсрочно изискуеми и ще събере вземанията си по съдебен ред”.Последното също показва,че банката е имала предвид последващо действие,с което да трансформира кредитите в предсрочно изискуеми.

Не може да се приеме ,че даденото в чл.7.2 б.”а” съгласие с подписването на договора,е съгласие за автоматично превръщане на кредита в предсрочно изискуем,нито пък че е съгласие на кредитополучателката банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем без да е я уведоми изрично за това.Съгласието е да се извършва блокиране на средства по разплащателните й сметки и - отново съгласие за възможността кредитът да се трансформира в предсрочно изискуем.Т.е. и в тази разпоредба няма договореност относно начина за това.Още по-точно – няма договореност това да стане автоматично и без задължение на банката да уведоми кредитополучателя.Друго тълкуване на тази договорна разпоредба би било в противоречие с предвиденото в чл.6 “обявяване на кредита за предсрочно изискуем” .

Тъй като установителният й иск е свързан със заповедното производство,следва да се изложат съображения и за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист за същите суми,произтичащи от същия договор за кредит ,издаването на които е поискано от банката-кредитор със същите твърдения – за наличие на предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита и за надлежно упражняване на правомощието да го трансформира в предсрочно изискуем .Съдът в настоящия състав счита,че самото заявление за издаването им,не представлява надлежно материализирана воля на банката да направи задължението предсрочно изискуемо /в какъвто см.са доводите на ищеца в пледоарията по същество и в писмената защита/ - тази воля следва да бъде “обявена” по см. на чл.60 ал.2 ЗКИ,което означава да бъде доведена до знанието на кредитополучателя в предхождащ заявлението момент.Многобройна е практиката на ВКС в този смисъл,постановена по реда на чл.290 ГПК,поради което не се споделя становището на ищеца-кредитор,че за него не съществува задължение да доведе това волеизявление до знанието на длъжника чрез изрично уведомление,в подкрепа на което е представил две решения / № 92/16.06.2009 г. на ІІ ТО и решение на ОС-Ст.Загора/ .А и в решението на ВКС /което само представлява задължителна практика/ ,също по реда на чл.290 ГПК е прието,че когато в договора не е предвидено автоматично настъпване на предсрочната изискуемост,е необходимо изрично изявление.По отношение на приетото в него,че това може да стане и чрез молбата за издаване на И.лист /решението е пост. във вр. с отм. ГПК/,съдът счита,че това е преодоляно в последващата по време практика на ВКС /О.№ 543/25.09.2009 г. по ч.тд.№ 464/2009 г. на ІІ ТО,О.№ 641/16.11.2009 г. по ч.т.д.№ 656/2009 г. на І ТО.О.№ 17/12.01.2010 г. по ч.т.д.№ 734/2009 г. на ІІ ТО и др./,постановена също по чл.290 ГПК,както и че в него хипотезата е друга – тя е във вр. с началото на преклузивния срок по чл.147 ЗЗД,който срок се свързва с действие на кредитора спрямо длъжника,което действие може да ангажира и отговорността на поръчителя. Или съдът не споделя и доводите на ищеца,че при настъпване на обстоятелства за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем,банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК и без изрично волеизявление за това трансформиране и без необходимост от неговото обявяване на кредитополучателя.

От изложеното е явно,че съдът счита предявеният установителен иск за недоказан и неоснователен и поради това следва да се отхвърли.Щом липсват данни за извършване на надлежни действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем,искането на банката съдът да признае дължимостта от страна на ответницата на сумите по ИМ - 79 290.04 лв.предсрочно изискуема главница, 7 736.76 лв. лихва за периода от 21.08.2009 г. до 25.11.2010 г.,ведно със законна лихва върху главницата от 79 290.04 лв. от 26.11.10 г. до изплащането й и съдебни разноски в размер на 1 740.53 лв.,не може да се уважи.

Посоченото в молбата на ответницата М. К. ,че признава вземането на банката по изпълнителното производство и че оттегля възражението си,е ирелевантно за настоящото производство,което не е такова за обжалване на разпореждането от заповедното производство. А и ищецът не е предприел действия по делото с оглед тази молба.

Съдът счита,че не може да се постанови решение за частично уважаване на иска - само за сумите,дължими от ответницата до 25.11.2010 г. като просрочени анюитетни вноски по погасителния план - и в заявлението по заповедното производство,и в исковото производство,основанието е предсрочна изискуемост на целия кредит и искането е за присъждане на суми,респ. за установяване дължимостта на суми,представляващи целия остатък по кредита и лихвите върху него /а не само лихвите върху просрочените вноски/,поради което съдът нито е имал право да възложи задача на в.л. за установяване на лихвата по анюитетните вноски до 25.11.2010 г.,нито има право да постановява решение за нещо различно от твърдяното и исканото в ИМ.

При този изход на спора не следва да се излагат допълнителни съображения по становището на особения представител за приложимостта на чл.87 ЗЗД и за евентуалната частична основателност на иска.

Водим от всичко изложено,съдът на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен установителния иск на „. Б. гр.С.,насочен срещу М. А. К. от гр.С.,за признаване за установено ,че тя дължи на банката присъдените със заповед за изпълнение № *28/01.12.2010 г. и И.лист от 02.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 1400/2010 г. по описа на РС-С. суми,както следва: 79 290.04 лв.,представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит „. стандарт” с № **8-005/23.05.2007 г.; 7 736.76 лв.,представляваща лихва за периода от 21.08.2009 г. до 25.11.2010 г.,ведно със законна лихва върху главницата от 79 290.04 лв.,считано от 26.11.2010г. до окончателното й изплащане и съдебни разноски в размер на 1 740.53 лв..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: