РЕШЕНИЕ
№ 2170
гр. Пловдив, 29.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, VIII състав в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 334 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на Глава X - та от
Административнопроцесуалния кодекс /AПК/ във връзка с чл.107,ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба на “Инвестпродукт“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя – П. И. Г. , чрез адвокат Х.Д., срещу Акт за установяване на
задължения по декларация (АУЗД) №53-1 от 07.01.2022г., издаден от С. П. П. - главен
инспектор в Отдел “Събиране и контрол” на Дирекция “Местни данъци и такси” в
община Пловдив, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък
върху недвижими имоти по ЗМДТ за периода 01.01.2019г. – 31.12.2021г. в общ
размер на 46064,11 лв. и законни лихви върху посочената сума в общ размер на 6494,86
лв.; установени са задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за
периода 01.01.2020г. – 31.12.2021г. в общ размер на 38569,56 лв. и законни
лихви върху посочената сума в общ размер на 3 069,37 лв.
В
жалбата са изложени съображения за цялостна нищожност на оспорения административен акт. Чрез
процесуалния си представите оспорващия в съдебно заседание конкретизира
претенцията си относно частите от АУЗД, в които при начална липса на правно
основание са определени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО. Твърди се, че тези
установени вземания не почива на
законова разпоредба. Поддържа се, че незаконосъобразно ответният
административен орган е приложил по аналогия към задължение за заплащане на
данък недвижим имот да се дължи и такса битови отпадъци. Сочи се, че ТБО никога
не се е дължала за невъведени сгради в експлоатация и доколкото липсва в
момента такава правна норма, обжалваният акт в частта за ТБО, за
индивидуализираните и невъведени в експлоатация имоти, е нищожно.
Поддържа се
също, че обжалваният акт е нищожен и в частта, в която с обратно действие са
начислявани данъци относно сгради за период преди действието на нормата -
изменението на чл. 14 и чл. 15 от ЗМДТ, доколкото в особената част на закона няма никакво изявление на
законодателя за наличие на обратно действие. Иска се присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът – директор на дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Я. ,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че законодателят
изрично е уредил хипотезите, в които не се дължи такса за битови отпадъци, а
именно - когато услугата не се престира или имотът не се ползва, при спазване
на законовите предпоставки – чл. 71 от ЗМДТ н чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Съществува и законова възможност за
освобождаване от такса битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и
сметоизвозване, в случаите когато се услугата се предоставя от общината, само и
единствено за недвижими имоти, за които е заявено в нарочна декларация по
образец, че няма да се ползват от собственика или ползвателя за цялата година.
Поддържа се, че настоящият случай не попада в нито едно от посочените хипотези,
поради което законосъобразно на собственика са установени задължения за ТБО. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение срещу размер на разноските на другата
страна.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
5. От
„Инвестпродукт” ООД са подадени Декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
**********/19.10.2015 г. и вх. № 66090004125/28.02.2020г., с които е
декларирана собственост на 1/1 идеална
част от недвижим имот, находащ се в гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Стефан
Караджа” № 3, идентификатор на поземления имот 56784.521.396, представляващ:
-
Земя, с площ 2 205.00 кв.м и застроена площ - 1 662 кв.м;
- Търговски обект - хотел (6 етажа), с РЗП
общо - 763 кв.м, в това число: РЗП на обекта 763 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м,
РЗП на таван - 0 кв.м;
-
Търговски обект - ресторант (2 нива), с РЗП общо - 744 кв.м, в това число: РЗП
на обекта - 744 кв.м, РЗП на мазе – 0 кв.м, РЗП на таван – 0 кв.м;
- Други нежилищни обекти - конферентна зала, с РЗП общо - 479 кв.м, в това
число: РЗП на обекта - 479 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м;
- Търговски обект - хотел (5 етажа), с РЗП общо - 1 351 кв.м, в това число:
РЗП на обекта 1 351 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м;
- Търговски обект - хотел 2 (5 етажа), с РЗП общо – 759,10 кв.м, в това
число: РЗП на обекта – 759,10 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0;
- Търговски обект - кафе, с РЗП общо – 361,50 кв.м, в това число: РЗП на
обекта – 361,50 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м;
- Други нежилищни обекти - администрация, с РЗП общо – 375,50 кв.м, в това
число: РЗП на обекта – 375,50 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван 0 кв.м;
- Други нежилищни обекти, РЗП общо - 165.70 кв.м, в това число: РЗП на
обекта – 165,70 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван – 0 кв.м;
- Склад (търговски), с РЗП общо - 210 кв.м, в това число: РЗП на обекта -
210 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м;
- Гараж (търговски), с РЗП общо 452.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта -
452 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м;
- Други нежилищни обекти - басейн, с РЗП общо - 317 кв.м, в това число: РЗП
на обекта - 317 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м.
За имотите е открита партида 6609F137292, по която земята е облагана от
01.09.2015 г., а обектите - от 01.01.2019 г.
6. От „Инвестпродукт” ООД
е подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. **********/09.01.2018г., с която
дружеството е декларирало собственост на 1/1 идеална част от недвижим имот,
находащ се в гр. Пловдив, район „Южен”, ул. „Х. Матов” № 13, идентификатор на
поземления имот: 56784.530.109, представляващ:
- Търговски обект (за спортна
и развлекателна дейност), с
идентификатор 6784.530.109.9.2, с РЗП общо – 509,40 кв.м, в това число: РЗП на
обекта – 509,40 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м;
- Търговски обект, с идентификатор 56784.530.109.9.1,
с РЗП общо – 86.58 кв.м, в това число: РЗП на обекта – 86,58 кв.м, РЗП на мазе
- 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м;
- Други нежилищни
обекти (за соц. и здравни услуги) с идентификатор 56784.130.109.10.1, с РЗП
общо 215 кв.м, в това число: РЗП на обекта - 215 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м,
РЗП на таван - 0 кв.м.
За имотите е открита партида № 6609F246937,
с облог от 01.12.2007г.
7. От „Инвестпродукт” ООД е подадена Декларация
по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 66090001464/23.01.2020г., с която дружеството е декларирало,
че е собственик на 1/1 идеална част от недвижим имот, находащ се в гр. Пловдив,
район „Южен”, ул. „Григор Пърличев” № 18, идентификатор на поземления имот
56784.530.109, представляващ:
- Други нежилищни обекти - стаи за гости
(ап. А6), с идентификатор 56784.530.109.9.14, с РЗП общо - 189 кв.м,
в това число: РЗП на обекта - 189 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0
кв.м;
- Други нежилищни обекти - стаи за гости
(ап. Б-3), с идентификатор 56784.530.109.9.6, с РЗП общо - 154 кв.м, в това
число: РЗП на обекта – 154 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м.
За имотите е открита партида № 6609F349681, с облог от 01.11.2018г.
8. С Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ с вх. 66090003280/20.02.2020 г., подадена от
„Инвестпродукт" ООД, дружеството е декларирало собственост на 1/1 идеална
част от недвижим имот, находащ се в гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Стефан
Караджа” № 7, идентификатор на поземления имот 56784.521.1728, представляващ: Земя,
с площ - 241.00 кв.м и застроена площ - 0 кв.м, по която е открита
партида № 6609F353633, с облог от 01.02.2020г.
9. С Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ с вх. **********/13.12.2007 г., подадена от „Инвестпродукт“ ООД,
дружеството е декларирало, че е собственик на 1/1 идеална част от недвижим
имот, находащ се в гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Филип Македонски” № 37,
ап. А, ет. 3, представляващ: Жилище (ап. А1), с РЗП общо – 125,40 кв.м, в това
число: РЗП на обекта - 125.40 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван 0 кв.м.,
за който е открита партида № Ж9115526_071213, с облог от 01.11.2007г.
10. С Декларация по
чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. 16090014/21.01.2000 г., подадена от „Инвестпродукт“
ООД, ЕИК ***, дружеството е декларирало, че е собственик на 1/1 идеална част от
недвижим имот, находащ се в гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Цар Асен” № 8,
представляващ: земя и сграда с отчетна стойност
31 716,00 лв.
С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/18.06.2010
г., дружеството е декларирало собственост върху 1/1 идеална част от недвижим
имот, находащ се в гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Цар Асен” № 8,
представляващ: - Търговски обект — ресторант, с РЗП общо - 450.00 кв.м, в това
число: РЗП на обекта 450 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м;
-
Други нежилищни обекти - офиси, приемни, с РЗП общо - 1 130 кв.м, в това число:
РЗП на обекта 1 130 кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван 0 кв.м;
-
Склад (друг нежилищен), с РЗП общо - 27 кв.м, в това число: РЗП на обекта 27
кв.м, РЗП на мазе 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м;
-
Гараж (друг нежилищен), с РЗП общо - 60 кв.м, в това число: РЗП на обекта 60
кв.м, РЗП на мазе - 0 кв.м, РЗП на таван - 0 кв.м.
За
имотите е откритата партида № М0000014_000121, с облог от 01.01.2010г.
11. С Декларация по
чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № **********/13.12.2007г. и Декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №№ 9856/18.06.2010г., вх.
**********/17.07.2012г.,вх. **********/01.03.2013г. и вх.66090004065/27.02.2020г.,
подадени от „Инвестпродукт” ООД, дружеството е декларирало, че собственост на
1/1 идеална част от недвижим имот, находащ се в гр. Пловдив, район „Южен”, ул.
„Григор Пърличев” № 18, представляващ:
земя и 23 обекта, в това число - магазини, складове и зъботехнически лаборатории
и подземен гараж, на етап „груб строеж”, с отчетна стойност - 576 464 лв. За имотите е открита партида № М9102743_071213,
земята е с облог от 01.12.2007г., а подземния гараж - от 01.01.2019г.
12. След извършена
служебна проверка в отдел „Събиране и контрол” на дирекция „Местни данъци и
такси” при Община Пловдив било установено, че „Инвестпродукт” ООД, има
непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти, такси за битови
отпадъци, ведно с лихви за просрочие, за притежаваните от дружеството недвижими
имоти. В резултат на проверка е издаден Акт за установяване на задължение по
декларация 53-1/07.01.2022 г. от С. П. П. на длъжност главен инспектор в Отдел
“Събиране и контрол” на Дирекция “Местни данъци и такси” в община Пловдив, с
който на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху
недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и лихви за просрочие към 07.01.2022
г., в общ размер на 94 197,90 лв., в качеството му собственик на недвижими
имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Стефан Караджа” № 3, ул. „Стефан
Караджа” № 7, ул. „Х. ***, ул. „Филип Македонски” № 37, ет. 3, ап. А, ул. „Цар
Асен” № 8, както следва:
-
данък върху недвижимите имоти, за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2021 г., в общ
размер на 46 064,11 лв. и лихви за просрочие към 07.01.2022 г., в общ размер на
6 494,86 лв.
-
такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2020 г. 31.12.2021 г., в общ размер
на 38 569,56 лв. и лихви за просрочие към 07.01.2022 г., в общ размер на 3069,37
лв.
13. Акт за
установяване на задължение по декларация № 53-1/07.01.2022 г., е обжалван от
дружеството по административен ред, като в резултат на обжалването е издадено
Решение № 23/28.03.2022 г. на директор
дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което актът е изцяло
потвърден.
14. За
удостоверяване компетентността на административните орган по делото е
представена заповед № 17ОА2683/27.10.2017г. на кмета на община Пловдив, с която
на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ на главните инспектори в дирекция
„Местни данъци и такси“ при община Пловдив и на директора на дирекция „Местни
данъци и такси“ при община Пловдив се делегира правомощието на орган по
приходите по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
Представена
е също заповед № 43/31.01.2012 г. на кмета на община Пловдив, с която
длъжностното лице, издало оспорения в настоящото производство АУЗД, е назначено
на позиция главен инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив считано от 01.02.2012г.
15. По делото бе
допусната единична съдебна експертиза и тройна съдебна експертиза, заключенията
по които се приеха с оспорване от страна на жалбоподателя. Вещите лица и по
двете съдебни експертизи са извършили аритметична проверка на установените с
оспорения АУЗД задължения, като единодушно формират извод, че органите по
проходите не са допуснали грешки при определяне на размерите на публичните
вземания.
Установено
е, че за имотите на дружеството, находящи се на адрес: гр. Пловдив ул. „Стефан
Караджа” № 3 (деклар. вх.
№ **********/19.10.2015 г. и вх. № 66090004125/28.02.2020г.) не са налични
разрешения за въвеждане в експлоатация, в този смисъл обектите се считат в
„груб строеж“ с издаване на Акт 14 от 30.11.2002 г., Акт 14 от 30.03.2003г. и
Акт 14 от
30.06.2005 г. За обектите е издаден Акт обр. 15/29.03.2019г. Облагането им е
извършено на основание чл. 15, ал. 5 ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019 г.).
За
имотите на ул. „Х. *** е издадено
разрешение за ползване № ДК-07-Пд-206/28.11.2017г.
За
терена на ул. „Стефан Караджа” № 7, гр. Пловдив, в декларация вх.
66090003280/20.02.2020 г. е заявено, че представлява улица за обществени нужди
и следва да е освободен от облагане с данък. Същевременно в декларацията е
удостоверено, че имотът се ползва със стопанска цел /л.309, т. 7.6/.
Обектът
на ул. „Филип Македонски” № 37 е деклариран от дружеството като жилищен имот –
апартамент, придобит на 20.07.1994г.
Теренът,
сградите и постройките на адрес: ул. „Цар Асен” № 8, са придобито от
дружеството на 19.04.1994 г.
Терените
на ул. „Григор Пърличев” № 18 са придобито от дружеството на 30.11.2007г., а
реализираното в тях строителството на стопански обекти е въведено в
експлоатация през 2011г.; изпълненият в имота подземен гараж е със степен на
завършеност „груб строеж“, считано от 16.02.2011г.
Относно
момента на възникване на задълженията за ТБО по обекти, вещото лице от състава
на тройната съдебна експертиза - Ч.С.П.,
поддържа особено мнение, че таксата не следва да се начислява за тези от тях,
които са в груб строеж, нито за имота,
представляващ улица, който може да се ползва по предназначение от множество
граждани.
IV. От правна
страна:
16. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ
установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна
тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в
разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на
застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образования, както и
поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ.
Съгласно чл.
7, ал. 1 ЗУТ териториите в страната са седем категории: урбанизирани,
земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни
обекти и територии на транспорта. В чл. 8 ЗУТ законодателят е регламентирал
конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории
територии могат да имат. Следователно всеки един поземлен имот в страната
попада поне, с оглед на чл. 7, ал. 2 ЗУТ, в една от установените седем
категории територии и има поне едно от предвидените в чл. 8 ЗУТ конкретни
предназначения.
От така
съществуващите на територията на страната категории територии, на които са
разположени поземлени имоти с конкретно предназначение, за целите на данъчното
облагане законодателят е приел за релевантно само предназначението по чл. 8, т.
1 ЗУТ. Имотите с предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ могат да бъдат в
урбанизирана територия, т. е. в населени места и селищни образования, но могат,
с оглед на чл. 8, т. 1 ЗУТ, да бъдат и отделни поземлени имоти извън тях.
Именно поради това законодателят е обособил две групи поземлени имоти, които
имат релевантно за данъчното облагане предназначение. Първата група са
поземлените имоти, които попадат в строителните граници на населените места и
селищните образования. Втората група са поземлените имоти, които се намират
извън строителните граници на населените места и селищните образования.
Според чл.
15, ал. 5 ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), данъкът се дължи и в случаите, когато в
двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в
едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за
устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е
издадено разрешение за ползване.
В
разпоредбата на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на
понятието "жилищна сграда". От съдържанието на разпоредбата на чл.
181, ал. 2 ЗУТ се извлича описание за съществен белег на понятието
"сграда". Според него след завършване на грубия строеж, установено с
протокол на общинската (районната) администрация възниква сградата като
самостоятелен обект на прехвърлителна сделка. Последното налага извода, че
понятието за "сграда" е свързано с понятието за "груб
строеж", дефиниция за което се съдържа в нормата на § 5, т. 46 от ДР ЗУТ
според която "груб строеж" е сграда или постройка, на която са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени
довършителните работи.
Между
страните не се повдига спор, че всички притежавани от “Инвестпродукт“ ООД
имоти, предмет на АУЗД № 53-1 от 07.01.2022г., са разположени в урбанизираната
територия на гр. Пловдив, т.е същите попадат в строителните граници на
населеното място и на общо основание подлежат на облагане с данък върху
недвижимите имоти.
Спорът се
концентрира относно законосъобразното прилагане на реда по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ
за обектите на етап „груб строеж“, респ. за облагането на имота, деклариран от
дружеството като „второстепенна улица“ за обществени ползване.
Въпреки, че
предмет на настоящия контрол е единствено валидността на издадения
административен акт, следва да се отбележи, че за всички обекти на дружеството
в състояние „груб строеж“ към датата на влизане в сила на посочената правна
норма - 01.01.2019 г., е изтекъл предвиденият двегодишен срок от завършването
им в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР ЗУТ, поради което към датата на
издаване на АУЗД същите са били годни за облагане с данък. Такова правно
основание се установява и за имота на адрес: ул. „Стефан Караджа” № 7, гр.
Пловдив, който изрично в декларация вх. 66090003280/20.02.2020 г., т. 7.6 е
заявен от собственика като имот за стопанска дейност. При липсата на
доказателства за промяна на това удостоверено обстоятелство чрез коригираща
декларация, органите по приходите основателно са извършили облагане на имота.
Спор между
страните възниква и относно определянето на задължения за такса за битови
отпадъци за невъведените в експлоатация обекти.
Съгласно
чл. 62 ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл.
71 ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива.
Самостоятелно
основание за освобождаване от ТБО е предвидено в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, когато
по установен от общинския съвет ред собственикът е декларирал, че имотът няма
да се ползва.
Представените
по делото доказателства сочат, че имотите на жалбоподателя попадат в територии,
които са определени със заповед на кмета на общината за предоставяне на
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване.
Налице са документи удостоверяващи факта на предоставяне на услугите,
както и за обезвреждането в депо на битовите отпадъци.
От
друга страна не са налице доказателства дружеството – жалбоподател като
собственик на декларираните имоти да е подавало нарочни декларации за
освобождаването му от заплащане на ТБО за съответни обекти.
При
това положение като собственик на декларираните имоти в урбанизираната
територия на населеното място жалбоподателят се явява и задължено лице за
заплащане на такса за битови отпадъци.
В
действащото законодателство не съдържа легално определение за нищожност на
административен акт, нито са установени правни основания за прогласяване на
нищожност на административните актове. Правната теория и съдебната практика
възприемат критерия за особено съществено нарушение на всяко едно от петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК.
Некомпетентността
на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева,
териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност.
Порокът във
формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса
на волеизявление.
Нарушенията
на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на
административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този
административен акт, който е лишен изцяло от правно основание или когато акт
със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или
от нито един орган или при пълна липса на условията и предпоставките, визирани
в хипотезиса на материалноправната норма.
Превратното
упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост, осен ако
преследваната с издаването на акта цел е различна от законоустановената и не би
могла да бъде постигната с никакъв друг акт.
Видно от
доказателствата по делото със заповед на кмета, издадена на основание чл. 4,
ал. 3 и 4 ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 ДОПК, са определени органите по приходите в
община Пловдив, като между тях е и длъжностното лице, издало оспорения АУЗД.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производството за установяване на местните данъци служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите.
Според чл. 4, ал. 4 ЗМДТ персонално тези служители се определят със заповед на
кмета. Видно от чл. 9б ЗМДТ, установяването на местните такси по този закон и
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 -
ал. 5 ЗМДТ. Тоест компетентен да установи задължението за данък недвижими имоти
и такса битови отпадъци е служител от общината, определен със заповед на кмета
да упражнява функциите на орган по приходите. Следователно оспореният в
настоящото производство административен акт е издаден от териториално и
материално компетентен орган. Тоест не е налице нищожност на акта поради липса
на материална и функционална компетентност.
Актът
съдържа правни и фактически основания, дата на издаване, име и длъжност на
издател, подписа и разпоредителна част, при което не се установява и порок във
формата или липса на форма, която може да са приравни на липса на
волеизявление.
Съдът
констатира, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения в процедурата
по издаване на акта от степен, водеща до липса на волеизявление на компетентния
орган.
Не се
установи и сочената от жалбоподателя хипотеза, в която акт с такова съдържание
не може да бъде издаден въз основа на никаква нормативна опора или от нито един орган или при пълна
липса на условията и предпоставките, визирани в закона. По същество възраженията
на оспорващия са насочени по тълкуването и прилагането на материалните норми,
т.е. под формата на възражение за нищожност се търси защита по въпрос, третиращ
правилното прилагане на материалния закон, с пряко отношение към
законосъобразността на издадения административен акт. Установеното в случая
публично задължение почива на изрично нормативно овластяване и предвидено в
закона общо задължение за заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци, тежащи върху собственика на имотите. При това положение
обстоятелството дали адресатът на акта е задължено по смисъла на закона лице е
релевантен за незаконосъобразността на АУЗД до степен на унищожаемост, но няма
отношение към неговата валидност, защото този порока не засегне същността на
акта като властнически волеизявления /в този смисъл решение № 3667/10.03.2020
г. по адм. дело № 11415/2019 г. на Върховния административен съд и решение №
9404/10.10.2023 г. по адм. дело
№ 2002/2023 г. на Върховния административен съд/.
В случая не
се установява и превратно упражняване на власт, т.е административният орган да
е целял, чрез предоставената му компетентност да постигни забранени от закона
цели.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, а
подадената срещу него жалба е неоснователна.
V. По съдебните разноски:
17. Предвид изхода на делото на данъчна администрация се дължат
сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На
основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1 вр. чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 5337,04
лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Инвестпродукт“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя – П. И. Г. , чрез адвокат Х.Д., с искане за
прогласяване на нищожност в оспорените части на Акт за установяване на
задължения по декларация №53-1 от 07.01.2022г., издаден от С. П. П. - главен
инспектор в Отдел “Събиране и контрол” на Дирекция “Местни данъци и такси” в
община Пловдив.
ОСЪЖДА „Инвестпродукт“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ***, ЕИК ***, да заплати на община Пловдив, сумата от
общо 5337,04 лева (пет хиляди триста тридесет и седем лева и четири стотинки),
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: