РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Б. като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8735 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Т.Б.Я. твърди, че на 12.03.2014 г.
около 17.30 часа в гр. Пловдив, на бул.”Васил
Априлов” пострадала при ПТП в качеството
си на пешеходец. Виновен за настъпване на произшествието била водачката К.Е.,
която управлявала лек автомобил марка „Алфа Ромео“, застрахован при ответника З.
„Б.И.” АД, по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”. Ищцата
излага, че поведението на водачката е било противоправно, а вследствие на
настъпилото ПТП претърпяла подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да й заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП в размер на
35 000лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на ПТП до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът З. „Б.И.” АД оспорва иска
по основание и размер. Поддържа, че не е налице деликт. Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, за която
твърди, че е пресякла на необозначено за това място, с което е нарушила
разпоредбата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Не е съобразила скоростта и посоката
на приближаващия я автомобил, предприела е рисково пресичане при ограничена видимост. Оспорва търпените от ищцата вреди, Оспорва
претенцията за неимуществени вреди по
размер, като намира, същата за прекомерна, тъй като не отговаря на търпените
болки и страдания, обичайно присъжданите за такива случаи обезщетения и социално икономическата обстановка в страната.
Оспорва началната дата на забавата.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представения по делото Протокол
за оглед на местопроизшествие от
12.03.2014г. на ОДМВР Пловдив се установява, че на 12.03.2014 г. в гр. Пловдив е настъпило ПТП между лек автомобил и
пешеходец. От материалите по воденото по повод на ПТП ДП се установява, че
пострадал от ПТП е ищцата, а водач на л.а. е К.Х.Е., която е управлявала автомобил
„Алфа Ромео 147 с ДК № *******. Гражданската отговорност на водача на
автомобила е застрахована при ответника с полица № 02114000653145 със срок на
действие 22.02.2014г. – 22.02.2015г.
За установяване на конкретния механизъм на ПТП по делото е
изслушана съдебна – автотехническа експертиза /САТЕ/. Тъй като заключение бе
оспорено от ищцата, съдът назначи повторна САТЕ. Заключението на повторната
експертиза не бе оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло,
като обективно, компетентно и пълно. Повторната САТЕ установява следния
механизъм на ПТП: На
12.03.2014 г. в гр. Пловдив, около 17:30 ч. по бул. „Васил Априлов" в
посока към ул. Гладстон се е движил л.а. „Алфа Ромео 147", с per. № *******,
управляван от К. Х. Е. с неустановена скорост. Видимостта е била добра, в светлата част на денонощието. Малко
след кръстовището на бул. „Васил Априлов" с бул. „Пещерско шосе" Е.
се престроила в лявата лента за движение, за да може да завие по ул.
„Гладстон". В десния край на платното за движение е имало колона от спрени
автомобили. В същото време от десния за автомобила „Алфа Ромео“ тротоар
пострадалата пешеходка Т.Я. е предприела пресичане на платното за движене на
бул. „В.Април“ в посока от дясно на ляво спрямо автомобила. Водачката на
автомобила е реагирала със закъснение като е задействала спирачките, поради
което не е успяла да спре преди да достигне пешеходката, затова автомобилът е ударил с предната си част пешеходката
малко преди да спре. От удар тя е паднала пред автомобила, който е спрял без да
я прегази. Според вещото лице причината за създаване на опасната ситуация е
предприето пресичане на пешеходката на необозначено за пешеходци място. Причината,
за да настъпи удар на пешеходката, е в закъснението на реакцията от страна на
водача за аварийно спиране. При ограничена видимост на пешеходката от паркирани автомобили, спрямо
момента, в който тя се е появила пред левия габарит на паркирания вляво от нея
автомобил, вещото лице е изчислило, че водачката на автомобила е имала
възможност да предотврати удара и ПТП, ако пешеходката е вървяла е бавен,
спокоен и бърз ход. При спокойно тичане ударът е бил предотвратим при скорост
до 43 км/ч, над 43 км/ч ударът за водача е непредотвратим. При бързо тичане на
пешеходката, водачът не е имал възможност да спре и да предотврати удара и ПТП.
От друга страна вещото лице установява, че тъй като бул. „Априлов“ в района на
ПТП е прав, пешеходката е имала възможност да види приближаващия я от ляво
автомобил или още от десния тротоар преди да предприеме пресичането или към
момента, в който е преминала през колоната от спрени автомобили, ако се спряла
и се е огледала наляво.
Ако пешеходката след като е преминала през част от платното за движение или
след като е преминала през колоната спрени автомобила се е огледала, тя е имала
възможност да види фаровете и автомобила и да се спре като го изчака да
премине. Вещото лице е категоричен, че пешеходката е пресичала на
необозначено и несигнализирано място. Мястото на удара на пешеходеца по дължина
на бул. „Васил Априлов“ е на около 10 м след ориентира /виж. огледния
протокол/, а по широчина на около 7,0 м вляво от десния бордюр, считано в
посоката на движение на автомобила. Като се има предвид, разположението на
автомобила след удара, според вещото лице, в последния момент преди удара,
водачката е завила леко наляво. Произшествието е настъпило в гр. Пловдив, на бул.”Васил Априлов”, в
участъка между кръстовището с бул.”Пещерско шосе” и с ул.”Войнишка слава” т. е.
между две кръстовища. Спрелите в десния края на платното за движение автомобили, вероятно са ограничавали
видимостта за водача спрямо пешеходката. Вещото лице уточнява също, че няма
конкретни данни за начина на движение на пешеходката, нито има данни за
определяне на скоростта на автомобила, затова вещото лице е дало изчисления при 30 и 50 км/ч.
Изслушана е и съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ , чието заключение е
прието по делото като неоспорено от страните и което съдът възприема, като безпристрастно, компетентно и изчерпателно.
СМЕ установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания по време на ПТП: контузия на главата; контузия на шията със
сътресение на гръбначния мозък; контузия на лумбалната област; счупване на
външния кондил на лявата голямопищялна кост. Вещото лице уточнява, че тежестта
на оплакванията, обективната клинична находка, данните от КАТ и динамиката в
отзвучаване на симптомите не отговарят на поставената на ищцата диагноза „контузия
на гръбначния мозък в шийния отдел“. Експертизата приема , че се касае за
контузия на шията със сътресение на гръбначния мозък. Вещото лице е
категоричен, че описаните травматични увреждания са в причинна връзка с
механизма на ПТП.
Въз
основа на представените от ищцата писмени доказателства вещото лице установява,
че на 12.03.2014г. / по спешност / на ищцата е проведено болнично лечение в
клиника по неврохирургия, което включва активно наблюдение на пострадалата, и
прием на медикаменти. Поставена е туторна шина на левия долен крайник. Ищцата е
изписана 20.03.2014 год. и е насочена към клиника по ортопедия и травматология,
където е направена открита репозиция на фрактурата и фиксация с 2 броя
Киршнерови игли /21.03.2014г./, след което е поставена гипсова имобилизация. Изписана
на 27.03.2014 г. за продължаване на терапията в амбулаторни условия с препоръки
да не стъпва на крайника и да ходи с патерици 90 дни и да приема медикамент. Конците
са свалени на 14 ден след операцията, раната е била спокойна. Проведена е
многократно рехабилитация. Лечението е продължило в Англия. По време на
клиничен преглед е установено, че амплитудата на движение с лявата колянна
става е между 0-80 градуса. Поставена е шина за коляното с пълна амплитуда на
движение за предотвратяване на по-нататъшната валгусна деформация. Ищцата е приемала
медикаменти във връзка с постоянен болков симптом. Постоянната болка,
отклонението в оста на крайника, ограничените движения, нарушената походка и
непрекъснатото ползване на патерици са индикациите, поставили необходимост от
ендопротезиране на лявата колянна става. Направено е първично циментиране и
пълна подмяна на колянна става / 02.07.2015г./. Целта на лечението е била
възстановяването на функцията на крайника най- близко до нормата и за най -
кратки срокове. Поради наличие на постоянни оплаквания от болки, невъзможност
за ходене без помощни средства, остатъчна валгусна деформация и дискомфорт, на
16.02.2017г. е извършена третата операция - подмяна на първичната протеза с
ревизионна ендопротеза. На 20-я ден от изписването ищцата е направила емболия
на белодробната артерия / на 06.03.2017г./ и е приета по спешност за болнично
лечение. След изписването и е назначена терапия с антикоагулант до края на 2017
год. Приемала е продължително време медикамент за обезболяване. След третата
операция е отключила алергична реакция към морфин и е имала остри астматични
пристъпи. Извършени са инструментални изследвания, които доказват, че няма
усложнения от белодробната емболия. Вещото лице е извършило личен преглед на
ищцата. Установило е, че лечението й продължава. Установил е, че ищцата има
лека остатъчна контрактура, оток и затруднения по време на ходенето на пети.
Получената емболия на белодробната артерия е забавила рехабилитацията и
функционалното възстановяване. Към момента възстановителния период не е
завършил, флексията в ставата е възстановена до 80-90 градуса. Има флексионна
контрактура от 10 градуса. Налице е оток и болезненост. Травмата на главата, шията, гръбначния мозък и
поясния отдел са възстановени напълно. Прогнозата за лявата колянна става е да
подобрява обема на активните си движения, отокът да намалява, да се възстанови
мускулната сила и плавността на походката и постепенно оплакванията да отзвучат
напълно.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства за търпените от ищцата болки и страдания, чрез разпит
на свидетеля Ц.Р.– приятелка на ищцата. Същата установява, че ищцата се е била
върнала в България в отпуск от Англия, но претърпяла ПТП. Видяла я настанена в
болницата в гр.Пловдив. Била обездвижена, имала много болки, поради което
вземала обезболяващи медикаменти. Свидетелката я обслужвала и в болницата,
поднасяла й подлога. След като изписали ищцата свидетелката заедно със своята
свекърва продължили да се грижи за ищцата, докато пристигнал съпругът й от
Англия. Спомня си, че кракът на ищцата бил подут, отекъл, придвижвала се трудно
и ползвала патерици, дори и сега. Ищцата била доста раздразнителна заради
болките, не искала да остава сама. Свидетелката знае, че ищцата е претърпяла
трета операция в Англия. Не можела да се качва или слиза по стълби, винаги било
необходимо до нея да има човек за помощ. Преди ПТП ищцата ходела добре и нямала
проблеми.
Воденото срещу водача К.Е. досъдебно
производство е било прекратено по искане на пострадалата ищца с постановление на
ОП Пловдив.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината по аргумент от нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага,
като в тежест на ответника е да обори тази законова презумпция.
Съдът, след съвкупна преценка на
събрания доказателствен материал намира,
че събитието от 12.03.2014 г., при което е пострадала ищцата Т.Я. представлява
пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, което е причинено виновно и
противоправно от водачката на лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с ДК № *******, К.Е..
Същото съставлява деликт по смисъла на
чл. 45 ЗЗД и покрит застрахователен риск по задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите”. От приетата по делото САТЕ се
установява, че водачката е нарушала правилата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП - водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, и по този начин е нарушила и общото за всички водачи на пътни
превозни средства задължение, установено с чл. 5, ал 2, т. 1 ЗДвП, а именно да
бъде внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, което дава основание поведението й да се квалифицира като противоправно.
Сочените норми на специалния ЗДвП, изискват от всеки участник в движението по
пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората. Специално за водачите на пътни
превозни средства е въведено изричното задължение да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. Отговорността на
водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на
движението е по - голяма в сравнение с тази на пешеходците, включително и в хипотезата, при
която и водачът, и пешеходецът са допуснали нарушение в правилата за движение ( в този
смисъл и Решение № 105 от 19.06.2017 г. по
гр. д. № 60353/2016 г., г. к., ІІІ г. о., ВКС). В
подкрепа на тези аргументи е и вече цитираната норма на чл. 20 ЗДвП, която
изисква от водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват; да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. В случая водачката Е. е управлявала
лекия автомобил с позволена за населеното място скорост, но не е възприела
пешеходката от момента, в който тя се е появила на пътното платно и не е
реагирала навреме, за да спре и да предотврати удара. Водачката е имала
възможност и при ограничената видимост на спрелите отдясно на
нея автомобили, да предотврати удара и ПТП, в който смисъл е и САТЕ. Няма
доказателства пешеходката да е бягала. Нормално е и съдът приема, че тя е
вървяла с бавен, спокоен или бърз ход, но и в трите случая водачката Е. е имала
възможност да я възприеме и спре автомобила преди удара. Не е
оборена при условията на пълно и обратно доказване законовата презумпция за
вина на делинквента. Напротив – изложеното по – горе обосновава именно извода,
че поведението на водачката е виновно, изразяващо се в простото неполагане на
дължимата от всеки водач на МПС грижа.
Установени са по делото от изслушаната
СМЕ получените от ищцата телесни увреди и
пряката им причинна връзка с процесния деликт. Установиха се и търпени от
ищцата болки и страдания от получените телесни увреди. Налице са предпоставките
на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД ответникът да бъзе осъден да
заплати на ищцата обезщетение за причинените й от ПТП неимуществени вреди.
Техният размер съдът определя по справедливост /чл.52 от ЗЗД/. Константната
съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД приема, че критерият
„справедливост” не е абстрактен. Съдът определя обезщетението за вреди след
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например:
характерът, вида и броя на уврежданията,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при
които са причинени вредите, и др. – в
този смисъл и ППВС № 4/1968 г. В конкретния случай ищцата Я., на
59 години към датата на ПТП, е получила контузия на главата; контузия на шията
със сътресение на гръбначния мозък; контузия на лумбалната област; счупване на
външния кондил на лявата голямопищялна кост. Претърпяла е три операции, дълъг
възстановителен период, който по отношение на счупения крайник не е приключил,
въпреки изминалия дълъг период от повече от 5 години от ПТП. Очаква се
подобрение на състоянието й, но не е възможно да се възстанови състоянието й
преди ПТП. Отделно ищцата е била дълго време обездвижена и поради това зависима
от трети лица, които да я обслужват и да се грижат за нея. Изпитвала е
продължително време болки, за което е вземала медикаменти. При операциите е
развила усложнения, които пък от своя страна са затруднили възстановителния
период. И към настоящия момент кракът на ищцата е оточен, движи се без помощни
средства, самостоятелно, но с накуцваща походка. Съдът отчита и търпените от
ищцата негативни изживявания, неудобства и претеснения, които като пострадала
от ПТП е преживяла.
Съдът
преценява и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели
за доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респ.
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска
отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния
максимален размер на обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. Така
официалните средностатистическите данни на НСИ за 2014 г., за едно лице
показват годишен паричен доход на
лице от 4740 лв., което отразява и тенденция
за повишаване стандарта на живот в сравнение с предходни години. При така
изброените релевантни обстоятелства, включително и обезщетенията присъждани за
сходни случай, съдът намира, че обезщетение в размер на 40 000 лева се
явява справедливо да репарира
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Посоченото обезщетение
следва да бъде редуцирано с 40%, поради това, че съдът намира възражението на
ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат за
основателно. Всяко пресичане на платното за движение извън пешеходната пътека е
нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП, поради което при настъпване на
общественоопасни последици ще е налице принос от страна на пострадалия. В
конкретния случай ищцата К.Г.е пресякла на необозначено място – САТЕ
установява, че в района няма пешеходна пътека. В този случай ищцата е следвало
да се съобрази с приближаващите я пътни превозни средства, съгласно правилото
на чл.113 ал.2 т.1 от ЗДвП. Ищцата е могла да възприеме движещия се по пътното
платно лек автомобил, управляван от К.Е.
и да не предприема пресичане на пътното платно. Още повече, че е пресякла на
място с паркирали отдясно автомобили, и
е следвало да прецени, че това затруднява видимостта на водачите, които се
движат по съседната, лява пътна лента. Приносът на водача следва да бъде
определен на 60%, по-висок от този на пешеходката, поради по-високите
изисквания, които ЗДвП поставя към поведението на водачите на МПС. След
редукцията, искът за репариране на неимуществени вреди е основателен и доказан
до размера на сумата от 24 000 лева,
като за разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лева следва да се
отхвърли.
Върху така определеното обезщетение , ответникът дължи и законната лихва
от датата на увреждането – 12.03.2014г.
По разноските:
Ищцата претендира разноски по списък в размер на общо 2434лв. Нейният
процесуален представител претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗАдв.
Ответникът е претендирал разноски общо в размер на 230лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК съобразно уважената част от
иска на ищцата се следват разноски в размер на 1947,20лв. /80% от 2434лв./. На адв. Д. се следва
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, осъществено
безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв.( към списъка с разноски е приложен договор
за процесуално представителство, в който е вписано, че защитата се осъществява безплатно на
основание чл. 38 от ЗАдв.). При това положение съдът определя възнаграждението
в полза на адвоката, по реда на
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ( чл. 7, ал. 2, т. 4 ),
което е в размер на 1250лв.
Ответникът също има право на репариране
на сторените от него в процеса разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които
съобразно с отхвърлената част от иска /20%/ възлизат на сумата от 46 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати Т.Б.Я., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 12.03.2014
г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12.03.2014г., до окончателното изплащане, и 1947,20лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния заявен размер от 30 000
лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр.
с чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на
адвокат М.Д., член
на Софийска адвокатска колегия, ЕГН ********** възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на ищцата Т.Б.Я., по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в
размер на 1250 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: