Р Е
Ш Е Н
И Е №221
гр. Шумен,
12.12.2017 г.
Шуменски окръжен
съд, в публичното
заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Св. Станчев
2.
Т. Димитрова
при секретаря А.
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Т.
Д. в.гр.д. № 278 по описа за
2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на К.А.С. и П.А.С.,
действащи чрез пълномощника адв. Д. Д. от ШАК срещу
решение № 254/10.08.2017 г. по гр.д. № 592/2016 г. по описа на ВПРС.
Жалбоподателите намират
решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, по съображения, подробно изложени в жалбата
им, с оглед на които молят въззивният съд да го
отмени и постанови друго, с което да осъди ответницата Т.Д.Т., както следва: 1/
да премахне прокопания от нея канал за отпадни води в имота на ищците, находящ
се в с. О., общ. В.П., като бъдат извадени канализационните тръби, изкопа се
засипе и насипа се трамбова на пластове с дебелина 20 см., 2/ да преустанови
преминаването през имота на ищците, находящ се в с. О., общ. В.П., ул. ..№ ../
да заплати на ищците сумата от 2 000 лева – обезщетение за вреди, нанесени
в имота им, находящ се в с. О., общ. В.П., ул. ..№ .., ведно със законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и
направените по делото разноски.
В срока по чл.263
от ГПК, въззиваемата Т.Д.Т., действаща чрез
процесуалния представител адв. С. З. – С. е
депозирала отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за
присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно
легитимирани лица, редовна и допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна,
поради следното: Производството по гр.д. № 592/2016 г. по описа на ВПРС е
образувано по искова молба на жалбоподателите срещу въззиваемата,
с искане ответницата да бъде осъдена да премахне прокопания от нея канал за
отпадни води в имота на ищците, представляващ дворно място с площ от 830 кв.м.,
представляващо УПИ І-64 в кв.44 по плана на с. О., об. В.П., обл. Ш., заедно с построената в него еднофамилна жилищна
сграда с площ от 71 кв.м., с изба с площ от 10 кв.м., при граници за имота: от
две страни – край на регулация, улица и УПИ Х-64, като бъдат извадени
канализационните тръби, изкопа се засипе и насипа се трамбова с пластове пръст
с дебелина 20 см.; да преустанови преминаването през имота на ищците и заплати
на същите сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за вреди,
нанесени на имота им, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на иска до окончателното й плащане и извършените деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете кат изцяло
неоснователни, като е поискала съда да ги отхвърли и й присъди направените по
делото разноски.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.109 от ЗС –
относно претенциите за осъждане на ответницата да премахне изградения от нея
канал за отпадни води и преустанови преминаването през имота на ищците и по
чл.45 от ЗЗД – относно претенцията за осъждане на ответницата да заплати на
ищците обезщетение за вреди в размер на 2 000 лева, като с решението си ги
е отхвърлил изцяло като неоснователни и е осъдил ищците да заплатят на
ответницата деловодни разноски в размер на 587 лева. Решението се обжалва изцяло от ищците.
При извършена проверка от чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на правния спор, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че, по силата
на договор за доброволна делба от 08.04.2015 г., вх. рег. № 946/08.04.2015 г.,
акт № 95, т.2, д. № 470/2015 г. на СВ – В.П., жалбоподателите са собственици на
дворно място с площ от 830 кв.м.,
представляващо УПИ І-64 в кв.44 по плана на с. О., общ. В.П., обл. Ш., заедно с построената в него еднофамилна жилищна
сграда с площ от 71 кв.м., с изба с площ от 10 кв.м., при граници за имота: от
две страни – край на регулация, улица и УПИ Х-64 в кв.44. Границите на имота им
са определени съгласно действащия КРП на с. О., одобрен със заповед №
3175/30.05.1958 г., изм. със заповед № 206/19.06.2016 г. на кмета на Община – В.П.
и са очертани с червено и синьо на изготвената от вещото лице Х.скица,
представляваща неразделна част от настоящото решение, по точки 1, 2, 3 и 4. Посочените
граници не са материализирани на място, а границите по които се ползва имота не
съответстват на действащия кадастрален и регулационен план. На 14.05.2009 г.
ищецът е подал заявление за изменение на ПУП за описания имот, като е изготвен
проект за изменение на плана, но към днешна дата същият не е одобрен. По силата на договор за доброволна делба от
07.03.1980 г. въззиваемата се легитимира като
собственик на лозе от 1 дка в местността „ До село – канарата „, О.ско землище, извън чертите на регулационния план, при
съседи – С.Д., канарата, двор на Г.Д.и К.Д., а, по силата на решение от
23.10.1989 г. по гр.д. № 69/1989 г. по описа на ВПРС и като носител на правото
на ползване върху общинско място в местността „ Под манастира „ край с. О., с
площ от 250 кв.м. и масивна вила, построена върху това място. Към настоящия
момент за описаното по-горе лозе от 1 дка не е наличен действащ кадастрален
план. По картата на възстановената собственост на с. О., имотът попада в
границите на имот № 000309 по КВС, който представлява земеделска територия, попадаща
под разпоредбите на пар.4 от ЗСПЗЗ. Съгласно неодобрен кадастрален план за
териториите по пар. 4 от ЗСПЗЗ, имотът е заснет с пл.
№ 210 и е очертан в зелено на работната скица, между точки 5, 6, 7, 8, 9 и
10. От заключението на вещото лице Х.се
установява, че границите на имота на въззиваемата,
според неприложения КП, пресичат границите на имота на ищците и навлизат в него
в частта, заключена между точки 1, 9 и 16 на работната скица. По границата на
имота на въззиваемата, която не е обща с имота на
ищците и не навлиза в техния имот, между точки 17, 8 и 16 съществува V-образна
канавка, открита, без облицовка, с обща дължина 44.42 кв.м., преминаваща през
имотите, ползвани от нея и съделителя й К.Г.К.. Средната
широчина на канавката е 1 м., а общият обем на изкопа е изчислен на 10.66
куб.м.. От т.16 до т.15 е положена метална тръба, в момента зарита с пръст. Дължината
на тази част е 11.26 м., от които през имота на жалбоподателите преминава
участък с дължина 8.47 м.. Бетоновата тръба има излаз към ул. .... От двете
експертизи и показанията на свидетелите се изяснява, че двата имота са
разположени на различно ниво, поради денивелация, като имотът на въззиваемата е по-горен. На място, вещото лице Х.е
констатирало, че канавката е празна и суха. При извършен един месец по-рано
оглед, вещото лице Й.е констатирало, че в канавката има само една PVC тръба, разположена по средата, без връзка с други тръби, като останалите
тръби са извадени и се намират в имота на Т.Т.. В
резултат, канавката може да се ползва само за отвеждане на повърхностни води. С
оглед размера, цвета и степента на остарялост на намиращите се в имота на
ответницата тръби, вещото лице прави извод, че те най-вероятно също са били
поставени в канавката, с цел отвеждане на отпадни води. Същото вещо лице сочи,
че в имота на въззиваемата има изградена канализация,
отвеждаща отпадните води в попивна септична яма, разположена
на 3 м. от границата, както и, че при пускане на течаща вода във вилата не се
установява протичане на водата по канавката. За изграждане на канавката няма
издадено разрешение от компетентните органи. Според отразеното в представените
по делото скици, включая работната, вилната сграда в имота на въззиваемата се намира на значително отстояние от процесния изкоп, като по делото не са събрани доказателства
по някакъв начин той да е бил свързан с постройката. Свид.
Д.и П.заявяват, че преди години са виждали по въпросната канавка да се отчитат
отпадни води, които са се изливали директно на улицата от южната страна на
двата имота, но не знаят кой я е прокопал и от кого са били поставени тръби в
нея. Свид. К., която е бивш собственик на съден имот,
твърди, че канавката се е получила по естествен начин от оттичането на дъждовни
води, поради денивелацията на имотите и е била поддържана изкуствено от съпруга
на въззиваемата, с цел да се предотврати
наводняването на имотите. Според свид. Т.въпросната
канавка е естествена вада, която съществува отдавна и е практика такива да има
между съседни имоти. Същият твърди, че при проверка, по повод подаден през 2015
г. сигнал до Община – В.П. от страна на ищеца, не е установил по канавката да
се оттичат отпадни води. В жалбата си, жалбоподателите твърдят, че сами са закопали
положената в канавката бетонна тръба, за да ползват имота си и с цел да
предотвратят нещастен случай при евентуално пропадане в изкопа. И двете вещи
лица са категорични, че с изграждането на процесния
канал не се влошават условията за застрояване на поземления имот на ищците и не
се препятства установения начин за трайно ползване на същия.
Що се отнася до
твърдението на жалбоподателите, че въззиваемата е
преминавала, без учредено право на преминаване, през имота им през изградена от
нея врата, от заключенията на вещите лица Х.и Й.се установява, че входът към
имота на ответницата се намира на североизточната му граница, означена между т.
6 и 7 на работната скица. Между т. 10 и 12 на скицата имотът граничи с „общинско
място”, с неустановен собственик,
заключено между точки 11, 10, 12, 13, 16, 1 и 14. На поставени въпроси,
в съдебно заседание на 17.07.2017 г. вещото лице Х.отговаря, че от към ул. ...,
срещу т. 46 от работната скица има
поставена врата, от която може да се влезе както в имота на въззиваемата,
така и в имота на жалбоподателите, тъй като между тях няма ограда. Вратата
попада в рамките на уличната регулация и не е част от частен имот. По делото не са събрани доказателства от кого е
поставена вратата. От показанията на свидетелите се установява, че в различни
периоди през нея са преминавали както жалбоподателите, така и въззиваемата.
За установяване на
изнесените по-горе факти във връзка с границите на имотите на страните и
местоположението на спорната канавка, съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице Х., тъй като вещото лице Й.сама признава, че не разполага с нужните
познания за да даде обективно заключение по тези въпроси. Що се отнася до
състоянието на изкопа, също кредитира заключението на експерта Х., което е
по-пълно и издържано в техническата му част.
Въз основа на така
установените факти, съдът приема, че, доколкото заявеното от жалбоподателя
изменение на ПУП все още не е одобрено и приложено, процесната
канавка в откритата й част попада изцяло извън имота на жалбоподателите, като в
същия е разположена част от нея, с дължина 8.47 метра, заета от вкопана
бетонова тръба, зарита с пръст. Въпросната тръба не влошава условията за
застрояване на поземления имот на жалбоподателите и не се препятства ползването
му според установения начин за трайно ползване. Досежно
твърдението на жалбоподателите, че въззиваемата
преминава неправомерно през имота им, намира, че не се доказва от събраните по
делото доказателства.
Позовавайки се на
изложеното, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно чл.109 от ЗС,
собственикът на имот може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Искът
по чл.109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика за защита на
притежаваните от него вещни права и техния обект от неоснователни действия, с
които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота. Правният
интерес от този иск е обусловен от това ищецът да е носител на правото на
собственост за имота, защита на което се
търси. Искът може да бъде насочен както към лицето, което е създало
противоправното състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на
правото на собственост, така и към субекта, който поддържа това състояние. За
успешно провеждане на исковата си защита, ищецът по негаторния
иск, следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, следните
кумулативно изискуеми предпоставки: че е собственик на засегнатия имот и, че ответникът,
без да упражнява фактическа власт върху него, е извършил или извършва действия
или създава състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху имота в пълен обем. Негаторният иск
е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем
на правото. За уважаването му ищецът следва да докаже правото си на собственост
и основанията, които са предизвикали търсената съдебна защита, т. е., че това
негово право е нарушено от ответника с посегателства, които, без да отнемат
владението върху имота, ограничават и/или пречат на собственика да осъществява
спокойно и в пълен обем своите правомощия. Фактическият състав на основанието изисква
да се установят действия на ответника, пречещи на ищеца да упражнява в пълен
обем притежаваното право на собственост, които действия да са без правно
основание. Според трайната съдебна практика, главната предпоставка за уважаване
на иска е установяване на действие или бездействие, с които се пречи, смущава
или ограничава свободното ползване на имота и упражняване на правото на
собственост. Не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторния иск, а само такова, което засяга неоснователно
обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и, посредством което се създават
пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се
накърняват правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват
в пълен обем. Ако, въпреки извършването на определени действия /бездействия/,
правомощията на собственика не се ограничават, респ. засягат по начин да се препятства
възможността да се упражнява правото на собственост, то "негативното",
от гледна точка на ищеца, действие на ответника не може да се счита като препятстващо
упражняването правото на собственост. Собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора
на това действие и в какво се състои нарушението. За да бъде ангажирана
отговорността на ответника, следва в резултат на неоснователното действие да
има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено
вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от страна увреждащия. Необходимо е да се установи причинна връзка
между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на
ответника. Ако ищецът е дал съгласие за създаване на състоянието и то е
съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да упражнява своите
права, искът по чл.109 от ЗС е неоснователен. В този случай липсва
причинна връзка между поведението на ответника и създаденото ново положение. Извършеният
в съседен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла
на чл.109 от ЗС, ако незаконността му
се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони
строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите. В този
случай не е нужно ищецът да доказва с какво точно му пречи незаконният строеж,
тъй като преценката за това кога един строеж смущава нормалното ползване на
съседния имот е направена от законодателя. Когато обаче незаконността на
строежа се изразява единствено в липса на необходимите строителни книжа за
извършването му, в тежест на ищеца по негаторния иск
е да докаже с какво конкретно този строеж му пречи да упражнява правото си на
собственост. Интересът от исковата защита по чл.109
от ЗС е налице винаги, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи
законните ограничения на собствеността. Осъществяването на незаконно
строителство в собствен имот на регулационната линия със съседен урегулиран
поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения,
осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот
и съставлява действие, което в нарушение на чл. 50 от ЗС води до създаване на
състояние, увреждащо съседния имот. Претендираната
защита обаче следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за
преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това
съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията
на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца,
като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното
накърняване. В този смисъл, когато чрез иска по чл.109 от ЗС се цели
защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на
регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да
доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но
следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба, с оглед преценка
дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника
ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане
съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято
тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му. Изграждането
на незаконен строеж в съседен имот представлява такова неоснователно действие
върху съседния имот, което би могло да пречи за пълноценното упражняване на
правото на собственост върху този съседен имот, но само ако незаконността на
строежа се изразява в нарушение на установените с благоустройствените закони
строителни правила и норми. Когато обаче незаконният строеж е изпълнен в
съответствие с действащите строителни правила и норми, но без строително
разрешение, то самата липса на такова строително разрешение не е пречка за
пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседния имот.
Следователно поддържането в съседен имот на търпим строеж по смисъла на пар. 16, ал.1 от ПР на ЗУТ не е неоснователно действие
върху съседен имот, нито поддържане на неправомерно състояние и поради това не
би могло да е основание за уважаване на предявен от собственика на съседен имот
иск по чл.109 от ЗС. Незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика
на съседен имот в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива
строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед
осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение /напр.
при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно изградената сграда до
съседния имот или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания, които са
установени с цел опазване здравето на всички живущи в определено населено място
или част от него/. В тези случаи самото нарушение на такива строителни и
санитарно-хигиенни норми предполага ограничаване правата на собственика на
съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по предназначение, поради което
в този случай ищецът по иска с правно основание чл.109
от ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му
пречи. Във всички останали случаи, обаче, когато незаконният строеж е изграден
в нарушение на други строителни правила и норми, различни от горепосочените,
ищецът по иска с правно основание чл.109 от
ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи да
осъществява пълноценно правото си на собственост. Наличието на изграден в недвижим имот
тръбопровод или друга инсталация, само по себе си не е достатъчно основание, за
да се приеме, че е налице ограничаване на правата на собственика да ползва,
владее или да се разпорежда с имота. За да е налице възпрепятстване на правата
на собственика да ги упражнява в пълен обем, следва наличието на тръбопровод
или друга инсталация да има неблагоприятно отражение или въздействие, пряко или
косвено върху някое от правомощия на собственика, като при всички случаи, с
оглед фактите по конкретния спор, следва да се направи преценка относно
наличието на ограничаването. Това ограничение следва да пречи на ползването на
вещта съобразно нейното предназначение. Самото наличие на тръбопровод или друга
инсталация, независимо от това, дали е изграден законно, предвид спазването на
техническите изисквания за това, не е основание, годно да се приеме за наличие
на такова ограничение. Незаконността на изграждането следва да се цени
единствено и дотолкова, доколкото дава основание да се приеме, че ограничението
е неоснователно или противоправно, но само когато е налице ограничаване на
правата на собственика на вещта. Предоставената защита по чл.109 от ЗС следва да съответства на
нарушението, в което се състои неправомерното въздействие върху вещното право
на ищеца без да го надхвърля.
В конкретната хипотеза, с оглед указаното по-горе разпределение на
доказателствената тежест между страните и съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за недоказано твърдението на
жалбоподателите, че въззиваемата е изградила, респ. е
поддържала в имота им канал за отпадни води, тъй
като не се установи, че процесната
канавка е свързана с намиращата се
в имота й вилна сграда, респ. с
друг източник на отпадни води в него. Напротив, вещото лице Й.е констатирало, че при пускане на чешмата във
вилата по канавката не се оттича вода, както и, че за събиране на отпадните
води в имота на ответницата има изградена попивна
септична яма. Освен това, не се установи, че към
датата на завеждане на исковата молба в канавката действително са били положени
PVC тръби и, че те са били свързани под формата на някакъв вид отводнително
съоръжение. Предвид горното,
че празната канавка не преминава през имота на жалбоподателите и, че не се установи
през нея да са се оттичали отпадни води, които да отделят неприятна миризма и
да замърсяват същия, намира, че
претенцията за защита по реда на чл.109 от ЗС относно нея е неоснователна. Видно от събраните доказателства,
жалбоподателите могат да претендират нарушаване правото им на упражняване
собствеността върху имота им в пълен обем единствено във връзка с поставената в
него бетонова тръба, с дължина 8.47 метра, за която не се установява да е била
част от елемент на техническата инфраструктура, представляващ отводнителен
канал за повърхностни или отпадни води.
Действително тръбата е положена в най-долната част от имота
на жалбоподателите и се явява като продължение на канавката, като преди
зариването й с пръст е имала излаз на улицата, но не се доказва, че е била
свързана с други тръби и, че е представлявала част от действащо
съоръжение за отпадни води. Наред с това, от показанията на свидетелите може да
бъде направен категоричен извод, че въпросната канавка се е образувала по
естествен начин, вследствие оттичането на повърхностни води и е била уголемена
и поддържана от съпруга на въззиваемата, с цел
предотвратяване наводняването на имотите, които
са разположени на различна надморска височина, като
този на жалбоподателите се намира по-ниско от имота на въззиваемата.
Съгласно чл.87, ал.2 от ЗУТ, при липса на канализация или
когато поради наклон на терена, канализацията не е в състояние да отвежда повърхностните води,
собствениците са длъжни да осигуряват свободното протичане на тези води през
поземлените имоти до съответните улични съоръжения (канализационни шахти,
канавки и други). В чл.108 от ЗВ пък е посочено, че собствениците
на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от
по-горните имоти. От изложеното, следва, че
жалбоподателите са били длъжни да приемат и да не препятстват протичането през
имота им на естествено оттичащите се
повърхностни води, идващи от имота на въззиваемата. Правилото на чл.108
от ЗС, урежда законен сервитут по смисъла на чл.103 и
чл.105 от ЗВ, който произтича от закона. Според него, по
отношение на естествено оттичащите се повърхностни води по-ниските имоти са
служещи по спрямо съседните по-горни имоти и
собствениците на по-ниските имоти нямат право да преграждат естествено
оттичащите се в техните имоти от съседните по-горни имоти повърхностни води.
Предвид горното и доколкото се установи, че поставената в имота на
жалбоподателите бетонова тръба е била разположена в канавката, по която са
преминавали повърхностни води и, очевидно с цел те да бъдат отведени на
улицата, съдът приема, че, по
силата на цитираните разпоредби жалбоподателите
са били длъжни да я търпят в имота си, стига това да
не ги уврежда и да не им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен
обем. Досежно наличието на такова
реално увреждане или препятстване правата на жалбоподателите, и двамата
експерти са категорични, че към момента бетоновата тръба, намираща
се в имота им е зарита с пръст и не влошава условията
за застрояването, нито препятства установения начин за трайно ползване на същия, като в
жалбата си жалбоподателите твърдят, че самите те са я заровили с пръст. Следва
да се отбележи още, че, не се установи и факта, че процесната
бетонова тръба е била поставена от ответницата или от лице, за чиито действия
тя отговаря. Що се касае до твърдението, че е налице незаконно строителство на канал за отпадни води, счита, че е изцяло необосновано,
предвид факта, че не се доказва съществуването на какъвто и да било вид градеж,
който може да бъде определен като техническо съоръжение или строеж по смисъла
на закона,
нито, че първоначално канавката е била изкуствено изградена, а не е се получила
по естествен път.
Поради изложените
фактически и правни доводи, съдът заключава, че претенцията за осъждане на въззиваемата да премахне прокопания от нея канал за отпадни
води е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно претенцията за осъждане
на въззиваемата да преустанови преминаването си през
имота на жалбоподателите, счита, че също следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като
не се доказа, че въпросната метална врата е изградена в имота на жалбоподателите,
нито, че, преминавайки през нея ответницата е преминавала през имота на ищците, за да
стигне до своя. Напротив от заключението на вещото лице Х.се
установи, че за имота на въззиваемата има
отделен вход, а процесната
вратата е поставена на границата
между нейния и имот на трето лице,
като през нея може да се влезе, както в имота на жалбоподателите, така и в
имота на въззиваемата, поради липсата на ограда между
тях. Казаното налага
извод, че, поради липсата
на каквато и да е отграничителна линия между имотите, не е възможно да се установи нарушение на правото на
собственост на жалбоподателите от страна на въззиваемата
по смисъла на чл.109 от ЗС, а, ако има някакво вмешателство от нейна страна в
имота на последните, то не е
предмет на гражданското, а на
наказателното право. Относно
твърдението на жалбоподателите, че въззиваемата пренебрегвала трасировъчните маркери,
поставени между двата имота, съгласно одобрен ПУП, от двете СТЕ и показанията
на свидетелите се установи, че такива няма, като единственият знак е метално стълбче
в северния край, върху което е поставена червена боя, обозначаваща че оттам
започва границата. Не се доказва и факта, че за имотите е бил одобрен и
приложен нов ПУП.
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, в исковата си молба
ищците не са уточнили от кои точно неправомерни действия на ответницата са
произлезли претендираните от тях вреди, но не са
възразили срещу доклада на съда по чл.140 от ГПК, в който е прието, че
претенцията им е за вреди, настъпили в резултат на виновно извършено от
ответницата неправомерно деяние – изграждане на канал за отпадни води в имота
им, без разрешение, като в хода на делото и двете страни са се защитавали по
този иск. За успешно провеждане на защитата им по него, ищците е следвало да
докажат, че ответницата и извършила твърдяното неправомерно действие и, че в
резултат на него, като пряка и непосредствена последица, на имота им са били
нанесени, конкретни по вид и размер вреди. Предвид това и, доколкото по делото
не се доказа, че въззиваемата е прокопала някакъв канал
за отпадни води в имота на
жалбоподателите и с това е
причинила вреди на същия, съдът приема иска за изцяло неоснователен, което
налага отхвърлянето му.
В съответствие с изнесените
фактически и правни доводи, настоящата инстанция достига до извод, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата
деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 580 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 254/10.08.2017 г. по описа на Районен съд –
В.П..
ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН **********
и П.А.С., ЕГН **********,***, да
заплатят на Т.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на
580 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.