№ 4162
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20253110104924 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *********** срещу "***********" ЕАД,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********
(****), ***********, представлявано от *********** и "***********" ЕООД,
ЕИК: ***********, гр. ***********, гр. *********** (****), ***********.
Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на
евентуалност установителни искове както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит №
*********** от 02.03.2021 г. и Договор за кредит № *********** от
27.08.2021 г. сключени между „***********” ЕАД ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********** (****), *********** и А. А.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********.
- в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена нищожността на
клаузата на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит № *********** от
02.03.2021 г. и клаузата на чл. 4, ал. 1 и чл.5, ал. 2 от Договор за кредит №
***********/27.08.2021г., сключени между „***********” ЕАД ЕИК:
1
***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** (****),
*********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********.
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена
нищожността на Договори за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021 г. и
27.08.2021г., сключени между "***********" ЕООД, ЕИК: ***********, гр.
***********, гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***********.
Предявени са следните обективно съединени в условията на
евентуалност осъдителни искове, както следва:
- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
„***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********** (****), *********** да заплати на А. А. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. *********** сумата в размер на 885,42 лева, платена
без основание по нищожни Договор за кредит № *********** от 02.03.2021 г.
и Договор за кредит № *********** от 27.08.2021 г. сключени между
„***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. *********** и нищожни Договори за предоставяне на
поръчителство от 02.03.2021 г. и 27.08.2021г., сключени между "***********"
ЕООД, ЕИК: ***********, гр. ***********, гр. *********** (****),
*********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.04.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
- в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. *********** (****), *********** да заплати на А. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *********** сумата в размер на 100 лева,
платена без основание по нищожна клауза на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит
№ *********** от 02.03.2021 г. и клаузата на чл. 4, ал. 1 и чл.5, ал. 2 от
Договор за кредит № ***********/27.08.2021г., сключени между
„***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. *********** и по нищожни Договори за предоставяне на
2
поръчителство от 02.03.2021 г. и 27.08.2021г., сключени между "***********"
ЕООД, ЕИК: ***********, гр. ***********, гр. *********** (****),
*********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.04.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 20.03.2021 г. между ищеца и
„***********“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №
***********. По силата на договора е предоставена на кредитополучателя
главница в размер на 800 лева. Съгласно чл. 4.1 от Договора, заемателят
следва да сключи договор за поръчителство с дружеството „***********“
ЕООД, с ЕИК ***********, с цел да бъде обезпечен кредитът. Такъв договор е
сключен между страните на същия ден.
По Договор за потребителски кредит № *********** ищецът е платил
сума за погасяване на кредита в размер на 1108,80 лева в полза на
„***********“ ЕАД.
На 27.08.2021 г. било осъществено рефинансиране на Договор за
кредит № ***********, като между страните бил сключен нов договор за
кредит с № ***********. В Договор за кредит № *********** било записано,
че отпуснатата главница е в размер на 405,98 лева. Отпуснатата сума на ищеца
била в размер на 182,37 лева, а не твърдяната в договора. Идентична клауза за
сключване на договор за поръчителство се съдържала и в Договор за кредит №
***********, като отново е сключен договор за поръчителство между ищеца и
„***********“ ЕООД с уговорено възнаграждение.
В договора за кредит № *********** било предвидено заплащане на
застрахователна премия по кредита.
По Договор за кредит № *********** ищецът извършил плащания,
като общата платена сума била в размер на 541,36 лева.
По двата последователни договора за кредит на ищеца била отпусната
обща сума в размер на 982,37 лева. Общата заплатена сума от ищеца по двата
свързани договора до момента на подаване на исковата молба била в размер на
1650,16 лева.
Счита, че Договорите за потребителски кредит сключени с
3
„***********“ ЕАД са нищожни и че Договорите за предоставяне на
поръчителство, сключени с „***********“ ЕООД са нищожни.
Договорите за кредит били нищожни поради неспазване на условията
предвидени в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като възнаграждението на поръчителя не
било включено при формиране на ГПР. Твърди, че не било ясно какви
компоненти са включени в ГПР и взетите допускания при изчисляването му.
При включване на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, то
размерът му щял да надвишава максимално предвидения по чл.19, ал.4 от
ЗПК.
Поради гореизложеното договорите за кредит били нищожни, а
даденото по тях над отпуснатата сума по кредита подлежало на връщане като
дадено без основание.
В евентуалност твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договорите за
кредит била нищожна. тъй като сключването на договорите за предоставяне
поръчителство е въведено като условие за отпускането на кредита. Твърди, че
в случая е налице нееквивалентност на престациите.
Клаузата на чл.4 ал. 1 от договорите за кредит била нищожна,
доколкото с нея се задължава ищеца да сключи договор за поръчителство,
чието възнаграждение е в размер на сума почит равна на тази по отпуснатия
кредит. В тази връзка клаузата на чл.4 ал.1 от Договорите за кредит,
противоречи на добрите нрави.
Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договорите за кредит била
нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във
вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и
води до неравновесие в правата на страните. Посочените по-горе клаузи не са
формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани
сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .
На следващо място, клаузата на чл.4 ал.1 от Договорите за кредит била
нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 ал.
4
1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП.
По аналогични съображения клаузата на чл.5, ал.2 от Договор за кредит
№ № *********** също бил нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключените
Договори за поръчителство са нищожни.
Твърди, че договорите за обезпечение са сключени в нарушените на
императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1 ЗЗП и са недействителни
на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не
дължи плащане по него. За да получи уговорените кредити, длъжникът на
практика е бил принуден да сключи договорите за предоставяне на
поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се
свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на
изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в
правоотношението.
По отношение на осъдителните искове заявява, че съгласно чл. 23 от
ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. По двата последователни договора за кредит била реално
отпусната на ищеца обща сума в размер на 982,37 лева. Общата заплатена
сума от ищеца по двата свързани договора била в общ размер на 1 650,16 лева.
Всички погасявания по тях са извършвани само и единствено по сметки на
„***********“ ЕАД.
С оглед на нищожността на Договорите, кредиторът се обогатил
неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 667,79 лева над
главницата по двата свързани Договора за кредит, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на дължимата сума.
В случай че съдът приеме договорите за действителни, а само клаузите
на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит № *********** и на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал.
2 от Договор за кредит № ***********, и договорите за поръчителство за
5
нищожни, предявява евентуален осъдителен иск за връщане на платените
възнаграждения по договорите за поръчителство в размер на 100 лева, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
С оглед на нищожността на горепосочените договорни отношения,
кредиторът се е обогатил неоснователно, съответно дължи връщане на сумите
на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията на договорите /ЗЗД/.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
„***********“ ЕАД
В него не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
***********/02.03.2021г. между ищеца и дружеството с главница в размер на
800 лв. Главницата била изцяло усвоена от кредитополучателя-ищец.
Договорът бил сключен за срок от 6 месеца, при приложим ГЛП в размер на
25,00% и ГПР в размер на 28,06%, като общият размер на всички плащания е
859,32 лв.
Не оспорва, че по процесния Договор е постъпила сумата от 1108,71
лв., с които са били погасени задължение дължими към този момент.
Не оспорва, че между страните в настоящото производство е сключен
Договор за потребителски кредит № ***********/27.08.2021г., по силата на
който ответника е отпуснал кредит на ищеца в размер на 405,98лв. Относно
размерът на главницата – същата възлиза на 405,98лв., от които 400лв. били
усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 5,98 лв.
била заплатена от ответника директно по сметка на застраховател от името, за
сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният
е заплатил свое задължение за застрахователна премия.
Относно сумата от 5,98 лева кредитът имал характеристиките на
стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а със
същата заплаща цената на стока/услуга (в случая застраховката), като
усвояването става чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в
размер на покупната цена (застрахователна премия) към третото
лицедоставчик на стоката/услугата (застраховател).
6
Договорът бил сключен за срок от 3 месеца, при приложим ГЛП в
размер на 20,00% и ГПР в размер на 21,93%, като общият размер на всички
плащания е 419,58лв. Не оспорва, че по процесния Договор е постъпила
сумата от 541,12 лв., с които са били погасени задължение дължими към този
момент. Моля гореизложеното да бъде отделено като безспорно по делото.
Оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на
Договорите за кредит.
Твърди, че ищецът е уведомен за съдържанието на всяка една от
клаузите на договора.
В Приложение №1 към процесните договори, по ясен и недвусмислен
начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите
условия.
Не споделя изложените доводи, че сключването на договор за
предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за
кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Това
били два отделни договора, като договора за поръчителство се сключвал след
договора за кредит и поради това възнаграждението по договора за
поръчителство нямало как да участва в ГПР. Сключването на договорите с
поръчител било избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не
задължение, в приложимите общи условия, с които ищецът бил запознат
преди сключването на договорите.
Твърди, че договорът може да се сключи както с обезпечение, така и
без обезпечение и че сключването на договорите за поръчителство не е
условие за сключване на договорите.
Твърди, че ищецът не е въведен в заблуждение относно параметрите на
договорите. Клаузите на договорите били ясно формулирани и представени на
ищеца преди сключването им.
Сключените между страните договори са във формата на електронен
документ.
Ищецът е сключил договорите за потребителски кредит, които са
съвсем отделни договори, сключени от него с дружеството „***********"
ЕООД и при параметри, уговорени от ищеца и дружеството „***********"
7
ЕООД. По силата на тези договори срещу парична престация дружеството
„***********" ЕООД се е съгласило да сключи договори с „***********"
ЕАД и да стане солидарен длъжник заедно с ищеца за изпълнението на всички
негови задължения спрямо „***********" ЕАД, както и за всички последици
от евентуално негово неизпълнение.
Вземанията по тези договори били в полза на „***********“ ЕООД.
Твърди, че дори и кредитоискателят да е заявил кредити с обезпечение
„поръчител", то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от
приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди
подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита
могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „***********“
ЕАД.
Поради изложеното договорът за предоставяне на поръчителство,
който не бил задължителен, не попадал в хипотезата на пар.1, т.1 от ДР на
ЗПК, съответно разхода по него не следвало да се включва в ГЛП и ГПР и
нямало нарушение на чл.19 от ЗПК.
Заявява, че действително ответните дружества са свързани лица, но са
две самостоятелни юридически лица. Договорите за поръчителство
пораждали единствено права за ищеца и го поставял в по-благоприятно
положение да му бъдат отпуснати кредити, като повишавал
кредитоспособността му, които иначе нямало да му бъдат отпуснати.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В срокът за отговор на исковата молба е постъпил такъв от
„***********“ ЕООД
В него не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит
№***********/02.03.2021г. между А. А. А. от страна, като кредитополучател,
и „***********“ ЕАД, ЕИК ***********, в качеството на кредитор, във
връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство с поръчител *********** ЕООД и потребител А. А. А..
Главницата по договора за кредит възлизала в размер на 800лв., като кредитът
следвало да бъде върната в срок от 6 месеца при годишен лихвен процент
8
(ГЛП) по кредита в размер на 25,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 28,06%. Общият размер на плащанията възлиза на 859,32 лв., видно
от Приложение №1 и погасителния план към него, които са неразделна част от
процесния Договор.
Ответникът сключил с „*********** ЕАД договор за поръчителство,
по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в
предходния абзац задължение на ищеца. За така описаната услуга било
дължимо възнаграждение в размер на 476,88лв., погасяването, на което било
разсрочено на 6 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за
предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължало само за
периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно
погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи
възнаграждение на доверителя ми за периода след пълно изплащане на
кредита.
Не оспорвам твърдените от ищеца факти, че на 27.08.2021г. бил
сключен Договор за потребителски кредит №***********/27.08.2021г. между
А. А. А. от страна, като кредиполучател, и „***********" ЕАД, ЕИК
***********, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който
бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител
*********** ЕООД и потребител А. А. А.. Главницата по договора за кредит
възлиза в размер на 405,98лв., като кредитът следва да бъде върната в срок от
3 месеца при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 20,00 % и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21,93%. Общият размер на
плащанията възлиза на 419,58лв., видно от Приложение №1 и погасителния
план към него, които са неразделна част от процесния Договор. Ответникът
сключил с „*********** ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се
е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац
задължение на ищеца. За така описаната услуга било дължимо
възнаграждение в размер на 121,50лв., погасяването на което било разсрочено
на 3 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне
на поръчителство. Възнаграждението се дължало само за периода, за който е
гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на
задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на
доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита.
9
Възнаграждението за поръчител имало характеристиката на
възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по
гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от
закона), като е размерът му е съобразен с риска, който ответника поема —
възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите.
Към дата на депозиране на настоящата искова молба задълженията по
процесните Договори били изцяло доброволно погасени.
Сключването на договорите за предоставяне на поръчителство ставало
след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните
параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора ставало в рамките на независимата електронна среда на
„***********" ЕООД, до която „***********" ЕАД няма достъп.
Впоследствие ответникът предоставял на „***********" ЕАД данни относно
размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е
разсрочено плащането му, което било единствено с целите на улесняване на
плащането от страна на потребителя.
„***********" ЕАД предоставяло потребителски кредити при условия,
които индивидуално се уговаряли с кредитополучателя, част от тези условия е
обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита",
чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично било вписано, че
кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение.
Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен
или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му щяло бъде прието
за разглеждане и ще преминело през процес на оценка и одобрение съгласно
вътрешните правила на кредитодателя „***********" ЕАД.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следвало да
бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1
от ДР на ЗПК.
Твърди, че „***********" ЕАД не знаело предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещите договори между кредитоискателя
и поръчителя ***********, по които бъдещи договори „***********" ЕАД не
било страна. Възнаграждението на поръчителя „***********" ЕООД по
бъдещите договори не било известно на кредитодателя към момента на
сключването на договорите за кредит от кредитоискателя, респективно не
10
попадало в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита
за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищеца или негов
представител не се явява. В писмено становище моли за уважаване на
предявените искове и за присъждане на сторените разноски по делото
включително и адвокатско възнаграждение. Прави увеличение в размера на
предявения осъдителен главен иск с пр.осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от А.
А. срещу „***********“ ЕАД от 667,79 лв. на 885,42 лв.
Представител на ответниците не се явява в насроченото съдебно
заседание в писмена молба молят за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноски. Молят в случай на уважаване на исковете на ищеца
да се присъди справедливо адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От Договор за потребителски кредит № *********** от 02.03.2021 г.,
ведно с Приложение № 1, Известие от електронната система на
„***********“ ЕАД от 27.08.2021 г., че заявление за кредит №
***********/27.08.2021 г. е одобрено, Електронно съобщение с приложен
погасителен план към Договор за кредит № ***********/27.08.2021 г.,
Декларация - съгласие за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване 2 като застраховано лице по застраховка "***********" на
клиентите на "***********" ЕАД, съгласно групов договор № ***********-
003/2020, ведно с Общи условия, Справка от „Изипей“ АД за период
01.07.2019 - 05.07.2024, Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за
потребителски кредит № ***********/27.08.2021 г., сключен между
„***********“ ЕАД и А. А. А., ведно с Приложение № 1 – Условия на кредита
и Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски
кредит № ***********/02.03.2021 г., сключен между „***********“ ЕАД и А.
А. А., ведно с Приложение № 1 – Условия на кредита. Договор за
предоставяне на поръчителство от 02.03.2021г., сключен към Договор за
потребителски кредит №***********/02.03.2021г., Договор за предоставяне
на поръчителство от 27.08.2021г., сключен към Договор за предоставяне
11
Договор за потребителски кредит №***********/27.08.2021г. се установява,
че страните са сключили следните договори от разстояние и при действието
на ОУ:
- Договор за потребителски кредит № ***********/02.03.2021г. между
ищеца и „***********“ ЕАД с главница в размер на 800 лв. Главницата е
изцяло усвоена от кредитополучателя. Договорът е сключен за срок от 6
месеца, при приложим ГЛП в размер на 25,00% и ГПР в размер на 28,06%,
като общият размер на всички плащания е 859,32 лв.
- Договор за потребителски кредит № ***********/27.08.2021г., между
ищеца и „***********“ ЕАД по силата на който ответника е отпуснал кредит
на ищеца в размер на 400 лв.
Договорът е сключен за срок от 3 месеца, при приложим ГЛП в размер
на 20,00% и ГПР в размер на 21,93%, като общият размер на всички плащания
е 419,58лв.
Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „***********“
ЕООД и потребител А. А. А. за обезпечаване на задължението на ищеца
по Договор за потребителски кредит № ***********/02.03.2021г. За така
описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 476,88лв.,
погасяването, на което било разсрочено на 6 месечни вноски съгласно
погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.
Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на
задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение
на доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита.
Ответниците сключили по между си договор за поръчителство, по
силата, на който „***********“ ЕООД се е задължил да гарантира като
поръчител задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит №
***********/02.03.2021г.
Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител ***********
ЕООД и потребител А. А. А. за обезпечаване на задължението на ищеца
по Договор за потребителски кредит №***********/27.08.2021г. За така
описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 121,50лв.,
погасяването, на което е разсрочено на 3 месечни вноски съгласно
погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.
12
Ответниците сключили по между си Договор за поръчителство, по
силата, на който „***********“ ЕООД се е задължил да гарантира като
поръчител задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит
№***********/27.08.2021г.
По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договорите за кредит, неразделна част от
тях представляват Приложение N 1 „Условия на кредита", съдържащо
погасителен план, СЕФ и ОУ. Видно от Приложение №1, неразделна част от
процесните Договори за кредит, в тях са посочени срока, за който е отпусната,
падежните дати на погасителните вноски, техния размер като в тях е включена
главница и лихва, ГПР и ГЛП.
В чл.4 от договорите за кредит е посочено, че длъжника може да избере
в заявлението за искане на кредит дали да предостави обезпечение по кредита,
което може да е банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, с поръчител одобрен от *********** ЕАД. Срокът за
одобряване на заявлението при избрано обезпечение е 24 часа от предоставяне
на обезпечение. В случай, че потребителя е заявил кредит без обезпечение
срокът на одобряване на кредита е 14 дневен от подаване на заявлението.
Съгласно Общите условия на ***********, кандидатстващите за
кредит клиенти сами избират дали да кандидатстват за обезпечен кредит, или
за кредит без обезпечение.
Видно от Електронно потвърждение от „***********“ ЕАД се
установява, че кредитът по договор № ***********/02.03.2021 г. е закрит.
От Счетоводна справка за извършени плащания по Договор за
потребителски кредит № ***********/27.08.2021 г. и Счетоводна справка за
извършени плащания по Договор за потребителски кредит №
***********/02.03.2021г. и приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира
като обективна и компетентно изготвена се установява, че главницата в
размер на 800.00 лева по договор за потребителски кредит
№***********/02.03.2021 г. е преведена чрез Изи Пей" на А. А. А. сума.
По договор за потребителски кредит №***********/27.08.2021 г.
главницата в размер на 182.37 лева е преведена чрез Изи Пей" на А. А. А.
сума.
Разликата до 400.00 лева, а именно 217.63 лева е във връзка с
погасяване на остатъчно задължение по договор за потребителски кредит
№***********/02.03.2021 г., като тази сума е отразена в счетоводството на
13
„***********" ЕАД и при „***********" на 27.08.2021 г.
относно договор за потребителски кредит №***********/02.03.2021 г.
сключен с „***********" ЕАД.
Общият размер на платените суми е 858.12 лева, като по отделни дати
данните са следните:
ДатаГлавницаЛихваЛихва забаваОбщо
09.04.2021 г.126.5616.66143.22
07.05.2021 г.129.1914.03143.22
03.06.2021 г.131.8811.34143.22
05.07.2021 г.134.638.59143.22
23.08.2021 г.137.445.780.51143.73
27.08.2021 г.140.301.21141.51
Общо:800.0057.610.51858.12
Относно договор за потребителски кредит №***********/27.08.2021 г.
сключен с „***********" ЕАД
Общият размер на платените суми е 419.28 лева, като по отделни дати
данните са следните:
ДатаГлавницаЛихваОбщо
20.09.2021 г.133.16.76139.86
10.10.2021 г.134.954.55139.50
16.11.2021 г.137.931.99139.92
Общо:405.9813.30419.28
Относно договор за представяне на поръчителство от 02.03.2021 г.
сключен с „***********" ЕООД.
По този договор всички извършени плащания са на обща стойност
453.16 лева, като това са плащания на вноски за поръчителство.
относно договор за представяне на поръчителство от 27.08.2021 г.
сключен с „***********" ЕООД.
По този договор всички извършени плащания са на обща стойност
121.49 лева, като това са плащания на вноски за поръчителство.
Обобщение на всички получени суми, както и за какви задължения са
14
погасени е както следва:
По договори от 02.03.2021 г.
Отчетени при "***********"Отчетени при "***********"
ЕАДЕООД
Надплатена сума и
ДатаОбщо
неразпределена
Главни‐
Лихва
ЛихваПоръчи- телство
забава
ца
09.04.2021126.5616.6675.48218.70
г.
07.05.2021129.1914.0375.48218.70
г.
03.06.2021131.8811.3475.48218.70
г.
05.07.2021134.638.5975.48218.70
г.
23.08.2021137.445.780.5190.27234.00
г.
27.08.2021140.301.2160.9715.15217.63
г.
Общо:800.0057.610.51453.1615.151
326.43
По договори от 27.08.2021 г.
Отчетени приОтчетени приНадплатена
сума иОбщо
Дата"***********" ЕАД"***********" ЕООД
ГлавницаЛихваПоръчителствонеразпределена
20.09.2021 г.133.16.7640.50180.36
10.10.2021 г.134.954.5540.50180.00
16.11.2021 г.137.931.9940.490.59181.00
Общо:405.9813.30121.490.59541.36
Всички постъпили плащания описани в предходната точка са получени
от „***********" ЕАД, като сумите дължими на „***********" ЕООД са
служебно прехвърляни от „***********" ЕАД на „***********" ЕООД.
В случай, че начислената сума по договорите за поръчителство и
застрахователната премия бъдат включени при изчислението на ГПР, крайната
стойност на ГПР по Договор за потребителски кредит
15
№***********/02.03.2021 г. сключен с „***********" ЕАД и договор за
предоставяне на поръчителство от 02.03.2021 г. се равнява на 424.32%.
Относно договори за потребителски кредит №***********/27.08.2021 г.
сключен с „***********" ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство от
27.08.2021 г., при така поставената задача, ГПР се равнява на 715.03%.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на
евентуалност установителни искове както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № ***********
от 02.03.2021 г. и Договор за кредит № *********** от 27.08.2021 г. сключени
между „***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. ***********.
- в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена нищожността на
клаузата на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит № *********** от
02.03.2021 г. и клаузата на чл. 4, ал. 1 и чл.5, ал. 2 от Договор за кредит №
***********/27.08.2021г., сключени между „***********” ЕАД ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** (****),
*********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********.
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена
нищожността на Договори за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021 г. и
27.08.2021г., сключени между "***********" ЕООД, ЕИК: ***********, гр.
***********, гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***********.
Предявени са следните обективно съединени в условията на
евентуалност осъдителни искове, както следва:
- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
„***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
16
гр. *********** (****), *********** да заплати на А. А. А., ЕГН **********
сумата в размер на 885,42 лева, платена без основание по нищожни Договор
за кредит № *********** от 02.03.2021 г. и Договор за кредит № ***********
от 27.08.2021 г. сключени между „***********” ЕАД ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********** (****), *********** и А. А.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********** и нищожни Договори
за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021 г. и 27.08.2021г., сключени
между "***********" ЕООД, ЕИК: ***********, гр. ***********, гр.
*********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2025г. до окончателното
заплащане на дължимата сума.
- в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. *********** (****), *********** да заплати на А. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *********** сумата в размер на 100 лева,
платена без основание по нищожна клауза на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит
№ *********** от 02.03.2021 г. и клаузата на чл. 4, ал. 1 и чл.5, ал. 2 от
Договор за кредит № ***********/27.08.2021г., сключени между
„***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. *********** и по нищожни Договори за предоставяне на
поръчителство от 02.03.2021 г. и 27.08.2021г., сключени между "***********"
ЕООД, ЕИК: ***********, гр. ***********, гр. *********** (****),
*********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.04.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
Съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото следните обстоятелства:
- наличието на сключени Договор за потребителски кредит №
***********/02.03.2021г. и Договор за потребителски кредит №
***********/27.08.2021г., сключени между „***********” ЕАД ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** (****),
*********** и ищеца.
17
- наличието на сключени Договори за предоставяне на
поръчителство от 02.03.2021 г., 27.08.2021 г., сключени между "***********"
ЕООД, ЕИК: ***********, гр. ***********, гр. *********** (****),
*********** и ищеца.
- ищецът е изплатил доброволно задължението си по Договор за
потребителски кредит № ***********/02.03.2021г., Договор за потребителски
кредит № ***********/27.08.2021г., Договори за предоставяне на
поръчителство от 02.03.2021 г., 27.08.2021 г., към дата на подаване на
настоящата искова молба, по сметка на „***********" ЕАД.
- Възнагражденията по Договори за предоставяне на поръчителство
от 02.03.2021 г., 27.08.2021 г. не са включени в размера на ГПР на Договорите
за кредит от 02.03.2021 г., 27.08.2021 г.
- Всички суми по Договори за кредит и Договорите за предоставяне
на поръчителство от 02.03.2021 г., 27.08.2021 г. са постъпвали по сметка на
„***********“ ЕАД.
В тежест на ищеца е да докаже, наличие на основания за нищожност на
договорите за кредит и договорите за предоставяне на поръчителство, в
евентуалност клаузата за чл.4, ал.1 от договорите за кредит и на тази по чл.5,
ал.2 от Договор за потребителски кредит № ***********/27.08.2021г.
В тежест на ответника „***********“ ЕАД е да докаже при наличие на
неравноправна клауза в потребителския договор, че въпросната клауза е
уговорена индивидуално, че правилно е определил ГПР в процесните 2
договора за кредит.
В тежест на ответника „***********“ ЕООД е да докаже, че при
наличие на неравноправна клауза в потребителския договор за предоставяне
на поръчителство, че въпросната клауза е уговорена индивидуално.
Спорните между страните факти са по отношение действителността на
процесните договори за кредит и договори за предоставяне на поръчителство.
Съдът намира, че процесните договори за потребителски кредит и
договори за поръчителство за нищожни на следните основания:
Съобразно чл. 11 от ОУ са посочени ясно допусканията, при които е
определен ГПР, които покриват изискванията за яснота и достъпност за
кредитополучателя.
18
Посочените размери на ГПР в Договор за потребителски кредит от
02.03.2021 - 28,06%;, в Договор за потребителски от 27.08.2021г. - 21,93% са
по-ниски от предвидения по ЗПК праг от петкратното ниво на законния лихвен
процент.
Реалният размер на този процент обаче следва да се установи едва след
преценка и на сключеният договори за поръчителство към всеки един от
договорите за кредит. По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредитите, а именно – възнаграждението по договорите за
предоставяне на поръчителство, сключени от потребителя с „***********“
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от
ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
19
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.
Видно от правените плащания от ищеца на „***********“ ЕАД,
плащанията и по процесните договори са правени едновременно само на
„***********“ ЕАД, което обуславя извода, че разходът за възнаграждение в
полза на поръчителя е известен на заемодателя и е следвало да бъде включен
при посочване на размера на ГПР.
Клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите на
ответника „***********„ ЕАД за доброволност при избора на обезпечение, а
от формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане
на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора
юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в
конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от договорите – този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за
предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител,
сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен
договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „***********“ ЕАД по процесните
договори за потребителски кредити, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че процесните договори за
20
потребителски кредит не отговарят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
тъй като в тях липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната
норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и
неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на
закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7
- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорите за потребителски кредит са
недействителни, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се
явяват неоснователни, като така приетата недействителност влече до такава и
за договорите за поръчителство на същите основания.
За пълнота съдът ще отбележи, че съобразно ССчЕ при включване на
възнагражденията от договорите за предоставяне на поръчителство в размера
на ГПР по процесните договори за кредит, то този размер надхвърля
многократно максималния размер на ГПР предвиден в разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК.
Воден от горното съдът намира, че предявените искове следва да се
уважат, като се прогласят за нищожни процесните договори за кредит и за
предоставяне на поръчителство.
По предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
Предвид нищожността на процесните договори, разпоредбата на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД повелява, че в случите на неоснователно обогатяване лицето
получило нещо без основание следва да го върне. При нищожни договори за
кредит и за предоставяне на поръчителство липсва основание, което да
обоснове имущественото разместване. На основание чл.23 от ЗПК при
нищожен договор за потребителски кредит потребителят дължи връщане само
21
на чистата стойност на кредита. В случая чистата стойност на кредита по
Договор за кредит от 02.03.2021 г е 800 лева, по Договор за потребителски
кpeдит от 27.08.2021г. е 400 лв. Общата стойност на главниците по процесните
договори за кредит е 1200 лева. Според кредитираната от съда и приета по
делото ССчЕ заплатеното от ищеца по договор за потребителски кредит
№***********/02.03.2021 г. сключен с „***********" ЕАД е в размер на
858.12 лева, по договор за потребителски кредит №***********/27.08.2021 г.
сключен с „***********" ЕАД е в размер на 419.28 лева, по договор за
представяне на поръчителство от 02.03.2021 г. сключен с „***********"
ЕООД е в размер на 453.16 лева, по договор за представяне на поръчителство
от 27.08.2021 г. сключен с „***********" ЕООД е в размер на 121.49 лев.
Общите плащания от ищеца по процесните нищожни договори за кредит и
поръчителство е в размер на 1867,79 лева. Поради това ищеца е заплатил над
чистата стойност по процесните договори за кредит сума в размер на 667,79
лева. Поради това главния иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде
уважен за сума в размер на 667,79 лева и отхвърлен за сума в размер на 217,63
лева.
По разноските
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на разноски. Сторените
от ищеца разноски са следните: 212,50 лева – държавна такса по
производството, 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение по
установителните искове срещу „***********“ ЕООД и 1680 лева по
установителните и осъдителните искове, предявени срещу „***********“
ЕАД, 350 лева – депозит ССчЕ.
Ответниците са направили възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същите за
основателни. Несправедливо е по типови искови молби, с предявени искове с
подобен предмет на доказване да се претендират подобни адвокатски
възнаграждения.
Освен това съдът отчита, че по делото липсва фактическа и правна
сложност, процесуалния представител на ищеца не се е явил в проведеното по
делото открито съдебно заседание и предвид Решение на СЕС от 25.01.2024г.
по дело С-438/22 намира, че на ищеца следва да се присъди общо адвокатско
22
възнаграждение в размер на 600 лева, 200 лева по предявените искове срещу
***********“ ЕООД и 400 лева по предявените искове срещу „***********“
ЕАД. Поради това на ищеца се следват разноски в общ размер на 1162,50 лева.
Ответниците са претендирали разноски, но такива не им се дължат за по
отношение на отхвърлителната част на осъдителните искове. С определение
№ 366/16.08.22 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на ВКС е даден отговор на правен
въпрос, именно във връзка с частично уважаване на искове с предмет
неравноправни и нищожни клаузи при потребителски договори в смисъл дали
е приложимо решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-
259/19 на СЕС при разглеждане на спор от национален съдия и следва ли да се
вземат предвид. Следователно, след като се приема, че потребителят не дължи
разноски при частично уважаване на претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
поради констатирана неравноправност на клауза от договор за потребителски
кредит, то в същата степен това важи и за претенции, които имат за основание
признаването на нищожност на неравноправни клаузи в ДПК, какъвто е и
настоящият случай.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК Договор за кредит № *********** от 02.03.2021 г. и
Договор за кредит № *********** от 27.08.2021 г. сключени между
„***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК Договори за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021
г. и от 27.08.2021г., сключени между "***********" ЕООД, ЕИК:
***********, гр. ***********, гр. *********** (****), *********** и А. А.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „***********" ЕАД,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********
(****), *********** ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А., ЕГН **********, с постоянен
23
адрес: гр. *********** сумата в размер на 667,79 лева, платена без основание
по нищожни Договор за кредит № *********** от 02.03.2021 г. и Договор за
кредит № *********** от 27.08.2021 г. сключени между „***********” ЕАД
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********
(****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*********** и нищожни Договори за предоставяне на поръчителство от
02.03.2021 г. и 27.08.2021г., сключени между "***********" ЕООД, ЕИК:
***********, гр. ***********, гр. *********** (****), *********** и А. А.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.04.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сума в размер на 217,63 лева.
ОСЪЖДА "***********" ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** (****), *********** и "***********"
ЕООД, ЕИК: ***********, гр. ***********, гр. *********** (****),
*********** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *********** сумата в размер на 1162,50 лева - разноски по настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
24