Решение по дело №1456/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 2150

 

град Пловдив, 27 ноември 2023  год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в открито заседание на  втори ноември през две хиляди двадесет и трета  година,  в състав:

 

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 1456  по описа за 2023 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано по жалба на „Теоник“ООД, ЕИК ***, гр.Първомай, ул.“В.Друмев“ №24, представлявано от Н.М.Д., чрез адв.Т., срещу ЗНПАМ № ФК-162-0121460 от 10.04.2023г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-107/26.04.2023 г. на директора на дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол".

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е необоснована и постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила.

Конкретно се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице никаква щета за бюджета, нито е налице невнасяне на данъчни задължения на дружеството, нито същото е допускало други такива нарушения.

Иска се отмяна на ЗНПАМ като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

Представя се подробна писмена защита.

Претендират се разноски.

Ответната страна - началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, представлявано от юриск. К., оспорва жалбата по доводи, изложени в представено по делото становище. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища от страните, прие за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок – определение № 9057 от 28.09.2023 г.  по АД №8583/2023 г. по описа на ВАС и от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на процесното оспорване е ЗНПАМ № ФК-162-0121460 от 10.04.2023г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-107/26.04.2023 г. на директора на дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", с която, на жалбоподателя, е наложена ПАМ-запечатване на търговски обект-бензиностанция 1, находящ се в гр.Първомай, ул.“***и забрана за достъп до него за срок от  три дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

За да наложи процесната ПАМ, АО е приел, че жалбоподателят не подава данни от ЕСФП по чл.118 в НАП. Установено е, че на 25.03.2023 г. е получена от жалбоподателя доставка на дизелово гориво – 6389 л. Видно от служебен бон № 0387998/26.03.2023 г., данните за доставката по документ чрез въвеждане на УКН на АДД за доставено гориво /дизел/, извършено чрез баркод четец, са подадени към НАП на 26.03.2023 г. като  е въведен УКН на АДД № 0000000007625406 и количество при 15º С 6389 л, а не при постъпването на горивото в обекта на 25.03.2023 г., с което са нарушени разпоредбите на чл.59 а, ал.1, изр.трето от Наредба Н-18/13.12.2006 г.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Този извод следва от обстоятелството, че административният орган не се е съобразил с регламентираното изключение в разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., според която лице по ал. 1 на с. р. - получател по доставка на течни горива подава електронен документ за получаване съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, какъвто е наличен в процесния обект видно от направената в този смисъл констатация в мотивите на самата заповед.

Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция за приходите.

От извършената от органите по приходите проверка на обекта е установено, че дружеството  е подало процесните данни с един ден закъснение, а не към момента на постъпването на горивото, каквото е законовото изискване.

Административният орган обаче не е съобразил изключението, регламентирано в чл. 118, ал. 11 ЗДДС и в чл. 59а. ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което освобождава получателя на доставка на течни горива от задължението да подават електронен документ за получаване, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, какъвто е наличен в обекта и това изрично е посочено от административния орган, постановил заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Само това е основание да бъде прието, че прилагането на ПАМ е в нарушение на материалния закон дотолкова доколкото процесният случай попада в законовото изключение на чл. 118, ал. 11 ЗДДС, което не е взето предвид при издаването на оспорената заповед.

 

В горния смисъл е и константната практика на ВАС по аналогични казуси напр. Решение № 3456 от 12.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7222/2021 г., Решение № 8782 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2021 г., Решение № 10395 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2021 г., Решение № 4819 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 29/2022 г., Решение № 7534 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 48/2023 г., VIII о., докладчик съдията Р. Д..

 

Освен това, дори да се приеме наличие на допуснато от жалбоподателя  нарушение, то мярката не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а именно - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени. Наред с това, доколкото запечатването на търговския обект за 3 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след извършване на  твърдяното нарушение и отстраняването му, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, е преустановено.

На това самостоятелно основание съотнесено на плоскостта и на  решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г. оспорената заповед следва да бъде отменена.

 

В този смисъл Решение № 10266 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2023 г., I о., докладчик съдията Л. П..

 

По тези съображения жалбата се явява основателна, а оспорената с нея заповед като постановена в нарушение на материалния закон следва да бъде отменена.

 

При този изход на спора на жалбоподателя се следват направените по делото разноски в размер на 550 лева, от които 50 лева ДТ и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XI състав, 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ЗНПАМ № ФК-162-0121460 от 10.04.2023г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-107/26.04.2023 г. на директора на дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол".

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – София да заплати на Теоник“ООД, ЕИК ***, гр.Първомай, ул.“****, представлявано от Н.М.Д., разноски по делото в размер на 550 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: