РЕШЕНИЕ
№ 711
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110101742 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск за обезщетение с правно основание
чл.221 ал.2 от КТ и насрещни искове за неизплатено трудово възнаграждение, с правно
основание чл.128 от КТ, за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно
основание чл.224 ал.1 от КТ и иск за обезщетение за забава, с правно основание чл.86 ал.1
от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът А. ХР. ХР. е работил по
трудово правоотношение в ищцовото дружество „****”ООД на длъжност “продавач
разносна търговия”, с основно трудово възнаграждение в размер на 570лв. и допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0,60 процента за всяка година трудов стаж при
работодателя. Сочи се, че със заповед №**** на управителя на ищцовото дружество, на
ответника А.Х. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му
правоотношение е прекратено. Сочи се, че дисциплинарното наказание е наложено поради
неявяване на работника на работа в три последователни работни
дни-08.03.2019г.,11.03.2019г. и 12.03.2019г., което е прието като нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.2 от КТ. Сочи се, че заповедта е връчена на
ответника на 21.03.2019г. чрез пратка по куриер, при условията на чл.195 ал.3 от КТ.
Ищецът заявява, че предвид основанието за прекратяването на трудовото правоотношение
ответникът му дължи обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение на служителя за срока на предизвестието. Ищецът сочи, че размерът на
брутното трудово възнаграждение за месец февруари 2019г. е 587,10лв. Ищецът заявява, че
изпратил покана до ответника за заплащане на обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ, но не
1
последвало плащане. С оглед изложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 587,10лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 пр.1 от
КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който исковата
претенция е оспорена като неоснователна. Ответникът не оспорва, че е полагал труд при
ищеца. Твърди, че за времето 25.02.2019г.-04.03.2019г. е бил в отпуск, като управителят на
ищцовото дружество му заявил след изтичане на отпуска да не се явява на работа, тъй като
работата била значително намаляла. Отправя искане за отхвърляне на иска. В срока за
отговор ответникът предявява насрещна искова молба, в която сочи, че трудовото му
правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 20.03.2019г., но работодателят не му е
изплатил пълния размер на трудово възнаграждение за м.февруари 2019г., а именно сумата
200лв. Претендира и обезщетение за забава на неплатения размер от трудовото
възнаграждение, което претендира в размер на 30,50лв., считано от 01.04.2019г. до
30.09.2020г./датата на подаване на насрещния иск/. Ищецът по насрещния иск претендира и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 работни дни за 2018г. в размер на
142,50лв. и за 3 работни дни за 2019г. в размер на 85,50лв. или общо 228лв., както и
обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 35,53лв., считано от 20.03.2019г. до подаване на насрещния иск. Отправя искане за
осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск
горепосочените обезщетения. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната искова молба.
С протоколно определение от 13.05.2021г. е допуснато изменение на размера на
предявените насрещни искове, които да се считат предявени ,както следва: иска за трудово
възнаграждение за м.февруари 2019г.-предявен за сумата 346,84лв., иска за лихва за забава
върху трудовото възнаграждение-предявен за сумата 53лв.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ответникът А. ХР. ХР. е работил по трудово правоотношение при ищеца „****” ООД
на длъжност „продавач разносна търговия”, въз основа на трудов договор №6/01.09.2016г.,
сключен за неопределено време, при договорено трудово възнаграждение в размер на
545лв. месечно.
С допълнително споразумение от 01.01.2018г. основното месечно възнаграждение на
ответника е увеличено на 570лв. , считано от 01.01.2018г.
Със заповед №001/20.03.2019г. на управителя на ищцовото дружество е прекратено
трудовото правоотношение с ответника, считано от 20.03.2019г. на основание чл.330 ал.2 т.6
от КТ, поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”. В заповедта е посочено,
2
че работника дължи обезщетение по чл.221 ал.2 т.1 от КТ.
От представеното по делото удостоверение №***., издадено от „***” ООД се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ответника за м.февруари 2019г. е в
размер на 587,10лв., като дните с осигурителен стаж са 20 за посочения месец.
По делото е представен заверен препис от документи съдържащи се в личното
трудово досие на ответника А.Х..
По делото е представена покана от ищцовото дружество до ответника с искане за
заплащане на обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.
По делото са представени заверен препис от разплащателна ведомост, видно от която
за м.февруари 2019г. на ответника е начислено трудово възнаграждение в брутен размер на
587,10лв., а в нетен размер-346,84лв.
По делото е допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се
установява, че в представената разчетно-платежна ведомост на „****” ООД за м.февруари
2019г. подписът срещу името А. ХР. ХР. не е положен от А. ХР. ХР..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
За да възникне следователно отговорността по чл.221, ал.2 от КТ, при която
работникът дължи на работодателя обезщетение, следва да се налице няколко кумулативно
предвидени от закона предпоставки, а именно: наличието на трудово правоотношение,
прекратено с дисциплинарно уволнение. При тези предпоставки и в случай, че трудовото
правоотношение е безспорно, за работодателя възниква правото на обезщетение за обезвреда
на вредите, които при безсрочно трудово правоотношение са в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника за срока на предизвестието, а при срочно трудово
правоотношение – в размер на действителните вреди.
В настоящия казус между страните не е спорно, че съществувалото между тях
трудово правоотношение е било безсрочно, като този факт се установява и от приетите като
доказателства трудов договор №6/01.09.2016г и допълнително споразумение към него от
01.01.2018г. Трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от
КТ, поради налагане на дисциплинарно уволнение със Заповед №001/20.03.2019г на
управителя на ищцовото дружество, поради което за ответника възниква задължение да
заплати на работодателя си обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието.
Съгласно разпоредбите на чл.228, ал.1 и чл.326, ал.2 от КТ, дължимото обезщетение
по чл.221, ал.2 от КТ следва да се определи въз основа на полученото от ответника брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
3
за обезщетението, поради което и в случая за база следва да се вземе възнаграждението за
м.февруари 2019 г., както и че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен
трудов договор, какъвто е бил и сключеният между страните договор от 01.09.2016 г., е 30
дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца.
Видно от представеното по делото удостоверение №****., издадено от „***” ООД се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ответника за м.февруари 2019г. е в
размер на 587,10лв. От ответната страна не е оспорен посочения в удостоверението размер
на брутно трудово възнаграждение, както и не са наведени твърдения за заплащане на
обезщетението. Следователно, предвид осъществяването на фактическия състав на
прекратяване на трудовия договор от работодателя поради дисциплинарно уволнение,
ответникът дължи обезщетение на работодателя – ищец в настоящето производство, в
размер на 587,10 лева, поради което искът се явява основателен и доказан в претендирания
размер.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за
законна лихва върху дължимото обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, считано от подаване на
исковата молба /29.07.2020г./ до окончателното му изплащане.
По насрещния иск с правно основание чл.128 от КТ:
Предявеният насрещен иск с правно основание чл.128 от КТ е допустим, а разгледан
по същество е основателен.
Безспорно по делото се установи, че за месец февруари 2019г., за който се претендира
трудово възнаграждение ищецът по насрещния иск е работил по трудово правоотношение
при ответника по насрещния иск „****” ООД на длъжност „продавач разносна търговия”,
въз основа на трудов договор №6/01.09.2016г.
Между страните в настоящото производство не се спори, че ищецът по насрещния
иск е изпълнявал трудовите си задължения през процесния месец февруари 2019г..
Работодателят не наведе възражения за неизпълнение на трудови задължения от страна на
работника за посочения месец.
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и
работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. По делото не се
установи, работодателят да е заплатил на работника дължимото трудово възнаграждение за
м.февруари 2019г. Представената разчетно платежна ведомост беше оспорена от ищеца по
насрещния иск и видно от заключението на допусната по делото съдебно-графическа
експертиза, А.Х. не е подписал ведомостта за заплати за м.февруари 2019г. Работодателят,
чиято е доказателствената тежест не доказа, че е изпълнил задължението си да заплати на
работника полагащото му се трудово възнаграждение за положения от него труд за
м.февруари 2019г., поради което дължи заплащането му.
С оглед изложеното искът за трудово възнаграждение за м.февруари 2019г. е
основателен и доказан, определен по размер по реда на чл.162 от ГПК, в претендирания
нетен размер от 346,84лв.
4
С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
трудово възнаграждение за м.февруари 2019г., за периода, за който се претендира/от
01.04.2019г. до 30.09.2020г/, която изчислена по реда на чл.162 от ГПК, възлиза на сумата
53лв.
По насрещния иск с правно основание чл 224 ал.1 от КТ.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ е допустим, а разгледан по същество е
основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, като в ал.2 е посочено, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ
към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай, от ответната
страна по насрещния иск не е оспорено, че ищецът по насрещния иск не е използвал общо 8
дни от полагащия му се платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г и към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение са останали неизползвани полагащите се на
ищеца 8 работни дни платен отпуск, което е довело до възникване на правото на работника
да претендира от работодателя заплащане на обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ. Последното
следва да бъде изчислено по правилата на чл. 177, ал. 1 от КТ на база брутното трудово
възнаграждение на ищеца в размер на 587,10 лв., което работникът е следвало да получи
през месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, когато е отработил
най-малко 10 дни. Дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8
работни дни възлиза на 228 лв. в брутен размер. Ищецът по насрещния иск е претендирал
присъждане на сумата 228 лв., поради което исковата му претенция следва да бъде уважена
в пълния претендиран размер.
Поради липсата на изпълнение в срок на парично задължение на ответника за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, която възлиза в размер на
35,53лв.,за периода считано от прекратяване на трудовото правоотношение до
30.09.2020г./подаване на насрещния иск/.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главниците за дължимо трудово
възнаграждение и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ следва да се присъди законната лихва за
забава от завеждане на насрещната исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
5
Ищецът „****” ООД е претендирал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
А.Х. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо 550 лв.
Ищецът по насрещния иск А.Х. също е претендирал разноски и с оглед изхода на
спора по насрещните искове и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК следва да му се присъди
сумата 500лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ****” ООД следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна
такса по насрещните искове /определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 4% върху цената на иска, но не по-малко
от 50лв./, която възлиза в размер на общо 200 лв., както и 5лв. за държавна такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по насрещния иск„***” ООД
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС
направените разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 150лв., както и 5лв. за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. ХР. ХР. с ЕГН **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на «Б****»
ООД, ЕИК *****, със седалище с******, представлявано от управителя М К М сумата от
587,10лв./петстотин осемдесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение
по чл.221 ал.2 пр.1 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба /29.07.2020г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА «Б Е **** ООД, ЕИК *****, със седалище *****, представлявано от
управителя М К М ДА ЗАПЛАТИ на А. ХР. ХР. с ЕГН **********, с адрес
гр.***** сумата 346,84лв./триста четиридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща трудово възнаграждение в нетен размер за месец февруари 2019г., сумата
53лв./петдесет и три лева/, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение, за периода 01.04.2019г.-30.09.2020г., сумата 228лв./двеста
6
двадесет и осем лева/-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 работни дни
за 2018г. и 2019г., сумата 35,53лв./тридесет и пет лева и петдесет и три
стотинки/-обезщетение за забава върху главницата за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, за
период от прекратяване на трудовото правоотношение до подаване на насрещния иск, ведно
със законната лихва върху главниците за трудово възнаграждение и обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ, считано от подаване на насрещната искова молба/30.09.2020г./ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. ХР. ХР. с ЕГН **********, с адрес гр.**** да заплати на «Б Е Г»
ООД, ЕИК ****, със седалище ***** представлявано от управителя М К М сумата от общо
550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА «Б Е Г» ООД, ЕИК *****, със седалище *****, представлявано от
управителя М К М да заплати на А. ХР. ХР. с ЕГН **********, с адрес гр.***** сумата
от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА «Б Е Г» ООД, ЕИК *****, със седалище *****, представлявано от
управителя М К М да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Великотърновски районен съд, държавна такса по насрещните искове в размер на 200 лв.
/двеста лева/, както и 5 лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА «Б Е Г» ООД, ЕИК ****, със седалище*****, представлявано от
управителя М К М да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Великотърновски районен съд, направените разноски за възнаграждение за вещо лице в
размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, както и 5 лв./пет лева/ за държавна такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
трудово възнаграждение.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8