Р E Ш Е Н И Е
№ 782
гр.Плевен, 07.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, VІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Венелин Николаев
При секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Николаев адм.дело № 717 по описа за 2020 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.195, ал.1 и
чл.196, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Делото е образувано по жалба
от Е.С.С.-***, Г.В.С. ***, Н.Т.С. ***,
срещу заповед №РД-12-272/27.07.2020 г. на заместник кмета на община Плевен.
Считат заповедта, с която е наредено обезопасяване на притежаваните от тях
сгради за незаконосъобразна. Собственици са на ПИ с идентификатор 56722.661.670
с площ 286 кв.м ведно с построените в него сгради с идентификатори:
56722.661.670.1 – жилищна многофамилна с площ 74 кв.м на два етажа, постройка
на допълващо застрояване с идентификатор 56722.661.670.2 от 24 кв.м на един
етаж и сграда с идентификатор 56722.661.670.3 от 2 кв.м на един етаж. Със
заповед № РД-10-1859/02.11.2017 г. на кмета на общината са били отчуждени части
от ПИ с площ 139 кв.м, която част преминава в уличната регулация, съгласно
действащия ПУП за ЗР, одобрен със заповед № РД-15-839/17.04.1990 г. на
председателя на ОНС-Плевен, като останалата част от имота заедно с съседния
имот е урегулирана в УПИ I-3466,4367 в кв.80
по плана на гр. Плевен. Въз основа на заповедта за отчуждаване е издадено разрешение
за строеж на тротоар и паркинг, въпреки несъгласието им. Заповедта, с която се
нарежда да се обезопасят сградите, е незаконосъобразна, доколкото задължение на
инвеститора на строежа е да извърши същия по начин, по който няма да бъдат
поставени в опасност сградите, построени в съседни ПИ. От предписанието е
видно, че опасността от самосрутване не възниква от състоянието на сградите, а
от обстоятелството, че за да бъде извършен строежът, на който община Плевен е
възложител, е необходимо да бъде понижено нивото на терена, върху който са
построени сградите. Задължение на инвеститора е да проектира и изпълни строежа по
такъв начин, че да не създаде опасност от повреждане или унищожаване на
построените на регулационната линия сгради в съседните имоти. Налице е
противоречие с чл.137, ал.3 от ЗУТ и несъответствие с целта на закона. Твърдят,
че не е налице правно основание за издаване на заповедта, доколкото заповедта
за отчуждаване е нищожна, и навеждат подробни твърдения относно нейната
нищожност. Молят да се отмени заповед №РД-12-272/27.07.2020 г. като незаконосъобразна.
Прилагат доказателства.
Доколкото
само един от жалбоподателите е внесъл държавна такса /л.11/, с определение №
1235/24.08.2020 г. /л.35/ жалбата е оставена без движение, като е указано и останалите
двама жалбоподатели да заплатят държавна такса, което е сторено в указания от
съда срок /л.л.41,42/.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на жалбата,
въпреки дадената му възможност с определение № 1250/27.08.2020 г. /л.43/.
В съдебно заседание оспорващият Е.С.С.-С., редовно
уведомена от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. Д.Д. с
пълномощно по делото. Същият оспорва издадената заповед, предмет на настоящото
адм. дело № 717/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, като я счита
за незаконосъобразна. Моли да се отмени със законните от това последици, както
и да се присъдят на доверителката му направените по делото разноски. В писмена
защита /наименована писмено становище/ допълнително сочи, че опасността от
самосрутване на сградите произтича от строеж, извършван от община Плевен, а не
от тяхното състояние. Задължение на собственика на новия строеж е да го проектира
и изпълни по начин, който не застрашава построените сгради в съседните имоти.
Заповедта е незаконосъобразна, доколкото срокът е твърде къс, а и е невъзможно
да се предприемат каквито и да са действия с оглед последващ отказ от страна на
община Плевен по отношение на сграда с
идентификатор 56722.661.670.2. Твърди, че разрешението за строеж на
тротоар е незаконосъобразно, тъй като не е налице основен ремонт на тротоар,
къкъвто не е имало, а нов строеж.
Оспорващият Г.В.С. редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, се явява лично, но не взема отношение по делото. Оспорващата Н.Т.С. редовно уведомена по реда на чл.
138, ал. 2 от АПК, не се явява, не се представлява.
За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрк. С. с пълномощно по делото. Счита жалбата за
неоснователна и недоказана. Заповедта е издадена при съобразяване с фактите и
обстоятелствата, от компетентен орган, в рамките на служебното му правомощие. В
писмена защита допълнително сочи, че заповедта за отчуждаване не е нищожна.
Твърди, че процесната заповед има положителен за адресатите характер, целящ
заздравяване и обследване на основите на техните сгради, като превенция и
предпазване на сградите е заложено и в извършваното от общината строителство. Моли
да се отхвърли жалбата.
Административен
съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона,
намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149, ал.1 от АПК, доколкото е връчена
на 05.08.2020 г. /л.17/, а жалбата подадена на 07.08.2020 г., видно от вх. № на
органа на л.4. Същата е подадена от активно легитимирани страни-адресати на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Видно
от нотариалния акт от 18.11.2016 г., приобщен на л.6, Е.С.С.-С. и Г.В.С. са
собственици на ½ от ПИ с идентификатор 56722.661.670 с площ 286 кв.м,
ведно с втория етаж на построената в него сграда с идентификатор
56722.661.670.1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.661.670.1.2 с предназначение „жилище, апартамент“, както и ½
ид.част от лятна кухня - постройка на
допълващо застрояване с идентификатор 56722.661.670.2 от 24 кв.м на един етаж,
и ½ ид.част от сграда с идентификатор 56722.661.670.3 от 2 кв.м на един
етаж, като имотът е с административен адрес гр.Плевен, ул. ”***” №8.
Със
заповед № РД-10-1859/02.11.2017 г. /л.81/ от ПИ, собственост на тримата
жалбоподатели, са отчуждени 139 кв.м, която част преминава в уличната
регулация, определено им е обезщетение. Няма данни същата заповед да е оспорена
по съдебен ред, каквато възможност е посочена в нея.
По
делото е приобщен констативен протокол /КП/ №10/20.10.2017 г. /л.30/, в който
се сочи, че двуетажната масивна жилищна сграда със сутерен, с идентификатор
56722.661.670.1 е в добро състояние и се намира на улично-регулационната линия,
като кота готов под в мазите е на дълбочина около -1,44 м от средно прилежащия
терен. Едноетажната полумасивна жилищна сграда без сутерен е с кота готов под
до нивото на прилежащия терен. Сградата е с външни носещи зидове от кирпич, по
които има мрежовидни пукнатини. Основите й са от бутобетон. По външните зидове
има мрежовидни пукнатини, включително в опорната зона на щурцовете за прозорци.
Покривните дъждовни води не се отвеждат изцяло в ПИ с планоснимачен номер 4366,
а и към съседен имот, което е нарушение на Наредба №7 на МРРБ и УЗ. Сградата е
била жилищна, но се използва за склад. Същата не е елемент от действащия
ПУП-ПЗР, одобрен със заповед № РД-15-839/17.04.1990 г. на председателя на ОНС-Плевен.
Комисията предлага същата да се премахне от собствениците на основание чл.195,
ал.5 от ЗУТ във вр. с чл.205, т.1 от ЗУТ. Липсват доказателства по преписката и
делото за издадена заповед в този смисъл.
Със
заявление от 01.06.2020 г. /л.28/ настоящите жалбоподатели искат гаранция за
безопасността на жилищните си сгради и обезопасяването им, във връзка с
издадено разрешение за строеж № 182/19.07.2019 г. за основен ремонт на участък
от тротоара на ул. ”***” №8.
На
С
констативен протокол № 22/16.06.2020 г. /л.24/ от същата комисия е
констатирано, че сграда с идентификатор
56722.661.670.2 е негоден за обитаване и застрашен от самосрутване строеж.
Посочено е, че са били дадени задължителни предписания относно поддръжка по
реда на чл.195, ал.1 от ЗУТ, но собственикът не е заздравил основите на
сградата и при понижаване на терена строежът, който е с напукани носещи зидове
от кирпич, е застрашен от самосрутване.
Посочено е, че двуетажната сграда с идентификатор 56722.661.670.1 не се
нуждае от укрепване с подпорна стена.
Издадена
е процесната заповед №РД-12-272/27.07.2020 г. на заместник кмета на община
Плевен арх.Н.И./л.л.18-19/. Описват се КП №22, както и писмото от 01.06.2020 г.
на жалбоподателите, в което същите възразяват срещу строителството на тротоар.
Твърди се, че с предписания от КП е наредено сградите да се ремонтират и
поддържат от собствениците. Посочено е, че комисията е освидетелствала сграда с
идентификатор 56722.661.670.2 като негоден за обитаване и застрашен от самосрутване
строеж. Комисията е установила, че собственикът не е заздравил основите на
сградата и при понижаване на терена строежът, който е с напукани носещи зидове
от кирпич, е застрашен от самосрутване. Двуетажната сграда с идентификатор
56722.661.670.1 е в добро състояние, следва да се определи дълбочината на
фундиране на двете сгради от собственика им, при техническо ръководство. Двата
строежа следва да се обезопасят от собствениците им до започване на строителните
работи в тротоара на същия адрес. На основание чл.195, ал.1 и чл.196, ал.3 от ЗУТ е наредено собстниците на строежите с идентификатори 56722.661.670.1 и
56722.661.670.2, на административен адрес гр.Плевен, ул. ”Св.***” №8 - Е.С.С.-С.,
Г.В.С. и Н.Т.С. да обезопасят сградите на административен адрес гр.Плевен, ул.
”Св.***” №8 в 15-дневен срок, за да не възпрепятстват изпълнение на строителните
работи в тротоара, по одобрения проект с възложител община Плевен.
До
Е.С. и Г.С. е изпратено писмо от гл.архитект на община Плевен на 17.09.2020 г.
/л.67/, в което се сочи, че във връзка с подадено заявление от тях за издаване
на виза за проектиране за „Укрепване на основи и основен ремонт на покрив с
промяна на формата” на лятна кухня – постройка на допълващо застрояване с идентификатор 56722.661.670.2, на същия
строеж може само да се извършва ремонт по чл.53 ЗУТ, но не и основен ремонт,
свързан с укрепване на основи и промяна във формата на покрива.
По
делото е приобщено и разрешение за строеж /РС/ №182/19.07.2019 г. на
гл.архитект на община Плевен /л.л.57-58/, с което се разрешава на община Плевен
да извърши основен ремонт на тротоар на ул. ”Св.***” №6-8. Настоящите
жалбоподатели са били уведомени за издаденото РС, видно от обратните разписки
на л.л.60,61, като няма данни да са го оспорили. Приобщени по делото са
протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия
и ниво на този строеж /л.л.62-66/.
По
делото е приобщена заповед № РД 10-1632 от 13.11.2018 г. на кмета на община
Плевен, с която се възлагат на зам. кмета на община Плевен арх.Н.И.функциите и
правомощията на кмета на община Плевен по ЗУТ /л.70/.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е
прибощено на л.л.88-90. Съгласно същото, съществува проект за „Основен ремонт
на тротоар на ул.”Св. ***” №6-8, одобрен от гл.архитект на община Плевен. В
проекта е предвидено изграждане на две подпорни стени – едната в участъка на
уличната регулация на север от сграда с идентификатор 56722.661.670.2 с
височина 100-115 см, а другата на уличната регулация на изток от сграда с
идентификатор 56722.661.670.1 с височина 100-115 см. В обхвата на издаденото
разрешение за строеж пред имота на жалбподателите се предвижда тротоар с
широчина 3,85 м. Към момента на огледа и двете сгради в имота са в добро
техническо състояние, без деформации и пукнатини и не са застрашени от самосрутване.
Същите се ползват съобразно тяхното предназначение и не застрашават живота и
здравето на гражданите.
В о.с.з. в отговор на зададените въпроси ВЛ
допълнително сочи, че към момента няма изграден
тротоар. Тези 3.85 м. са само за изграждане на тротоар съгласно
одобрения проект. Паркоместата са със широчина 2.50 м допълнително, освен тези 3.85
м. и това се вижда на схемата на стр. 2 /от заключението/. Двете подпорни
стени не са с цел запазване на сградите. Към жилищната сграда, която е
двуетажна с идентификатор 156722.661.670.1 не е предвидено изграждане на
подпорна стена, във връзка със запазване основите на сградата. Предвидено е
изграждане на подпорна стена на 60 см. от сграда с идентификатор 56722661.670.2
и на изток от сграда с идентификатор 56722661.670.1. Техническият
инвестиционен проект, въз основа на който е издадено разрешението, не
засяга сградите по някакъв начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт, на всички основания по чл. 146 АПК.
Съдът
счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган.
В § 1, ал. 3 от
Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е предоставено правомощие на кмета на общината
да предоставя свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на
общината и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация.
Със приобщената на л.70 Заповед на Кмета на Община Плевен са делегирани функциите
на кмета на общината по ЗУТ на заместник кмета Н.И., която е подписала
процесната заповед. Административният орган, издал обжалваната заповед, е
действал при условията на валидно упълномощаване и в границите на
предоставената му компетентност.
Заповедта
е писмена, но изискуемата писмена форма не е спазена с оглед липсата на мотиви.
По
отношение на мотивите, спазването на административно производствените правила и
материалния закон съдът съобразява следното:
Производството
по чл. 195 ЗУТ се реализира при задължителното спазване на
процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗУТ преценката за състоянието на строежа и за
наличието на обстоятелствата по чл. 195, ал. 4 ЗУТ се установяват с протокол на комисия от
специалисти, назначена от Кмета на общината. Съгласно ал. 2 на чл. 196 ЗУТ, комисията събира служебно всички необходими данни за
вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Нормата
на чл. 196, ал. 2 ЗУТ е императивна, поради което
нарушаването й се третира като процесуално нарушение. В конкретния случай, по
делото се установява, че процедурата не е спазена, като назначена за оглед на
други строежи комисия се е произнeсла относно
строежите на жалбоподателите. С оглед на това е допуснато съществено
процесуално нарушение. Същото не може да се счете за несъществено, въпреки че
жалбоподателите са уведомени за резултатите и констатациите от проверката.
Разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 ЗУТ предвижда, че собствениците
на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на
основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, да не извършват и да не допускат извършването на
промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива
на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови
характеристики. При издаване на заповед отговорния административният орган е
длъжен да изследва наличието на горепосочените предпоставки и при възможност за
поправяне или заздравяване на строежа посредством ремонтни и възстановителни
работи, следва да издаде заповед по реда на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, с която да задължи собственика на сградата да ги
извърши в определен срок.
Следва
да се посочи обаче, че нормата на чл.195, ал.4 от ЗУТ не е посочена изрично в
заповедта. Въпреки това, съдът приема, че това е правното основание за
издаването й, доколкото в нея изрично е посочена хипотезата на чл.196, ал.3 от ЗУТ.
Заповедта
е издадена при наличието и на друго съществено нарушение на административно
производствените правила. Видно от констативния протокол №22/16.06.2020 г., само
сграда с идентификатор 56722.661.670.2 е посочена като негоден за обитаване и
застрашен от самосрутване строеж. Но дори тази констатация е недопустимо
условна, доколкото в същия констативен протокол се сочи, че при понижаване на
терена строежът, който е с напукани носещи зидове от кирпич, е застрашен от
самосрутване. Следователно дори съгласно този КП е могло да се издаде заповед
по чл.195, ал.1 ЗУТ само по отношение на сграда с идентификатор 56722.661.670.2,
но не и по отношение на сграда с идентификатор 56722.661.670.1. Въпреки това
зам.кметът на общината е издал заповед и по отношение на двете сгради.
Констатациите,
въз основа на които е издадена заповедта, са опровергани в съдебното производство.
Видно от СТЕ, която съдът приема като задълбочена, отговаряща на поставените
въпроси, и неоспорена от страните, към момента на огледа от ВЛ и двете сгради в
имота са в добро техническо състояние, без деформации и пукнатини и не са
застрашени от самосрутване. Същите се ползват съобразно тяхното предназначение
и не застрашават живота и здравето на гражданите.
С
оглед посоченото, липсва посоченото в закона фактическо основание за издаване
на процесната заповед, доколкото строежите са в добро състояние.
Освен
това съдът съобразява, че съгласно чл.195, ал.4 от ЗУТ, в случай че обект по ал. 1 /на чл.195 ЗУТ/ не се поддържа в добро
състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на
общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен
срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или
заздравяване. Разпоредбата на чл.195, ал.3 от ЗУТ се отнася до аварии или други
обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, в които
случаи собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за
тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания,
възстановяване на обекта и да уведоми общината – разпоредба, която в случая е
неприложима, доколкото аварии не са налице. В никоя от алинеите на чл.195 ЗУТ
не е предвидена възможност да се издаде заповед, с която да се нареди
„обезопасяване”. Освен това, доколкото съгласно заключението на ВЛ, сградите
в имота са в добро техническо състояние, без деформации и пукнатини, не са
застрашени от самосрутване, ползват съобразно тяхното предназначение и не
застрашават живота и здравето на гражданите, липсват каквито и да са основания
да се обезопасяват същите, дори такава възможност да е предвидена в ЗУТ по
отношение на строежи, които представляват опасност. Липсва правно основание за
издаване на заповедта.
С
оглед на горното, заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон,
съгласно който само за сгради, които не се поддържат в добро състояние, или
поради авария или други обстоятелства са увредени или застрашени, може да се задължи
собственикът им да извърши необходимите ремонтни
и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В случая такива дейности
не са необходими към момента на издаване на заповедта.
Следва да се посочи, че заповедта е издадена с оглед
ненастъпило обстоятелство – извършване на разрешен строеж на общината по отношение
на основен ремонт на тротоар пред сградите и ПИ на жалбоподателите. ЗУТ не предвижда
хипотеза, в която собственикът на съществуващи сгради да е длъжен да извършва
действия, с които да ги запази при извършване на строеж в съседен УПИ.
Напротив, извършващият нов строеж е длъжен да пази съществуващите строежи от
увреждане. Но с оглед представеното писмо на л.67 от делото, представляващо
отказ – ИАА от гл.архитект на общината, с който е отказано укрепване на основите
на сграда с идентификатор 56722.661.670.2,
служителите на общината явно не желаят сграда с идентификатор 56722.661.670.2
да бъде укрепена. Налице са и констатации, че дъждовните води от покрива се
отвеждат незаконно в друг ПИ, но гл.архитект отказва изменение на формата на
покрива. По тази причина съдът приема, че явно с оспорената заповед се цели
освобождаване от отговорност на общината за евентуално причинени вреди на
сградите на жалбоподателите при строителството /основен ремонт/ на тротоар, а не
поддържане на сградите в добро състояние. С
оглед на това заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона.
По
останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:
Липсва
противоречие с чл.137, ал.3 от ЗУТ. Съгласно тази тази разпоредба, строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Ако
жалбоподателите са считали, че инвестиционни проекти са в нарушение на
закона, или че не е налице основен ремонт на тротоар, къкъвто тротоар не е
имало, а строеж на нов, е следвало да обжалват разрешението за строеж, което не
са сторили, въпреки че са били уведомени, и то е влязло в сила.
Процесната
заповед не е основана на заповедта за отчуждаване на част от ПИ на
жалбоподателите. Заповеди по чл.196, ал.3 ЗУТ могат да се издават без да е
налице каквото и да е отчуждаване. По тази причина съдът не следва да се
произнася по наведените твърдения относно нищожността на отчуждителната заповед.
Ако жалбоподателите считат, че заповедта за отчуждаване е нищожна, могат да я
оспорят в отделно съдебно производство.
С оглед на изложеното, заповедта е постановена от
компетентен орган, но не е мотивирана, издадена е при съществено нарушение на
административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на делото са основателни претенциите на
жалбоподателката С.-С. за разноски. Такива са направени от нея в размер на 10
лева за държавна такса - л.11, 300 лева уговорено и заплатено възнаграждение на
един адвокат – л.71, 200 лева депозит за СТЕ – л.76, общо 510 лева. Другите
двама жалбоподатели не са искали присъждане на разноски, с оглед на което
такива /за заплатените от тях държавни такси/ не могат да им се присъдят.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №РД-12-272/27.07.2020 г. на заместник
кмета на Община Плевен.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на Е.С.С.-С., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/